№ 200
гр. Благоевград, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Ст. А. и О.
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200601012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на
адвокат И. Ч., в качеството му на защитник на М. С., подсъдим по НОХД №
283 от 2023 г. по описа на Районен съд - Сандански, срещу който е
постановена Присъда № 11 от 19.03.2024 г., с която e признат за виновен в
това, че на 10.08.2021 г., около 22:20 часа, в гр. Сандански по ул. „Младост“, в
посока на движение към ул. „Стефан Стамболов“, в района на отбивката за с.
Поленица, общ. Сандански, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „БМВхЗ“ с рег. № *, след употреба на наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Приложение I към чл. 3, т.
1, а именно - високорисково наркотично вещество тетрахидроканабинол,
установено по надлежен ред, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с протокол за извършена
токсикохимична експертиза №22/ТКХ- 240/03.10.2022 г. на ЦЕКИ към НИК -
МВР, поради и което на основание чл. 343б, ал.3 от НК във вр. с чл. 55, ал.1,
1
т.1и ал.2 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
/шест/ месеца и „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. На основание
чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” е
отложено с изпитателен срок от три години, както и на основание чл.343г НК
във вр.с чл.37, т. 7 във вр. с чл.49 НК на подсъдимия е наложено наказание
"лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от
1/една/ година и 6/шест/ месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати
и съдебно - деловодни разноски.
Във въззивната жалба, подадена в законоустановения за това 15-дневен срок,
се съдържа бланкетно оспорване на процесната присъда, като в нея нови
доказателствени искания не са релевирани, с нарочен петитум за отмяна на
присъдата на Районен съд - Сандански и постановяване на друга такава, с
която подсъдимият бъде изцяло оправдан. В срока по чл. 320, ал. 4 НПК е
постъпило допълнително писмено изложение към жалбата от страна на
защитника адвокат В. И., САК, в което се настоява, че подсъдимият С. е бил
признат за виновен, въпреки отсъствието на безспорни и категорични
доказателства за вина, както и при груби нарушения на правилата за
установяване наличието на наркотично вещество в кръвта. В тази връзка се
възразява, че в протокола по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози не се съдържали данни за това какви
кръвни проби са постъпили, поради което не било ясно, че кръвта, обект на
експертизата, изхождала именно от подсъдимия; вакуумната епруветка с кръв
не съдържала име, дата, час на вземане на кръвта и това също представлявало
нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г., а поставеният холограмен стикер
бил компрометиран, тъй като бил перфориран така, че да не се възприемат две
от цифрите му. Посочва се още, че е нарушено правото на подсъдимия да
поиска повторно изследване на кръвта посредством нарочната контролна
проба, която е следвало да бъде съхранявана при условията на чл. 26 и чл. 27,
ал. 3 от Наредба № 1, но това не било сторено, тъй като цялото количество
взета кръв било неправомерно използвано при провеждане на експертизата.
Във въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, като е изслушана и
приета допълнителна химико-токсикологична експертиза, изготвена от проф.
В. А.. В хода на проведеното открито съдебно заседание страните се явяват,
като представителят на държавното обвинение намира подадената жалба
2
срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и счита, че присъдата
на Районен съд - Сандански следва да бъде оставена в сила. Аргументира, че
първоинстанционният съд правилно е анализирал доказателствения материал,
като е посочил кои доказателства кредитира и кои не. Установено било
авторството на престъплението, както и че било безспорно, че в кръвта на
подсъдимия било открито наркотично вещество, като това следвало и от
допълнително проведеното експертно заключение във въззивната инстанция.
Обратно, защитата поддържа възраженията си, отправени с жалбата до
въззивния съд. Защитникът акцентира върху допуснатите, според него,
нарушения на относимия подзаконов нормативен акт, като в тази връзка
цитира практика на върховната съдебна инстанция. По делото били събрани
уклончиви, несигурни и крайно неубедителни данни за употреба на
наркотично вещество от страна на подсъдимия. Било неправилно
законодателят да не се интересува от времето на употреба на веществото.
Оспорва се субективната страна на престъплението и се иска цялостна отмяна
на постановения съдебен акт на Районен съд - Сандански. В правото си на
последна дума подсъдимият С. също моли за отмяна на присъдата, като
твърди, че не може да каже какво е станало с кръвната проба, че същата не е
негова и че той не употребява наркотици.
Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си съдебен състав, след като
съобрази горепосочените възражения и правни доводи на страните относно
атакуваната първоинстанционна присъда, както и приобщената по делото
доказателствена маса, в изпълнение на своите правомощия, установява
следното:
С Присъда № 11 от 19.03.2024 г. по НОХД № 283 по описа за 2023 г. на РС -
Сандански подсъдимият М. К. С., *** **********, е признат за виновен по
въздигнатото му обвинение, а именно, че на 10.08.2021 г., около 22:20 часа, в
гр. Сандански по ул. „Младост“, в посока на движение към ул. „Стефан
Стамболов“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „БМВхЗ“, с рег. № *, след употреба на наркотично вещество по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Приложение I към чл. 3, т. 1 в списък I на
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хумА.та и
3
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, по-конкретно високорисково
наркотично вещество тетрахидроканабинол, установено по надлежен ред,
предвиден в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - престъпление с правна квалификация по чл.343б, ал.3 от НК. В
своите мотиви към присъдата първоинстанционният съд възприел за
осъществена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като
посочил още, че кръвната проба, взета от подсъдими, била изпратена в 72-
часов срок до съответната лаборатория, като тази проба била взета от лекар, в
компетентността на който съдът не намерил причина да се съмнява, поради
което не констатирал нарушение на правилата, свързани с изследването на
биологичния материал. Пробата била съхранявана в сроковете и условията по
чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., количеството кръв
отговаряло на изискванията на чл. 15, ал. 3 от тази наредба, като били
отхвърлени като неоснователни възраженията на защитата относно
идентификацията на изпратените за изследване проби. Като краен извод съдът
посочил, че по делото не било доказано нарушение на предвидения в Наредба
№ 1/19.07.2017 г. ред за изследване, а изслушаната и приета в хода на
производството експертиза доказала по категоричен начин наличието в кръвта
на подсъдимия на наркотично вещество по времето, в което той управлявал
МПС.
Въззивната инстанция при съвкупна преценка на приетите писмени
доказателства и проведения способ на доказване, от фактическа страна също
приема, така както и първата инстанция, че на 10.08.2021 г. подсъдимият в
град Сандански управлявал моторно превозно средство, марка и модел „БМВ“
с рег.№ *, собственост на юридическо лице, като бил спрян за проверка от
страна на полицейските служители св. Т. В. и А. В., като по време на
проверката в сградата на РУ - Сандански на М. С. свидетелите предоставили
техническо средство „Дрегер Дрег Тест 5000“ за установяване на наличие на
наркотично вещество в кръвта на проверяваното лице, но той отказал проверка
(АУАН № 468508 от 10.08.2021 г.), като му бил издаден талон за медицинско
изследване № 0040720, с поставен стикер с № А035956 и № 0040720.1, като
на гърба на талона С. ръкописно удостоверил, че получил шест екземпляра от
тези стикери. В 23:30 часа на същия ден доктор М. П. от ФСМП - Сандански
4
взела кръв от подсъдимия, като за целта изготвила протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози по реда на чл. 14, ал. 2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., върху който били поставени два стикера (№ 0040720.5 и №
0040720.6), като в него било удостоверен номерът на талона и бил положен
подпис на свидетел на проведената манипулация. На 13.08.2021 г. с нарочно
писмо началникът на РУ - Сандански уведомил ОДМВР - град Благоевград за
необходимост от провеждане на специализирано изследване на взетите кръвни
проби от страна на подсъдимия С.. Кръвта била изследвана в ЦЕКИ към НИК
- МВР от специалист в областта на химията, по назначение на началника на
СНТЛ при ОДМВР - град Благоевград с нарочно писмо от 17.08.2021 г., с
приложени два броя кръвни проби, иззети на 10.08.2021 г., а именно два броя
вакуумни епруветки от по 7 ml, облепени със стикери на Пътна полиция,
серия А035956 и № 0040720.3, № 0040720.4, като за проведеното изследване
била съставена експертна справка № 22/TKX - 2 от 07.01.2022 г.,
установяваща наличие в кръвната проба на метаболит на
тетрахидроканабинола. В тази връзка на 21.01.2022 г. с нарочно
постановление по реда на чл. 212, ал. 1 НПК било образувано и досъдебно
производство за извършено деяние по чл. 343б, ал. 3 НК. С писмо от
15.02.2022 г. разследващият полицай уведомил директора на НИК - МВР, че
следва да се извърши съдебно-химическа експертиза по отношение на пробата
на М. С.. На 03.10.2022 г. бил изготвен протокол за извършена експертиза №
22/ТКХ - 240 от страна на вещо лице, специалист в областта на химията в
ЦЕКИ към НИК - МВР. В т. 4 от експертизата било посочено, че обект на
изследване е контролна кръвна проба, поставена в един брой вакуумна
епруветка, с холограмен стикер на Пътна полиция серия А 035956 и №
0040720.3, без име, дата и час, 7 ml. Крайното заключение на експертизата е,
че в контролната проба кръв се установява наличие на
карбокситетрахидроканабинол - метаболит на тетрахидроканабинола, като
вещото лице използвало общо два метода на изследване, поради което и за
целта експертът употребил цялото количество кръв.
Посочените факти и обстоятелства относно спирането на автомобила на
подсъдимия М. С. и последващите действия по вземане на кръвна проба се
потвърждават от приложените по делото писмени доказателства, както и от
показанията на св. Т. В. и св. А. В., като те се признават в обясненията на С. в
5
хода на съдебното следствие. Подсъдимият възразява самото управление на
моторното превозно средство да е след употреба на наркотично вещество,
изтъквайки и посочените по-горе в мотивите нарушения на относимата
наредба за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, които възражения
въззивната инстанция намира за неоснователни.
На първо място следва да бъде посочено, че към момента на деянието -
10.08.2021 г., съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК гласял, че
който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Със законодателно
изменение едва с ДВ. бр. 67 от 04.08.2023 г. от обективна страна е въведено
изискването употребата на наркотично вещество да бъде установено по
надлежния за това ред. В тази връзка в Решение № 39 от 02.03.2020 г. по н. д.
№ 112/2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение; Решение №
87 от 12.05.2022 г. по н. д. № 251 по описа за 2022 г. на ВКС е посочено, че при
доказване извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК се възприема
принципното становището за приложимост на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В Решение № 25 от 14.02.2020 г. по
н. д. № 81/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение е
препотвърдена позицията за приложимост на посочената наредба, но също
така е и уточнено, че след като надлежният начин не е елемент от обективната
страна на престъпния състав, то доказването на изпълнителното деяние
управление след употреба на наркотични вещества може да се извършва с
всички допустими по НПК доказателства и фокусирането върху формалните
изисквания за установяване и документиране на деянието по Наредба №
1/2017 г. се отчита за неправилен процесуален подход.
В тази наредба е регламентирано, че установяването на концентрацията на
наркотично вещество или негов аналог се доказва с нарочен тест (чл. 3, ал. 1),
но когато лицето откаже извършване на проверка с такова техническо
средство, се използва медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване - чл. 3а, т. 1, както е и процедирано в процесния случай. Чл. 3, ал. 2
от наредбата изисква контролният орган да попълни протокол за проверката и
талон за изследване, който талон се придружава от осем стикера с номера,
6
съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от
1 до 8 (чл. 3, ал. 3). Един от тези стикери се залепва на екземпляра от талона за
изследване, предназначен за протокола, а останалите се прилагат към
екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. Самият
талон е в три екземпляра като първият се предоставя на водача срещу подпис
(чл. 6, ал. 6), вторият се прилага към протокола, а третият остава за отчет, като
в случая е неоснователно възражението за невъзможност разчитането на
самия номер на стикерите, тъй като същият е виден от приложеното копие от
протокола за изследване на лицето, както и от талона, като крайната цифра в
писмените доказателства е с оглед поредността на полагането на номера от
служителя. В случая първите седем цифри съвпадат и с отразеното в
експертното заключение относно номера на холограмния стикер на
епруветката. С оглед на последното обстоятелство се доказва и идентичността
между кръвната проба, взета от подсъдимия, и тази, която е предоставена за
изследване, като е вярно, че епруветката не е съдържала имената на
изследваното лице, в каквато насока е едно от възраженията на защитата, но в
случая по-важното е, че разследващите органи са спазили повелята на чл. 17,
ал. 4 от наредбата, като са поставили съответния стикер, който именно служи
за индивидуализация на лицето, от което е взет съответният материал за
изследване, като този номер е посочен и в протокола на вещото лице (чл. 17,
ал. 4, изр. второ от Наредба № 1/2017 г.), който номер, както се посочи, е
същият като положения на талона. Самото изследване е проведено от
специалист в областта на химията, в съответствие с методите, заложени в чл.
23, ал. 2 от наредбата, като протоколът на експерта следва задължителните
реквизити, посочени в чл. 24, ал. 2 от наредбата, като е уточнено също така, че
представената проба е неразпечатана и е била съхранявана в съответствие с
нормативните изисквания. Липсата на проба урина е без правно значение, тъй
като съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 изследването се извършва само с
пробата кръв. В своята жалба до въззивният съд, а и в хода на пледоариите
пред първата инстанция, процесуалният представител на подсъдимия
настоява, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от наредбата предоставя възможност
в седемдневен срок от предявяване на обвинението за престъпление по чл.
343б от Наказателния кодекс изследваното лице да може да поиска за своя
сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по
производството, но ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1,
7
който е дванадесет месеца. В случая постановлението за предявяване на
обвинението е връчено на М. С. на 12.12.2022 г., в присъствието на двама
защитници, като в същото са изложени всички фактически положения,
относими към повдигнатото обвинение, в това число е посочено, че
употребата на наркотичното вещество е установена чрез протокол за
извършена токсикохимична експертиза от 03.10.2022 г. Едва на 04.01.2023 г.,
тоест извън предвидения преклузивен срок, в протокола, обективиращ
предявяване на доказателствената маса, е отразено заявление на защитника, че
на основание чл. 27, ал. 3 от наредбата прави искане за повторно изследване на
контролната проба в друга лаборатория от трима специалисти, макар да е
изтекъл 12-месеченият срок за съхранение на пробите. Съгласно Решение №
488 от 09.01.2014 г. по наказателно дело № 1634/2013г. на ВКС възраженията
за ограничаване на правата на подсъдимия поради отказ да се извърши
повторен химически анализ биха имали значение до степен да обосноват
несъставомерност на деянието, ако искането за такъв анализ е направено в
предвидения седмодневен срок от предявяване на обвинението, като след
изтичане на този срок изследваното лице не може да претендира за нарушение
на правото му да бъде извършен повторен химически анализ без да
обосновава необходимост за това, произтичаща от нарушение на самата
процедура, каквото нарушение към онзи момент не е било посочено от
страната. Освен това, в случая не се касае и за напълно необоснован отказ на
разследващите органи да допуснат провеждането на повторно изследване, в
който случай незаконосъобразно биха препятствали надлежното приключване
на процедурата, в какъвто смисъл са съдебните актове, цитирани в жалбата до
въззивната инстанция, а за обективна невъзможност от провеждане на
допълнителен анализ, изразена в изчерпване на биологичния материал, при
все обаче че при вземането на самата проба е спазено изискването на чл. 15,
ал. 3, изречение първо от Наредба № 1/09.07.2017 г., а двукратното изследване
на пробите е довело до напълно еднакъв резултат, тоест разследващите органи
не само не са нарушили правата на С., а са извършили дори в повече от
необходимите действия, съобразно предвижданията на наредбата, за да се
установи налице ли е наркотик в кръвта на подсъдимия към релевантния
момент, каквито са били първоначалните подозрения. Нещо повече, в Решение
№ 43 от 29.01.2025 г. по н. д. № 827 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение мнозинството от съдебния състав е застъпило позицията, че по
8
наказателни дела правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата не е съществена част от
процедурата („надлежен ред“) за установяване концентрацията на алкохол и
употребата на наркотични вещества или техни аналози, а нарушаването му не
води до неизпълнена процедура и до незавършен фактически състав за
установяване на факт с правно значение за извършеното деяние. Когато
лабораторното изследване е правилно проведено и резултатът е установен,
липсата на повторно изследване по искане на водача - нарушител не заличава
правното значение на събраното по делото доказателство. В настоящия казус
не възниква съмнение за правилността на проведеното лабораторно
изследване, като този извод не се разколебава и от проведената в хода на
въззивното следствие експертиза. На практика по основния въпрос,
интересуващ процеса, експертните заключения не си противоречат. На първо
място следва да се обърне внимание, че за изследване на пробата са
използвани и двата метода, предвидени в чл. 23, ал. 2 от наредбата - газова
хроматография с масспектрална детекция и високоефективна течна
хроматография - масспекрометрия, като резултатът и от двата метода е един и
същ. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание експертът
потвърждава това (стр. 63 от въззивното дело), посочвайки че резултатите,
обективирани на л. 96 от ДП от проведения течен хометограм, установяват, че
веществото тетрахидроканабинол действително присъства в изследваната
проба. Вещото лице обръща внимание, че в самия експертен резултат има
посочени количествени данни, при все че не съществува стандарт за такова
количествено определяне, което рефлектира върху възможността да се
определи по сигурен начин концентрацията на веществото и времето на
неговата употреба. В същото време обаче експертът е категоричен, че ако се
абстрахираме от въпроса за концентрацията на веществото, то на база на
представената разпечатка от използвания метод може да се заключи, че е
налице метаболит на наркотичното вещество, удостоверяващ неговата
употреба (л. 64 от делото). Именно последното обстоятелство е от значение,
защото съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за разлика от този на
чл. 343б, ал. 1 НК, не изисква да бъде установена конкретна количествена
стойност, за да бъде деянието съставомерно. В този смисъл проблемът с
метода за определяне на концентрацията, разискван от вещото лице, е без
правно значение. В своята пледоария защитникът се концентрира върху
думите на вещото лице, че използваният първоначално имуноаналитичен тест,
9
който също показал конкретен количествен резултат, работи на принципа
ключ - ключалка, позволяващ открИ.е на вещество в пробата, което обаче
може и да няма общо с търсенето. Сам експертът обаче посочва, че този тест
няма доказателствено значение, той не е предвиден в Наредба № 1 от
19.07.2017 г., служи само за предварителна насока и следва да бъде потвърден
с методите по чл. 23, ал. 3 от наредбата, както е процедирано в конкретния
случай, и които тестове откриват в кръвта на подсъдимия наличието на
метаболит на забранено за употреба наркотично вещество.
Относно времето на самата употреба на наркотика и свързания с това въпрос
за неговото влияние върху съзнанието на водача към момента на шофирането,
в Решение № 58 от 14.04.2021 г. по н. д. № 141 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение ясно е разяснено, че за да възникне
наказателна отговорност по чл. 343 б, ал. 3 НК, е достатъчно деецът да е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Законът не се интересува от това: дали към момента на
управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от наркотичното
вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен. За разлика от
хипотезата на чл. 343 б, ал. 1 НК, която визира случаите на управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол с определена
концентрация в кръвта на водача, установена по надлежния ред, в чл. 343 б, ал.
3 НК е възведена забраната да се управлява превозно средство след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, независимо дали водачът
обективно е бил повлиян от тяхната употреба. Различието при очертаването
на посочените норми произтича от това, че поначало употребата на алкохол не
е забранена от закона, откъдето и забраната за управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол е забранена само в предвидените
от закона случаи. Друго е положението при употребата на наркотични
вещества или техни аналози, която поначало е забранена от закона.
Следователно, законовата забрана да се управлява моторно превозно след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, имплицитно се включва
в забраната, очертана от чл. 343 б, ал. 3 НК, да се управлява моторно превозно
средство след употреба на такива вещества. Когато бъде установено, че
водачът на превозното средство е бил повлиян от употребените наркотични
вещества, това е отегчаващо обстоятелство със значителна тежест, което се
взема предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност. Когато
10
водачът е осъществил състава на чл. 343 б, ал. 3 НК, макар и да не е бил
повлиян от употребата на забранените вещества, съставомерността на
деянието не отпада, тъй като наличието или липсата на повлияване на водача,
респективно, степента на повлияване, не са съставомерни елементи, а
единствено биха имали значение при преценката на степента на обществена
опасност на извършеното деяние. В същото това решение е акцентирано, че
субективната страна на престъплението е налице, дори когато употребата на
наркотично вещество е в известен период преди самото шофиране.
Акцентирано е отново, че за разлика от случаите на употреба на алкохолни
напитки, при които законът се интересува от наличието на повлияване на
алкохола върху организма на водача, както и от степента на повлияване,
определена в промили, при употребата на наркотични вещества и техни
аналози, законът не се интересува от тези въпроси, а въвежда двустепенна
забрана: както да се употребяват такива вещества, така и да се управлява
моторно превозно средство след тяхната употреба. Когато водачът е
предприел управление на превозното средство, съзнавайки, че е употребил
наркотични вещества или техни аналози, независимо от момента, в който ги е
употребил, той действа с пряк умисъл по чл. 343 б, ал. 3 НК, а деянието е
съставомерно по посочената правна квалификация.
В случая не може да намери и приложение нормата на чл. 9, ал. 2 НК.
Съобразно нея престъпният характер на деянието се изключва при една от
двете хипотези на малозначителност – пълно отсъствие на обществена
опасност или наличие на такава, но с явна незначителност. Управлението на
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози е деяние със сравнително висока степен на обществена опасност,
доколкото обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасното осъществяване на движението по пътищата. Това е така, защото и
най-малкото отклонение от правилата, осигуряващи безопасност на
придвижването, могат да доведат до значително засягане живота, здравето
или имуществото на останалите членове на обществото (Решение № 115 от
15.02.2024 г. по н. д. № 1139 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение), като в случая е и от значение, че от показанията на св. Василев се
установява, че в колата освен водача се намирали и още две лица от мъжки
пол и не се касае за кратковременно придвижване на автомобила (при маневра
за паркиране с цел единствено преместване на колата), а за цялостно
11
управление, вечер и в рамките на града.
Ето защо като е намерил, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е
осъществено от страна на М. С. от обективна и субективна страна,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразна присъда по
отношение виновността на подсъдимия, а наказанието правилно е определено
по реда на чл. 55 от НК, съобразно констатираните многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като въззивният съд ще добави и дългия период
от време, изминал между датата на деянието и постановяване на окончателния
съдебен акт, като това обстоятелство не е по вина на подсъдимия, поради
което то дори на самостоятелно основание води до приложението на чл. 55, ал.
1 от НК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изяло Присъда № 11 от 19.03.2024 г. по НОХД № 283 по
описа за 2023 г. на Районен съд - Сандански.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК М. К. С. ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ по сметка на ОС - Благоевград сума в размер на 452.40 лева
(четиристотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки),
представляваща заплатено възнаграждение в полза на вещо лице за изготвена
химико-токсикологична експертиза.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, като то е подписано с особено мнение на
председателя на съдебния състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Татяна Андонова
Особено мнение на Председателя на съдебния състав:
С настоящото особено мнение изразявам различна позиция от възприетата от болшинството
от съдебния състав по отношение виновността на подсъдимия.
В тази насока акцентирам върху следните съществени обстоятелства, които са
12
контрааргумент за признаването му за виновен, а именно:
-С присъдата не е отчетена в достатъчна степен доказателствената стойност на източниците
съдържащи информация за липсата на категоричност, че подсъдимият е имал субективната
страна за извършване на престъплението. Установеното наличие на метаболити на коноп-
марихуана в тестваната кръвна проба, няма количествен измерител. Според експерта
единствената предоставяща достатъчна степен на достоверност методология е
масспектрален метод. В представеният аналитичен сигнал за наличие на ТХК в кръвта на
подсъдимия, обаче са вписани стойности, които са автоматично генерирани от програмния
продукт /Според експерта А./, а не действително установени количествени показатели,
поради което намирам, че не са налице достатъчно доказателства да се приеме, че
количеството не е нищожно малко.
-Аналитичните резултати на извършените по делото химическо токсикологични експертизи
не са основания за изводи относно времето на приемане на ТХК следователно у подсъдимия
не е налице волевия момент от субективна страна.
-Според експертизата изслушана пред въззивната инстанция не може да се даде категоричен
отговор относно това, дали в кръвната проба на подсъдимия присъства метаболит на ТХК.
Липсата на доказателства за значително количество метаболити в кръвната проба на
подсъдимия пряко рефлектира върху субективната страна, тъй като създава единствено
предположение за умисъл за управление на МПС след употреба на наркотично вещество.
Съгласна съм с разбирането , че настоящата правна уредба на нулев толеранс изключва
количествения критерий, но възможността за употреба в значителен времеви период преди
управлението или възможността за приемане при пасивно поведение / вдишване на въздух
със ТХК/ са обстоятелства, които не следва да се преценяват в тежест на подсъдимия.
-Приемам и че е допуснато нарушение на Наредба № 1, като е преклудирана възможността
на подсъдимия да поиска контролно изследване, чрез действията на органите по
разследване.
Сочените акценти намирам за достатъчни в разколебаването на наличието на умисъл за
извършване на престъплението , както и че може да се приеме и че случая попада в обхвата
на чл. 9 ал.2 от НПК, налагащи оправдаване на подсъдимия.
13