№ 2653
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507421 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7421/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу решение №3095 от 07.04.2022 г постановено по гр.д.№455/22 г на СРС , 160
състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че З.
Н. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 4299,68 лева до предявения размер
от 5033,28 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г
; за апартамент №39 в гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва от 05.11.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; за разликата над 701,49 лева до предявения размер от
821,17 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 22.10.2021
г ; и за сумата от 6,02 лева лихви за забава върху сумата за дялово разпределение от 29,83
лева за периода 01.10.2018 г – 30.04.2020 г , която лихва е за периода 01.12.2018 г –
22.10.2021 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 12.11.2021 г по ч.гр.д.№63387/2021 г на СРС , 160 състав . Решението на СРС се обжалва
и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/.
Исковете не са частично погасени по давност . Според чл.33 ал.2 от приложимите ОУ /2016 г
/ клиентите са длъжни да заплащат стойността на месечната фактурата в 45-дневен срок от
изтичане на периода , за който се отнасят . Общата фактура от 31.07.2019 г е изискуема едва
1
на 15.09.2019 г и от този момент тече давностния срок . Задълженията по кредитните
известия не са задължения по фактури и не са станали изискуеми месец за месец . По ОУ
/2016 г / не е необходимо да се изпраща покана , за да изпаднат клиентите в забава .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 08.04.2022 г и е обжалвано в срок на 15.04.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично исковете за СРС е приел , че трябва да се кредитира СТЕ , според
която в процесния имот е потребена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г в
размер на 4299,68 лева , а не 5033,28 лева . С оглед доказаната главница и периода , за който
се претендира лихва за забава същата е в размер на 701,49 лева , а не в размер на 821,17
лева. Доказана е главницата за дялово разпределение , но в ОУ не е предвиден срок за
плащане от страна на потребителя , нито е налице покана от страна на ищеца /чл.84 ал.2
ЗЗД/ .По тази причина не се дължат лихви за забава върху сумите за дялово разпределение .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Изложените във въззивната жалба доводи във връзка с погасителна давност за част от
процесните вземания са неотносими по настоящото дело . Първоинстанционният съд не е
уважил възражение за погасителна давност , още повече , че такова въобще не е било
заявено от ответника .
По отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение . Вярно е , че
съгласно чл.33 от ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на съответните сметки/фактури
за топлинна енергия на интернет сайта на ищеца , съответно изискуемостта/изпадането в
забава не е обвързано от подобно обстоятелство /както това беше по ОУ-2014 г /.
От друга страна чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва срок , в който потребителите трябва да
заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ
/2016 г /. Като е констатирал липса на уговорен падеж , респ.на покана до ответника ,
законосъобразно СРС е приложил разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД и е отхвърлил иска за
2
лихви за забава върху сумата за дялово разпределение .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3095 от 07.04.2022 г постановено по гр.д.№455/22 г на СРС ,
160 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде
признато за установено , че З. Н. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над
4299,68 лева до предявения размер от 5033,28 лева –цена на незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г ; за апартамент №39 в гр.София ж.к.******* , ведно със
законната лихва от 05.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за разликата над
701,49 лева до предявения размер от 821,17 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 15.09.2019 г – 22.10.2021 г ; и за сумата от 6,02 лева лихви за забава върху сумата
за дялово разпределение от 29,83 лева за периода 01.10.2018 г – 30.04.2020 г , която лихва е
за периода 01.12.2018 г – 22.10.2021 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 12.11.2021 г по ч.гр.д.№63387/2021 г на СРС , 160 състав ;
както и в частта за разноските .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на страните само в
частта по иска за главница за топлинна енергия .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3