Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.12.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
І-4 с-в, в публичното си заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МОЛЛОВА
при секретаря С.В., като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 13749 по описа за две хиляди и дванадесета
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК за сумата от 89 880 лв.
Ищецът по делото- Земеделска
производствено-потребителна обслужваща кооперация „Е.”-с.С., Община Б.С.
твърди, че на 12.07.2007г. вторият ответник-„Д.”ЕООД, е депозирал молба до РС-Б.С.,
за издаване на изпълнителен лист по запис на заповед, на основание чл.237
б.”Е”от ГПК /отм./, както и че по молбата била образувано ч.гр.д.№ 280/2007г.
по описа на същия съд, като още същия ден молбата за издаване на изпълнителен
лист е уважена, с определение на съда.Твърди, че изпълнителният лист е представен
пред ДСИ при РС Б.С. и въз основа на него е било образувано изп.д.№ 67/2007г.Поддържа,
че сумите по този изпълнителен лист не са събирани от ищеца, тъй като по молба на
взискателя, изп.д.№ 67/2007г. е било спряно с Постановление на ДСИ от
27.08.2007г., а на 17.03.2011г. изпълнителното дело е било прекратено с друго
Постановление на ДСИ на основание чл.433 т.8 от ГПК-тъй като взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.Ищецът твърди, че не дължи посочените в изпълнителният лист суми, тъй
като записа на заповед, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист,
никога не е обезпечавал реално съществуващо задължение, т.е. налице е липса на
каузално правоотношение, което да е основание за дължимостта на сумите. Твърди,
че без знанието на ищеца, вторият ответник-„Д.”ЕООД, на 31.08.2012г., е поискал
да му бъде върнат изпълнителният лист по прекратеното изп.д.№67/2007г.Твърди,
че на 11.09.2012г., е бил подписан договор за цесия, с който вторият ответник е
прехвърлил на първия-Р.П.Р., несъщестувващите вземания по изпълнителният лист
от 12.07.2007г., за което ищцовата кооперация не е
- 2 -
уведомявана до настоящия
момент.Твърди, че още същият ден, цесионера Р.Р., е образувал ново изпълнително
дело под № 507/2012г. по описа на ЧСИ В. Й. с район на действие-ОС-В., както и
че същият ден ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на ищцовата кооперация
в „ОББ”АД за сумата от 165.830.59 лева, в която сума са включени лихви за
забава и разноски по изпълнителното производство на ЧСИ, включително таксата за
събиране на вземане по чл.26 от ТТРЗЧСИ Твърди, че по този начин първият
ответник се легитимира като кредитор на ищеца.Излага доводи, че вземането не
съществува, тъй като записа на заповед от 27.03.2007г. е нищожен поради липса
на предварително решение на УС на кооперацията по чл.21 ал.2т.5 от Закона за
кооперациите за поемане на менителнично задължение от Предстедателя. Поддържа,
че съгласно чл.462 от ТЗ действията без представителна власт при издаване на
менителничен ефект, не задължават по никакъв начин посоченото в него лице,
което не е било надлежно представлявано .Твърди, че вземането е погасено по
давност, тъй като е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
петгодишен срок.Излага доводи, че това вземане е било погасено по давност на
12.07.2012г. и към датата на прехвърлянето му от втория на първия ответник по
делото-11.09.2012г., същото не може да бъде упражнено по процесуален ред.
Моли да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответниците Р.П.Р. и „Д.”ЕООД, че Земеделска
производствено-потребителна обслужваща кооперация „Е.”-с.С., Община Б.С., не
дължи сумата от 89 880 лв.-представляваща главница по запис на заповед от
27.03.2004г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2007г. до
окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№ 280/2007г.
по описа на РС-Б.С..Претендира направените поделото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по делото - Р.П.Р. и
ответникът-„Д.”ЕООД оспорват предявеният иск, като неоснователен и недоказан,
оспорват твърденията на ищеца, че не е налице валидно вземане, както и че налице
погасяване на вземането , поради изтекла погасителна давност.Молят предявеният
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, че
ответникът „Д.”ЕООД, е депозирал молба до Районен съд-Б.С., за издаване на
изпълнителен лист срещу ищеца по настоящото гражданско дело-ЗППОК”Е.”-с.С., на
основание чл.237 б.”е” от ГПК., за
- 3 -
сумата от 89 880 лева,
въз основа на приложения към молбата Запис на заповед /без разноски и без
протест/, издаден на 27.03.2007г. в гр.Б.С. от ЗППОК”Е.”-с.С., Община Б.С.-представлявана
от С.П.П. ЕГН:**********, с падеж 29.06.2007г.
От приетите по делото-Определение от
12.07.2007г.на Белослатинския районен съд, Първи гр.състав по ч.гр.д.№ 280/2007г.
и Изпълнителен лист-издаден на същата дата -12.07.2007г. от същия съд и по
същото ч.гр.дело, се установява, че ищеца по делото ЗППОК”Е.”-с.С. е бил осъден
да заплати на ответника по делото -„Д.”ЕООД сумата от 89 880 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума за всеки ден забава, считано от 12.07.2007г. до окончателното и
изплащане, направените деловодни разноски за издаване на изпълнителен лист в
размер на 1 797.60 лв.
От приетите по делото-призовка за
доброволно изпълнение , молба за спиране на изпълнително дело и Постановление
за спиране на изп. производство, се установява, че ищецът по делото ЗППОК ”Е.”-с.С.
е бил уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело № 67/2007г. по
описа на ДСИ-при РС Б.С., на дата 12.07.2007г., както и че с Постановление от
27.08.2007г. на ДСИ при РС-Б.С., изпълнително дело № 67/2007г., е било
спряно.Установява се също така, че цитираното изпълнително дело № 67/2007г. по
описа на ДСИ при РС-Б.С., е било прекратено с Постановление на ДСИ от
17.03.2011г., на основание чл.433 т.8 от ГПК, както и че постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело е влязло в сила на 27.04.2011г.
Видно от приетия по делото
Договор за цесия - подписан на 11.09.2012г. между ответника „Д.”ЕООД-цедент и
ответника Р.П.Р.-цесионер, се установява, че цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземането си към ЗППОК ”Е.”-с.С., обл.В., представлявано от С.П.П.
ЕГН: **********, придобито на основание изпълнителен лист от 12.07.2007г.-издаден
по ч.гр.д.№ 280/2007г. по описа на РС-гр.Б.С..Общият размер на прехвърленото
вземане възлиза на 89 880 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за всеки ден забава, считано от 12.07.2007г. до окончателното и изплащане,
направените деловодни разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на
1 797.60 лева, съгласно изпълнителен лист от 12.07.2007г.-издаден по
ч.гр.д.№280/2007г. по описа на РС-гр.Б.С..
От приетите по делото-разписка
от 31.08.2012г. за връщане на изпълнителен лист по изп.д..№ 67/2007г. по описа
на ДСИ при РС Б.С., молба на Р.П.Р. до ЧСИ В. Й.-с район на действие ОС гр.В.-за
образуване на изпълнително дело, покана за
- 4 -
доброволно изпълнение по
изп.д.№ 8396/2012г. по описа на ЧСИ В. Й.-с
район на действие ОС гр.В. и запорно съобщение по цитираното изпълнително дело,
се установява, че срещу ищеца по делото ЗППОК
”Е.”-с.С., обл.В., е било образувано изп.д.№8396/2012г. по описа на ЧСИ В. Й.-с район на действие ОС гр.В.-с
взискател ответника по настоящото гражданско дело-Р.П.Р., както и че срещу
ищеца са предприети действия по принудително събиране на вземането, чрез
налагане на запор върху банковата сметка на ищеца-длъжник.
Съдът, въз основа на така
установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че въз
основа на приетия по делото Запис на заповед /без разноски и без протест/,
издаден на 27.03.2007г. в гр.Б.С. от ЗППОК”Е.”-с.С., Община Б.С.-представлявана
от С.П.П. ЕГН:**********, с падеж 29.06.2007г., ответникът „Д.” ЕООД, се е
снабдил с изпълнителен лист на основание чл.237 б.”Е”от ГПК /отм./ по ч.гр.д.№ 280/2007г. по описа на
Белослатинския районен съд.По делото е доказано, че ответникът „Д.” ЕООД е
депозирал молба и е представил изпълнителният лист пред ДСИ при РС Б.С. и въз
основа на него е било образувано изп.д.№ 67/2007г.,което първоначално е било
спряно от ДСИ, а в последствие с влязло в сила Постановление на ДСИ/влязло в
сила на 27.04.2011г./, е било прекратено.
Ищецът по делото оспорва от
една страна-наличието на съществуващо вземане по записа на заповед, а от друга
страна-навежда доводи за нищожност на записа на заповед, поради липса на представено
решение на УС на ищцовата кооперация, с което същата да овласти нейния
Председател да поеме процесното задължение.Съдът, приема, че записът на заповед
е абстрактна едностранна сделка и за неговата действителност не се изисква да
бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията,
които са уговорени между страните.Поради абстрактният характер на
менителничното волеизявление, правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка с които менителничният ефект е
издаден.Записът на заповед е абстрактна
сделка, при която основанието за плащане не елемент на съдържанието, като
напротив-ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със
съществуването на кауза, то менителничният ефект, е недействителен, съгласно
разпор. на чл.535 т.2 от ТЗ.
Съдът намира, че е неоснователен
наведеният от ищеца довод в исковата молба, че вземането не съществува, тъй
като процесният запис на заповед е нищожен, поради липса на предварително
решение на УС на кооперацията по чл.21 ал.2 т.5 от ЗК-за поемане на
менителнично
- 5 -
задължение от председателя.Съдът,
като взе пред вид, че към датата на подписването на записа на заповед /27.03.2007г./-респ.
на поемането на менителничното задължение към ответника „Д.”ЕООД, такова
императивно изискване не е имало в ЗК, както и че текста на новата ал.2 на чл.21 от ЗК е
създадена през месец май 2007г. и влиза в сила от датата на обнародването в
ДВ-22.05.2007г., приема за установено и за доказано по делото, че към датата на
подписване на записа на заповед Председателя на ищцовата кооперация-С.П.П. , е имал правомощията без решение на УС да
поеме менителнично задължение.
По делото се доказа, че
ответникът Р.П.Р. черпи правата си по цитирания по-горе изпълнителен лист от
дата 12.07.2007г.-издаден срещу ищеца , въз основа на Договор за цесия
-подписан на 11.09.2012г. между ответника „Д.”ЕООД-цедент и ответника Р.П.Р.-цесионер,
по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към ЗППОК
”Е.”-с.С., обл.В., представлявано от С.П.П. ЕГН:**********, придобито на основание
изпълнителен лист от 12.07.2007г.,издадено по ч.гр.д.№ 280/2007г. по описа на
РС-гр.Б.С.. По делото е установено и доказано, че общият размер на
прехвърленото вземане възлиза на 89 880 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума за всеки ден забава, считано от 12.07.2007г. до окончателното и
изплащане, направените деловодни разноски за издаване на изпълнителен лист в
размер на 1 797.60 лева, съгласно изпълнителен лист от
12.07.2007г.-издаден по ч.гр.д.№280/2007г. по описа на РС-гр.Б.С..По делото
също така е доказано, че след подписването на цесионния договор, ответникът Р.П.Р.,
е образувал срещу ищеца ЗППОК ”Е.”-с.С., второ изпълнително дело-№ 8396/2012г.
по описа на ЧСИ В. Й.-с район на
действие ОС гр.В.-с взискател ответника по настоящото гражданско дело-Р.П.Р.,
както и че срещу ищеца са предприети действия по принудително събиране на
вземането.
Ищецът прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност на вземането, като настоящият съдебен
състав намира, че това възражение е неоснователно, въз основа на следното:
По делото е безспорно
установено, че първоначално образуваното изпълнително дело № 67/2007г. по описа
на ДСИ при РС-Б.С., е било спряно с Постановление на ДСИ от 22.08.2007г.При
спрял изпълнителен процес давност не тече.Доказано е също така, че цитираното
изпълнително дело, е било прекратено с влязло в сила Постановление на ДСИ от 17.03.2011г.
/влязло в сила на 27.04г.2011г./, като съдът приема, че новата погасителна
давност започва да тече от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на първото изпълнително делото-т.е. от 27.04.2011г.Съдът, като взе
пред
- 6 -
вид, че от тази дата, до
датата на образувано на новото изпълнително дело-11.09.2012г., е изминала една
година и няколко месеца, намира, че процесното вземане не е погасено по
давност.
Пред вид всичко гореизложено,
съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК- да се приеме за установено по отношение на ответниците Р.П.Р.
и „Д.”ЕООД, че Земеделска производствено-потребителна обслужваща кооперация „Е.”-с.С.,
Община Б.С., не дължи сумата от 89 880 лв.-представляваща главница по
запис на заповед от 27.03.2004г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 12.07.2007г. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни
разноски по ч.гр.д.№280/2007г. по описа на РС-Б.С.. , е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото,
съдът намира, че ищецът по делото-ЗППОК ”Е.”-с.С., следва да бъде осъден да
заплати на ответника -„Д.” ЕООД, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски за адвокатски хонорар-в размер на сумата от 8 000/осем
хиляди/ лева.
Мотивиран от горното,
Софийски Градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Земеделска производствено-потребителна обслужваща кооперация „Е.”-с.С., Община Б.С.,
Област В., ЕИК:*********-представлявана от С.П.П. ЕГН:********** срещу
ответниците: Р.П.Р. ЕГН:********** *** и „Д.”ЕООД ЕИК:***********-със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ”О. К.”, ж.к.”О. к.-*”, бл.**,
ет.*, ап.*, представлявано
от И. Д. И.-управител
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК-да се
приеме за установено по отношение на ответниците Р.П.Р. и „Д.” ЕООД, че
Земеделска производствено-потребителна обслужваща кооперация „Е.”-с.С., Община Б.С.,
не дължи сумата от 89 880 лв.-представляваща главница по запис на заповед
от 27.03.2004г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2007г.
до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски по
ч.гр.д.№ 280/2007г. по описа на РС-Б.С.. , като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Земеделска
производствено-потребителна обслужваща кооперация „Е.”-с.С., Община Б.С.,Област
В., ЕИК:***********, да
заплати на „Д.-
- 7 -
ЕМ”ЕООД ЕИК:***********,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатски
хонорар-в размер на сумата от 8 000/осем хиляди/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: