Решение по дело №2195/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 376
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520202195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе,21.04.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2195/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от „Байчев 66“ ЕООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001396/14.10.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Наказаното дружество притежавало лиценз № 1054 за международен  автобусен превоз на пътници. На 04.09.2019 г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач не е организирало работата на водача Н. Б. Т. по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г. По конкретно било установено, че на 20.07.2019 г. с МПС с ДК№ *** този водач е управлявал  без прекъсване над 4 ч. и 30 м., като превишението е с 40 м., видно от тахографски лист от с.д.  За констатираното нарушение св.К.Ц. съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент № 561/2006г. вр. чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства. Други безспорно установени обстоятелства по делото няма.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е приложен материалния закон.

 

  Съдът намира, че АУАН е до такава степен нечетлив, което е съществено нарушение на процесуалните правила и в този смисъл е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Действително АУАН е изписан по такъв начин, че за съда е невъзможно да се запознае със съдържанието му , въпреки осезателните опити в тази насока. При това положение действително и наказаното дружество не е могло да се запознае със съдържанието на АУАН и макар и формално да съществува такъв, но предвид нечетливостта му, която е в радикална степен следва да се приравни на липса на такъв , съответно до липса на правните последици, предвидени в чл.36 ал.1 от ЗАНН. В настоящото въззивно производство не съществува възможност за възпроизвеждане на текста на АУАН посредством способи за събиране и проверка на доказателства, напр. назначаване на графологическа експрертиза, която да го интерпретира в читаем формат, тъй като той е предявен на нарушителя по начин по който обективно не е могъл да бъде възприет и в този смисъл правото на защита на жалбоподателя в един от най-съществените му аспекти – да разбере в какво точно е обвинен е нарушено безвъзвратно, т.е. допуснатото нарушение на процесуалните правила  освен ,че е съществено е и неотстранимо. Това е първото основание на което следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.   

        

         На второ място нормата на  чл. 104, ал. 1 от ЗАП е бланкетна и за да бъде годно основание за възбуждане на наказателна отговорност, следва съдържанието й да се допълни с неправомерно поведение на водачите, изразяващо се в неизпълнение на някаква повеля на материална норма. В случая разпоредбите за работно време и почивка на водачите са многообразни и при различни хипотези на управление, като се допуска и изключения от тях. Поради това, за да е коректно обвинението и да гарантира правото на защита, следва да се упомене в него какво е нарушението на водача и по коя разпоредба от Регламента или националния закон, каквото в случая не е сторено. На второ лицето е обвинено в това, че не е "организирало работата на водача по начин да спазва правилата на Регламента". Такова изпълнително деяние в административнаказателната разпоредба няма, поради което и няма как с описаното поведение да бъде осъществен състава й. По  чл. 104, ал. 1 от ЗАПр отговорност носят превозвачите, "неосигурили спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите". На трето място наказаното лице е създало организация за спазването на повелите на регламента досежно почивките от водача Н. Т., като е издал заповед и му е провел инструктаж в тази насока, но последният не се съобразил с обучението и самоволно не спазил правилата за спазване на времето на управление, за което превозвачът не носи отговорност.

 

         Освен това в случая са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН. Първото основание за това е превишението на периода на управление от само 40 м. на фона на изминати 209 км. на 20.07.2019 г.  По делото не са представени  никакви доказателства, че в хода на проверката са установени други нарушения по ЗАПр и нормативните актове по прилагането му, а също така и доказателства за други предходни нарушения по този закон, в този смисъл съдът приема, че това нарушение е извършено за първи път. При това положение дружеството единствено е следвало да бъде предупредено, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

         При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОТМЕНЯ наказателно  постановление № 38 – 00001396 / 14.10.2019 г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе с което на „Байчев 66 “ ЕООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.  за  нарушение по чл.104 ал.1 пр.2 от ЗАПр.

 

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

 

Районен съдия :