РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100501083 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрк.
Мартин Недков против решение № 765 от 07.04.2025 г., постановено по
гр.дело № 4584/2024 г. по описа на районен съд – Бургас, в отхвърлителната
му част, с която предявените от въззивника срещу З. С. А. ЕГН ********** от
с. *******, общ. *****, искове за приемане за установено, че въззиваемата
дължи на банката суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7008/2023 по
описа на БРС, както следва: 1049,54 лв., представляваща договорна лихва по
договор за потребителски кредит № 720031256923 от 31.12.2022 г. за периода
15.04.2023 г. – 27.09.2023 г., 63,39 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.04.2023 г. до 19.10.2023 г., са отхвърлени.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му
част изразява въззивникът, който го намира за незаконосъобразно и
неправилно. Позовава се на извършената съдебно-счетоводна експертиза,
1
затова че длъжникът е получил сумата и подписал процесния договор.
Посочва как е формирана сумата съгласно чл. 7, като подчертава, че
посочената в чл. 10 от договора обща сума, дължима от потребителя,
представлява общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на
договора и заплащането на всяка погасителна вноска. Позовава се на
определения размер на ГПР – 48,51 %, като посочва, че в него са включени
всички разходи по кредита, съобразно законовите изисквания на чл. 19, ал. 1 и
Параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК, включително разходите,
които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит. Уточнява, че сумата по
сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР по договора и
се съдържа в посочения процент на ГПР, но е изключена като главница по
кредита, тъй като същата е преведена като допълнителен финансов ресурс
към трето лице по искане на кредитополучателя, а не е изплатена на
кредитора като задължение на кредитополучателя за сключване на договора за
кредит. Посочва, че независимо, че се касае за застрахователни премии,
потребителят не ги е заплатил чрез свои лични средства, а премиите са
платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс – кредит от страна
на банката, която е отпуснала този допълнителен ресурс и е превел дължимите
суми за премии на третото лице – застраховател. Счита, че сключването на
застраховки по никакъв начин не противоречи на разпоредбата на ЗПК.
Според страната сумите разходвани за застрахователните премии имат
различна правна природа и реално носят стойност на потребителя.
Позовава се на чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Счита, че осъществяването на действие по
застраховане на кредита не представлява задължително условие за отпускане
на кредит. Сочи практика на ВКС. Счита, че разходите за сключване на
застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) следва да
се отчитат като разход по кредита само ако сключването на застрахователния
договор е задължително условие за получаването на кредита. Когато
сключването на застрахователния договор не е задължително условие за
получаване на кредита, потребителят може да избере да сключи застраховка
или да не сключи такава към третото лице и разходите по тази допълнителна
услуга не представляват разходи по кредита и съответно не следва да се
2
включват като разходи на ГПР.
Излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение. Моли съда за присъждане на направените разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.
422 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производство по делото е започнало по подадено от
въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
адресирано до Несебърски районен съд, който с Определение № 1267 по ЧГД
№ 1132/2023 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по
подсъдност на БРС. Със заповед № 3492 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, БРС е разпоредил
длъжникът и въззиваем по делото З. С. А., ЕГН ********** от с. *******, ул.
„*******“ № **, общ. *******, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД
дължими суми съобразно извлечения от счетоводните книги на банката,
обективиращо задължение по сключен договор за потребителски кредит №
720031256923/03.01.2023 г., както следва: сумата от 4861,16 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението на 30.10.2023 г. до окончателното изплащане, договорна
възнаградителна за периода 15.04.2023 г. до 27.09.2023 г. в размер на 1049,54
лв. и сумата от 63,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
15.04.2023 г. – 19.10.2023 г. и разноски по делото.
Пред първата съдебна инстанция са допуснати съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи, събрани са писмени доказателства. От
събрания доказателствен материал се установява, че на 31.12.2022 г. е сключен
между въззивника и З. С. Ю. (З. С. А.), като имената са на едно и също лице,
договор за потребителски кредит № 720031256923, подписан от страните с
електронен подпис.
3
Първоинстанционният съд е описал механизма на подписване на
договора с електронен подпис, който е бил предмет на допуснатата и приета
от съда съдебно-техническа експертиза, извършена от в. л. Щилян Папанчев.
В експертното си заключение вещото лице е стигнал до заключение, че
договорът е подписан с подпис, който представлява обикновен електронен
подпис. Експертът счита, че договорът и съпътстващите го документи са
разписани от З. С. А.. Според заключението лицето З. С. А. е кандидатствало
за кредит през мобилното приложение на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
преминало е всичко проверки и е получило одобрение за кредита.
Видно от представения по делото договор за паричен кредит, същият е
със срок 15.01.2028 г., като общият размер на кредита възлиза на 3000 лв.
плюс 1913,40 лв. – застраховка „Защита на кредита и сметките“. Уговорено е
сумата по кредита да бъде изплатена на кредитополучателя от касата на всеки
офис на „Изи Пей“ АД срещу представяне на лична карта на потребителя и
посочване на номер на договора.
Видно от параметрите на сключения договор уговореният лихвен
процент е 41,15 %, лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината. Годишният процент на разходите по кредита
възлиза на 48,51 %. Общата сума дължима от потребителя е 11 649,87 лв. В
договора е приложена таблица на погасителен план.
Между страните е уговорено, че при неплащане на три вноски, кредита
става предсрочно изискуем. Към 01.06.2023 г. общият размер на постъпилите
по договора суми е 390,03 лв. С тази сума са погасени съответно
възнаградителна лихва от 336,08 лв., главница от 52,24 лв. и обезщетение за
забава от 1,71 лв. Поради неплащане на вноските за месец април, май и юни
2023 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като длъжникът-
въззиваем е уведомен на адреса по договора, чрез своя братовчедка на
27.09.2023 г. Успоредно с подписването на договор за банков кредит между
страните е постигната договорка по сертификат № 17200312569232022 за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,
предоставена от Mediguide International, като сертификатът е електронно
4
подписан от въззиваемата. При това положение същата се явява застраховано
лице по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на
сметките“, ползващо се лице за допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“ със застрахователи „Кардиф животозастраховане клон
България“ КЧТ и „Кардиф общозастраховане клон България“ КЧТ. Размерът
на застрахователната премия е 1913,40 лв.
При така изяснената по делото фактическа обстановка настоящата
съдебна инстанция, намира че първоинстанционният съд е изяснил всестранно
делото от фактическа страна и е достигнало до правни изводи, които се
споделят от окръжният съд и на основание чл. 272 ГПК, препраща към
мотивите на първоинстанционният съд.
Сумата по застрахователната премия е предоставена на потребителя
като кредит от банката и премията директно е преведена от кредитора на
застрахователя. На практика застрахователната премия е включена към
главницата по кредита, което води до начисляване на допълнително плащане,
включително възнаградителни и мораторни лихви и както правилно е приел
първоинстанционния съд до невъзможност на преценка на цялостния
икономически резултат от сключването на договора за кредита. Това
обстоятелство води до неравноправност на клаузи от договора на основание
чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В този смисъл даденото съгласие от страна на
длъжника за сключване на договор за застраховка не променя мнението на
съда за наличие на неравноправна клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи, в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуални. Съобразно ал. 2 на същият текст индивидуалното
уговаряне предполага, те да не са били изготвени предварително и
потребителят да може да влияе на тяхното съдържание. В този смисъл съдът
намира, че действително се касае за неравноправни клаузи и въпреки
позоваването във въззивната жалба на Параграф 1 от ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от
Директива 200848/ЕО за разграничаването на двете хипотези, в които
застраховката е задължително условие за получаване на кредита и тогава тя се
включва в ГПР и застраховки, които не са задължително условие за
получаване на кредита и те не се включват като разход при изчислението на
ГПР, настоящата инстанция намира с оглед събрания доказателствен
материал, че в случая действително се касае за неравноправна клауза. Нещо
повече при отпусната сума от 3000 лв., няма как страната да поеме
5
задължение за връщане на четири пъти по-голяма сума – 11 649,87 лв. и да не
се касае за неравноправни клаузи по договора. В този смисъл
първоинстанционният съд е съобразил задължителната съдебна практика,
обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г., че
непосочването на действителен размер на ГПР в договор за кредит се
приравнява на липса на такъв, което води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, което от своя
страна съобразно чл. 23 от ЗПК води до задължение длъжникът да върне само
чистата стойност на кредита без включената в нея застрахователна премия,
като не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение и
като съобрази СИЕ за заплащане по договора от страна на длъжницата на
сумата от 390,03 лв., намира че общо дължимата сума възлиза на 2609,97 лв.,
която правилно районният съд е присъдил, ведно със законната лихва.
Това налага обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.С оглед
резултата по делото на страните не се дължат разноски,тъй като не се
направени такива от въззиваемата страна.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 765/07.04.2025 г, постановено по гр.дело
№ 4584/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6