№ 48134
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110124932 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу Б. Б. С.. Исковата
молба отговаря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
излага аргументи да недопустимост на иска поради извършен отказ от наследство от
ответника и липсата на пасивна процесуална легитимация.
Съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове са
неоснователни. Процесуалната легитимация на страните, макар по правило да произтича от
материалната, се извежда от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на
ищеца, т. е. надлежен ответник по делото в случая е онзи, по отношение на когото ищецът
претендира, че има вземане. В конкретния случай, в исковата молба са изложени твърдения,
че ответникът е син на починалия кредитополучател и като такъв е била призован към
наследяване, поради което искът е насочен именно срещу него, т.е. съобразно изложените
фактически твърдения в исковата молба, ответникът се явява процесуално легитимиран да
отговаря по предявените искове. Поставеният спорен въпрос за действителността на
извършения отказ от наследство от страна на ответника по отношение на наследствените
права и задължения, придобити от първоначалния кредитополучател, е от относим при
установяване на материалноправната легитимация на ответника като правоприемник на
правата и задълженията, поети от първоначалния кредитополучател по кредитната сделка,
но не и за процесуалната легитимация на ответната страна по предявените искове.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено.
По делото следва да се изиска и приложи за послужване ч. гр. д. №2623/2025г. по описа
на СРС, 36-и състав.
На ответника следва да бъдат дадени указания на основание чл. 156, ал. 2 ГПК да
уточни фактите, които подлежат на доказване посредством разпита на поискания свидетел
при режим на довеждане.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч. гр. д. №2623/2025г. по описа на
СРС, 36-и състав.
ДОПУСКА извършване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
от ищеца в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение. НАЗНАЧАВА като вещо лице Р. Р. С.,
като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи
заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 156, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да конкретизира фактите, които подлежат на доказване чрез разпита на
посочения свидетел при режим на довеждане. УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение
на дадените указания в срок съдът ще отхвърли доказателственото искане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.02.2026г. от 09:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между Б* Е* Ст*в, в качеството на кредитополучател, и „Банка
ДСК“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за кредит от 05.07.2018г.,
съгласно който ищцовото дружество предоставило на кредитополучателя в заем сумата от
10 339 лева, усвоена изцяло от кредитополучателя. В договора и допълнително
споразумение №1 към него били уговорени следните условия: променлив лихвен процент от
8,555% на годишна база при начин на формиране подробно описан в исковата молба; ГПР от
8,90%, срок на договора – 120 месеца от сключването на допълнително споразумение.
Съгласно чл. 18.1 от приложимите общи условия при забава в плащанията на месечна
погасителна вноска частта от вноската за главница се олихвявала с договорения лихвен
процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при настъпила
предсрочна изискуемост целият непогасен остатък от главницата се олихвявал с
договорения лихвен процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Кредитополучателят поел задължение да заплаща разходите и таксите за неизпълнение на
задълженията му договора, включително и разходите, свързани с принудителното
изпълнение на задълженията. Към датата на изтичане на срока на договора за кредит
кредитополучателя не погасил задълженията си по кредита. Кредитополучателят починал
на 06.05.2022г., като оставил трима законни наследници сред които и ответника Б. Б. С..
Ответникът Б. С. приел наследството на кредитополучателя с предприети конклудентни
действия, а именно извършено плащане за погасяване на задълженията по кредита от
15.07.2022г. Предвид извършеното приемане на наследството ищцовото дружество посочва,
че ответникът следва да отговаря за задълженията на своя наследодател по сключения от
него договор за кредит. Ищцовото дружество на основание чл. 18.2 от общите условия
упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът бил
надлежно уведомен на 19.12.2024г. С посоченото уведомление към ответника била
отправена покана по реда на чл. 84 ЗЗД. След подадено заявление по реда на чл. 417 ГПК в
полза на ищцовото дружество е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен от 23.01.2025г. за процесните суми по ч. гр. д.
№2623/2025г. по описа на СРС. Длъжник в заповедното производство депозирал възражение
по реда на чл. 414 ГПК, вследствие на което въз основа на дадени указания от съда по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищцовото дружество предявило настоящата искова претенция. Въз
основа на така изложените твърдения ищцовото дружество претендира да бъде установено в
отношенията с ответника, че последният дължи сумата 7 623,48 лева – главница по договор
за кредит от 05.07.2018г., ведно със законната лихва, за периода от 15.01.2025г. до
окончателното плащане; сумата от 1 601,16 лева – договорна лихва за периода 07.08.2022г.
2
до 26.12.2024г.; 257,08 лева – обезщетение за забава за периода от 07.08.2022г. до
26.12.2024г. – датата на настъпване на изискуемостта; сумата от 50,08 – обезщетение за
забава за периода от 27.12.2024г. – датата на настъпване на изискуемостта, до 13.01.2025г.;
сумата от 5 лева – съдебни разноски и сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.01.2025г. по ч гр. д.
№2623/2025г. по описа на СРС, 36-и състав. Претендира за сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Б. С. е депозирал отговор, в който оспорва иска
като недопустим и неоснователен. Посочва, че в законоустановения срок е извършил отказ
от наследство на наследодателя си Б* Е* С., вписан в особената книга при СРС, поради
което не е процесуално легитимиран в образуваното производство. Ответникът излага
твърдения, че на 15.07.2022г. е внесъл по откритата на името на наследодателя банкова
сметка парична сума от 260 лева, която не съответствала по размер на дължимата месечна
погасителна вноска и във вписаното основание за извършване на превода не било посочено
погасяване на задълженията по кредита. Извършването на посоченото плащане било
мотивирано от желанието на ответника да бъдат преустановени действията на
представители на ищцовото дружество във връзка с отправени извънсъдебни покани за
погасяване на дълга. Ответникът оспорва доводите на ищеца, че извършеното плащане
съставлявало безусловно конклудентно приемане на наследството на първоначалния
кредитополучател и наследодател на ответника. За ответника липсвало намерение за
приемане на наследството преди извършване на отказа. При извършване на процесното
плащане ответникът не се легитимирал пред ищеца като наследник, който желае да поеме
задълженията по кредита, като не е изразил съгласие за предоговаряне срока на договора, с
което недвусмислено да е показал, че приема наследството. Ответникът своевременно
уведомил ищеца за извършения отказ от наследство. Ответникът обосновава доводи, че
извършеното плащане има еднократен характер, извършено е в лични средства под натиск
без разпореждане в наследственото имущество и при последващ отказ от наследството. С
депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът релевира възражение за изтекъл срок
на погасителна давност върху процесните вземания. Въз основа на така изложените
съображения ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира за сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Разпределение на доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ
Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на сключен договор за
кредит от 05.07.2018г. и допълнително споразумение №1 от 22.02.2019г. между Б* Е* Ст*в и
„Банка ДСК“ при посочените договорни условия; факта на усвояване на предоставената в
заем парична сума от кредитополучателя; настъпване на предпоставките на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем; факта че ответникът има качеството на наследник по закон
на Б* Е* Ст*в, както и извършено приемане на наследството на Б* Е* Ст*в от ответника Б.
Б. С.; факта на надлежното уведомяване на ответника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и отправена покана от ищеца към ответника по реда на чл. 84 ЗЗД преди подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК; фактите от значение за определяне размера на
претендираните суми по договора за кредит и допълнителното споразумение към него.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи, обстоятелствата, на които
основава възраженията си срещу иска, включително, че е погасил задълженията си по
договора за кредит и че е извършил валиден отказ от наследството на наследодателя Б* Е*
Ст*в.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост до предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
3
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4