№ 206
гр. Враца, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20241420103873 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК
Производството по делото е образувано по молба от И. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с.
Върбица, ул. "Панайот Волов" № 15 чрез адв. М. М. против Б. Б. А., ЕГН **********, с
адрес: с. Камено поле, ул. "Бачо Киро" № 11.
В исковата молба се твърди, страните живели във фактическо съжителство, в дома на
родителите на ответника в с. Камено поле. Поддържа се, че от връзката помежду си
страните имат две малолетни деца, за които се грижели заедно, като припознато от
ответника е само едно от децата - Пламен Б.ов Боянов. Сочи се, че страните получавали
помощ и от родителите на ищцата. Излага се твърдение, че от пролетта на 2024 год.
отношенията между страните се влошили, а на 20.04.2024 год.ответникът нанесъл побой на
ищцата, след което тя заедно с децата се прибрала в с. Върбица, в дома на своите родители.
Поддържа се, че от момента на раздялата единствено ищцата полага грижи за двете деца,
като получава помощ и от свои близки. Твърди се, че ответникът отказва да заплаща
издръжка за децата, не желае да ги вижда и напълно се е дезинтересирал от тях. Сочи се,
след установяването си в с. Върбица ищцата започнала работа, а децата посещават детска
градина. Ищцата сочи, че желае да се грижи за децата. Твърди, че разполага с подходящи
жилищно-битови условия. Поддържа, че между нея и децата има изградена силна
емоционална връзка. Ищцата твърди, че разполага с подкрепяща среда и необходимите
условия за отглеждане и възпитание на децата. Поддържа, че ответникът реализира трудови
доходи, които не биха го затруднили да заплаща издръжка.
1
При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права върху малолетното дете Пламен Б.ов Б., ЕГН
**********, роден на 30.08.2019 год. на майката - И. П. Б., да определи местоживеене на
детето при майката, да определи режим на лични отношения на бащата Б. Б. А. с детето
Пламен Б.ов Б., както следва: бащата да взема детето при себе си, с право на преспиване
всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя, със задължение да взема и връща детето от дома на майката, както и един месец през
лятото, което време на съвпада с платения годишен отпуск на майката и да осъди бащата Б.
Б. А. да заплаща месечна издръжка за малолетното дете Пламен Б.ов Б. чрез неговата майка
и законен представител И. П. Б., в размер на 250,00 лева, считано от 05.12.2024 год., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време, за периода от
20.04.2024 год. до 05.12.2024 год. в размер на 250,00 лева месечно или общо 1 925,00 лева.
Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който заявява, че
признава иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска съдът да постанови
упражняване на родителските права върху малолетното дете Пламен Б.ов Б. да се
предоставят на майката и да се определи режим на лични отношения на бащата с детето,
както е заявен с исковата молба. Поддържа, че признава иска за присъждане на издръжка за
бъдеще време в претендирания размер от 250,00 лева, но оспорва иска за присъждане на
издръжка за минало време, за периода от 20.04.2024 год. до депозирането на исковата молба
в съда, като твърди, че след настъпилата раздяла между страните е осигурявал издръжка на
детето. Поддържа, че се намира в затруднено материално положение, поради което отправя
искане за отхвърляне на иска за присъждане на издръжка за минало време.
В проведеното на 05.03.2025 год. открито съдебно заседание по делото, ищцата лично и с
процесуален представител адв. М. М. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0128/03.09.2019 год., съставен в гр. Мездра, се установява, че детето Пламен Б.ов
Б., ЕГН ********** е роден на 30.08.2019 год. в гр. Мездра, с родители: майка И. П. Б., ЕГН
********** и баща: Б. Б. А., ЕГН **********.
По делото е представена служебна бележка от Детска градина "Славейче", от която се
установява, че детето Пламен Б.ов Б., ЕГН ********** е записан и редовно посещава
ранновъзрастова група "Ракета", във филиал на детската градина с. Върбица.
От представен по делото трудов договор № 51 от 12.07.2024 год., сключен между Община
Враца, като работодател и ищцата И. П. Б., като работник, се установява, че същата
изпълнява длъжността "Общ работник", с код по НКПД: 9622 0001, считано от 15.07.2024
2
год. и получава основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева. Във връзка със
сключения трудов договор по делото е представено и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
По делото е представена справка относно осигурителния доход на ищцата, от която се
установява, че за м. юли 2024 год., осигурителният й доход е бил в размер на 527,35 лева, а
за всеки от месеците август, септември и октомври 2024 год., осигурителният доход възлиза
на 933,00 лева.
По делото е приета справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, от която се
установява, че по отношение на ищцата И. П. Б. има регистриран действащ трудов договор с
Община Враца, като осигурителния доход на лицето за м. юли 2024 год. възлиза на 527,35
лева, а за всеки от месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2024
год. е в размер на 933,00 лева.
От приетата по делото справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца се установява,
че по отношение на ответника Б. Б. А. има регистриран действащ трудов договор с Община
Роман, като осигурителния доход на лицето за м. декември 2023 год. възлиза на 921,33 лева,
за всеки от месеците от януари до май 2024 год., включително е в размер на 1 088,59 лева, а
за всеки от месеците от юни до декември 2024 год., включително възлиза на 1 094,82 лева.
По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Враца, в който е посочено, че страните живели на семейни начала от 2018 год. до 2024 год.,
като от фактическото си съжителство имат родено едно дете - Пламен, на възраст 5 години.
Установява се от социалния доклад, че причина за раздялата между страните е упражняван
психически и физически тормоз от страна на ответника върху ищцата. Посочено е, че след
раздялата между родителите основни грижи за детето Пламен полага неговата майка И. Б., а
бащата се е дезинтересирал от детето, не го посещава, не го търси и не предоставя средства
за неговата издръжка. Посочено е, че майката желае да й бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Пламен, както и да бъде определено
местоживеенето на детето при нея, а на бащата се определи режим на лични контакти с
детето и заплащането на издръжка. Посочено е, че детето Пламен е клинично здраво и няма
установени хронични заболявания, направени са всички имунизации съгласно
имунизационния календар. Установява се, че детето посещава детска градина в с. Върбица.
Жилищно-битовите условия са добри. Посочено е, че жилището, което обитава майката и
съжителстващото с нея лице се намира на адрес: с. Върбица, ул. "Панайот Волов" № 15 и
представлява къща на два етажа, като на първия етаж са разположени две спални, кухня, хол
и санитарен възел, а на втория етаж има две спални. Установява се, че детето разполага със
собствена стая. Посочено е, че детето е много привързано към своята майка. Установява се,
че с ответника не е проведена среща и разговор, тъй като не живее на територията на
Община Враца.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
Александър Жоров Илиев, от разпита на който се установява, че свидетелят познава
ответника, който е с. Камено поле и много често е гостувал в дома на свидетеля, като е
оставал и да пренощува. Свидетелят посочва, че страните съжителствали задно повече от пет
3
години, като живели в с. Камено поле и имат две деца - момче и момиче. Свидетелят
посочва, че страните не съжителстват заедно от около 20 април. Посочва, че от бащата и
брата на ищцата знае, че ответникът веднъж набил ищцата, след което тя, заедно с децата се
прибрала в дома на родителите си в с. Върбица, където живее и свидетеля. Посочва, че от
тогава не е виждал ответника. Твърди, че е присъствал на телефонен разговор между по-
големия брат на И. и ответника, който на въпроса, кога ще дойде да види децата си, заявил,
че в момента не разполага с пари и ще дойде да ги види по-натам. Свидетелят посочва, че не
знае ответникът да е заплащал издръжка за детето, а грижите за двете деца се полагат от
майка И. и нейните родители. Посочва, че с ищцата са много близки приятели, а нейните
родители споделили с него, че ответникът не предоставя никакви средства за издръжка.
По делото е разпитан като свидетел и Валентин Спасов Борисов, от разпита на който се
установява, че свидетелят е съсед на ищцата и е виждал ответника в селото, не е близък с
него. Посочва, че не го е виждал в селото от месец април миналата година, а преди това
ищцата живеела заедно с него в с. Камено поле. Свидетелят посочва, че страните имат две
деца - момче и момиче, за които се грижи майката И., а помощ й оказват нейните родители.
Посочва, че не знае ответникът да е търсил децата и да плаща издръжка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективно дадени, почиващи на
непосредствените им възприятия и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за разрешаване на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които
страните не са постигнали съгласие, а именно: упражняването на родителските права по
отношение на детето, местоживеенето на детето, личните отношения с родителя, на когото
не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на детето.
Искането представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127,
ал. 2 СК, във вр. с чл. 143 СК.
Предявен е и иск с правна квалификация чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало
време в размер на 250,00 лева месечно, за периода от 20.04.2024 год. до 05.12.2024 год. или
общо в размер на 1925,00 лева.
По искането за разрешаване на въпроса, касаещ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Пламен Б.ов Б.:
При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на
родителските права съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 127,
ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и
материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974
4
г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
2009 г. /Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК/.
Легално определение на понятието „най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в
чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото
му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както
в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на
детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които
имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, дава и
Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България.
На първо място следва да се посочи, че страните не спорят, че упражняването на
родителските права по отношение на детето Пламен Б.ов Б. следва да бъде предоставено на
неговата майка И. П. Б..
По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по делото са
налице данни, че и двамата родители са трудово ангажирани и работят по трудови договори,
като месечният им осигурителен доход е, както следва: осигурителният доход на ищцата - за
м. юли 2024 год. възлиза на 527,35 лева, а за всеки от месеците юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2024 год. е в размер на 933,00 лева; осигурителният доход на
ответника - за м. декември 2023 год. възлиза на 921,33 лева, за всеки от месеците от януари
до май 2024 год., включително е в размер на 1 088,59 лева, а за всеки от месеците от юни до
декември 2024 год., включително възлиза на 1 094,82 лева.
Установи се от свидетелските показания и от изготвения социален доклад, че страните са във
фактическа раздяла от месец от 20.04.2024 г., от който момент детето Пламен е отглеждано
само от майка си с помощта на нейните родители.
Установисе се още от събраните доказателства, че майката И. Б. полага грижи за детето
Пламен. Според приетия по делото социален доклад потребностите на детето са задоволени
изцяло от майката и детето има изграден дневен режим, а жилищно-битовите условия, в
които се отглежда детето са добри, като се поддържа необходимата битова и лична хигиена.
От социалния доклад се установява и че детето има изградена емоционална връзка с майка
си.
Що се отнася до възрастта на детето, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС № 1/12.11.1974 г.
възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато наред с другите
5
обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Това е и причината,
поради която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на детето се
оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче и в първите години от живота му. Касае се за
дете от мъжки пол на 5 години и с оглед тези данни, както и обстоятелството, че от
раздялата на страните до настоящия момент детето живее само с майка си, съдът приема, че
за полагането на грижи що се отнася до храненето; обличането; извеждането; воденето на
лекар; непосредствения надзор, докато е болно, по-пригодна е майката.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Пламен Б.ов Б.,
съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се
предостави на майката на детето И. П. Б., а местоживеенето на детето ще съвпада с
местоживеенето на майката – с. Върбица, ул. "Панайот Волов" № 15.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на
такъв.
По отношение на личните отношения между детето Пламен Б.ов Б. и неговия баща Б. Б. А.,
с който детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Съдът намира за нужно да отбележи, че страните не спорят по въпросите касаещи личните
отношения на бащата Б. Б. А. с детето Пламен и по отношение на размера на дължимата
издръжка за бъдеще време.
Личните отношения между детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват
последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от
принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съдът намира за необходимо детето да поддържа връзка и със своя баща. По този начин той
ще може да участва пълноценно в живота на детето си и да дава своя принос в
емоционалното му развитие и възпитанието му. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от
Семейния кодекс родителите имат равни права и задължения, поради което ниската възраст
на детето не може да бъде основание контактите му с бащата да се ограничат. Общуването
на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в
негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и Решение по гр. д. № 433/73 г. на II г. о. на ВС.
По делото се установи, че в случая след настъпилата раздяла между родителите, бащата се е
дезинтересирал от детето Пламен, не го търси и не проявява интерес към неговото развитие,
не е демонстрирал и желание да осъществява лични контакти с детето. В производството по
делото не е оспорил иска в частта относно заявеният с исковата молба режим на лични
отношения, поради което съдът намира, че е в интерес на детето да бъде определен режим на
лични контакти с бащата, съгласно заявеното с исковата молба, а именно: бащата да взема
при себе си детето, с право на преспиване, всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, със задължение да го взема от дома на
майката и да го връща отново там, както и за един месец през лятото, което време да не
6
съвпада с платения годишен отпуска на майката.
По искането за присъждане на издръжка за бедеще време по чл. 143 СК:
В чл. 27, ал. 2 СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за
детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Нуждите
на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта
разходи, като има данни същото да има специфични нужди, за които в училище е на
ресурсно подпомагане. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на
жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие. Следователно съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически
потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите
с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният
размер на издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента на приключване на съдебното дирене е в размер на 1
077,00 лева. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.
Съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, като
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните по делото
се установява, че детето Пламен Б.ов Б. живее към момента с майка си и тя е тази, която
полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
При определяне на размера на дължимата издръжка съдът съобрази от една страна възрастта
на нуждаещото се от издръжка дете, икономическите условия на живот в страната и
протичащите инфлационни процеси, и от друга – материалните възможности на родителите.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва иска за присъждане на издръжка за бедеще
време в претендирания размер от 250,00 лева, предвид което съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на исковата молба/
7
издръжка в този размер. Останалата част до пълния размер на необходимите средства за
задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която независимо че
полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, също има задължение
да го издържа.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на спор между страните по отношение на
основанието и размера на предявеният иск за издръжка за бедеще време, съдът намира, че
същия следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 250,00 лева.
По искането за присъждане на издръжка за минало време по чл. 149 СК:
Изложените по-горе аргументи са валидни и по отношение на иска за присъждане на
издръжка за минал период, а именно от 20.04.2024 год. /от фактическата раздяла на
страните/ до 05.12.2024 год.
От показанията на разпитаните свидетели се установи, че страните са разделени от
20.04.2024 год., след което детето е отглеждано само от майката в дома на нейните родители,
където същата живее след фактическата раздяла с ответника. Законовото задължение на
родителя да издържа ненавършилото си пълнолетие дете е безусловно от гледна точка на
положението на детето. Това задължение лежи еднакво и върху двамата родители, като за
изпълнението му не е необходимо никакво подканяне от родителя, който непосредствено се
грижи за детето, а същото изисква постоянно /ежедневно, ежемесечно и ежегодно/
осигуряване на необходимите за детето средства за издръжка.
От страна на ответника Б. Б. А. не се представиха доказателства за осигуряване на средства
за издръжка на детето Пламен в периода след настъпилата между родителите фактическа
раздяла - 20.04.2024 год. до датата на предявяване на исковата молба в съда. Обратно, от
показанията на свидетелите се установи, че бащата не е заплащал издръжка за детето в
процесния период. Нещо повече, св. Александър Жоров Илиев заяви, че е присъствал на
разговор проведен по телефона между по-големия брат на ищцата и ответника, който на
въпроса, кога ще дойде да види децата си, заявил, че в момента не разполага с пари и ще
дойде да ги види по-натам, когато има възможност.
Съдът взема предвид и останалите изложени по-горе обстоятелства: по-ниската възраст на
детето /на 5 години в разглеждания период/, обуславяща и малко по-ниски разходи за
неговото отглеждане, обстоятелството, че ответника е трудово ангажиран и работи по
трудов договор с Община Роман, както и размера на осигурителния му доход, като от
приложената по делото справка за осигурителния му доход се установи, че
възнаграждението му надвишава това на майката.
На следващо място, съдът съобрази, че ответникът не твърди, а и по делото не се установи
същият да има други деца, по отношение на които да има алиментни задължения, поради
което съдът намира, че заявения по реда на чл. 149 СК иск се явява основателен за сумата от
250,00 лева месечно. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на детето
сумата от 1 925,00 лева, представляваща издръжка за минало време за претендирания период
от 20.04.2024 год. до 05.12.2024 год.
По разноските:
8
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2023 г. от
27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС в производствата по спорна съдебна
администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При
цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато
касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При
пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В
останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Доколкото в случая липсва цялостно уважаване или отхвърляне на сезиращата съда молба,
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.
По горните съображения на ищцата се следват сторените в производството по делото
разноски в размер на 630,00 лева, от които 30,00 лева - държавна такса и 600,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца, представляваща
дължимия размер на държавна такса върху присъдената издръжка за бъдеще време и
присъдената сума за издръжка за минало време в размер на 437,00 лева.
На основание чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение
на детето Пламен Б.ов Б., ЕГН ********** е роден на 30.08.2019 год. на неговата майка И.
П. Б., ЕГН **********, като постановява същото да живее при майката на адрес: с. Върбица,
ул. "Панайот Волов" № 15.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б. Б. А., ЕГН ********** с детето
Пламен Б.ов Б., ЕГН **********, както следва:
Бащата да взима детето при себе си с преспиване всяка втора и четвърта седмица от месеца,
за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, със задължение да го взема от дома
на майката и да го връща там след изтичане на определеното време, както и за един месец
през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН ********** да заплаща на детето Пламен Б.ов Б., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител И. П. Б., ЕГН **********, издръжка в размер
на 250,00 лева месечно, считано от 05.12.2024 год. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
9
събират от съдилищата по ГПК, Б. Б. А., ЕГН ********** да заплати държавна такса в
размер на 432,00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Враца.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на определение – с
частна жалба пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10