№ 45483
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110147027 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Й. А. Н., чрез адв. К. Т., с приложено
пълномощно, с която срещу "Еос Матрикс" ЕООД е предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение за вземанията на
ответника, за които по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по описа на СРС е бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 5371/2018 г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, взискател по което е "ЕОС Матрикс" ЕООД, е
погасено с изтичането на предвидения в закона давностен срок.
По делото е постановено решение № 5131/22.03.2024 г., с което на основание чл.
130 ГПК съдът е върнал искова молба, вх. № 236434/23.08.2023 г., уточнена с молби,
вх. № 275822/05.10.2023 г. и вх. № 298973/24.10.2023 г., подадена от Й. А. Н., в
частта, с която срещу "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, е предявен иск по чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на
принудително изпълнение за следните вземания, за които по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по
описа на СРС е бил издаден изпълнителен лист, а именно: за сумата 881,70 лева,
представляваща разноски за производството по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по описа на
СРС, 45 с-в, за сумата 9,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода
26.02.2013 г. – 20.06.2013 г., за сумата 422,80 лева, представляваща договорна лихва за
периода 25.10.2012 г. – 20.06.2013 г., както и за сумата над 13 763,20 лева до размера
от 15 360 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
******** г. и е прекратил производството по делото в посочената част. В така
посочената част, имаща характера на определение, съдебният акт е отменен от СГС,
като е било прието, че нямало категорични данни и доказателства тези вземания да са
били погасени чрез плащане в хода на изпълнителното производство, независимо от
направените върху гърба на изпълнителния лист отбелязвания за извършени плащания
за погасяване на вземанията на 21.11.2013 г., 19.12.2013 г., 21.01.2014, 25.03.2014 г.,
23.04.2014 г., 20.05.2014 г., 10.10.2014 г., 10.12.2014 г., 27.04.2015 г., 27.05.2015 г.,
26.06.2015 г. и постъпилите по изпълнителното дело на 11.09.2020 г., на 11.06.2021 г.,
на 13.07.2022 г., на 05.08.2022 г. и на 21.09.2023 г. молби, с които кредиторът е
посочвал актуален размер на дълга на длъжника, т.е. сумите, които претендира от него.
С разпореждане № 134900/28.08.2025 г. на ответника са дадени указания да
1
заяви какви суми счита, че му се дължат въз основа на изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д. № 28657/2013 г. по описа на СРС, въз основа на който е било образувано изп.
дело № 5371/2018 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, взискател по което е "ЕОС
Матрикс" ЕООД.
Постъпила е молба, вх. № 291384/03.09.2025 г., съгласно която ответникът
претендира, че ищецът ,му дължи сумата 13 763,20 лева – главница. Изрично е
посочено, че не се претендират като дължими сумите 881,70 лева, представляваща
разноски за производството по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по описа на СРС, 45 с-в, 9,66
лева, представляваща мораторна лихва за периода 26.02.2013 г. – 20.06.2013 г., 422,80
лева, представляваща договорна лихва за периода 25.10.2012 г. – 20.06.2013 г., както и
за сумата над 13 763,20 лева до размера от 15 360 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ******** г., тъй като същите са били погасени
чрез плащане в хода на изпълнителното производство. Съобразно направените
изявления, съдът е предоставил възможност на ищеца да обоснове правния си интерес
от предявения иск, в частта, в която производството по делото продължава да е
висящо към настоящия момент.
Постъпила е молба, вх. № 338904/17.10.2025 г., с която ищецът чрез своя
процесуален представител сочи, че има интерес от предявяване на иск и за тези
вземания, с оглед наличието на висящо изпълнително производство и обстоятелството,
че сумите били принудително събрани от длъжника.
Съдът, като взе предвид направените от страните изявления и във връзка със
задължението си да следи служебно за допустимостта на производството, докато
същото е висящо, вкл. и като съобрази мотивите на определението на въззивния съд и
нововъведените в производството твърдения, намира, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване и поддържане на отрицателен установителен иск за
посочените вземания, като съображенията за това са следните:
Искът по чл. 439 ГПК е от вида на отрицателните установителни искове. Със
същия ищецът отрича правото на принудително изпълнение на кредитора за конкретно
определено вземане, като цели в отношенията му с ответника по спора да се отрече
правото на последния принудително да постигне изпълнение за конкретно
притезателно право, в случая вземане. Както е утвърдено в правната теория и в
съдебната практика, отрицателният установителен иск е допустим само при наличието
на конкретен правен интерес от търсената защита. Ако ищецът разполага с друго право
средство за защита (напр. осъдителен иск), то и е недопустимо да търси защита, от
която няма интерес. С други думи, ако длъжникът е претърпял принудително
изпълнение и имуществото му е намаляло, тъй като от него принудително са били
събрани вземания, които не са били дължими, защото напр. вече е било погасено
правото на принудително изпълнение за същите, то тогава на разположение на
длъжника е искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който в най-голяма степен съответства на
интереса му. Следва също така да се подчертае, че в случая не е налице правен спор
относно това дали за тези вземания ответникът разполага с право на принудително
изпълнение, доколкото то е вече реализирано (в този смисъл е изявлението на
ответника съгласно молбата от 03.09.2025 г.). Изпълнителното производство по
отношение на тези вземания не е висящо, доколкото същите са вече събрани,
преведени са на взискателя и последният не ги претендира от длъжника. Следователно
и не е налице правен интерес за ищеца от търсената защита. В случай че той твърди да
е претърпял принудително изпълнение за вземания, които са били погасени по
давност, той разполага с осъдителен иск за тези суми, но не и с отрицателен
установителен иск, с който да отрича правото на взискателя да търси изпълнение за
вече погасени чрез плащане суми.
2
В обобщение на изложеното, производството в посочената част следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 ГПК поради неговата недопустимост.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, вх. № 236434/23.08.2023 г.,
уточнена с молби, вх. № 275822/05.10.2023 г. и вх. № 298973/24.10.2023 г., подадена от
Й. А. Н., ЕГН **********, чрез адв. К. Т., със съдебен адрес: ************, сутерен, в
частта, с която срещу "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, е предявен иск по чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на
принудително изпълнение за следните вземания, за които по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по
описа на СРС е бил издаден изпълнителен лист, а именно: за сумата 881,70 лева,
представляваща разноски за производството по ч.гр.д. № 28657/2013 г. по описа на
СРС, 45 с-в, за сумата 9,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода
26.02.2013 г. – 20.06.2013 г., за сумата 422,80 лева, представляваща договорна лихва за
периода 25.10.2012 г. – 20.06.2013 г., както и за сумата над 13 763,20 лева до размера
от 15 360 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
******** г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 47027/2023 г. по описа на
СРС, 41 състав в посочената част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на препис от същото пред Софийски градски съд.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3