Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в
публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………
и в присъствието на прокурора.………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2195/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Байчев
66“ ЕООД до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0001396/14.10.2019 г. на Началника
на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Наказаното дружество
притежавало лиценз № 1054 за международен автобусен превоз на пътници. На 04.09.2019 г.
била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на АНО, която
констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач не е организирало
работата на водача Н. Б. Т. по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г. По конкретно било установено, че на 20.07.2019 г. с МПС с ДК№
*** този водач е управлявал без
прекъсване над 4 ч. и 30 м., като превишението е с 40 м., видно от тахографски
лист от с.д. За констатираното нарушение
св.К.Ц. съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент №
561/2006г. вр. чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).
Тази фактическа обстановка
съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Други безспорно установени обстоятелства по делото няма.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право
на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е
допустима.
Разгледана по същество е основателна. В хода на
административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е
приложен материалния закон.
Съдът намира, че АУАН е до такава
степен нечетлив, което е съществено нарушение на процесуалните правила и в този
смисъл е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Действително
АУАН е изписан по такъв начин, че за съда е невъзможно да се запознае със
съдържанието му , въпреки осезателните опити в тази насока. При това положение
действително и наказаното дружество не е могло да се запознае със съдържанието
на АУАН и макар и формално да съществува такъв, но предвид нечетливостта му,
която е в радикална степен следва да се приравни на липса на такъв , съответно
до липса на правните последици, предвидени в чл.36 ал.1 от ЗАНН. В настоящото въззивно
производство не съществува възможност за възпроизвеждане на текста на АУАН
посредством способи за събиране и проверка на доказателства, напр. назначаване
на графологическа експрертиза, която да го интерпретира в читаем формат, тъй
като той е предявен на нарушителя по начин по който обективно не е могъл да
бъде възприет и в този смисъл правото на защита на жалбоподателя в един от
най-съществените му аспекти – да разбере в какво точно е обвинен е нарушено
безвъзвратно, т.е. допуснатото нарушение на процесуалните правила освен ,че е съществено е и неотстранимо. Това
е първото основание на което следва да се отмени обжалваното наказателно
постановление.
На второ място нормата на чл. 104, ал.
1 от ЗАП е бланкетна и за да бъде годно основание за възбуждане на
наказателна отговорност, следва съдържанието й да се допълни с неправомерно
поведение на водачите, изразяващо се в неизпълнение на някаква повеля на
материална норма. В случая разпоредбите за работно време и почивка на водачите
са многообразни и при различни хипотези на управление, като се допуска и
изключения от тях. Поради това, за да е коректно обвинението и да гарантира
правото на защита, следва да се упомене в него какво е нарушението на водача и
по коя разпоредба от Регламента или националния закон, каквото в случая не е
сторено. На второ лицето е обвинено в това, че не е "организирало работата
на водача по начин да спазва правилата на Регламента". Такова изпълнително
деяние в административнаказателната разпоредба няма, поради което и няма как с
описаното поведение да бъде осъществен състава й. По чл. 104, ал.
1 от ЗАПр отговорност носят превозвачите, "неосигурили спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите". На трето място
наказаното лице е създало организация за спазването на повелите на регламента
досежно почивките от водача Н. Т., като е издал заповед и му е провел
инструктаж в тази насока, но последният не се съобразил с обучението и
самоволно не спазил правилата за спазване на времето на управление, за което
превозвачът не носи отговорност.
Освен това в случая са налице основанията
за приложението на чл.28 от ЗАНН. Първото основание за това е превишението на
периода на управление от само 40 м. на фона на изминати 209 км. на 20.07.2019 г. По делото не са представени никакви доказателства, че в хода на
проверката са установени други нарушения по ЗАПр и нормативните актове по
прилагането му, а също така и доказателства за други предходни нарушения по
този закон, в този смисъл съдът приема, че това нарушение е извършено за първи
път. При това положение дружеството единствено е следвало да бъде предупредено,
че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При това положение обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран
така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 00001396 / 14.10.2019 г.
на Началника на ОО”Автомобилна
администрация” гр.Русе с което на „Байчев 66 “ ЕООД му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.104 ал.1 пр.2 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен
съдия :