№ 8728
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110109361 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Ищецът „ГОУ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕГН *********, моли съда да осъди
ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 871,92 лв.,
представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди по т.а. „БМВ Х5 М50Д“, ДК № ***, от
настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-транспортно произшествие от
*** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.02.2024 г. датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Ищецът „ГОУ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕГН *********, твърди, че на *** г. между
страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ съгласно застрахователна
полица № ***/ *** г. със срок на валидност от 09.10.2020 г. до 08.10.2021 г., по отношение
собствения на ищеца т.а. „БМВ Х5 М50Д“, ДК № ***. Сочи, че на *** г. в с. Драгижево при
извършване на маневра „движение на заден ход“ за влизане в сервизно хале, водачът на
застрахованото МПС преминава през гаражна врата с ролетна щора и удря дясното огледало
на автомобила в бетонна стена, в резултат на което били реализирани материални вреди по
същото. Ищецът заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, за която
била образувана Щета № ***/*** г. при ответното дружество. За отстраняване на вредите,
причинени на застрахованото МПС вследствие на процесното ПТП, бил извършен ремонт
на стойност 4550 лв. за сметка на ищеца, за което била издадена фактура от 15.12.2021 г. По
така образуваната преписка застрахователят одобрил сума за изплащане в размер на 3678,08
лв., като отказал да заплати остатъка в размер на 871,92 лв. Моли от съда да уважи исковите
претенции. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства. По негово искане е допусната и приета
САТЕ, заключението по която дава отговор на поставените в исковата молба и в отговора на
1
ответника, допълнителни въпроси. Приобщена към доказателствения материал по делото е
образуваната при ищеца преписка по Щета № ***/*** г., включително всички изготвени
снимки при извършване на огледа и описа на щетите по процесния автомобил.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва
иска по размер. Поддържа, че е изпълнил изцяло задължението за плащане на
застрахователното обезщетение. Посочва, че изплатеното обезщетение било изчислено по т.
109.2. от ОУ - при ограничения за стойност на резервни части, нормо-времена за операции и
стойност на сервизен час и за количества, и стойност на материалите за боядисване,
доколкото ищецът не се е възползвал от правото си да получи обезщетение по цени на
официален сервиз по т. 109.1. от ОУ. Поддържа, че изплатеното обезщетение отговаряло на
средните пазарни цени за отстраняване на вредите. Поддържа, че стойността на ремонта
била определена произволно, тъй като не се установявало какви операции били извършени и
тяхната стойност. Сочи, че увреденото МПС не било ремонтирано в официален за марката
на автомобила сервиз. Оспорва при отстраняване на щетите да са вложени нови и
оригинални части и детайли. Оспорва иска по размер като неотговарящ на действителните
вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът също е представил относими писмени
доказателства. Поставил е допълнителни въпроси към поисканата от ищеца САТЕ. По
искане на ответника, съдът е допуснал по чл. 192 от ГПК трето за делото лице, „Гоу Кар“
ЕООД да бъде задължено да представи фактурите, с които са му доставени частите, вложени
в ремонта на процесния автомобил, както и съдебно-счетоводна експертиза за установяване
осчетоводяване на счетоводните документи, касателно доставените резервни части и
детайли, за извършване на възстановителния ремонт на автомобила.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след съвкупна
преценка на приетите по делото доказателства и на разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, като съдът с доклада по делото е
обявил за безспорни обстоятелства между тях, че на *** г. в с. Драгижево по републикански
път II-53 при извършване на маневра „движение на заден ход“ за влизане в сервизно хале,
водачът на застрахования т.а. „БМВ Х5 М50Д“, ДК № ***, е преминал през гаражна врата с
ролетна щора, и ударил дясното огледало на автомобила в бетонна стена, в резултат на което
били реализирани материални щети по автомобила. Към момента на ПТП - *** г., по
отношение на т.а. „БМВ Х5 М50Д“, ДК № ***, е имало валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирано в застрахователна полица № ***/ *** г., по който застраховател е ответното
дружество, а застрахован – ищцовото дружество. При ответника била образувана Щета №
***, по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на
3678,08 лв., а за разликата до пълния претендиран от застрахования размер от 4 550,00 лв.
или за сумата от 871, 92 лв. застрахователят постановил отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
С оглед твърденията на ищеца и заявените от ответника възражения, съдът е
разпределил и доказателствената тежест между страните за релевантните по делото факти,
като е указал на ищеца да докаже, при пълно и главно доказване, твърденията си относно
възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока на застрахователното
покритие на което, е настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, вида и размера на причинените вреди.
Съответно, в тежест на ответника е възложил да докаже че е погасил задължението си
2
в пълен размер.
Видно от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско и
Злополука“ на МПС № ***/ *** г., със срок на валидност от 09.10.2020 г. до 08.10.2021 г.,
покритите рискове са: клауза „П“ „Пълно каско“ и клауза „Автомобилен асистанс за
чужбина“, като страните са уговорили начини на обезщетяване: 1.по експертна оценка на
застрахователя или 2. възстановяване в Доверен сервиз (фактури от друг сервиз) или 3.
възстановяване в официален сервиз (фактури от официален сервиз). За застрахователна
сума страните са приели действителната стойност на автомобила в размер на 150 000 лв. при
застрахователна премия от 7 500,00 лв., плащането на която е било разсрочено на 4 вноски, с
падежи съответно на *** г.; 08.01.2021 г.; 10.04.2021 г. и 10.07.2021 г. Между страните няма
спор, че към датата на ПТП – *** г. всички разсрочени вноски на застрахователната премия
са били платени от застрахования. Няма спор също, че застрахования своевременно, в
рамките на уговорения 7 дневен срок, е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, което съставлява и покрит по застраховката „Каско“ риск, като е
образувана Щета № ***/*** г. при ответното дружество. Извършен е оглед на щетите, като
същите са описани в Опис на щети по претенция № *** /на л.11/.
По делото няма спор, че ответника е изплатил частично на ищеца претендираното от
него обезщетение до размер от 3678,08 лв., което е индиция, че между страните няма спор и
относно механизма на ПТП, причинно-следствената връзка, както и че произшествието от
*** г. се явява покрит от застраховката „Каско“ риск.
Установява се от приетото по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС /на л.33 от делото/, че на *** г. представител на собственика на застрахования
автомобил – Асен Стойчев, е уведомил застрахователя, че застрахованото МПС - т.а. „БМВ
Х5 М50Д“, ДК № ***, е претърпяло ПТП на *** г., при което е увредено дясно огледало.
При подаване на уведомлението за щетата, застрахования е посочил като начин на
обезщетяване: По представени фактури за извършен ремонт. На 16.12.2021 г. е била
издадена в полза на ищеца Проформа фактура от „Ауто Бавария“ ООД /имащ статут на
официален сервиз/, съгласно която възстановяването на описаните от застрахователя щети
възлизат на 4 847, 68 лв. с ДДС. На 15.12.2021 г. в полза на ищеца е издадена фактура № 2 от
доставчик „Гоу Кар“ ЕООД, съгласно която ремонта на автомобила възлиза на обща
стойност 4 550,00 лв., без вкл. ДДС, като същата е предадена на ответника с приемателен
протокол от 16.12.2021 г. На 21.01.2022 г. застрахователя е заплатил на ищеца частично
претендираното от последния обезщетение до размер от 3 678,08 лв., като в разменена
имейл кореспонденция посочва, че одобрената за изплащане сума включва части за подмяна
на стойност 2 957,19 лв.; труд за демонтаж и монтаж: 1,83 ч.*20,00 лв./час или 36,66 лв.; труд
за боядисване: 2,6 ч. * 20,00 лв./час или 52,00 лв. и боя и материали за боядисване – 19,22
лв. или общо 3065, 07 лв. без ДДС, а с вкл. ДДС – 3 678,08 лв. От допълнителна разбивка
/видна от имейл между страните от 28.09.2021 г., на л.17 от делото/ е видно, че при
ответното дружество са признали за възстановяване нови части, както следва: дясно външно
огледало с цена 1368, 55 лв.; стъкло на дясно външно огледало – 300,55 лв.; облицовка дясно
външно огледало – 635, 12 лв. и D Top view камера – 652, 97 лв., по цени на „М Кар“ ООД с
включената за застрахователя търговска отстъпка (видно от приетата по делото Оферта от
26.08.2021 г., на л.69), които обаче не са меродавни в случая и не обвързват ищеца, тъй като
последния не е избрал възстановяване на щетите нито в официален, нито в доверен сервиз.
Въпреки, че ищеца признава, че ответника му е заплатил частично обезщетение по
щетата, същия счита, че му е била изплатена по-малка сума, от стойността на
действителните вреди, макар застрахователя да дължи именно такова обезщетение.
От приетото по делото заключение по допуснатата от съда САТЕ, се установява, че
стойността на уврежданията, определена на база цени на официален представител на
3
марката „БМВ“ за РБългария към датата на ПТП възлиза общо 4 847, 68 лв., от която сума
стойността на новите части е 3 806, 01 лв., монтаж и демонтаж на увредените детайли –
233,72 лв., а 807, 95 лв. дължимия ДДС. Дори по средни пазарни цени възстановяването на
автомобила, според в.л. възлиза на стойност по-голяма от претендираната от ищеца такава, а
именно 4 617, 61 лв. (при заявена за плащане от ищеца 4550,00 лв.).
Основния спорен между страните по делото въпрос е до каква стойност на щетите
отговаря застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” – до определената от
него такава или до претендираната от ищеца такава, която той определя като действителна
стойност на разходите за необходимия ремонт.
Няма спор между страните, че застрахователя дължи обезщетение на застрахования
/ПТП се явява покрит от застраховката Каско риск, установен е механизма на ПТП и вида на
уврежданията по автомобила/, като единственото спорно обстоятелство е относно размера
на обезщетението, което се дължи.
По размера на иска:
Дължимото обезщетение следва да е равно на размера на вредата към настъпването на
застрахователното събитие.
Според чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема,
че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е по пазарната му стойност /тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно
техническо състояние, тоест, годно за движение/. Вещото лице е отбелязало, че в описа,
изготвен от застрахователя са отразени видът и степента на щетите, като същите са в
причинна връзка със застрахователното събитие от *** г., кореспондират с установения по
делото механизъм на ПТП и биха могли да се получат при него, поради което следва да
бъдат обхванати от дължимото от застрахователя обезщетение. Следва да се посочи също, че
застрахователя дължи застрахователно обезщетение независимо дали застрахования сам е
извършил поправянето на щетата и е заплатил ремонта или не е извършил такова
поправяне, като реалното плащане от страна на застрахования, не е елемент от фактическия
състав, обуславящ възникването на правото на застрахования да получи плащане за
застрахованото му и увредено имущество.
В подкрепа на изложеното е и константната практика на ВКС , изразена в редица
решения, като решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от
2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по
4
т. д. № 156/2009 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи
задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Съгласно чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Според
заключението на САТЕ пазарната стойност на увреденото дясно външно огледало на т.а.
„БМВ Х5 М50Д“, ДК № ***, към датата на събитието, е 4847,68 лв., която съответства на
издадената в полза на ищеца проформа – фактура от „Ауто Бавария“ ООД. Вещото лице е
съпоставило артикулните номера на новите части, съгласно фактурата на „Ауто Бавария“
ООД и офертата на „М Кар София“ ЕООД, съгласно която ответника е приел окончателния
размер на дължимото застрахователно обезщетение, като е установил, че разликите в цените
на двете дружества са в рамките на не повече от 30 лв. за всяка отделна част, а
окончателната стойност и формираната разлика между двете дружества вече идва от
начислената от „М Кар София“ ЕООД търговска отстъпка от 26 % която дължи на ответното
дружество, в качеството си на доверен сервиз. Застрахования ищец обаче е избрал друг
метод на обезщетяване, с който застрахователя – ответник се е съгласил. Следователно, няма
нарушение от страна на застрахования на задълженията му по застрахователния договор и
същия като е представил в оригинал издадена му от сервиза, отстранил щетите по
автомобила му фактура на застрахователя, е изпълнил задължението си да представи такава
за извършен ремонт, респ. за ответника е възникнало насрещно задължение да заплати
стойността на ремонта, съобразно представената му фактура.
Като не е сторил това, ответника е в нарушение на задължението си по
застрахователния договор за заплати обезщетение, равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
Конкретиката на случая сочи, че застрахователната стойност на увреденото имущество,
до който размер е ограничена отговорността на застрахователя възлиза на сумата от 150 000
лв., а действителната стойност на вредите по пазарни цени възлиза на сумата от 4 847,68 лв.,
която сума представлява действителната вреда за застрахования собственик и не надхвърля
застрахователната стойност.
Съгласно приетите по делото ОУ за застраховка „Каско на МПС“ и посочената от
ответника в ОИМ разпоредба на т.109 от Раздел ХVI „Застрахователно обезщетение“
застрахователно обезщетение за частични щети на МПС със срок на експлоатация до 4
години /какъвто е настоящия случай/ и при условие, че е платена минимална премия за
ремонт в официален сервиз, съгласно тарифата на Застрахователя, се определя по един от
следните алтернативни начини, избран от застрахования: т.109.1. - чрез възлагане от
Застрахователя на обезщетяване на вредите в натура, като повредите се отстранят от
официален сервиз; т.109.2. – по представени оригинални фактури от официален сервиз
или по представени оригинални фактури от друг сервиз, след изрично писмено съгласие
на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни
части, на нормо - времена за операциите и стойност на сервизен час и за количеството
и стойност на материалите за боядисване или т.109.3. - чрез възлагане от Застрахователя
на обезщетяване на вредите в натура, като повредите се отстранят от Доверен на
Застрахователя сервиз и т.109.4. – по експертна оценка на Застрахователя, съгласно неговата
Методика.
По делото е безспорно установено, че застрахования ищец е избрал метод за
отстраняване на щетите по застрахованото МПС, посочен в т.109.2., а именно по
представени оригинални фактури от друг сервиз, след изрично писмено съгласие на
5
застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на резервни
части, на нормо - времена за операциите и стойност на сервизен час и за количеството
и стойност на материалите за боядисване. Приемайки без забележки заявлението за
изплащане на обезщетение с посочения от застрахования метод на обезщетяване, следва да
се счита, че Застрахователя е приел писмено да обезщети застрахованото лице по този метод,
като останалите три посочени в т.109 съответно стават неприложими в случая. Няма данни,
в стойността на представената от ищеца оригинална фактура, издадена от друг сервиз „Гоу
Кар“ ООД да са включени резервни части и нормо- времена за операции и сервизен час, нито
количества и стойност на материали за боядисване, които да са в разрез с ограниченията на
застрахователя. Напротив, посредством приетото заключение на авто-техническата
експертиза и дадените от вещото лице допълнителни устни обяснения при изслушването му
в о.с.з. се установява, че разликата между претендираното от ищеца обезщетение и
доброволно платеното такова от ответника се явява единствено от търговската отстъпка,
която ответника получава от своите доверени сервизи. При положение обаче, че
застрахования ищец не е избрал такъв метод – ремонт в официален или доверен сервиз, то
неоснователно ответника се позовава на цените на ремонтните дейности за възстановяване
на щетите по процесния автомобил, дадени му от негови доверени сервизи като „М Кар
София“ ЕООД например.
Безспорно е установено по делото, че в ремонта на застрахования автомобил са били
вложени оригинални нови части, а цените на същите не надвишават средните пазарни цени
в страната, към датата на ПТП.
Следователно, ищеца има право да получи пълния размер на застрахователното
обезщетение, съгласно представената от него фактура.
Предвид горното размерът на обезщетението, който ищецът има право да получи от
ответника е именно претендираната от него /след приспадане на доброволно платената част/
сума от 871,92 лв., до който размер следва да бъде уважен предявения иск по чл.405 от КЗ.
Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от датата на която е било дължимо – 31.12.2021 г., като законна
последица от уважаването на главния иск, е дължима, предвид липсата на доказателства за
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение към датата на
устните състезания. Ето защо, на ищеца следва да се присъди законната лихва върху
главницата от 871,92 лева, считано от датата на която застрахователното обезщетение е било
дължимо в пълен размер, т.е. 15 дни след представяне от страна на застрахования, на
изискуемите от застрахователя документи. В случая ищеца е предал на ответника оригинал
на фактура № 2/15.12.2021 г. на застрахователя, на 16.12.2021 г. (видно от приетия
приемателен протокол), като срока за плащане на обезщетението от 15 дни изтича на
31.12.2021 г. Следователно ответника дължи законна лихва върху уважения размер на иска
от 01.01.2022 г. до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищеца. Ищецът е претендирал
такива, като е представил и Списък по чл.80 от ГПК, от който се установява, че същите
възлизат в общ размер на 600,00 лв., от която сума 50,00 лв. – държавна такса, 150,00 лв. –
депозит за вещо лице и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника
срещу размера на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца, съдът намира за
неоснователно, като претендираното от ищеца такова от 400 лв., според съда е справедливо
6
и кореспондира както на фактическата и правна сложност на делото, на заявения
материален интерес, а също така и е съобразено с извършените от пълномощника на ищеца
процесуални действия по защита на неговите права и броя на проведените открити съдебни
заседание (три).
Съобразно с уважената част на иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват
изцяло сторените от него съдебни разноски за производството до размер от 600,00 лв.
Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1 – 3 от ГПК, Софийския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, да заплати на „ГОУ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕГН *********,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя А.С.С., на осн.
чл.405 от КЗ сумата от 871,92 лева (Осемстотин седемдесет и един лева и деветдесет и
две ст.) представляваща незаплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди по т.а. „БМВ Х5 М50Д“, ДК № ***, от
настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-транспортно произшествие от
*** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.01.2022 г. до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, да заплати на „ГОУ ИНВЕСТМЪНТ“
ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителя А.С.С. сумата от 600,00 лв. представляваща сторените съдебни разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7