№ 1326
гр. Русе, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520103483 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН и е образувано по
постъпила молба за защита от домашно насилие от Р. А. Р., гражданин на
Република Ирландия, род. на ***г., в качеството на баща на малолетните деца
Т. Р. Р. и С.Д. Р. против Й. Д. Д., майка на двете деца.
Молителят твърди, че с ответницата са съпрузи, които се намират в
процес на развод, по който е образувано гр.д.№***/2025г. по описа на РС –
Русе. Изложени са твърдения, че майката на двете деца осъществява
физическо и психическо насилие над тях, че не разполага с необходимия
родителски капацитет и представлява опасност за техния живот и за
физическото и моралното им здраве. Майката не била психически годна да се
справя с грижите за децата, страдала от епилепсия, имала множество
хоспитализации в ЦПЗ – Русе, включително и за остро шизофренно
психотично разстройство, изпадала в тежки депресивни състояния. Имала
забавен темп на говора, не поддържала хигиена в дома си, държала множество
лекарства до които децата имали лесен достъп. Видно било от констатациите
на различни държавни органи, че децата живеейки с нея се намират в опасна
за физическото, психическото и нравственото им здраве среда. По висящото
бракоразводно производство, съдът въпреки представените доказателства за
1
липсата на родителски капацитет у майката, постановил привременни мерки,
съобразно които децата трябвало да живеят заедно с нея. Молителят счита, че
безопасността на децата не може да бъде гарантирана при тяхната майка, и те
са жертва на осъществявани от нея актове на агресия. В първоначалната и в
последваща молба, Р. Р. сочи, конкретни според него осъществени от
ответницата актове на насилие спрямо децата, а именно:
Първият описан конкретен случай на домашно насилие от страна на
майката Й. Д. бил осъществен на 24.03.2025г., когато молителят получил
обаждане от сина си Т., който, плачейки, му споделил, че се намира в
ресторант с майка си и сестра си и майка му ударила него и сестра му.
Молителят незабавно се обадил на полицията, която се отзовава. Той също
отишъл до въпросния ресторант, където заварил двете деца да плачат. Докато
били там, ответницата правела саркастични и унизителни забележки на
децата, които ги разстройвали още повече.
Около месец по-късно, следвал втория случай на насилие на децата. На
23.04.2025г. молителят чул плач и викове пред сградата, в която живее, като
разпознал гласовете на своята съпруга и децата им. Той излязъл на улицата, за
да се увери, и те действително били там. Децата плачели и той започнал да
говори с тях, за да ги успокои. Тогава Т. му споделил, че майка му насила го
хванала за китката, за да го вземе със себе си в дома си, при което го стиснала
толкова силно, че той изпищял от болка, казал, че усещането било все едно
ръката му в срок от един работен ден била смачкана от машина.
Третият случай на насилие датирал от 21.05.2025г. Тогава молителят се
чул по телефона със сина си Т., който му казал плачейки, че майка му го
ударила по главата със замразен кучешки салам. Бащата сигнализирал
полицията, като на местопроизшествието пристигнал и екип на ЦСМП, който
установил охлузване по главата на детето.
На 17.06.2025г. към 9:00ч., Р. Р. получил отново обаждане от своя син
Т., който бил много разстроен, плачел и крещял, защото неговата майка го
тормозела в присъствието на сестра му – казала му, че никой не го обича, че
винаги ще бъде сам и че никога няма да има приятели. За случилото се
молителят уведомил полицията, която от своя страна уведомила ДСП – Русе.
По изложените съображения, се моли да бъде постановено съдебно
решение, като бъдат наложени в защита на двете деца от тяхната майка мерки
по чл. 5, ал 1, т.1 , т.3, т. 4 и т. 5 ЗЗДН - да бъде задължена да се въздържа от
2
извършване на домашно насилие във всякаква форма, спрямо децата Т. Р. Р. и
С.Д. Р.; местоживеенето на децата Т. Р. Р. и С.Д. Р. да бъде определено при
техния баща Р. А. Р., като бъдат определени съответните условия и
максималния предвиден в закона срок, за които да бъдат наложени исканите
мерки; да бъде забранено на Й. Д. Д. да приближава жилището на молителя, в
което той ще живее с децата им, находящо се в гр. Русе, *********, както и да
приближава него и децата Т. Р. Р. и С.Д. Р. за максималния предвиден в закона
срок, за които да бъдат наложени исканите мерки, както и да бъде забранено
на ответницата да осъществява контакт с децата Т. Р. Р. и С.Д. Р. за
предвидения в закона максимален срок.
Ответницата, лично и чрез назначения и от съда по реда на ЗПрП
̀
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
молбата. Оспорва да е осъществявала описаните в молбите актове на домашно
насилие по отношение на децата, както и останалите твърдения относно
невъзможността и да полага грижи за тях и това, че с поведението си
̀
застрашава физическото и психическото им здраве.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Р. А. Р. гражданин на Република Ирландия, род. на ***г. и Й. Д. Д. са
съпрузи и родители на децата Т. Р. Р. ЕГН********** и С.Д. Р.
ЕГН**********.
По депозирана от Р. А. Р. искова молба е образувано гр.д.№***/2025г.
по описа на РС – Русе, с предмет прекратяване на гражданския му брак с Й. Д.
Д., съответно и за разрешаване на въпросите свързани с родителската им
отговорност по отношение на двете им деца. С определение от 19.03.2025г.
съдът по бракоразводното производство е постановил привременни мерки,
съобразно които е определил местоживеенето на двете деца да бъде при
тяхната майка, която да упражнява и родителските права по отношение на тях,
а на бащата е определил режим на лични отношения и издръжка, която да
заплаща на децата. Въпреки молбите за промяна на постановените
привременни мерки от страна на Р., до приключване на производството пред
първа инстанция със съдебно решение на 31.07.2025г., упражняването на
родителските права и местоживеенето на двете деца не е променено,
включително и със съдебното решение. След запознаване с мотивите на
3
последното, както и с приложените по него доказателства, част от които са
приложени и в настоящото производство, се установява, че твърденията на Р.
Р. за лошото здравословно състояние на съпругата му и застрашаващото
поведение което тя има по отношение на децата им, които са направени в
настоящото производство са изложени и в бракоразводното производство,
включително и за конкретно описаните актове на насилие, които той сочи.
Извършените във връзка с тях проверки от органите на МВР и ДСП
(доколкото за всеки твърдян акт е подавал сигнали до институциите) и
установеното е било събрано като доказателства в бракоразводното дело и
обсъдено от съда във връзка с преценката относно родителския капацитет на
майката и пригодността и да упражнява родителските права.
̀
От събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства, не се установят (доказват) конкретни актове на осъществено от
ответницата физическо или психическо насилие по отношение на двете деца
(включително и описаните в молбите), още по-малко на такива, които да
представляват сериозна заплаха за физическото или психическото здраве на
децата, т.е. действия с по-висок интензитет от обичайните за каквито биха
могли да се приемат забележка от изнервен родител, по-силно хващане или
дръпване, което не е в състояние да предизвика нараняване и пр. и които
действия оправдано да бъдат санкционирани по реда на ЗЗДН. Видно от
изготвените по случая социални доклади, както и от разпита на социалните
работници, извършили проверка по подадените от молителя сигнали за
домашно насилие срещу децата, не са установени твърдените актове на
физическо или психическо насилие. Социалните работници категорично са
установили, че децата изразяват предпочитание към своя баща, при него се
чувстват по-спокойни и са склонни (особено Т.) да се оплаква от своята майка,
за да получи „закрила от своя баща“, което ще позволи да бъде по-често с
него. Според социалните работници безспорно е, че майката не е в състояние
сама да се справи с грижата за децата, че здравословното и състояние
̀
провокира у тях желание да бъдат със своя баща и вероятно това желание би
могло повлияе на поведението им, включително и на честите обаждания от Т.
на своя баща и заявяването на обстоятелства, които не са истина.
Допълнителен фактор за това е влошените отношения между двамата
родители, които безспорно се отразяват на психиката на двете деца.
Дори и да се приеме, че във връзка с един от твърдените случаи екип на
4
ЦСМП е констатирал охлузване по главата на Т., естеството на направената
констатация и липсата на доказателства как точно е получено това охлузване
не биха могли да дадат основание да се обоснове извод, че то е причинено по
описания от детето начин по телефона на неговия баща.
Безспорно е по делото, че молителят не е присъствал лично на нито
един от посочените от него конкретни актове на домашно насилие спрямо
децата. Поради тази причина депозираната от него декларация по чл. 9, ал.3
ЗЗДН не може да бъде доказателство за твърдените актове на насилие, а само
за това, какво са му казали децата. Дори и да не бъде споделено това
становище на съда и да се приеме, че като законен представител на
малолетното дете Т., в декларацията бащата пресъздава изявления на
пострадалото от домашно насилие дете, то възрастта на последното и
цялостната ситуация в която се намира и стремежа му да я промени, не дава
основание само въз основа на декларацията, без каквито и да е други
доказателства да се приеме, че казаното от детето е доказано за целите на
настоящото производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие са
депозирани от молителя като родител на две малолетни деца, срещу лице по
чл. 3 т.4 ЗЗДН и в срока по чл. 10 ЗЗДН, поради което се явяват процесуално
допустима.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в настоящото производство не е доказано да е осъществен
конкретен акт или актове на домашно насилие, включително и описаните в
молбите на молителя. Не се установява и поведение на ответницата, което да
бъде квалифицирано като домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, т.е.
нейно действие или бездействие, което пряко и непосредствено да е довело до
реален риск за физическото или психическото здраве на децата и което нейно
поведение да е оправдано да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН. Не всяка
конфликтна ситуация, свързана със спор, повишаване на тон, дори и изричане
на обида (което в случая дори да се допусне за установено) би следвало да
бъде определена като домашно насилие и да бъде ангажирана отговорността
на „извършителя“ на деянието по реда и чрез налагане на мерките предвидени
в ЗЗДН, а само онези деяния, които се отличават с по-висок интензитет и
5
негативни последици, които оправдават използването на държавна принуда.
Също така установяването на лош родителски капацитет, непригодността на
родител да упражнява родителски права, наличието на здравословно
състояние, което да пречи на това и пр. обстоятелства свързани с родителските
качества на ответницата като цяло са извън предмета на настоящото
производство и е недопустимо чрез производството по ЗЗДН, съдът да
разрешава спорове относно родителските права и задължения, още повече, че
в случая тези въпроси са предмет на разглеждане на висящо бракоразводно
производство. Мотивите на съда по последното безспорно не са
задължителни и не обвързват съда в производството по ЗЗДН, но е
недопустимо последният да има различно становище и то да му даде
основание да измени на практика разрешените въпроси относно родителската
отговорност на страните, обосновано в процес, в който това е била основна
част от предмета на доказване. Изложените в настоящото производство
твърдения за ниския родителски капацитет на ответницата са обсъдени и
анализиране в бракоразводното производство и недоволството от даденото
разрешение не би могло да бъде основание за производство по ЗЗДН, а повод
за обжалване на първоинстанционното решение (каквато въззивна жалба в
случая е налице и предстои разглеждане на делото от въззивната инстанция).
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 15, ал.10 ЗЗДН, съдът в
производството по ЗЗДН следва да установи и обоснове решението си на
факти и обстоятелства, които не са били съобразени от съда разрешил
въпросите относно родителската отговорност. Обратното би довело до правна
несигурност и парадокса да бъде даден приоритет на различно решение по
един и същи въпрос, което е обосновано с облекчено доказване, често
свеждащо се само до декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, за разлика от решение,
взето след задълбочен анализ на множество доказателства, експертни
становища и пр. Така е и в конкретния случай, видно от изявленията на
молителя в съдебно заседание, мотивът му за водене на настоящото
производство е „…искам пълно попечителство над децата, за да ги държа в
безопасност. Искам аз да бъда родителят, който да упражнява родителските
права.“ Средството за постигане на тази цел на молителя е въззивното
обжалване на постановеното решение по бракоразводното производство,
където са събрани много повече доказателства относно родителския
капацитет на страните, за разлика от настоящото производство.
6
По изложените съображения молбата на Р. Р. следва да бъде изцяло
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора не са налице предпоставки за присъждане на
разноски по делото, както и за заплащане на държавна такса от молителя на
основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. А. Р., гражданин на Република Ирландия,
род. на ***г.,със съдебен адрес гр. София, ул. „Кърниградска“ №19, ет.1, в
качеството на баща на малолетните деца Т. Р. Р. ЕГН********** и С.Д. Р.
ЕГН********** против Й. Д. Д. ЕГН********** за налагане на мерки за
защита на децата от домашно насилие, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 18.09.2025г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7