№ 352
гр. Несебър, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20252150100098 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 645/21.01.2025 г. на „А*Б.” ЕАД – гр.
СоФ.я, ЕИК ***, чрез адвокат Л. Р. от САК, преупълномощен от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
със съдебен адрес: гр. СоФ.я 1000, ул. „П.“ № ***, срещу „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Несебър, с. ***, представлявано от
управителя И.Ц.Л., с която се иска от съда да приеме за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 812,29 лева, представляваща
неплатени суми за месечни такси и потребление за използвани услуги по Договор за
използване на електронни съобщителни услуги № ********* от 28.05.2013 г., за
период от 23.08.2023 г. до 16.05.2024, ведно със законната лихва, считано от
15.11.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 69,16 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена общо за периода от 28.09.2023 г. до 14.11.2024 г.; сумата
от 266 лева, представляваща неустойка (МАТ), начислена на 29.09.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от
2,06 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения,
начислено на 28.08.2023 г. и на 30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 35,37 лева, представляваща
мораторна лихва върху общия размер на неустойките от 408,06 лева, начислена общо
за периода от 30.09.2023 г. до 14.11.2024 г., за които вземания в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 635/20.11.2024 г. по ч.гр.д. №
1376/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи
основателността на претенцията. Посочва се, че след депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - на 17.12.2024 г. - ответното дружество е върнало
предоставеното му по договора оборудване Data Box, предвид което издадената сметка
*********/29.05.2024 г. била анулирана, а сумата по нея в размер на 140 лева е станала
1
недължима и не се претендира. Претендират се разноски в настоящото и заповедното
производство.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане за прилагане към делото на ч.гр.д. № 1376/2024 г. по описа на
НРС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответната страна.
Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито
съдебно заседание. Депозира молба-становище вх. № 6144/24.06.2025 г., с която
изразява становище по проекто-доклада по делото, взима подробно становище по
съществото на спора и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Поддържа се
тезата, че процесният рамков договор е бил прекратен едностранно от ищеца поради
допусната от страна на ответното дружество – клиент забава в плащането на дължими
суми за потребени услуги и на основание т. 54.12 от Общите условия на оператора,
при които е сключен договора.
В откритото съдебно заседание по делото ответното дружество се представлява
от упълномощен адвокат, който поддържа депозираното в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1376/2024 г. по описа на НРС възражение за недължимост на
претендираните суми. Не оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство
/респ. представените по делото фактури/, но твърди пълна неоснователност на
претенциите, поради прекратяване в цялост на процесния договор по заявление на
ответника и с изтичане на срока му на 30.10.2023 г. Ангажира писмени доказателства.
Претендира разноски по списък.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 1376 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че за процесните суми и допълнителна неустойка за невърнато
оборудване в размер на 140 лева е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 635/20.11.2024 г. Срещу последната в законния месечен
срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от страна на ответното дружество –
длъжник, с което е заявена недължимост на сумите, предмет на заповедта. В
предоставения с разпореждане на съда срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ГПК е
предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет
вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение, като
единствено не се претендира неустойката от 140 лева, за която изрично се заявява, че е
отпаднало основанието. Поради изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Доколкото представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
представителя на ответника, съществувалите облигационни отношения между
страните по делото са безспорен факт, който се установява и от сключените между тях
договори при общи условия /л. 5-23; л. 44-64 от делото/ по общ номер на потребителя
при ищеца – *********. Така, видно от Анекс и Приложение № 2/28.10.2021 г.
предоставените по рамков договор № ********* услуги за номера ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** са били предоговорени за нов 24 месечен
период до 28.10.2023 г., като с клаузата на чл. 4.7 от Анекса е предвидено
автоматичното му преподновяване при липса на заявление от страна на клиента за
2
прекратяване на договора с настъпване на срока. Съгласно клаузите по т. 4.6, т. 4.8 и т.
4.9 от Анекса при всяко предсрочно прекратяване на договора, което не е по вина на
оператора, от страна на клиента се дължат неустойки, съгласно ОУ, при които е
сключен.
С допълнително споразумение от 29.04.2022 г. е закупен допълнителен пакет за
мобилен интернет към услугата за номер *** на стойност 20 лева на месец със срок на
ползване до 29.04.2024 г. Съгласно клаузата на т. 5.9 от същото е предвидена договорна
неустойка в тежест на клиента при предсрочно прекратяване на услугата по негова
инициатива в размер на всички абонаментни такси без отстъпки до края на срока.
Съгласно неоспорените по делото ОУ, при които е сключен рамковият договор
/т. 54.12 и т. 54.15/, договорът на абоната се счита едностранно прекратен при забава
на плащанията за повече от 124 дни, а при пренос на номера към мрежата на друг
оператор – от датата на деактивиране на достъпа до мрежата на А1. Във втория случай
е предвидено задължение за абоната да заплати всички свои потребени услуги до
датата на деактивиране достъпа.
По делото няма спор и от изявление на самия ищец с исковата молба е видно, че
по заявление на ответното дружество на 29.09.2023 г. е извършен пренос на част от
мобилните услуги за номера ***, ***, ***, *** и *** към друг мобилен оператор.
Няма спор и относно факта, че със заявления на ответника от 13.10.2023 г. е
поискано прекратяване на договора за услуги ***, *** и ***.
От друга страна, видно от представени от страна на ответника и неоспорени от
страна на ищеца искане, заявления за прекратяване на договор, приемо-предавателни
протоколи и писмо /л. 95-108 от делото/, ответникът-клиент е заявил до ищеца-
оператор прекратяване на услугите, предоставяни и за номера ***, ***, ***, ***, ***,
преди 28.10.2023 г., като е върнал предоставените за ползване във връзка с тях
устройства.
Съгласно заключението на приетата по делото без възражения на страните
съдебно-техническа експертиза на в.л. П., което съдът кредитира като безпристрастно
и компетентно дадено, се потвърждава, че в системата на ищеца по партидата на
ответника са заведени описаните по-горе услуги за посочените номера, като е
направено отразяване, че част от тях и за номера ***, ***, ***, *** и *** е налице
прекратяване от 29.09.2023 г. поради пренасяне към друг мобилен оператор; за номера
*** и *** – от 12.11.2023 г. по заявка; а за номера ***, ***, *** и *** – от 09.03.2024 г.
поради неплащане. Констатирано е, че партидата на ответника при ищеца е прекратена
на 09.03.2024 г., както и че на 25.10.2023 г. е регистрирана жалба на ответника във
връзка с прекратяването на услугите за номера ***, *** и ***.
Съгласно неоспорени по съдържание от ответната страна фактури и сметки /л.
60-78 от делото/, ищецът е фактурирал услуги по процесната партида за периода
23.08.2023 г. – 15.05.2024 г., вкл. е начислил договорни неустойки и обезщетения за
обработка на просрочени задължения.
При така установеното от фактическа страна, за съдът се налагат следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, като в тежест на ищеца по тях е
възложено пълното и главно доказване на следните факти - наличието на
облигационни правоотношения по Договор за използване на електронни съобщителни
услуги № ********* от 28.05.2013 г. и приложенията към него, по който ищецът е
3
изправна страна; неизпълнение от страна на ответника по договора; едностранното
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на ищеца; размера на
задълженията на ответника; размера на неустойката.
Анализът на така представените от страните писмени доказателства и приетото
заключение на СТЕ, обосновава за съда извода, че между страните са съществували
облигационни задължения по Договор за използване на електронни съобщителни
услуги № ********* от 28.05.2013 г. и за услуги с номера ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, предоговорени с Анекс и Приложение №
2/28.10.2021 г., както и допълнително споразумение от 29.04.2022 г.
Безспорно по делото е обстоятелството, че към 29.09.2023 г. е извършен пренос
на част от мобилните услуги за номера ***, ***, ***, *** и *** към друг мобилен
оператор, довело до прекратяване на договора по отношение на тях на основание
т.54.15 от Общите условия на ищеца. Същевременно, съдът намира, че всички
останали услуги и договорът в цялост е бил прекратен на 28.10.2023 г. с изтичане на
срока му и по надлежно отправени заявления на абоната до оператора. Действително,
с част от заявленията за прекратяване на услуги като датата на прекратяване е
посочена 12.11.2023 г. или в едномесечен срок от предизвестието. Независимо от
посоченото, съдът намира, че правното действие на прекратяването във всеки случай
се е проявило на 28.10.2023 г., предвид съдържанието на Анекс от 28.10.2021 г. Видно
от общите условия на оператора /т. 52 и т. 52а/, възможността за едностранно
прекратяване на договор с едномесечно предизвестие е предвидена, както при срочен,
така и при безсрочен договор, с изкл. на хипотезата при пренос на номер в мрежата на
друг оператор. Въпреки това, от доказателствата по делото е видно, че заявленията за
прекратяване са били подадени от ответника на 13.10.2023 г. и 19.10.2023 г. /по-малко
от две седмици преди края на срока на договора/, предвид което не може да се приеме,
че се касае до едномесечни предизвестия, а до предизвестия насочени към срока –
28.10.2023 г.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че
процесният договор за посочените услуги е бил прекратен едностранно от страна на
оператора и на основание т. 54.12 от ОУ – поради забава в плащанията от страна на
абоната за повече от 124 дни.
Недоказани, предвид горното, се явяват и претенциите за абонаментни такси и
потребени услуги по договора след датата на прекратяването му 28.10.2023 г. и до
заявената с исковата молба дата 16.05.2024 г. Нещо повече, от експертното заключение
на в.л. П. по делото се установи, че дори в системата на ищеца рамковият договор е
отразен като прекратен окончателно на 09.03.2024 г., но въпреки това е заявена
претенция за потребление по него до 16.05.2024 г., което бъди озадачение у съда.
Така, доколкото представените от ищеца фактури са неоспорени от ответника,
съдът намира за доказани претенциите за вземания за абонаментни такси и
потребление по процесния рамков договор за периода 23.08.2023 г. – 28.10.2023 г. в
размер на 472,78 лева. Видно от фактурите, към 26.10.2023 г. ответникът е имал
заведени неизплатени задължения при ищеца в размер на 266,06 лева за заден период,
като в периода 23.09.2023 г. – 22.11.2023 г. са фактурирани абонаменти и потребление
на стойност от общо 206,72 лева, или общо се установяват задължения на ответника за
периода 23.08.2023 г. – 22.11.2023 г. в размер на сумата от 472,78 лева. Следва да се
посочи, че съдът кредитира фактура № ********** от 27.11.2023 г., доколкото същата
е с период на фактуриране от 23.10.2023 г. /преди прекратяване на договора/ до
22.11.2023 г. и включва единствено вземания за абонаментни месечни такси.
4
По делото не се представиха доказателства за заплащане на претендираните
суми от страна на ответното дружество, нито такива обосноваващи настъпването на
други правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. По изложените
съображения, съдът намира предявения иск за главница за частично доказан по
основание и размер в посочената част и за сумата от 472,78 лева, предвид което и
същият следва да бъде уважен в тази част, като се присъди и законната лихва върху
главницата от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част и до
заявения размер на главната претенция от 812,29 лева, както и за периода 22.11.2023 г.
– 16.05.2024 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до акцесорната претенция за лихва за забава, съдът приема
същата за изцяло основателна и доказана по отношение на уважения размер на
главницата, доколкото не са ангажирани доказателства за заплащането и
начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до
14.11.2024 г. След извършени от съда математически действия по умножаване и
събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html установи дължимите мораторни
лихви в общ размер от 65,77 лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
Сумата представлява сбор от дължимите обезщетения за забава на уважените
главници, изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до 14.11.2024 г. За
претендираната горница от 65,77 лева до пълния заявен размер на претенцията от
69,16 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Досежно претендираната неустойката съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. В случая, ищецът се позовава на неустоечна клауза в т. 5.9 от
допълнително споразумение от 29.04.2022 г. за закупуване на допълнителен пакет за
мобилен интернет към услугата за номер ***. Съгласно посочената клауза, когато
достъпът до мрежата бъде спрян по искане на абоната преди изтичане на срока му в
полза на оператора се следва неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти без отстъпка за съответната екстра до края на срока за ползване.
По делото не се спори, че по искане на абоната на 29.09.2023 г. услугата за
номер *** е била пренесена към мрежата на друг мобилен оператор, което довело до
прекратяване достъпа за същата до мрежата на А1, видно и от заключението на СТЕ.
Така, със сметка № **********/29.09.2023 г. ищецът е начислил на ответника
неустойка в общ размер на 266 лева, която твърди, че е формирана като сбор от 7 броя
МАТ в размер от по 18 лева и 7 бр. такси за допълнителна услуга в размер от по 20
лева за периода 29.09.2023 г. – 29.04.2024 г.
Съдът, съобразявайки доказателствата по делото, намира, че действително
абонаментът за номер *** е бил предоговорен на 29.04.2022 г.от страните с нов срок
до 29.04.2024 г. и при включване на допълнителна услуга /екстра/ на стойност 20 лева
месечно. Безспорно, услугата е била прекратена по искане на ответника-абонат на
29.09.2023 г. Независимо от това, съдът намира претенцията за неустойка във връзка с
предсрочното прекратяване за неоснователна за размер над 140 лева, съставляваща
сбор от седем месечни такси за допълнителна услуга /екстра/ до края на договора –
29.04.2024 г. Това е така, доколкото от представените от ищеца договори за мобилни
услуги и приложенията им не може да се установи договорения размер на
абонаментната такса за услуга с номер *** към 29.09.2023 г. От доказателствата е
видно, че този абонамент е бил предоговорен на 28.10.2021 г., но не може да се
5
установи размер на уговорената за него тогава МАТ. Така, единствено относимо за
определяне размера на дължимата договорна неустойка в случая се явява приложение
№1 от 29.04.2022 г., видно от което МАТ за номер *** е в размер на 20 лева. Доколкото
договорът е предсрочно прекратен 7 месеца преди крайния му срок, то размера на
дължимата в полза на ищеца неустойка се установява основателен за сумата от 140
лева, като искът за разликата до претендирания размер от 266 лева подлежи на
отхвърляне.
В полза на ищеца следва да се присъдят и претендираните обезщетения за
обработка на просрочени задължения в размер на общо 2,06 лева, начислени от него
на 28.08.2023 г. и 30.10.2023 г. Същите имат неустоечен характер и обезпечават забавата
на абоната за плащане на задължения с настъпил падеж.
Тук следва да се посочи, че в случая се касае до договор между юридически
лица при което неприложима се явява уредбата на ЗЗП и чл. 7, ал. 3 от ГПК.
По горните съображения, съдът намира претенцията за неустойка за
основателна и доказана до размер от 142,06 лева, като за разликата и до пълния
претендиран размер от 268,08 лева, същата подлежи на отхвърляне като неоснователна
и недоказана. Върху приетия за основателен размер на претендираната неустойка се
следва и законната лихва от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Съдът намира за основателно и искането за присъждане на лихва за забава от
датата на начисляване на неустойките до 14.11.2025 г., която след извършени
изчисления по указания по горе начин установи в дължим общ размер от 22,12 лева.
За претендираната горница от 22,12 лева до пълния заявен размер на претенцията от
35,37 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство
ищецът е направил следните разноски: 277,48 лева за платени държавни такси и 400
лева за внесен депозит за СТЕ. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му
се присъдят 401,80 лева.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото
производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК). Съразмерно на уважената част от заявената в заповедното
производство претенция на ищеца следва да се присъдят 250,59 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от претенцията, разноски се следват и на
ответника в размер на сумата от 40,69 лева. Независимо от заявените от ответника
разноски по списък в размер на 1100 лева, по делото се съдържат единствено
доказателства за заплатен депозит за СТЕ в размер на 100 лева, които съдът взе
предвид.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения „А*Б.” ЕАД – гр. СоФ.я, ЕИК
***, чрез адвокат Л. Р. от САК, преупълномощен от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен
адрес: гр. СоФ.я 1000, ул. „П.“ № ***, срещу „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: обл. Бургас, общ. Несебър, с. ***, представлявано от управителя
6
И.Ц.Л., положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД, че „Е.Л.“ ЕООД,
ЕИК ***, дължи на „А*Б.” ЕАД – гр. СоФ.я, ЕИК ***, сумата от ОБЩО 702,73 лева,
от която: сумата от 472,78 /четиристотин седемдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща неплатени суми за месечни такси и потребление за
използвани услуги по Договор за използване на електронни съобщителни услуги №
********* от 28.05.2013 г., за период от 23.08.2023 г. до 28.10.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от
65,77 /шестдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва, начислена общо върху главницата за периода от 28.09.2023 г. до
14.11.2024 г.; сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева, представляваща неустойка
(МАТ), начислена на 29.09.2023 г. във връзка с прекратяването на предоговорен на
29.04.2022 г. абонамент за услуга с номер ***, ведно със законната лихва, считано от
15.11.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 2,06 лева, представляваща
обезщетение за обработка на просрочени задължения, начислено на 28.08.2023 г. и на
30.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2024 г. до окончателното
изплащане; сумата от 22,12 /двадесет и два лева и дванадесет стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва върху общия размер на неустойките от 142,06 лева,
начислена общо за периода от 30.09.2023 г. до 14.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за горницата над 702,73 лева и до пълния претендиран размер от
1184,88 лева, включващ претенции за неплатени суми за месечни такси и потребление
за използвани услуги по Договор за използване на електронни съобщителни услуги №
********* от 28.05.2013 г. за периода 29.10.2023 г. – 16.05.2024 г. в размер на 339,51
лева; иска за мораторна лихва върху главницата за такси и потребление над 65,77 лева
до пълния претендиран размер 69,16 лева; иска за неустойка над 142,06 лева до
пълния претендиран размер от 408,06 лева; иска за мораторна лихва върху главницата
за неустойки над 22,12 лева до пълния претендиран размер 35,37 лева; както и
искането за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част от главниците, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, като за посочените вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 635/20.11.2024 г. по
ч.гр.д. № 1376/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „А*Б.” ЕАД – гр. СоФ.я,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 401,80 /четиристотин и един
лева и осемдесет стотинки/ лева – разноски в исковото производство, както и сумата
от 250,59 /двеста и петдесет лева и петдесет и девет стотинки/ лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1376/2024 г. по описа на НРС.
ОСЪЖДА „А*Б.” ЕАД – гр. СоФ.я, ЕИК ***, да заплати на „Е.Л.“ ЕООД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 40,69 /четиридесет лева и
шестдесет и девет стотинки/ лева – съдебни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7