Мотиви:
Производството по делото е
образувано въз основа на частна тъжба от
Д.Х.Д. *** против подсъдимата Б.Л. Д. ***
за престъпление по чл. 130 ал.2 НК. С тъжбата е предявен и приет за разглеждане
граждански иск против Д. за сумата о т 1500лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание частният
тъжител Д. участва лично и с редовно упълномощен повереник-адвокат.
Чрез повереника си поддържа обвинението срещу подсъдимата. Счита същото за
доказано въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
За извършеното престъпление пледира на подсъдимата да се наложи наказание ,
което би изиграло превантивна функция срещу бъдещи физически нападения спрямо
тъжителя. Гражданският иск се преценя като основателен и доказан и се иска
уважаването му в пълен размер, ведно с произтичащите законни последици.
Подсъдимата Б.Д. участва лично в
съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се признава за
виновна по предявеното й обвинение , като дава подробни обяснения във връзка с
него. Чрез защитника си счита обвинението за недоказано от обективна страна, с
оглед на което се иска постановяване на оправдателна присъда. Иска се също
отхвърляне на иска за обезвреда като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като обсъди по отделно
и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Преди време Д. и Д. имали за
кратко интимни отношения помежду си, като след преустановяването им започнали
да пишат жалби един срещу друг .
На 15.05.2013г сутринта Д. и св.А. се движили с автомобила на
тъжителя по ул. ***, посока центъра на
града. Д. забелязал подсъдимата Д., която вървяла по десния тротоар на улицата
и спрял автомобила. Слязъл от колата и отишъл при Д., след което двамата
започнали да разговарят. Около десетина минути след това Д. се върнал в
автомобила и двамата с А. продължили пътя си.
По-късно същия ден Д. срещнал св. Г.
, на който споделил, че има наранявания
по дясната ръка, които са му причинени от Д..
На 16.05.2013г Д. *** жалба срещу Д., в която описала инцидент между
нея и Д., състоял се на 15.05.13г.
На 21.05.2013г на свой ред Д. *** жалба срещу Д., описвайки инцидент между
двамата на 15.05.2013г
На 15.05.2013г на Д. било издадено
Медицинско направление от АИППМП „***“ в което било отбелязано, че при преглед
на пациента на 15.05.13г са установени три екскортации
на дясната мишница с дължина 5, 3 и 4
см. И две с дължина по 1 см.
На 21.10.2013г бил извършен
преглед на Д. от *** – *** по време на който било установено по страничната повърхност на долния край на дясната мишница наличието
на три напречно разположени лентовидни белези с дължина от най-горния към
най-долния съответно от 5, 4 и 3 см. Пред тях се установяват още два белега, които са с дължина около 1
см.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз о снова отчасти
на обясненията на подсъдимата Д., показанията на св. Г. и А. и
приложените писмени доказателства: медицинско направление, съдебно медицинско
удостоверение, справка за съдимост.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не се установява
по безспорен и категоричен начин на
15.05.2013г подсъдимата Д. *** да е причинила на Д.Х.Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Единствените доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие в подкрепа на повдигнатото на Д. обвинение
са показанията на св. Г.. Същият обаче
не е пряк свидетел на случилото се между Д. и Д. и пресъздава факти, които са му били
споделени от самия пострадал. Доколкото последният и Д. към него момент вече са
били във влошени взаимоотношения и са подавали сигнали и жалби един спрямо друг
се поставя под съмнение обективността на
информацията , споделена от
пострадалия със св. Г.. Още повече, че
тази информация се опровергава от показанията на св. А., който е пряк очевидец
на срещата между Д. и Д. . В показанията си
Г. съобщава, че не е видял размяна на удари и шамари между пострадалия и
подсъдимата, че нищо конкретно не се е случило между тях и след връщането му в колата не е видял кръв
по Д..
В обясненията си по делото Д. също отрича да е нанасяла каквото и да било физическо
увреждане спрямо Д. като на свой ред съобщава за действия на Д. спрямо нея по
същото време и на същото място. Обясненията на подсъдимата в частта им, в която
се отрича посегателство спрямо телесната неприкосновеност на Д. се подкрепят
изцяло от показанията на св. А..
От приложените по делото
медицински документи се установява единствено, че при прегледа на Д. на
15.05.2013г са констатирани наранявания в областта на дясната мишница с
посочените характеристики.
Тъй като присъдата не може да
почива на предположения, а по делото не се събраха безспорни и категорични
доказателства за престъпна деятелност от страна на Д. спрямо Д., съдът на осн.
Чл. 304 НПК я оправда по така предявеното
й обвинение по чл. 130 ал.2 НК
При горния изход на делото съдът
счете като неоснователна и предявената от Д. спрямо подсъдимата искова
претенция за обезвреда. Същата е с правно основание
чл. 45 ЗЗД и почива на института на непозволеното увреждане. Както беше
посочено по-горе от сложния състав на непозволеното увреждане , включващ в себе
си деяние, вина, вреда и причинна връзка между тях, беше установен единствено
факта на претърпяната от Д. вреда. Наличието единствено на травматично увреждане
в областта на дясната мишница на пострадалия , без последното по доказателствен път да се свързва с деятелност от страна на
подсъдимата не може да обуслови отговорността и за деликт.
Ето защо съдът счете искът за неоснователен и го отхвърли.
При горния изход на делото и на осн. Чл. 190 НПК съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимата направените по делото
разноски в размер на 300лв.
По изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен
съдия: