Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
21.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Богдан Русев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5515 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 4.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 408/ 2016 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 33 състав, по предявени от “А.з.с.н.в.”*** /ЕИК *******/
установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че З.Г.Б. /ЕГН **********/
дължи н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД сумата 2 266.24 лв.- главница по Договор за
паричен заем № 1610922/ 02.05.2012 г., сключен с „И.А.М." АД, чието
вземане е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва за периода от 30.06.2015
г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1 511.59 лв. за
периода от 30.06.2012 г. до 26.12.2012 г.; и лихва за забава в размер на 693.07
лв. за периода от 30.06.2012 г. до 30.06.2015 г., като исковете са отхвърлени:
относно договорната лихва- за горницата до пълния предявен размер от
1 889.49 лв., и относно лихвата за забава- за горницата до пълния предявен
размер от 976.48 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът З.Б. е осъден да
заплати на ищеца “А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 787.59 лв.- разноски за исковото и
заповедното производства /ч.гр.д.№ 37335/ 2015 г. на СРС, 33 състав/. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът “А.з.с.н.в.” ЕАД е осъден да заплати на
ответника З.Б. сумата 52 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от З.Г.Б. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на
горепосочените суми- главница, договорна и мораторна лихви, и в частта относно
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна “А.з.с.н.в.”*** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество обжалваното решение е частично неправилно- относно признатата
дължимост на сумите 475.05 лв.-
главница, 1 511.59 лв.- договорна
/възнаградителна/ лихва, и 201.02 лв.-
лихви за забава, в която част следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от „А.з.с.н.в.” ЕАД установителни искове
по чл.422 ГПК- с предмет претендирани от дружеството вземания за главница и
мораторни лихви в общ размер от 2 283.24 лв. /1 791.19 лв. + 492.05 лв./, като
основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че ответникът З.Б. и третото за спора лице „И.А.М.“ АД /цедент
на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД- цесионер/ са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, възникнало по силата на сключен на 2.05.2012 г. договор за
паричен заем /чл.240 ЗЗД/ под № 1610922, регламентиран от Закона за
потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./, сключен при общи условия.
По силата на този договор „И.А.М.“ АД предоставило възмездно в заем на ответника
З.Б. сумата 2 400 лв., а последният се задължил да върне заетата сума, ведно с
възнаградителна лихва от 233 % годишно, или общо 4 719.54 лв., на 34 равни
седмични вноски от по 138.81 лв. всяка, платими в ден „сряда“ от седмицата,
като падежът на първата погасителна вноска е определен на 9.05.2012 г., съответно
падежът на последната- на 26.12.2012 г. От страна на ответника Б. не е заявено
оспорване автентичността на приложения кредитен договор, поради което и същият
като валидно сключен е породил съответни правни последици. Не е оспорено и
получаването на сумата 2 400 лв. от Б., като според фактическите твърдения
на ищеца същият изплатил доброволно на кредито-дателя сумата 608.81 лв. преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
/признанието за плащане на посочената сума се съдържа в заявлението по чл.410 ГПК/.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5515/ 2017 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
При
това положение насрещното задължение на ответника- кредито-получател да
погасява вноските по сключения с кредитодателя договор за потребителски кредит
от 2.05.2012 г. безспорно е възникнало.
Анализът
на събраните в процеса доказателства налага приемането на извод, че ответникът Б.
е неизправна страна по сключения с праводателя на ищеца договор за
потребителски кредит и дължи плащане на неизплатената част от дълга по кредита,
възлизаща на 1 791.19 лева общо, представляваща разлика между получената
заемна сума от 2 400 лв. и погасената пред завеждане на делото част от
дълга в размер на 608.81 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване изпълнението на договора, не е навел фактически твърдения, нито е установил
в процеса, че е погасил формирания към датата на подаване на исковата молба- 30.06.2015
г. /чл.422, ал.1 ГПК/, дълг от 1 791.19 лева, представляващ непогасена главница,
дължима поради изтичане срока за плащане на всички погасителни вноски
/26.12.2012 г./, поради което и правилно е признато с обжалваното
първоинстанционно решение, че дължи на ищеца посочената главница на основание
чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД. За останалата част до размер на сумата 2 266.24
лв.- главница, предвид извършеното от ответника плащане /признато от ищеца/, искът
на „АСВ“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни
са възраженията на ответника, поддържани и във въззивната жалба, относно
последиците на извършената между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД цесия. Обстоятелството,
че дружеството- цесионер е било преобразувано /чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/, не
рефлектира върху придобитите с договора за цесия права. В представеното от
ищеца приложение към рамков договор за цесия прехвърлените вземания са
достатъчно индивидуализирани- по основание и размер, като обстоятелството дали
са били ликвидни и изискуеми е включено в предмета на разглеждане по настоящото
дело. Договорът за цесия
е съобщен на
длъжника чрез връчване
на препис от исковата молба по делото, ведно с
приложенията към нея. Част от приложенията към исковата молба са и
процесният договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и пълномощно,
изходящо от цедента, с което цесионерът /ищецът/ е упълномощен да извърши
действия по уведомяване на длъжниците, чиито вземания са предмет на договора. С
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея ответникът
следва да се счита уведомен за извършената цесия по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД
/в този смисъл- Решение № 137/ 2015 г. по гр.д.№ 5759/ 2014 г. на ВКС, III ГО;
Решение № 78/ 2014 г. по т.д.№ 2352/ 2013 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда
на чл.290 ГПК/.
Неправилни,
обаче, са изводите на СРС за дължимост на цялото претендирано от ищеца вземане
за начислена договорна лихва за периода 30.06.2012
г.- 26.12.2012 г.- в размер на 1 511.59 лв., и на част от дължимите за
периода 30.06.2012 г.- 30.06.2015 г. лихви за забава- до размер на сумата 201.02
лв.
Това
е така, тъй като договорената между страните по процесния кредитен договор клауза
за възнаградителна лихва е нищожна и
въз основа на нея не е възникнало задължение за плащане на сумата 1 511.59
лв. /а по заявлението по чл.410 ГПК 1 889.49 лв./ от ответника-
кредитополучател. Предвид договорения размер от 233 % годишно, посочената договорна клауза противоречи на добрите
нрави и се явява нищожна, за което обстоятелство съдът следи служебно. При
констатиране свърхпрекомерност на уговорена престация по договора, която не е
икономически обоснована, съдът служебно следва да съобрази противоречието на
тази клауза с добрите нрави, т.е. нищожността на клаузата и дали същата влече
нищожност на целия договор /в този смисъл Решение № 125/ 10.10.2018г. по т.д. №
4497/ 2017 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 252/ 21.03.2018 г. по т.д.№ 951/ 2017
г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД е налице, когато при договаряне на
насрещните задължения на страните се нарушават принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
недопускането на неоправдано имуществено разместване. В случая договорът за
заем е със срок от 34 седмици /приблизително 8 месеца/, с главница от 2 400 лв. и уговорена
възнаградителна лихва от 233 %, възлизаща
на 2 319.54 лв. /приблизително
равна на размера на главницата/ за срока на действие на договора. Размерът на тази
възнаградителна лихва е свръхпрекомерен, като не е установено по делото да е икономически
обоснован. Тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на насрещните страни по правоотношението и то във
вреда на кредитополучателя, като е породила задължение в обем, нарушаващ
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като краен резултат-
водещ до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД,
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради което и валидно задължение за
плащането на такава по процесния договор за кредит не е възникнало. Искът за
сумата 1 511.59 лв.- възнаградителна лихва, чиято дължимост е призната с
обжалваното решение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид приетият от
въззивния съд извод за намаляване размера на дължимата от ответника главница на
1 791.19 лв., следва да бъде редуциран и размерът на лихвите за забава,
който определен съобразно чл.162 ГПК /с помощта на компютърен лихвен
калкулатор/, възлиза на общо 492.05 лв., считано за периода 4.07.2012 г.-
30.06.2015 г.
Ищецът претендира
лихви за забава за периода от 9.05.2012 г. до 30.06.2015 г. Предвид извършеното
от ответника доброволно плащане на суми в размер на 608.81 лв. общо, за които с
оглед приетото по- горе следва да се приеме, че имат погасителен ефект за
главницата, се налага извод, че преди подаване на исковата молба са били погасени
първите 8 погасителни вноски /всяка по 70.59 лв./ и частично 9- тата
погасителна вноска по договора, чийто падеж е бил на 4.07.2012 г. /сряда/.
Следователно за периода след 4.07.2012 г. до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5515/ 2017 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
по чл.410 ГПК- на 30.06.2015
г., лихвите за забава при плащане на остатъчния главничен дълг възлизат на 492.05
лв. общо.
При тези съображения отговорността
на ответника за плащането на възникнали по договора от 2.05.2012 г. задължения,
предмет на извършената в полза на ищеца цесия, може да бъде ангажирана за
сумите 1 791.19 лв.- главница, и 492.05 лв.- лихви за забава, за които суми решението на СРС следва да бъде потвърдено,
а в останалата част, в която е призната дължимостта на сумата 475.05 лв.- главница
/горница над сумата 1 791.19 лв. до претендираните 2 266.24 лв./, на
сумата 1 511.59 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, и на сумата 201.02
лв. /горница над сумата 492.05 лв. до признатите за дължими 693.07 лв./- лихви
за забава, дължими за периода 30.06.2012 г.- 30.06.2015 г., обжалваното решение
като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете за тези суми.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като на
основание чл.78, ал.1 ГПК дължимата от ответника Б. на ищеца „АСВ“ ЕАД,
съразмерно на уважената част от исковете, сума следва да бъде определена на общо
158.06 лв., от които 90.15 лв.- разноски за първоинстанционното производство
/вкл. юриск. възнаграждение от 100 лв./, и 67.91 лв.- разноски за заповедното
производство /вкл. юриск. възнаграждение от 50 лв./. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника сумата 222.04 лв.- разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
При
това положение решението на СРС следва да бъде отменено и в частта относно
несъразмерно присъдените на ищеца разноски за първо-инстанционното и
заповедното производства над сумата 158.06 лв. до присъдените 787.59 лв., а в
останалата част- относно присъдените на ищеца разноски от 158.06 лв., следва да
бъде потвърдено. Предвид присъдените на ответника за първоинстанционното
производство разноски от 52 лв. /в която част решението е влязло в сила/, с
настоящото решение следва да му бъдат присъдени допълнително разноски от 170.04
лв. /за платено адв. възнаграждение/.
За
въззивното производство съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото
дружество дължи да заплати на въззивника сумата 48.22 лв.- разноски за платена държ.
такса, съразмерно на уважената част от жалбата, а на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество
сумата 51.07 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение /при определен от СГС
размер на възнаграждението от 100 лв./, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 4.01.2017
г., постановено по гр.д.№ 408/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33
състав, в обжалваната част, в която
по предявени от “А.з.с.н.в.”*** /ЕИК *******/ установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че З.Г.Б. /ЕГН **********/ дължи н. “А.з.с.н.в.”
ЕАД сумата 475.05 лв. /горница над
сумата 1 791.19 лв. до признатата за дължима главница от 2 266.24 лв./-
главница по Договор за паричен заем № 1610922/ 2.05.2012 г., сключен с „И.А.М.“
АД, чието вземане е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва за периода от
30.06.2015 г. до изплащане на вземането; сумата
1 511.59 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.06.2012 г.-
26.12.2012 г.; и сумата 201.02 лв. /горница над сумата 492.05 лв. до
признатата сума от 693.07 лв./- лихви за забава при плащане на главницата,
считано за периода 30.06.2012 г.- 30.06.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 37335/ 2015 г. на СРС, 33 състав,
и в частта относно присъдените на
ищеца “А.з.с.н.в.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 158.06 лв. общо /от които: 90.15 лв.- за исковото
производство, и 67.91 лв.- за заповедното производство/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.”***
/ЕИК *******/ срещу З.Г.Б. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД за
признаване за установено, че З.Г.Б. /ЕГН **********/ дължи н. „А.з.с.н.в.”*** /ЕИК *******/
сумата 475.05 лв. /горница над
сумата 1 791.19 лв. до признатата за дължима главница от 2 266.24 лв./-
главница по Договор за паричен заем № 1610922/ 2.05.2012 г., сключен с „И.А.М."
АД, чието вземане е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва от 30.06.2015
г. до изплащане на вземането; сумата 1
511.59 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода 30.06.2012 г.-
26.12.2012 г.; и сумата 201.02 лв. /горница над сумата 492.05 лв. до
признатата сума от 693.07 лв./- лихви за забава при плащане на главницата,
считано за периода 30.06.2012 г.- 30.06.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 37335/ 2015 г. на СРС, 33 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”*** /ЕИК
*******/ да заплати на З.Г.Б. /ЕГН **********/
допълнително сумата 170.04 лв. /сто
и седемдесет лева и 04 ст./- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 5515/ 2017 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.01.2017
г., постановено по гр.д.№ 408/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33
състав, в останалата обжалвана част, в
която по предявени от “А.з.с.н.в.”*** /ЕИК *******/ установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД е признато за установено, че З.Г.Б. /ЕГН **********/ дължи н. “А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 1 791.19 лв.- главница по
Договор за паричен заем № 1610922/ 2.05.2012 г., сключен с „И.А.М." АД,
чието вземане е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва от 30.06.2015 г.
до изплащане на вземането; и сумата
492.05 лв.- лихви за забава при плащане на главницата от 1 791.19 лв.,
считано за периода 4.07.2012 г.- 30.06.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 37335/ 2015 г. на СРС, 33 състав,
и в частта относно присъдените на
ищеца “А.з.с.н.в.” ЕАД разноски по
чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 158.06 лв. общо /90.15 лв.- за исковото
производство, и 67.91 лв.- за заповедното производство/.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”*** /ЕИК *******/
да заплати на З.Г.Б. /ЕГН **********/
сумата 48.22 лв. /четиридесет и осем
лева и 22 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Г.Б.
/ЕГН **********/ да заплати н. „А.з.с.н.в.”*** /ЕИК *******/ сумата 51.07 лв. /петдесет и един лева
и 07 ст./- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 408/ 2016 г. на СРС, 33 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.