РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330104273 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. П. Т., ЕГН
**********, против Я. Г. Я., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.
258 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5
563 лева – неизплатен остатък от възнаграждение за извършени за периода м. **** г. – м.
***** г. СМР в недвижим имот, находящ се в с. П., обл. П., ул. „****“ № *, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /25.03.2022 г./ до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 43/11.01.2022 г. по в. гр. д. № 2459/2021 г. на
Окръжен съд – Пловдив е потвърдено изцяло Решение № 1388/02.08.2021 г. по гр. д. №
796/2021 г. на Районен съд – Пловдив, по силата на което ответницата била осъдена да
заплати на ищеца сумата от 2 500 лева, частично предявена от 11 771,40 лева,
представляваща част от общото възнаграждение за извършените СМР в недвижим имот,
находящ се в с. П., обл. П., ул. „***“ № *. Със сила на пресъдено нещо било установено, че
между страните е налице облигационно правоотношение – устен договор за изработка на
СМР, във връзка с който ищецът извършил възложената работа, която предал без забележки,
но ответницата не заплатила изцяло дължимото възнаграждение. Посочва, че за определяне
на дължимото възнаграждение била допусната и приета СТЕ по гр. д. № 796/2021 г. на
Районен съд – Пловдив, като съгласно количествена и стойностна сметка на извършените
работи по договора за изработка, размерът на дължимото възнаграждение било определено
в размер на 11 013 лева. Твърди, че освен заплатените 2 950 лева и признати в предходното
1
производство, както и присъдените 2 500 лева, ответницата не била заплатила остатъка от
установеното задължение. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Възразява, че със сила на пресъдено нещо на решението, постановено по частичен иск, се
ползва основанието на претендираното вземане и правната му квалификация, както и
уважения размер, но не и останалата част от вземането, доколкото с исковата молба ищецът
твърди, че претендираната сума представлява остатък от установено общо възнаграждение.
На следващо място, оспорва претенцията в заявения размер. Посочва, че в решението си,
постановено по гр. д. № 796/2021 г., Пловдивският районен съд приел условно, че от общия
размер на вземането /11 013 лева/ била платена сума около 5 600 лева, като в тази сума не
била включена платената от ответницата сума в размер на 1 900 лева, доколкото както
първоинстанционният съд, така и въззивният съд не били обсъдили в решенията си
показанията на разпитаната свидетелка Р. Д. На следващо място, твърди, че в предходното
производство пред Пловдивски районен съд били установени недостатъци на работата на
ищеца – напукани фуги и отлепени лайсни, като необходимите средства за отстраняването
им били в размер на 70 лева, но претендираната тогава сума не била намалена с тях. В тази
връзка, прави възражение за намаляване на претендираното възнаграждение със стойността
на необходимите средства за отстраняването им в размер на 70 лева. Предвид изложеното,
моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Предвид така установеното, то в доклада по делото е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване възникването на облигационно правоотношение между
страните по договор за изработка на СМР. С Решение № 43/11.01.2022 г. по в. гр. д. №
2459/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено изцяло Решение № 1388/02.08.2021 г.
по гр. д. № 796/2021 г. на Районен съд – Пловдив е установено със сила на пресъдено нещо,
че за периода м. **** г. – м. ****г. по възлагане от ищцата, ответникът е извършил СМР в
недвижим имот, находящ се в с. П., обл. П., ул. „***“ № *.
По отношение на сочените от ответницата недостатъци на стойност 70 лв., то същите са
признати по основание и размер от ищеца, поради и което възражението за прихващане на
ответницата съдът счита за основателно и доказано, като незаплатеното възнаграждение
следва да се намали с така призната стойност от 70 лв.
2
Относно стойността на СМР е прието и заключение на съдебно – техническата експертиза,
от което се установява, че същата е в размер от 11014 лв., като от нея се приспада
некачествено изпълнени СМР на стойност 70 лв. (признати от ищеца в първото по делото
съдебно заседание). Общата стойност на извършените СМР след отбивката вещото лице
установява да е в размер от 10944 лв. Остатъкът от задължението след приспадане на
посочените като платени в исковата молба суми е в размер от 5494 лв. Вещото лице
посочва, че изработеното от изпълнителя и описаното в молбата СМР функционира и се
ползва по предназначение. Така установената от вещото лице остатъчна сума не се оспорва
като размер от страните. Налице е спор относно плащането на сумата от 1900 лв.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Р. Д. се установява, че през
****** г. св. Д. е предала на ищеца сумата от 1900 лв. за извършени ремонтни дейности в П.
Фактът, че свидетелката не може да си спомни точните банкноти, не разколебава
показанията й. Съдът счита за неоснователни и възраженията на процесуалния представител
на ищеца, че е налице противоречие между показанията на свидетелката в производството
по предявения частичен иск и настоящото такова. Относно фактите за изясняването, на
които се допуска свидетелката, не е налице противоречие в показанията. Съдът кредитира
показанията, като последователни, безпротиворечиви и обективни.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че предявеният иск за заплащане на сума,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение за извършени СМР от ищеца, е
основателен и доказан до размера на сумата от 3594 лв., до който размер следва да се
уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 5563 лв. да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница, доколкото същата касае лихвоносно вземане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните
по делото следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковата претенция. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени
разноски в общ размер от 322,60 лв., включващи държавна такса и възнаграждение за вещо
лице, от които съразмерно на уважената част от исковата претенция следва да се присъди
сумата от 208,42 лв.
Представен е договор за правна защита и съдействие между ищеца и процесуалния му
представител адв. К., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възлиза на 856,30 лв., от
който съразмерно на уважената претенция в полза на адв. К. следва да се присъди
възнаграждение в размер от 553 лв.
Ответникът е представила доказателства и претендира разноски в общ размер от 710 лв.,
включващи платен депозит за допуснатата СТЕ, както и 610 лв. адвокатско възнаграждение.
3
Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 251 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на И. П. Т., ЕГН ********** сумата от
3594 лева – неизплатен остатък от възнаграждение за извършени за периода м. **** г. – м.
**** г. СМР в недвижим имот, находящ се в с. П., обл. П., ул. „****“ №*, ведно със
законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда /25.03.2022 г./ до окончателното й изплащане и сумата от 208,42 лв. – разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявения от И.
П. Т., ЕГН **********, против Я. Г. Я., ЕГН ********** иск за разликата от 3594 лв. до
пълния предявен размер от 5 563 лева – неизплатен остатък от възнаграждение за
извършени за периода м. **** г. – м. **** г. СМР в недвижим имот, находящ се в с. П., обл.
П., ул. „****“ № *, ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /25.03.2022 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Я. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на адв. Г. Р. К., вписан в АК – П., личен №
*****, служебен адрес: гр. П*, ул. „*******“ № **, ет. *, стая № ** сумата от 553 лв.-
адвокатско възнаграждение на основание чл. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., съразмерно на
уважената искова претенция.
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН ********** да заплати на Я. Г. Я., ЕГН ********** сумата от 251
лв. – разноски, съразмерно на отхвърлената искова претенция.
Присъдените в полза на И. Т. суми да се преведат по следната банкова сметка, а именно:
IBAN: *******************, ***********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4