№……………./………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1400 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивната жалба на Д.В.Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез особения й представител адв. Е.Я.
против решение № 21/07.02.2020г. по гр.д. № 875/2018г. на
ДРС, с което е осъдена да заплаща в полза на всяко едно от децата Д.Н.Д., ЕГН **********, Д.Н.Д.,
ЕГН **********, и Т.Н.Д., ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител Н.Д.Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размери както следва: 200.00 лв (двеста лева, 00 ст.) за
детето Д.Н.Д.; 180.00 лв (сто и
осемдесет лева, 00 ст.) за детето Д.Н.Д.; 160.00
лв (сто и шестдесет лева, 00 ст.) за детето Т.Н.Д.; с падеж пето число на месеца за който се дължи съответната издръжка,
считано от предявяване на иска – 31.07.2018 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане, на основание чл.143, ал.1 СК и е осъдена да заплати по сметка
на ДРС сумата от 782.60 лв (седемстотин
осемдесет и два лева, 60 ст.), от която 777.60 лв такса върху размера на
присъдените издръжки и 5.00 лв такса за изпълнителен лист.
Сочи, че ищецът е
поискал издръжка за всяко едно от децата в размер на 130.00лв., а в с.з. на
17.09.2019г., чрез процесуалния си представител е изменил иска си от 130.00лв.
на 140.00лв. за всяко едно от децата. Постановявайки решение за издръжка на
децата в по-висок от искания размер, съдът се е произнесъл свръхпетитум.
Моли се
обжалваното решение да бъде обезсилено за разликата над минималния такъв по чл.
143, ал. 2 от СК, който е 152.50лв. до присъдения от ДРС размер за всяко едно
от децата, като недопустимо.
В писмен отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемите Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.Н.Д., ЕГН **********,
двамата действащи със съгласието на баща си Н.Д.Н. ЕГН ********** и Т.Н.Д., ЕГН
**********, действаща чрез баща си и законен представител Н.Д.Н. ЕГН **********,***,
чрез адв. Т.Г. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Молят се за
потвърждаване на обжалваното решение.
В редовно проведените о.с.з. въззивницата,
чрез назначения й особен представител ад. Е.Я. поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемите, чрез адв. Т.Г. поддържат становището си, изразено в писмения
отговор.
С писмо № 266085/15.09.2020г.
ДСП-Вълчи дол, чрез директора Николина Парушева, уведомява съда за извършеното
от социален работник Миглена Радулова социално проучване и установеното, че
децата Д.Н.Д., Д.Н.Д. и Т.Н.Д. се отглеждат от своя баща и разширеното
семейство по бащина линия. Задоволени са нуждите и потребностите на децата в голяма степен. Децата посещават
училище в гр. Суворово. Получават пълноценни грижи от баща си и разширеното
семейство по бащина линия.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.Н.Д.,
ЕГН **********, двамата действащи със съгласието на баща си Н.Д.Н. ЕГН **********
и Т.Н.Д., ЕГН **********, действаща чрез баща си и законен представител Н.Д.Н.
ЕГН **********,***, чрез адв. Т.Г. излагат, че ответницата Д.В.Р., ЕГН **********
с постоянен адрес *** е тяхна майка. От
2017г. майка им ги напуснала и те останали да живеят при баща си. От тогава са
се виждали два-три пъти. Не им се е обаждала, не ги е търсила за рождените им
дни.Не е давала издръжка. Баща им работи в Германия за по три месеца и се
връща, като реализира д. доходи, позволяващи му да се грижи за тях. Те живеят
постоянно с дядо си по бащина лития. Помага в отглеждането им и сестрата на
баща им. Искат майка им да бъде осъдена да заплаща издръжка за всеки един от
тримата в размер на 130.00лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Д.В.Р., ЕГН ********** с постоянен адрес
***, сега с неизвестен адрес, чрез назначения й от съда особен представител
адв. Е.Я., в който изказва становище за допустимост и основателност на исковите
претенции, доколкото претендираният размер на издръжките е близък до размера,
определен по чл. 143, ал. 2 от СК.
ДСП-Вълчи дол е изготвила писмен
социален доклад. Изготвилият писмен социален доклад.
Предявените искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК. Спорът във въззивната
инстанция касае размера на издръжките в полза на всяко едно от трите деца,
дължими от майката, определен от първоинстанцинония съд.
Няма спор и се установява от приложените
по първоинстанционното дело удостоверения за раждане на децата Д.Н.Д., ЕГН **********,
Д.Н.Д., ЕГН ********** и Т.Н.Д. ЕГН **********, че техни родители са Н.Д.Н. и
ответницата по делото Д.В.Р..
Пред ДРС са изслушани показанията на водените
от ищеца свидетели: дядо им по бащина линия Д.Н.Д. и леля им по бащина линия Г.Д.Н..
От показанията им се установява, че децата Д., Д. и Т. към момента се отглеждат
от баща си Н.Д.Н., с помощта на дядо им по бащина линия Д.Н.Д. и леля им по
бащина линия Г.Д.Н.. Децата посещават училище в гр. Суворово. Д. е ученик в
трети курс, Д. е ученичка в седми клас, а Т.-в четвърти. Майка им по думите на
свидетелите е във Франция. Миналата година се върнала два пъти и се видяла с
децата. За рождените им дни им пратила по 50 евро. Издръжка не е давала. Не
знаят да има родени други деца. Баща им също работи за по три месеца в Германия
и се връща за един месец, като им изпраща средства и осигурява издръжката.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето са
изслушани пред ДРС децата Д.Н.Д. и Д.Н.Д.. Двете деца сочат, че със сестра си Т.
живеят при дядо си по бащина линия. Двете момичета обитават обща стая, а брат
им има самостоятелна стая. Баща им работи в чужбина. Изпраща редовно пари. И
майка им е в чужбина. Д. признава, че за рождения ден майка му изпратила 50
евро. Има телефон и от време на време си пишат с нея. Децата твърдят, че имат всичко необходимо.
След като трите деца се отглеждат от баща си,
с помощта на членовете на разширеното семейство по бащина линия, майката следва
да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето Д., р. ***г. в размер на 200.00лв., на детето Д., р. ***г. в размер на
180.00лв., и на детето Т., р. ***г. в размер на 160.00лв., дължими считано от
датата на завеждане на иска-31.07.2018г., ведно със законната лихва, върху
всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
Съдът има предвид, че родителите
дължат издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие свои деца. Размерът на издръжката
се определя от съда с оглед нуждите на децата и възможностите на родителите да
предоставят издръжка, в границите, определени от разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК.
В случая двамата родители работят в
чужбина. Не се събраха данни за размера на месечните им доходи, но разпитаните
свидетели сочат, че бащата реализира д. доходи. Следва да бъде прието от съда
,че майката е в състояние да си осигурява месечни доходи поне в размер на минималната
за страната работна заплата, а бащата-в размер на средната за страната работна
заплата. Няма данни родителите да са с влошено здраве, нещо което би ограничило
възможностите им да дават издръжка. Няма данни и за това, че дължат издръжка в
полза на други свои низходящи.
Съдът е обвързан и от минималния
размер на издръжките, определен по реда на чл. 143, ал. 2 от СК. Отчитайки
всички настъпили в хода на производството обстоятелства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК и по-специално това, че след 01.01.2020г. и към
момента минималната работна заплата е 610.00лв., то дължимата от родителите
издръжка не може да бъде по-ниска от 152.50лв.
Видно от исковата молба, искането е за издръжка в размер на 130.00лв.
Същевременно няма своевременно, до приключване на устните състезания искане за
изменение на исковите претенции от 130.00лв. на 140.00лв., нито допуснато от
ДРС изменение по реда на чл. 214 от ГПК.
След като минималният размер на
издръжката от родителя не може да бъде по-ниска от 152.50лв., то общият размер
на издръжката, дължима от двамата родители в полза на всяко едно от децата,
следва да бъде в размер на по 305.00лв. От тях майката следва да заплаща
152.50лв. и бащата 152.50лв. в полза на всяко едно от трите деца, доколкото той
има по-високи месечни доходи, въпреки, че в негова тежест са непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на децата.
Както беше посочено по-горе въпреки,
че искането за издръжка е за по 130.00лв. месечно за всяко едно от децата, но
не може да бъде по-малко от 152.50лв., то
за разликата над 152.50лв. до присъдените 200.00лв. в полза на детето Д.,
за разликата над 152.50лв. до присъдените 180.00лв. в полза на детето Д. и за
разликата над 152.50лв. до присъдените 160.00лв. в полза на детето Т.
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, като недопустимо и
производството прекратено в тези части. Вярно, че по начало съдът дължи
служебно произнасяне по въпроса за издръжката при развод, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК,
както и в случаите на спор за родителски права по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59
/включая ал. 2/ от СК, дори и да няма искане от родителите.
В настоящият казус съдът е бил сезиран
първоначално с иск с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК, но в последствие
производството е било прекратено с изключение на исковете за издръжка. Така или
иначе искане за присъждане на издръжка има и то е било до размера на 130.00лв. месечно
за всяко едно от трите деца. Служебното начало намира проявление обаче само
доколкото размерът на претенциите от
130.00лв. е бил по-нисък от нормативно определения минимум, съгласно нормата на
чл. 143, ал. 2 от СК от 152.50лв. и последният размер е следвало да бъде
възприет от съда като обвързващ го в преценката. Искане за издръжка в по-висок
от минималния размер няма. ДРС се е произнесъл свръхпетитум.
При този изход на спора, следва да бъде
отменено решението на ДРС в частта, в която Д.В.Р. е осъдена да заплати по
сметка на ДРС държавна такса , на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК за разликата над 658.80лв. до 782.60лв.
В останалата си необжалвана част
решението на ДРС е влязло в законна сила.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 21/07.02.2020г. по гр.д. 875/2018г. на ДРС,
в частта, в която Д.В.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е
осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д.Н.Д., ЕГН **********,
действащ със съгласието на баща си Н.Д.Н.,
за разликата над 152.50лв. до
присъдените 200.00лв., считано от датата
на предявяване на иска – 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на основание за изменени или прекратяване на издръжката, на осн. чл.
143, ал. 1 от СК; в частта в която Д.В.Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, е осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д.Н.Д.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си Н.Д.Н., за
разликата над 152.50лв. до присъдените 180.00лв., считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2018 г., ведно със
аконната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на основание за изменени или прекратяване на
издръжката, на осн. чл. 143, ал. 1 от СК и в
частта в която Д.В.Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, е осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето
Т.Н.Д., ЕГН **********, действаща чрез баща си и законен представител Н.Д.Н., за
разликата над 152.50лв. до присъдените 160.00лв., считано от датата на предявяване на иска – 31.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на основание за изменени или прекратяване на
издръжката, на осн. чл. 143, ал. 1 от СК и ПРЕКРАТЯВА
производствата в тези части по гр.д. № 875/2018г. на ДРС и в.гр.д. № 1400/2020г.
на ВОС-ГО.
ОТМЕНЯ решение
№ 21/07.02.2020г. по гр.д. 875/2018г.
на ДРС, в частта, в която Д.В.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
7 е осъдена да заплати по сметка на
ДРС държавна такса за разликата над 658.80лв. до 782.60лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В останалата си необжалвана част решението на
ДРС е влязло в сила.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: