О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.09.2021 г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд в закрито заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа докладваното
административно дело № 538 по описа за 2021 г. за да се произнесе, съобрази
следното:
С определение
№ 435 от 02.09.2021 г. съдът се е произнесъл по жалбата на Н.П.Р., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“, пребиваващ към момента на образуване на делото
в Затвора – Стара Загора, срещу Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 60,
ал. 1 и 4 от АПК е допуснато предварително изпълнение на Заповед №Л-2784 от
06.08.2021 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която е наредено, на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС,
лишеният от свобода Н.Р. да бъде
приведен от ЗОЗТ при Затвора - София в Затвора-Стара Загора за доизтърпяване на
наказанието. Жалбата е отхвърлена, като неоснователна, а жалбоподателят - Н.П.Р.,
е осъден да заплати на АС-Стара Загора сумата от 10.00 лв., представляваща
дължимата държавна такса за образуване на делото.
С вх. №5127
от 14.09.2021 г. в АС-Стара Загора е депозирана частна жалба от Н.Р. срещу
определение №435 от 02.09.2021 г. Към частната жалба е приложена молба от Н.Р.,
с която се отправя изрично искане с правно основание чл. 82, ал. 3 от ГПК за
освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса по административно
дело № 538 по описа за 2021 г. на АС-Стара Загора. Към молбата е приложена и
декларация за имуществено състояние и семейно положение.
Съдът, като
установи относимите факти и обстоятелства по делото и анализира направеното с
молбата искане, приема същото за недопустимо, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима м с оглед
препращащата норма на чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Преценката за
наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на
примерно изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ГПК законови критерии /доходи на лицето и на неговото
семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние,
възраст и трудова заетост/, както и други специфични обстоятелства, въз основа
на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната
обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде
лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски
потребности.
В случая с оглед направеното от Р. особено искане е видно, че са
касае за освобождаване от внасяне на дължима по закон държавна такса за образуване
на съдебно производство във връзка с обжалването на Заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Размерът на
същата е в размер на 10.00лв., съгласно т. 2б, б. ”а” от Тарифа №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, като в тежест на
жалбоподателя се явява заплащането на визираната такса.
Видно
от съдържанието на депозираната жалба против заповед №Л-2943 от 19.08.2021 г. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, същата не съдържа
отправено искане по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и приложени към
подобно искане доказателства, удостоверяващи визираните в разпоредбата
обстоятелства, като до приключване делото с постановяване на съдебен акт
подобно искане, чрез нарочна молба, не е направено от лицето. Независимо, че в
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК не е изрично предвиден срок за
подаване на подобна молба, то с оглед логичното и систематично тълкуване на
въведеното с разпоредбата изключение от общия принцип за внасяне на държавна
такса по делата, се налага извод, че искането за освобождаване от заплащането
на дължимата държавна такса за образуване на делото следва да се отправи с депозирането
на исковата молба/жалбата. Да се приеме противното би означавало, че преценката
на съда относно това дали страната е поставена в обективна невъзможност да
заплати съответната държавна такса ще бъде изместена във времето, което
възпрепятства своевременното извършване на проверка за редовност на исковата
молба/жалбата.
В случая, съобразявайки
липсата на нарочно искане от жалбоподателя, придружено с доказателства за
неговата материална затрудненост и прилагайки принципа за процесуална икономия
във връзка с предвидената от законодателя бързина на производството по чл. 60,
ал. 6 от АПК, съдът е разгледал жалбата срещу оспорената заповед, като се е
произнесъл със съответния съдебен акт, диспозитивът на който съдържа и
осъдителна част по отношение дължимата и незаплатена от Р. държавна такса за
образуване на делото.
Инициативата
за освобождаване от такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК принадлежи на страните по делото, а не на съда, поради което
своевременното подаване на искане предпоставя навременно разглеждане и
произнасяне по него.
С оглед изложеното, подадената от Н.Р. молба за освобождаване от заплащането
на държавна такса в размер на 10.00 лв. по адм. д. дело № 538 по описа на съда за 2021
г., се явява недопустима, като несвоевременно подадена и съответно следва да
бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н.П.Р.
за освобождаване от заплащане на държавна таса в размер на 10.00лв. по адм. д. дело № 538 по описа на Административен
съд - Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: