Определение по дело №263/2022 на Административен съд - Бургас

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№293                             18.02.2022 година                                 гр. Бургас

 

             

 

Административен съд - гр.Бургас  XXV-ти състав

на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание в следния състав

 

  Председател: Тодор Икономов

 

като разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,

 административно дело № 263 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 104, ал. 1 от Закон за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е във връзка с разпореждане № 581 от 16.02.2022 г. постановено по адм. дело № 244/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което производството по посоченото дело е разделено. Под цитирания номер е оставена за разглеждане жалбата на А.М.К. ***, с предмет - оспорване на индивидуален административен акт – заповед № ЧР-0208/02.02.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от директора на РИОСВ - Бургас, а материалите във връзка с претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл – възнаграждение за времето, през което служителят не е бил на служба, са отделени и е образувано настоящото адм. дело № 263/2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от шест месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В тази връзка и предвид обстоятелството, че производството по оспорване на посочената по-горе заповед е преюдициално по отношение на иска за обезщетение, то същото представлява основание по смисъла на чл. 229, т. 4 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК за спиране на производството по иска за обезщетение до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.

Поради това съдът, намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяването на влязло в сила решение по административно дело № 244/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Така мотивиран, Административен съд - Бургас, 15-ти състав намира, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което,

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА съдебното производство по адм. дело № 263/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, образувано по иск за присъждане на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, до приключването с влязло в сила решение на адм. дело № 244/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от съобщението до жалбоподателя, с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България.

ПРЕПИС да се връчи на жалбоподателя.

УКАЗВА НА ДЕЛОВОДИТЕЛЯ  на състава да извършва ежемесечна справка за наличието на постановен краен съдебен акт по административно дело № 244/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, като при наличието на такъв, да докладва делото за служебното му възобновяване.

 

СЪДИЯ: