Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
21.12.2020 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
21.12. |
година |
2020 |
|||||
|
|
||||||||
|
в |
закрито |
заседание
и в следния
състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||
|
Членове:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно дело |
номер |
189 |
по описа за |
2020 |
година |
|||
|
и за да
се произнесе, взе
предвид следното: |
||||||||
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.306, ал.5 и ал.6 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по частна жалба от Н. Т. М. -
кмет на община Смолян, с посочен адрес: ***, против Разпореждане №147 от
12.03.2020 год., постановено по административно дело №58/2020 год. по описа на
Административен съд – Смолян.
С обжалваното разпореждане съдия от
Административен съд – Смолян е наложил на Н. Т. М. - кмет на община Смолян
глоба, в размер на 200 лева, на основание чл.304, ал.1 от АПК, заради неизпълнение
на задължение, произтичащо от влязло в сила Решение №39 от 10.04.2014 год. на Административен съд – Смолян, постановено по административно дело №25/2014 год.
по описа на съда.
Жалбодателят счита, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно,
немотивирано и неправилно, като твърди най-напред, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като липсвало надлежно изпълнително основание,
удостоверяващо изискуемо и подлежащо на изпълнение задължение от страна на
кмета на община Смолян, т.е. една от кумулативните предпоставки на чл.304, ал.1
от АПК не била установена от страна на съда, за да е налице нарушение, а именно
неизпълнение на съдебен акт от страна на административния орган - адресат на
дължимото поведение. В жалбата се излагат подробни мотиви, като жалбодателят счита най-напред, че разпореждането на
Административен съд - Смолян констатира факти, които не са верни и в този
смисъл твърди, че след постановяване на Решение №39 по административно дело
№25/2014 год. на Административен съд - Смолян, съгласно представените
доказателства към писмо с Вх.№542 от 28.02.2020 год. по описа на съда, е налице
доказване на обстоятелството, че е назначена комисия по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като сочи, че така назначената
комисия е орган със специални знания и притежава своята оперативна самостоятелност,
както и че комисията е помощен орган към кмета на община при такова
реституционно производство, която издава решения със съответните мотиви. Жалбодателят твърди, че с оглед на изложеното, неговата
защита се затруднява, тъй като не е ясно, за какво точно действие му е наложено
административното наказание глоба. В частната жалба са изложени подробни доводи
и аргументи в насока, че извършените действия от страна на община Смолян
представляват изпълнение на Решение №39, постановено по административно дело
№25/2014 год. на Административен съд – Смолян, като са описани подробно всички тези
извършени действия. Сочи се, също така, че с решението на съда е върната
преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно
задължителните указания, дадени в мотивите на решението и че преписката е
получена в администрация на община Смолян, като по молба на заявителят Ф.,
комисията е разгледала предложения помощен кадастрален план в срок, съгласно
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и че тази процедура е нова, като след постановяване на окончателно съдебно решение,
комисията по реда на чл.13 от ЗСПЗЗ е била сезирана с нова молба от страна на
г-н Ф. и комисията е направила ново произнасяне по тази молба, като е решила,
че: представеният помощен план за ПИ с идентификатор *** не отговаря на
изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от 26.08.2003 год. за прилагане на чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ на Помощни кадастрални планове за възстановяване на собствеността
върху земеделска земя, включена в строителните граници и че ПИ с идентификатор *** не съответства на
никой имот от предходните кадастрални планове на град Смолян по граници и
собственост. В частната жалба се сочи също, че на 16.07.2015 год. на С.
Р. Ф. е било връчено писмо-отговор на Заявление с Вх.№ ***/*** год. с приложен
помощен план и протоколи за граници, като с посоченото писмо от кмета на община
Смолян, г-н Ф. е бил уведомен, че Комисията, назначена със заповед на кмета на община
Смолян, не приема представените материали по помощен план за ПИ с идентификатор
*** в кв.*** по плана на ***, тъй като същият не отговаря на изискванията и че
същият имот не съответства на никой имот от предходните кадастрални планове на
град Смолян по граници и собственост. Изложен е и довод, че в оперативната самостоятелност
на комисията по чл.11 от ЗСПЗЗ, с която
тя разполага и в кръга на експертната й преценка е, да приеме или откаже да
приеме така предложения кадастрален план. Изложени са и аргументи и доводи във
връзка с представения от С. Р. Ф. нотариален акт от *** год., като е посочено,
че за съдържащият се в този нотариален акт имот, като обект на собственост -
„ливада”, то тя трябва да има планоснимачен номер, за
да се счита че същата е част от регулационния план на града и ако „ливадата” е
в регулация, трябва да е наименована като дворно
място, както и че по всички действащи предходни планове на град Смолян - от
1934 год., 1965 год., 1983 год., до влизане на кадастрална карта на град
Смолян, имотът, за който претендира г-н Ф., не е бил нанасян в никой план,
същият бил в урбанизирана територия на града и не подлежал на възстановяване по
реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В частната жалба се сочи, също така, че
допълнително, община Смолян с писмо Изх.№*** от *** год., изпратено до Общинска
служба по земеделие – Смолян, е поискала да се уточни в Решение №2714 по 18ж от
24.01.1992 год., със заявител С. Р. Ф., има ли позиции за възстановяването на
земеделски земи, включени в урбанизираната територия по реда на чл.10,ал.7 от
ЗСПЗЗ, като с писмо с Вх.№*** от *** год., Общинска служба по земеделие -
Смолян уведомила община Смолян, че при направената цялостна проверка на преписка
с Вх.№***/*** год. на наследниците на Р. М. Ф., към този момент няма позиции,
които подлежат на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Жалбодателят е посочил също, че следва да се отбележи, че
извършването на административна услуга представлява издаване на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, а не изпълнение на незаместимо задължение на административен орган за
определено действие, съгл. чл.290, ал.1 от АПК. Отново е изложил аргумент, че съгласно
изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, за да се издаде заповед по чл.13 от ППЗСПЗЗ,
следва да има приет помощен кадастрален план, а такъв не е налице заради подробно изложени мотиви от комисията в
съставения протокол. На основание
изложеното, с частната жалба моли тричленния състав на Административен съд - Смолян,
да отмени Разпореждане №147 от 12.03.2020 год., постановено по административно
дело №58/2020 год. на Смолянския административен съд,
за налагане на глоба, на основание чл.304 и следв. от АПК, като незаконосъобразно, немотивирано и неправилно.
Съдът намира жалбата за допустима, като
подадена от надлежна страна, в срока по чл.306, ал.5 от АПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното разпореждане,
решаващият състав на Административен съд - Смолян е приел за установено от
фактическа страна, че с влязло в сила Решение №39 от 10.04.2014 год.,
постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на Административен
съд – Смолян, е отменен отказ на кмета на община Смолян да издаде скица и
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, обективиран
в писмо №*** от *** год. на кмета на община Смолян и е върната преписката на кмета
на община Смолян за произнасяне по молба с Вх.№*** от *** год. по описа на
община Смолян, подадена от С. Р. Ф., при спазване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като с
решението не е бил определен срок за издаване на документите. Със заявление с
Вх.№*** от *** год., С. Ф. е поискал, във връзка с Решение №39 от 10.04.2014 год.
на Административен съд – Смолян, да се извършат процедурите по реда на чл.11,
ал.4 от ППЗСПЗЗ, след което да му се издаде удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ.
Съдът е посочил, че с писмо №*** от *** год. на кмета
на община Смолян, във връзка с заявление Вх.№*** от *** год. и представеното
Решение №39 от 10.04.2014 год. на Административен съд - Смолян, постановено по
административно дело №25/2014 год. по описа на Административен съд - Смолян, е било
указано на С. Ф., че е необходимо да представи помощен кадастрален план,
изготвен съгласно изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от 26.08.2003 год. на
МРРБ, от правоспособно лице, вписано в Агенцията по геодезия, картография и кадастъра
– София, върху действащите кадастрална карта и регулация в цифров и графичен
вид, както и че след представяне на помощен кадастрален план ще бъде издадена
Заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на застроената площ, скица и
удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ от общинска администрация. В
изпълнение на това писмо, със заявление с Вх.№*** от *** год. на община Смолян,
С. Ф. е заявил, че представя помощен кадастрален план за имот ***, за издаване
на удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ. Впоследствие, с писмо №*** от *** год. на
кмета на община Смолян, заявителят С. Ф. бил уведомен, във връзка със заявление
Вх.№*** от *** год., че е необходимо да представи помощен план, съгласно
изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от 26.08.2003 год. за прилагане на чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ на Помощни кадастрални планове за възстановяване на собствеността
върху земеделска земя, включена в строителните граници. В писмото било посочено
също, че комисията, назначена със Заповед №1537 от 11.08.2014 год. не е приела
представените материали, като помощен кадастрален план на град Смолян, община Смолян.
По повод това писмо, със заявление с Вх.№*** от *** год. С. Ф. е посочил, че
прилага помощен план, с протокол за граници, които да бъдат подписани от община
Смолян, за ПИ (поземлен имот) с идентификатор ***. След депозирането на това
заявление и приложения помощен план, комисията по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ,
взела следното решение: „Не приема
представените материали по помощен план за ПИ (поземлен имот) с идентификатор ***
в кв.*** по плана на ***, тъй като не отговарят на изискванията на Заповед
№РД-02-14-461 от 26.08.2003 год. за прилагане на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на
Помощни кадастрални планове за възстановяване на собствеността върху земеделска
земя, включена в строителните граници. ПИ (поземлен имот) с идентификатор ***
не съответства на никой имот от предходните кадастрални планове на град Смолян
по граници и собственост.”. Предвид това, с писмо №Д 000398 от 11.07.2019 год.
на кмета на община Смолян, С. Ф. е бил уведомен във връзка със заявлението с Вх.№***
от *** год., че комисията не приема помощният кадастрален план на град Смолян,
община Смолян, за бивш имот с №***, собственост на наследници на Р. М. Ф., в кв.***
по плана на ***, в М 1:500 (позиция №** от Решение №*** от *** год./, поради
това, че в Решение №*** от *** год. няма позиция за възстановяване по реда на
чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, че изготвеният помощен кадастрален план се дублира с приет
помощен план на имот №** в кв.**, изготвен по изпълнително дело №** от *** год.
и че за част от имота, собственикът е поискал възстановяване по реда на ЗВСНОИ
(частта от имот с пл.№***), за който е била издадена Заповед №1379 от
28.07.1992 год. на кмета на община Смолян, с която е било отказано
възстановяването, поради осъществено мероприятие на държавата и тази заповед е била
потвърдена със съдебно решение №572 от 27.11.1992 год. на ОС – Смолян, както община
Смолян издала Удостоверение с №** от *** год. по Решение №5622 от 18.05.2015 год.
на ВАС. Приложен бил и протоколът на комисията, назначена със Заповед №891 от 12.05.2015
год. на кмета на община Смолян, от 01.04.2019 год. по молба с Вх.№*** от *** год.
на С. Ф., с представен помощен план за одобрение.
Решаващият състав на Административен съд -
Смолян е посочил също, че видно от представените по делото доказателства, по
искане за налагане на глоба за неизпълнение на същото решение, е било образувано
частно адм.дело №425/2019 год. по описа на същия съд,
като с постановеното разпореждане на съдията - докладчик по делото, искането е било
оставено без уважение.
Въз основа на така установените факти, решаващият
състав на Административен съд - Смолян е направил следните правни изводи:
Съдът е приел, че независимо от произнасянето
по административно дело №425/2019 год., искането за налагане на глоба е
допустимо, като се има предвид, че законодателят е предвидил санкция за
повторно неизпълнение на влезнал в сила съдебен акт, при което, разпоредбата на
чл.159, т.6 от АПК не се прилага.
По съществото на искането за налагане на
глоба, съдът е посочил най-напред, че според разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК, може да се търси отговорност от длъжностно лице, което не изпълни свое
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт и че в случая, кметът на
община Смолян в писмените си обяснения е посочил, че решението е изпълнено, но
не е представил писмени документи, от които да се установи издаването на скица
и удостоверение по смисъла на чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ относно част от имот
*** в кв.*** по плана от *** год., сега попадаща в УПИ *** - озеленяване, като
представените с писмените обяснения документи в по-голямата си част били
съставени преди влизане в сила на решението, за чието неизпълнение се иска налагане
на санкция. Съдът е посочил, че е вярно, че кметът на общината е издавал
заповеди - Заповед №1537 от 11.08.2014 год. и Заповед №891 от 12.05.2015 год.,
с които е назначавал комисия, която да проведе заседание за разглеждане на
помощни планове, включително по заявленията на С. Ф., посочени по-горе, но че видно
от представените протоколи на комисията, тя не е приела предложения от С. Ф.
помощен план, за което е изложила съображения. Съдът, на следващо място, е
посочил, че тъй като комисията към община Смолян, която може да приеме помощен
план за имота, предмет на заявлението на С. Ф., не е постоянно действащ орган,
в правомощията на кмета на община Смолян е да назначи отново състав на
комисията, да определи дневен ред и да включи отново заявлението на С. Ф.,
ведно с внесения проект за разглеждане и произнасяне по същество, но такива
действия в случая от кмета на община Смолян не били предприети, като в случая,
молителят бил уведомен с писмо на кмета на община Смолян, че комисията не
приема помощният кадастрален план на град Смолян, община Смолян, на бивш имот с
№***, собственост на наследници на Р. М. Ф., в кв.*** по плана на ***, в М
1:500 (позиция №** от Решение №*** от *** год.), поради това, че в това Решение
№*** от *** год. нямало позиция за възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от
ЗСПЗЗ, изготвения помощен кадастрален план се дублирал с приет помощен план на имот
№** в кв.**, изготвен по изпълнително дело №** от *** год., каквито съображения,
според решаващия състав на АдмС – Смолян, са могли да
бъдат изложени в производството по оспорване на отказа да се издаде скица и
удостоверение, но не и в настоящото производство.
Съдът, на следващо място, е посочил, че
съгласно чл.11, ал.5 от ПП3СПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата
служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост
върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа: 1. сведение, че
имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; 2. номера и размера на
имота според кадастралния план; 3. размера на застроената част по чл.11, ал.3 и
4, за които се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и размера на
свободните площи, подлежащи на възстановяване; 4. информация, учредено ли е
право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в
срока по чл.10, ал. 7 от ЗСПЗЗ; 5. ограниченията на собствеността с посочване
на основанията за тях. Според съда, издадените и приложени по делото
удостоверение с Изх.№*** от *** год. и скица от същата дата, касаят различни
имоти, при което не може да се приеме, че решението е изпълнено. Посочил е също
така, че в производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, имащо характера на
междинно такова в хода на реституционното производство, техническата служба на
общината служебно определя застроената, респективно свободната от застрояване
част на претендирания за възстановяване по ЗСПЗЗ
имот, попадащ понастоящем в урбанизираните територии, при спазване на Наредба №7
от 2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони/Обн., ДВ, бр.3 от 2011 год./ и на хигиенните и противопожарните норми и че
решението на техническата служба на общината се одобрява със заповед на кмета
на общината, подлежаща на обжалване по реда на АПК, като едва след финализиране
процедурата с влязла в сила заповед на кмета на общината за одобряване
решението на техническа служба, е възможно издаването на удостоверение и скица
по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, чието съдържание да съответства на одобреното
решение на техническата служба.
Така, предвид обстоятелството, че комисията е
помощен орган на кмета на община Смолян, решаващият състав на АдмС – Смолян е приел, че към момента, кметът на община
Смолян все още не е предприел всички необходими действия за издаване на
заявителя С. Ф., на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 от
ППЗСПЗЗ, поради което наведените доводи, че решението е било изпълнено, са
недоказани. Посочил е, че в конкретния случай не са представени доказателства,
че кметът на общината е възложил на техническата служба на общината да определи
застроената площ на имотите по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, относно част от имот
№*** в кв.*** по плана от *** год., сега попадаща в УПИ *** – озеленяване, като
само за пояснение съдът е намерил за необходимо да уточни, че общинска
администрация следва да издаде удостоверение, а кметът - заповед за одобряване
на решението на техническата служба, дори когато не са налице условия за
възстановяване на имота, а не да преценя, следва ли да бъде възстановен същия,
като издадената по този повод заповед подлежи на съдебен контрол.
Съдът е отбелязал, че е вярно, както било
констатирано и по административно дело №425/2019 год., че от страна на кмета на
община Смолян са били изпълнени част от предписаните със съдебно решение №39 от
10.04.2014 год., постановено по адм.дело №25/2014 год.
по описа на Административен съд - Смолян действия, а именно - на няколко пъти била
издавана кметска заповед за назначаване на комисия, която да разгледа и приеме
помощен план, предложен от С. Ф. и липсвало решение по същество от комисията,
но такива обяснения по делото не били изложени и не били посочени длъжностните
лица, виновни за неизпълнение на съдебното решение. Решаващият състав на АдмС – Смолян е посочил, че за да е налице нарушение по
чл.304, ал.1 от АПК е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на
три положителни предпоставки, както следва: 1. влязъл в сила съдебен акт, който
предписва определено поведение за административен орган; 2. изпращане на препис
от влезлия в сила съдебен акт и/или преписката (съобразно диспозитива)
на задължения административен орган, с оглед узнаване на задължението, което
следва да изпълни; 3. неизпълнение на този съдебен акт от страна на
административния орган - адресат на дължимото поведение, като е приел, че в
случая тези предпоставки са налице, тъй като задължителните указания на съда,
дадени в Решение №39 от 10.04.2014 год., постановено по административно дело
№25/2014 год. на Смолянския административен съд, до
кмета на община Смолян са за издаване на удостоверение, след провеждане на
процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Предвид изложените съображения, съдът е приел,
че в случая, кметът на община Смолян не е предприел дължимите действия в
изпълнение на Решение №39 от 10.04.2014 год., постановено по административно
дело №25/2014 год. по описа на Административен съд - Смолян, поради което са
налице основанията по чл.304 от АПК, за санкционирането му, поради което и обжалваното
разпореждане му е наложил глоба, в минимално предвидения в ал.1 на същия текст,
размер от 200/двеста/ лева.
Настоящият съдебен състав, като прецени
възраженията, изложени в жалбата, приложените по делото писмени доказателства както
и изложеното в мотивите към обжалваното разпореждане, намира следното:
Според разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК,
може да се търси отговорност от длъжностно лице, което не изпълни свое
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Няма спор, че с влязлото
в сила Решение №39 от 10.04.2014 год., постановено по административно дело
№25/2014 год. по описа на АдмС – Смолян, е отменен
отказът на кмета на община Смолян да издаде скица и удостоверение по чл.13, ал.4
и ал.5 от ППЗСПЗЗ, обективиран в негово писмо с №***
от *** год. и преписката е върната на кмета на община Смолян, за произнасяне по
молба с Вх.№*** от *** год. по описа на община Смолян, подадена от С. Р. Ф.,
при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението. Няма спор и по въпроса, че снабдяването с
удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ е необходима и
задължителна предпоставка за постановяване на решение от Общинската служба по земеделие,
на основание чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за възстановяване правото на собственост
върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии и следователно,
преди издаването на скица и удостоверение, следва да се проведе процедура по
чл.11, ал.3 и ал.4 от ППЗСПЗЗ, която да приключи с решение на техническата
служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се
определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. Съответно
така, на базата на заповедта на кмета на общината по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за
определяне на застроената част, се издава удостоверение и скица по чл.13, ал.4,
5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ, а въз основа на него, съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие, като колективен
административен орган по поземлената собственост, постановява решение за
възстановяване или отказ за възстановяване правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии, като това решение подлежи на обжалване в
срока и по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и върху този административен акт се
упражнява отделен и самостоятелен контрол за законосъобразност, но в друго
производство. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с влязлото в
сила решение, постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на АдмС - Смолян, а именно – че предпоставка за издаването на
скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ
е провеждането на процедурата по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ,
при която кметът на общината да одобри решението на съответната техническа
служба при община Смолян, за определяне на застроена и незастроена част от
имота.
В случая, по делото е налично писмо №*** от
*** год. на кмета на община Смолян, адресирано до С. Ф., във връзка с подадено
от него заявление с Вх.№*** от *** год. и представеното Решение №39/10.04.2014
год. на Административен съд - Смолян, постановено по адм.
дело №25/2014 год. по описа на Административен съд - Смолян, с което писмо, на
заявителя С. Ф. ясно е било указано, че е необходимо да представи помощен
кадастрален план изготвен съгласно изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от
26.08.2003 год. на МРРБ, от правоспособно лице, вписано в Агенцията по
геодезия, картография и кадастъра – София, върху действащите кадастрална карта
и регулация в цифров и графичен вид, както и че след представяне на помощен
кадастрален план ще бъде издадена заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ за
определяне на застроената площ, скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от
ППЗСПЗЗ от общинска администрация. Във връзка с това писмо, С. Ф. е депозирал
следващо заявление с Вх.№*** от *** год., в което посочил, че представя помощен
кадастрален план за имот *** за издаване на удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ.
От писмените доказателства по делото става
безспорно ясно, че кметът на община Смолян е назначил комисия по чл.13а, ал.5
от ППЗСПЗЗ, със своя Заповед №1537 от 11.08.2014 год., която е разгледала подаденото
заявление от Ф. и приложените към него материали, като е констатирала, че не е
представен помощен план, съгласно изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от
26.08.2003 год. за прилагане на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на Помощни кадастрални
планове за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, включена в
строителните граници. Въз основа на тези констатации, отразени в Протокол №1 от
11.08.2014 год. за приемане на помощни кадастрални планове на бивши земеделски
имоти, подлежащи на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, на назначената
с посочената заповед комисия по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, същата е взела и следното
решение, отразено в Протокол №1 от 11.08.2014 год.: „Да бъде представен помощен план съгласно изискванията на Заповед №РД-02-14-461
от 26.08.2003 год. за прилагане на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на Помощни кадастрални
планове за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, включена в
строителните граници. Не приема представените материали, като помощен
кадастрален план на град Смолян, община Смолян.”. За това решение на комисията
по чл.13а, ал.5 от ЗСПЗЗ, заявителят С. Ф. е бил своевременно уведомен с писмо
№*** от *** год. на кмета на община Смолян, като отново му е било указано, че е
необходимо да представи помощен план, отговарящ на изискванията на Заповед
№РД-02-14-461 от 26.08.2003 год. за прилагане на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на
Помощни кадастрални планове за възстановяване на собствеността върху земеделска
земя, включена в строителните граници.
По повод това писмо, С. Ф. е депозирал последващо заявление с Вх.№*** от *** год., в което е
посочил, че прилага помощен план, с протокол за граници, които да бъдат
подписани от община Смолян. От писмените доказателства по делото става
безспорно ясно, че кметът на община Смолян отново е назначил комисия по чл.13а,
ал.5 от ППЗСПЗЗ, със своя Заповед №891 от 12.05.2015 год., която комисия е
разгледала подаденото заявление от Ф. и приложения към него помощен план, като
е констатирала, че представеният помощен план за ПИ (поземлен имот) с
идентификатор *** не отговаря на изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от
26.08.2003 год. за прилагане на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на Помощни кадастрални
планове за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, включена в
строителните граници. Въз основа на тези констатации, отразени в Протокол №**
от *** год. за приемане на помощни кадастрални планове на бивши земеделски
имоти, подлежащи на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, на
назначената с посочената заповед комисия по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, същата е
взела и следното решение, отразено в Протокол №** от *** год.: Не приема представените материали по помощен
план за ПИ (поземлен имот) с идентификатор *** в кв.*** по плана на ***, тъй
като не отговарят на изискванията на Заповед №РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. за
прилагане на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ на Помощни кадастрални планове за
възстановяване на собствеността върху земеделска земя, включена в строителните
граници. ПИ (поземлен имот) с идентификатор *** не съответства на никой имот от
предходните кадастрални планове на град Смолян по граници и собственост.”.
За това решение на комисията по чл.13а, ал.5 от ЗСПЗЗ, заявителят С. Ф. е бил
своевременно уведомен с писмо №*** от *** год. на кмета на община Смолян.
По делото липсват доказателства и въобще
данни, С. Ф. да е депозирал последващо заявление с
приложен към него помощен кадастрален план, за посочения по-горе поземлен имот с
идентификатор ***, който да е съобразен с констатациите и забележките, отразени
в решението на комисията, назначена със Заповед №891 от 12.05.2015 год. на кмета на
община Смолян и отразено в Протокол №** от *** год., а вместо това, на
02.10.2019 год. е подал жалба до Административен съд – Смолян, с Вх.№3009 от
същата дата, съдържаща твърдения за неизпълнение на влязлото в сила решение,
постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на същия съд, по
повод която жалба е било образувано административно дело №425/2019 год. по
описа на съда. По това административно дело №425/2019 год. е било постановено
Разпореждане №858 от 23.12.2019 год., с което е оставено без уважение искането
на С. Р. Ф. от ***, за налагане на санкция на кмета на община Смолян, за
неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт – Решение
№39 от 10.04.2014 год. постановено по административно дело №25/2014 год. на Смолянския административен съд, като препис от
разпореждането е бил връчен на С. Ф. на датата 02.01.2020 год., видно от
пописания и оформен втори екземпляр от съобщението, приложен по делото.
По делото не са налични доказателства и
въобще данни, след тази дата С. Ф. да е депозирал друго заявление до община
Смолян, с приложен към него помощен кадастрален план, за посочения по-горе
поземлен имот с идентификатор ***, като вместо това, на 17.02.2020 год., същият
е подал нова жалба до Административен съд - Смолян, с Вх.№392 от същата дата,
отново съдържаща твърдения за неизпълнение на влязлото в сила решение,
постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на същия съд, както
и искане за налагане на санкция на кмета на община Смолян, на основание чл.304
и чл.306 от АПК. Така, по повод тази
втора жалба от С. Р. Ф. е било образувано и административно дело №58/2020 год.
по описа на Административен съд - Смолян, по което е постановено и обжалваното
пред настоящия съд Разпореждане №147 от 12.03.2020 година.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд Кърджали, в настоящия съдебен състав, направи следните
правни изводи:
Съгласно чл.306, ал.2 АПК, който урежда реда
за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове, наказанията се
налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него
длъжностно лице. В случая, жалбодателят релевира доводи за неизпълнение на съдебен акт - Решение №39
от 10.04.2014 год. постановено по административно дело №25/2014 год. на Смолянския административен съд, по което дело,
съдия-докладчик е била съдия К. М., поради което и на основание Заповед №156 от 21.08.2017 год. на председателя
на Административен съд – Смолян, административно дело №58/2020 год. по описа на
същия съд е било разпределено ръчно, на същия съдия – докладчик, който да се
произнесе по него. С Определение №83 от 17.02.2020 год., така определеният
съдия – докладчик се е отвел от разглеждането на това административно дело №58/2020
год. по описа на АдмС – Смолян, поради наличие на
основанията по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК, а именно – същият е бил докладчик и е постановил разпореждане по
реда на чл.304 от АПК, по административно дело №425/2019 год. по описа на същия
съд, образувано по жалба на същия жалбодател - С. Р. Ф.,
съдържаща същото искане за налагане на санкция на кмета на община Смолян, за
неизпълнение на задължение, произтичащо от влязлото в сила Решение №39 от
10.04.2014 год., постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на
Административен съд – Смолян. Предвид това, видно от протокол от избор на
съдия-докладчик(преразпределение) от 18.02.2020 год., посредством програмата за
случайно разпределение на делата, с начин на разпределение – автоматично, това
административно дело №58/2020 год. по описа на АдмС –
Смолян, е било разпределено на съдията-докладчик, постановил по същото
обжалваното Разпореждане №147 от 12.03.2020 година. Предвид това, настоящият
съдебен състав намира, че така определеният съдия-докладчик е бил компетентен
да разгледа това дело и съответно, да се произнесе по него със съответния
съдебен акт.
При това положение настоящият състав приема,
че действително, към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, кметът
на община Смолян все още не е издал на заявителя С. Ф. удостоверение и скица по
чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, които да представи пред ОСЗ – Смолян във
връзка с процедурата по възстановяване на претендирания
имот. От страна на кмета на община Смолян, обаче, са изпълнени част от
предписаните със съдебно решение №39 от 10.04.2014 год., постановено по административно
дело №25/2014 год. по описа на Административен съд - Смолян действия, а именно
- на два пъти е издавана заповед от кмета на общината, за назначаване на
комисия по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, която да разгледа заявленията, подадени от С.
Ф. и която да разгледа и приеме проекта за помощен план за имот с посочения
проектен номер, предложен от Ф., но липсва решение по същество от комисията,
т.е. такъв помощен план все още не е приет.
Няма спор по въпроса, че кметът на общината
няма пряко участие при разглеждането на предложените от заинтересованите лица проекто-помощни планове и съответно, няма пряко участие при
вземането на решения от комисията, нито пък е предвидено по закон, кметът на
общината да одобрява или да утвърждава решенията на комисията по чл.13а, ал.5
от ППЗСПЗЗ. В този смисъл, кметът на общината пряко не може да носи отговорност
за неприемането от комисията на решение по същество, по заявлението на С. Ф., с
което да бъде приет предложения от него проекто-помощен
план. Без приет помощен план, обаче, имотът не може да бъде индивидуализиран и
да се издадат исканите скица и удостоверение по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 от
ППЗСПЗЗ. Комисията по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, обаче, е органът, компетентен да
разгледа предложения помощен план и да го приеме и тъй като тази комисия към
община Смолян, която може да приеме помощния план за имота, предмет на
заявлението на С. Ф., не е постоянно действащ орган, в правомощията на кмета на
община Смолян е да назначи отново състав на комисията, да определи дневен ред и
да включи отново заявлението на С. Ф., ведно с внесения проект за разглеждане и
произнасяне по същество. Ако комисията прецени, че проектът не е пълен или има
други недостатъци, то заявлението се счита за нередовно и следва да укаже на
заявителя, кои нередовности или неясноти следва да се
отстранят, респ. кои документи липсват, а ако заявителят представи редовно
заявление, комисията дължи произнасяне по същество, а не да оставя без
разглеждане заявлението. Комисията има и правомощията да прецени
основателността на възраженията, които евентуално постъпят от заинтересовани
лица след приемането на плана в срока по чл.13а, ал.7 от ППЗСПЗЗ, както и да
вземе решение за неговото евентуално изменение в хипотезата на чл.13а, ал.8 от
ППЗСПЗЗ. Тук следва да се отбележи, че още в самата жалба, подадена на
17.02.2020 год. от С. Р. Ф., до Административен съд – Смолян, по повод която е
било образувано адм.дело №58/2020 год. по описа на
същия съд, е посочено, че още към момента на постановяване на Решение №858 от
23.12.2019 год./всъщност става дума за
Разпореждане №858 от 23.12.2019 год. по адм.дело
№425/2019 год. на АдмС – Смолян/ е била
възстановена работата на помощната комисия по чл.13 от ППЗСПЗЗ/т.е. по чл.13а, ал.5/ и че комисията
имала прекъсване на работата си, но в края на 2019 год. отново работела, като
се твърди, че помощният план на молителя Ф. бил внесен преди повече от половин
година. От това може да се направи извод, че в община Смолян има назначена от
кмета на общината и съответно, осъществява функциите си комисия по чл.13а, ал.5
от ППЗСПЗЗ, а както бе упоменато и по-горе в настоящото изложение, по делото не
са налични доказателства и въобще данни, след решението на комисията по чл.13а,
ал.5 от ППЗСПЗЗ, отразено в Протокол №** от *** год., за което решение,
заявителят С. Ф. е бил своевременно уведомен с писмо №*** от *** год. на кмета
на община Смолян, същият да е депозирал друго заявление до община Смолян, с
приложен към него помощен кадастрален план, за претендирания
за възстановяване поземлен имот с идентификатор ***.
Във връзка с горното и предвид твърденията в
жалбата на Ф., следва да се отбележи, че действително, през 2019 год. Ф. е
депозирал заявление с Вх.№*** от *** год. на община Смолян, с приложен към него
проекто-помощен план, но това заявление и този
помощен план не касаят поземления имот, предмет на Решение №38 от 10.04.2014
год., постановено по административно дело №24/2015 год. на АдмС
- Смолян, а друг поземлен имот, по повод който е било постановено Решение №5622
от 18.05.2015 год. по административно дело №11260/2014 год. по описа на ВАС –
ІV отделение. Следва, също така, да се добави, че това заявление и приложения
към него проекто-помощен план са били разгледани на
заседание на комисията по чл.13а, ал.5 от ППЗСПЗЗ при община Смолян, на
заседание, проведено на 01.04.2019 год., видно от Протокол №2 от 01.04.2019
год., като комисията е взела съответното решение, за което С. Ф. е бил уведомен
с писмо №ДЛ 000398 от 11.07.2019 год. на кмета на община Смолян.
Така, предвид
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че в случая не са били
налице предпоставките на чл.304, ал.1 от АПК и съответно, кметът на община
Смолян на настоящия етап не следва да носи отговорност по посочения текст от
закона, за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение №39 от 10.0.2014
год., постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на
Административен съд - Смолян. Като е достигнал до обратния извод и е наложил
административно наказание „глоба” на кмета на община Смолян, заради
неизпълнение на посоченото, влязло в сила, съдебно решение, едноличният състав
на Административен съд - Смолян е постановил незаконосъобразно разпореждане,
което, с решението по настоящото дело, следва да бъде отменено.
Деловодни разноски не са претендирани
в настоящото производство, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Ето защо, воден от изложеното
по-горе и на основание чл.306, ал.6, във връзка с ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/,
Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №147 от 12.03.2020 год., постановено по
административно дело №58/2020 год. по описа на Административен съд – Смолян, с
което, на Н. Т. М. - кмет на община Смолян, на основание чл.304, ал.1 от АПК, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева, заради
неизпълнение на задължение, произтичащо от влязлото в сила Решение №39 от
10.04.2014 год., постановено по административно дело №25/2014 год. по описа на Административен
съд – Смолян.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.