Р Е Ш Е Н И Е
№**24 20.12.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и
седми ноември
година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 4633 по описа на
съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „***” ООД, ЕИК 2***,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” № **,
ет.5, представляванао от К.Д,- управител, със съдебен адрес:***, офис 8 против
наказателно постановление № 425856 - F401952/14.02.2019г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП, съгласно заповед
на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание
чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се
явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 12.08.2018
година, в 15:55 часа на търговски обект, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР
на ЗДДС - хостел „А**”, находящ се гр. Бургас, ул. „Александровска” №**,
стопанисван от „***” ООД, с ЕИК 2***, проверяващите установили, че наличната
сума в брой, съгласно данни от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен
дневен финансов отчет е в размер на 260.00лв., в това число има 58.00лв
служебно въведени суми. Фактическата наличност в брой в касата на обекта била в
размер на 199,60лв., съгласно изготвен опис на паричните средства в касата от Е.Н.,
ЛНЧ: ********** - администратор в обекта. При сравнение на данните от касовият
апарат и наличните суми в касата на обекта, проверяващите установили, че не е
отбелязана всяка промяна на касовата наличност със съответното записване, в
момента на извършването й. Установената промяна в касовата наличност била в
размер на 60,40лв, като разликата - сума от 60.40лв. била по-малко от данните
по направените записи в касовия апарат - отрицателна стойност. Наличното в
обекта фискално устройство - модел „Eltrade В1”, с ИН на ФУ ED291288 и ИН на ФП 44291288, притежавало
функциите служебно въведени / изведени суми.
За извършената проверка и направените констатации бил
съставен Протокол за извършена проверка №0264013/12.08.2018г.
АУАН
бил съставен на 27.08.2018 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз
основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че
търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500
лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Материално
- правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.
на МФ. Тази разпоредба касае случаите,
извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите «служебно
въведени» или «служебно изведени» суми.
Констатираната
с акта фактическа обстановка принципно не се оспорва и кореспондира по
безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола
за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, дневен финансов отчет от датата на проверката, пълен
отчет на фискалната памет и показанията на актосъставителя, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването
на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по чл. 185, ал. 2
от ЗДДС. Сумата от от 60.40лв., представлявала разлика в повече от
направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази
сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена
във фискалното устройство като «служебно въведени». Твърдението на процесуалния
представител на фирмата – жалбоподател, че е била допусната грешка, като
плащане с банкова карта е било отчетено като плащане в брой, остава недоказано
и съдът го приема като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС.
Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид.
Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение
за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само
това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му
опасност не е явно незначителна.
Нарушението
е квалифицирано правилно, като е съобразен моментa на извършването му. С оглед
извършеното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е наложено административно наказание
по вид и размер, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция
е в законоустановения минимум от 500 лева, поради което и не подлежи на
корекция от съда. Същата е съобразена с предпоставките по чл.27 ал.1 - ал.3 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 425856 - F401952/14.02.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” - Бургас в Централно управление на НАП, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. против „***” ООД, ЕИК 2***, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Александровска” № **, ет.5, представляванао от К.Д,- управител,
със съдебен адрес:***, офис 8, с което на дружеството - жалбоподател за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.:К.С.