РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на осми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№899
по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 79 от Закона за задълженията и договорите
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати дължими суми по сключен между страните договор за аренда на земеделски
земи на недвижим имот от В.Д.Г., с ЕГН ********** ***, № 5 срещу „Д. ***, по
която е образувано гр.д.№ 899 по
описа за 2018
г. на съда. Претендира се заплащане на рента за четири стопански години, с
актуализирана цена от 45 лева и 10% лихва за всяка година просрочено време и се
иска предаване на владението на имота.
Представени
и приети по делото бяха: договор за аренда на земеделски земи от
14.10.2010г.; Отговор от В.Г.; хххххо производство от 5.102.107г. на РП – Червен бряг; писмо от М-во на
земеделието и храните адресирано до ищцата с изх. № 94-2466/27.09.2016г.;
съпроводително писмо от 19.10.2016г. с № 162289/2010г. на ВКП отдел „Административен“;
Постановление за отказ да се образува до съдебно производство от 18.08.2016г.
на РП – Червен бряг; писмо до ищцата от АП – Велико Търново от 6.12.2016г. с №
1575/2016г.; писмо до ищцата от АП – Велико Търново от 26.10.2016г. с №
1575/2016г.; извлечение от търговския регистър за актуално състояние на
ответника и заверено ксерокопие на РКО от 16.10.2014г. за внесена сума от 615
лева от ответника на ищцата, преписки №№
797/2016г. и 938/2017г. по описа на РП – Червен бряг, преписка № 77/2015г. по описа на
РП – Червен бряг.
Разпитани бяха свидетелите Д.Г.Д.
съпруг на управителя и представляващия ответника и Г.Д.Г. – брат на ищцата.
В
исковата молба се твърди, че на 14.10.2010г. с ответника е сключен договор за
аренда на земеделски земи, представляващ имот № хххс площ ххх дк. категория ІІІ
в м. „Ч.“ имот № ххх, с площ от 20.531 дк категория ІІІ в м. „Д.“, находящи се
в землището на гр. Червен бряг, по
силата на който последният е задължен да заплаща аренда по 20 лв. на декар за
всяка стопанска година, но не по-късно от 31.12. на текущата стопанска година.
В дадения от съда срок е
депозиран писмен отговор, с който предявения иск се оспорва изцяло като
неоснователен и недоказан.
ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с назначения й служебен защитник
адв. И.В. ***. Поддържа исковата молба
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призована се представлява от адв. И.А. от ПлАК, който от името на
доверителя си оспорва иска, като го намира за не основателен и не доказан.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим,
предявен е от надлежни страни и следва да бъде разгледан.
Условие
за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес
от воденето му. Процесуална легитимация страните се обуславя от приложения договор за аренда. С оглед седалището
и адреса на управление на ответника съдебният спор е подсъден на Районен съд –
гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
В настоящето производство безспорно
е между страните, че е на лице валидно сключен и действащ договор за аренда на
земеделска земя.
Предмет на спора е изпълнението
на договора от страна на ответника в частта за заплащане на договорената сума
на ищцата.
Ищцата предявява претенция за заплащане на сума в
размер на 45 лева за декар.
От приложения по делото договор за аренда на
земеделски земи от 14.10.2010 г. се установява, че между страните е сключен такъв
договор /лист 3 от делото/, т.е възникнало е валидно облигационно
правоотношение. Договорената цена за декар на стопанска година е в размер на 20
лева съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 5, ал. 3
от договора за аренда, арендното плащане се извършва еднократно и в брой. Изменението
на клаузите по договора може да бъде сторено с двустранно писмено съгласие
между страните с нотариална заверка на подписите, което би съставлявало
неразделна част от договора.
От разпита на свидетелите се установява, че клаузите
по договора са изпълнявани стриктно от страните до 2014г., след което поради
финансови затруднения на арендатора е имало забавяне в плащанията до 2017г.,
след което затрудненията са преодолени и плащането е било своевременно. Това се
установява най-вече от разпита на свидетеля Г.Д.Г. – брат на ищцата. Същия в
показанията си твърди, че тъй като той и сестра му живеят в С. често заедно са
посещавали арендатора, за да си получат дължимите парични средства и в крайна
сметка на него всичко му е заплатено съобразно договора. Становището на
ответника е, че същия не е изпълнил задължението си за заплащане на
договорената сума с ищцата, тъй като тя е отказвала да я получи, претендирайки
двойно по-голям размер от дължимото. Това твърдение на ответника се доказва и
от становището на ищцата в исковата молба, поддържано в съдебно заседание, че
се претендира сума в размер на 45 лева за стопанска година на декар.
Едностранното увеличение на цената по договора от страна на В.Г. няма как да
породи правни последици, тъй като както посочихме по-горе е на лице валидно
сключен, действащ договор между страните , който не е променян по предвидения в
него ред.
Нежеланието на ищцата да получи дължимата от
ответника сума поставя в безизходно положение ответника, тъй като съгласно договора
плащането е еднократно и в брой.Това нейно поведение се доказва както от
показанията на брат й, така и от данните в прокурорските преписки, където пред
разследващите органи ответника е изразил готовност да заплати дължимите по
договора суми, но не може да го стори поради нежелание на Г..
От друга страна не бяха предприети каквито и да било
действия от страна на ищеца за доказване размера на предявения иск. Единствения
начин за това е приемането на заключение от вещо лице по назначена съдебно-икономическа
експертиза. Такава експертиза не бе поискана и липсва яснота по този въпрос,
поради което за съда е невъзможно да приеме, че предявения иск е доказан по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД - ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
какъвто е настоящия случай съдът може да намали обезщетението /в случай, че е
ясен размера му/ или да освободи длъжника от отговорност.
Предвид гореизложеното предявения иск като
неоснователен и недоказан следва да бъде оставен без уважение.
По разноските:
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на
другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е
решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи
от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко
предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и
3./разноските да са действително направени.
В конкретния случай искът е оставен без уважение и по тази причина разноските,
направени от ответника се дължат от ищеца в пълен размер, доколкото са налице
доказателства, че те са действително направени. По делото ответника е направил разноски за един адвокат в общ
размер на 470 лв., видно от приложения договор за правна помощ.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от В.Д.Г., с ЕГН ********** *** против „Д.и-ГМ“ ЕООД ЕИК ххххххх със седалище и адрес на
управление гр. хххпредставлявано от управителя хххххххххх с ЕГН ********** граждански
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД .
ОСЪЖДА В.Д.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на „Д.и-ГМ“ ЕООД ЕИК ххххххх със седалище
и адрес на управление гр. хххпредставлявано от управителя хххххххххх с ЕГН **********
направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 479 /четиристотин
и седемдесет/ лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: