Р Е Ш Е Н И Е
№ /14 .07.2020
гр.Плевен 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание седемнадесети
юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Д. Б. и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №193 / 2020г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен
съд ,ІХ-ти гр.с.№2482 от 16.12. 2019г., постановено по гр.д.№2683/2019г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.М.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София,***,сумата от 5319,79 лева главница,
договорна лихва за периода 21.04.2017г. – 20.11.2017 г. в размер на 409,34 лева и лихва за забава за периода 21.04.2017 г. –
20.11.2017 г. в
размер на 68,69 лева, ведно със законната
лихва от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, които суми
представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№635/2019 г.на ПлРС,като за разликата до претендираните 5749,05 лева
главница, 569,88 лева договорна възнаградителна лихва за периода 21.04.2017г. – 20.11.2018г.
и 620,96 лева обезщетение за забава за периода от 21.04.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019 г. предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Със същото решение на ПРС са отхвърлени като
неоснователни, предявените при условията на евентуалност искове от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, *** против Р.М.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес *** с правно основание чл.240, ал.1 вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите за
разликата над установените за дължими 5319,79 лева главница, договорна лихва за
периода 21.04.2017г.– 20.11.2017 г. –
в размер на 409,34 лева и лихва за забава за периода 21.04.2017 г. –
20.11.2017 г. в
размер на 68,69 лева, до претендираните 5749,05 лева главница, 569,88 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 21.04.2017г.–20.11.2018г., 620,96 лева обезщетение
за забава, за периода от 21.04.2017 г. до датата на подаване на ИМ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на ИМ–30.04.2019г.до окончателното
изплащане на сумите. С решението на ПРС на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.Г. осъден да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД гр.София направените разноски в исковото производство в размер
на 971,66
лева съразмерно с уважената част от иска.На основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.Г. е
осъден да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София направените
разноски в заповедното производство в размер на 157,10 лева съразмерно с частта от вземането,което съществува. С решението е постановено на
особения представител на ответника – адв.М.К. от ПАК да се изплати възнаграждение
в размер на 680 лв.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.М.Г. –ответник пред
ПРС,чрез неговия особен представител адвокат М.К. от ПАК,като решението се
обжалва в неговата осъдителна част като неправилно и незаконосъобразно.Изложени
са доводи,че цесията не е надлежно съобщена на ответника,тъй като уведомяването
на длъжника чрез връчване на уведомлението за цесията на адвокат К. като негов особен представител не може да се
приравнява на редовно връчване,тъй като особеният представител осъществява
процесуално представителство ,но няма връзка с лицето.Не се споделя становището
на съда,че с получаването на уведомлението по реда на чл.47 ал.5 ГПК от особен
представител съобщението за прехвърленото вземане е редовно връчено.В жалбата особеният представител се позовава на
разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД,като твърди,че по делото не е безспорно
установено ,че задължението за главница и лихва по договора за заем не е
погасено.Изложени са съображения,че обжалваното решение е правилно в отхвърлителната му част за отхвърляне на иска
по чл.422 ГПК,както и за отхвърляне на предявените в условията на евентуалност
искове по чл.240 ал.1 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД.Твърди се,че решението е неправилно и в
частта относно разноските,че адвокат К. е уведомила съда,че е регистрирана по
ДДС и върху определеното й адв.възнаграждение в размер на 680лв.,съдът е
следвало да укаже на ищеца да довнесе 20 % ДДС, респ.сумата 816лв. с ДДС,че
определяйки възнаграждение в размер на 680лв.съдът е нарушил императивната
разпоредба на чл.7 ал.1 и §2а от Наредба №1/09.07. 2004г.за мин.размери на
адв.възнаграждения.В съдебното заседание на 17.06.2020г.,пред ПОС въззивникът
чрез назначения му особен представител адвокат М.К. поддържа подадената
въззивна жалба срещу решението на ПРС в неговата осъдителна част и оспорва
подадената насрещна въззивна жалба като неоснователна.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в писмената защита,депозирана от адвокат М.К.
от ПАК.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София, представлявана от изп.директор Д. Б. чрез юрисконсулт И. С. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,с който е подадена и насрещна въззивна жалба срещу решението на ПРС в неговата отхвърлителна част.Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия,че задълженията по договора са изискуеми.Твърди се,че неправилно съдът е счел,че по делото не е доказано сключването на застраховка,финансирана с част от отпуснатата главница по процесния договор,че еднократната застрахователна премия не е предмет на цесията и следва да се извади от стойността на главницата. Посочено е,че неправилно съдът е приел,че таксата за разглеждане на кредита е нищожна,поР.противоречие с добрите нрави,като съдът е приравнил разглеждането на искането за кредит с основното задължение на кредитора да предостави паричната сума.Твърди се,че договорът е сключен за главница, посочена в общ размер 6 164,51лв.,която сума включва чиста стойност на кредита от 5 700лв.,преведена по сметка на ответника,комисионна такса за разглеждане на кредита от 199,50лв.,дължима при кандидатстване за кредит,на който етап кредиторът няма никакви задължения към кредитоискателя. Посочено е ,че няма забрана в закона таксата да бъде финансирана с отпуснатата главница по кредита и дължимата такса е прихваната от кредитора при отпускане на кредита,че още при сключване на договора ответникът е изразил воля с отпуснатата главница да бъдат погасени дължимите от него комисионна /такса за разглеждане на кредита и еднократна застрахователна премия/,а останалата сума да му бъде преведена по банкова сметка. ***ъд да потвърди решението на ПРС в частта относно уведомлението за цесията и за изискуемостта на задълженията по процесния договор,както и да бъде постановено друго решение,с което да се признае за установено,че ответникът дължи комисионната –таксата за разглеждане на кредита и еднократната застрахователна премия,както и да се произнесе по евентуално предявените искове. Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция -юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.За съд.заседание на 17.06.2020г.е депозирана молба от „Агенция за сбиране на вземания „ЕАД гр.София за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството,в която са изложени подробни доводи по съществото на спора.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната и в насрещната жалби оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поР.което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по
чл.263 ал.2 ГПК и е допустима.Разгледана по същество е частично основателна.
От
приложеното ч.гр.д.№635/2019г. по описа на ПРС
безспорно се установява,че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София на 01.02.2019г.е депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника Р.М.Г.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №361 от 04.02.2019.по цитираното ч.гр.д.№ 635/2019г.,с която е разпоредено
длъжникът Р.М.Г. от с.Горни Дъбник да заплати на кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр.София следните суми: главница в размер на 5749,05лв.,представляваща 37
неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 21.04.2017г.до 21.04.2020г.,за които е обявена предсрочна
изискуемост на кредита ,считано от дата 20.11.2017 /датата на прехвърляне на
задължението/,възнаградителна лихва в
размер на 569,88лв.за периода от 21.04.2017г. до 20.11.2017г./датата на
прехвърляне на задължението/,сумата от 620,96лв.обезщетение за забава за
периода от 21.04.2017г.-до датата на подаване на заявлението в съда,ведно със
законна лихва от подаване на заявлението -01.02.2019г.до окончателното изплащане
на задължението,както и сумата от 139,28 разноски по делото за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от неизпълнени задължения на длъжника по
договор за потребителски паричен кредит №***/12.01.2017 г. и договор за цесия.
Горепосочена заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поР.което ПРС на основание чл.415 ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът- „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си в горепосочените размери, предмет на разглеждане в настоящото производство.При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск по чл.422 ГПК са предявени осъдителни искове по чл.240 във вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че на 12.01.2017г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД като кредитодател и ответника Р.Г. като потребител е сключен договор за потребителски кредит №*** по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 5 700лв.чиста стойност на кредита,начислена е такса разглеждане – 199,50 лв.,застрахователна премия в размер на 265,01 лв.,като общият размер на кредита е 6164,51 лв.В договора е посочено, че се сключва при годишен лихвен процент от 15,99 %, и ГПР от 19,80 %.Общата сума дължима от потребителя е в размер на 7 942,22лв.,а съгласно подписания между страните погасителен план задължението е платимо на 40 броя месечни вноски, всяка от 198,55 лева с падеж - 21-то число на месеца,с падеж на първата вноска – 21.01.2017 г. и на последната – 21.04.2020 г.Неразделна част от договора са Общите условия.Съгласно чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ кредитодателят има правото да обяви за предсрочно изискуеми всички вземания по договора при просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски/главница и лихва/.Към договора е приложено и искане за рефинансиране на съществуващ дълг.
От
представените рамков договор за прехвърляне и продажба на вземания от
20.12.2016г.и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от
20.07.2017 г.,сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София като цедент
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София като цесионер се
установява,че дружеството кредитодател е прехвърлило на ищеца портфейл от просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за
потребителски кредити,сключени от цедента. От представената
извадка от приложение №1 към
договора за цесия от 20.11. 2017г.е видно ,че вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД гр. София към ответника Р.М.Г. по горепосочения договор за кредит №*** /12.01.2017г. е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,като същото е
общо в размер на 6394,63 лв., съответно остатък
от главница 5749,05лв.и остатък от лихви -645,58лв. ,като вземането към ответника фигурира под №132 в Приложението.
Представено
е пълномощно,с което цедентът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД,представлявано от изп.директор е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници, по
всички вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и 20.07.2018
г.Преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК,на 28.11.2017г. до длъжника Р.М.Г. е изпратено уведомително писмо за
извършената цесия от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД „чрез упълномощения цесионер “Агенция за събиране
на вземания“ЕАД гр.София.Писмото е изпратено на адреса на ответника ,посочен в
договора *** ,като съгласно приложената обратна разписка от „Български пощи“ЕАД
пратката е върната с отбелязване „Преместен“.
Пред ПРС е назначена и приета счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ Ваня Винчева ,което не е оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло се установява,че с отпуснатата сума по потребителския кредит на Р.Г. в размер на 6164,51лв. са рефинансирани задължения на ответника към трети лица,като на 12.01.2017г.кредитодателят „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е превел на „Кредисимо“АД сума в размер на 786лв.;на „Кеш Кредит“ сума в размер на 500лв.и на „ОББ“ сума в размер на 4162,50лв.,а на ответника е преведена сумата в размер на 251,50лв.Съгласно заключението ответникът е заплатил на кредитодателя сумата от 605лв.,с която са погасени главница в размер на 415,46лв.за периода 21.01.2017г.до 21.03. 2017г.,редовна лихва в размер на 186,61лв.за периода 21.01.2017г.до 21. 04. 2017г. и лихви за просрочие в размер на 2,93лв.за периода от 21.01.2017г.до 21.04.2017г.От заключението на ВЛ се установява, че непогасената главница по договора към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК -01. 02. 2019г.е в размер на 5749,05 лв., непогасената договорна възнаградителна лихва към датата на цесията -20.11.2017г.е в размер на 569,88 лв.за периода 21. 04. 2017г.- 20.11.2017 г.,а лихвата за забава до датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е в размер на 817,39 лв.Посочено е от ВЛ ,че сумата от 265,01 лв.– застрахователна премия и 199,50 лв. – еднократна такса е включена в погасителния план, а ако тази сума бъде изключена от същия, дължимата главница е в размер на 5319,79 лв., договорната лихва за периода 21.04.2017г. – 20.11.2017 г.е в размер на 409,34 лева, а лихвата за забава за периода 21.04.2017 г. – 20.11.2017 г. в размер на 68,69 лева.
Окръжният съд изцяло споделя изложените от
ПРС съображения за частично уважаване на предявения иск с правно осн.чл.422 ГПК.
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба на Р.Г.,че
връчването на особен представител на уведомлението за извършената цесия не е
редовно.Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде
известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на
лице,което не е титуляр на вземането.С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на
овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на
уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие,поР.което е
възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента.С оглед константната съдебна практика няма
пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента
да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия, както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаното изрично
пълномощно за учредена представителна власт в полза на
цесионера. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин,поР.което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с нотариална
покана, с изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него и т. н.Неоснователен в тази връзка е доводът във
въззивната жалба ,че връчване на съобщението за цесия чрез особения
представител,чрез който ответника извършва процесуални действия по делото, не
може да се счита за редовно връчване.На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,с оглед охрана на интересите на ответника, му е назначен особен представител.Връчването на
всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ако
връчването на съобщението за цесия беше извършено чрез нотариална покана, в т.
ч. и чрез проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се счита
връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в
нотариалното производство.ПоР.това следва да се приеме, че в исковото
производство,връчването на съобщение за извършена цесия чрез особен представител на длъжника,
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.В този смисъл е и по-новата
практика на ВКС-решение №198/ 18. 01. 2019г.по т. д. № 193/2018 г.,ТК, I ТО , в което е прието, че и изявления пораждащи
материално-правни последици за ответника, като уведомление за обявена
предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат отправяни до
него чрез особения му представител по чл. 47, ал.6 от ГПК. Интересите на длъжника в исковото производство относно
вземането са защитени в по-голяма степен отколкото в нотариалното производство.След
като материалноправно изявление на банката кредитор за настъпила предсрочна
изискуемост на кредит се счита за надлежно връчено на длъжника чрез неговия
особен представител,съдът приема,че и уведомлението за извършената цесия до дължника
Р.Г. чрез назначения му особен представител , следва да се счита за надлежно връчено.
Правилни са изводите на ПРС,че въпросът кога длъжника е уведомен за
договора за цесията по никакъв начин не се отразява върху валидността и
действието на договора за цесия между двете страни по него.Доколкото няма
твърдения,че процесният договор за цесия
страда от пороци,водещи до неговата недействителност,същият е валиден и е
произвел действие между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД “АД гр.София /цедент/ и ищецът "Агенция за събиране на вземания“ЕАД /цесионер/от момента на неговото сключване 20.07.2017г.От
тази дата всички вземания,вкл.и процесното към длъжника Р.М.Г. са валидно
прехвърлени в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента, с всички привилегии , обезпечения и изтекли лихви.Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след
прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща,поР.незнание, на
предишния си кредитор, но конкретната хипотеза не е такава.Правилни и
обосновани са изводите на ПРС,че длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.Обстоятелството кога
е връчено уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска,
при положение,че по делото е безспорно установено, че процесното задължение не
е погасено изцяло и длъжникът по кредита частично е заплатил само сумата 605лв.,т.е
липсва пълно изпълнение както към стария кредитор,така и към новия.В този
смисъл въззивната инстанция изцяло споделя становището на ПРС,че ответникът –длъжник
е надлежно уведомен за извършената
цесия,с връчване на уведомлението на неговия особен представител и цесията има
действие спрямо него.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.45 ГПК, съгласно
която връчването на представител се смята за лично връчване.
От друга страна в конкретната хипотеза цесионерът като пълномощник на
цедента е изпратил до длъжника Р.Г. на
посочения в договора за кредит адрес:***уведомление за извършената цесия,както
и за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит на 28.11.2017г.,преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК-01.02.2019г.като пратката е върната поради
преместване на адресата. В решение на ВКС №40/17.06.2015г.по
т.д.№601/2014г.,Іт.о.ТК,на което се позовава ищецът в ИМ е разгледан казус с изпратено от банката до
длъжника уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,като
уведомлението също е върнато като непотърсено от адресата.В решението на ВКС е възприето становището, че при предприетия начин на
уведомление фактическо връчване не е осъществено ,поради бездействие от страна на получателя,че независимо от това,кредиторът е
положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на
кредита.Изложените
от ВКС съображения относно връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита са приложими и относно уведомлението за извършената
цесия.
Правилни и обосновани са
изводите на ПРС,че са настъпили предпоставките на чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ към
договора за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.Налице е просрочие на две или повече месечни вноски,
считано от падежа на втората вноска,като считано от 21.04.2017г. са настъпили
предпоставките на горепосочената разпоредба за обявяване на цялото вземане по
кредита за предсрочно изискуемо.Окръжният съд не споделя становището на ПРС,че
доколкото кредитодателят не е банка, а финансова институция ,осъществяваща
дейност в областта на потребителското кредитиране,не е необходимо да изпраща
уведомление до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Според
въззивната инстанция във всички случаи на настъпила предсрочна изискуемост
кредиторът следва да уведоми длъжника,независимо дали се касае за банков кредит
или за потребителски кредит,отпуснат от небанкова финансова институция.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора ,което настъпва с
волеизявлението само на една от страните при наличие на две предпоставки:обективният
факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Предсрочната
изискуемост има действие от момента,когато длъжникът е получил изявлението на
кредитора , ако към този момент обективно са настъпили предпоставките за
настъпването й.В този смисъл е и клаузата на чл.12 ал.3 от ОУ към договора, предвиждаща , че в срок от 15 дни от получаване на известието за предсрочна
изискуемост потребителят следва да заплати
дължимите суми главница,лихви и разходи,а при неизпълнение дължи законна лихва
върху цялата главница,което обуславя извода,че и в процесния договор е
уговорено изпращане на уведомление от кредитора за настъпилата предсрочна
изискуемост.В конкретната хипотеза,с оглед изложените по-горе съображения и цитирана съдебна практика, изявлението на
кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост,съдържащо се в ИМ е надлежно
връчено на особения представител на ответника,с връчване на препис от ИМ и доказателствата
към нея и считано от 26.08.2019г. предсрочната изискуемост има действие спрямо
длъжника Р. Г..С оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК съдът съобрази и фактите
настъпили след предявяване на ИМ.Към настоящия момент срокът на договора е
изтекъл,настъпил е падежът на последната погасителна вноска -21.04.2020г.и
вземането по кредита е изцяло изискуемо.
За да отхвърли частично иска ПРС е
приел,че клаузата „такса за разглеждане
на кредита” в размер на 199,50 лв. е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави,че в случая е начислена такса за подготовка и разглеждане на документите
за отпуснатия заем, което на практика съставлява такса за осъществяване на
основното задължение на кредитора по
заемния договор – да предостави на длъжника парична сума.Тези съображения на ПРС
са правилни и се споделят от въззивната инстанция. Съгласно
чл.10а ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит.В ал.2 на
същата разпоредба е посочено,че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.В
случая съдът приема,че начислената такса в размер на 199,50лв.за разглеждане на
кредита не представлява такса за допълнителна услуга по смисъла на чл.10а , ал.1
от ЗПК,а такса,свързана с усвояване на процесния кредит,която неправомерно,в
нарушение на чл.10а ал.2 ЗПК е начислена
към дължимата главница.Искът по чл.422 ГПК за посочената сума е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен,в който смисъл са и изводите на ПРС.
При сключване на договора за потребителски кредит
ответникът е подписал декларация на 12.01.2017г.за приемане на застраховане по
застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“.От представения сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ се установява факта
на сключването на застраховка със застрахователя Кардиф Животозастраховане клон
България.Размерът на застрахователната премия е
посочен в процесния договор 265,01лв.и съгласно чл.8 от ОУ за
застрахователната програма „Кредитна протекция плюс“,застрахователната премия
се дължи от застрахования,заедно с месечните вноски.При така представените
доказателства законосъобразно ПРС е приел,че е установен факта на сключването
на валидна застраховка „Кредитна протекция плюс”, с размер на застрахователната
премия от 265,01 лв.,дължима от застрахования,т.е от ответника.Окръжният съд не
споделя изразеното от ПРС становище ,че при извършената цесия цедентът е прехвърлил само правата си по
процесния договор за заем,които не включват застрахователната премия,поради
което е приел,че сумата,съставляваща застрахователна премия следва да бъде извадена от общо дължимата по
договора за заем главница и за нея искът е отхвърлен. Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите,обезпеченията и др.му принадлежности,вкл.и с изтеклите лихви,ако
не е уговорено противното.В този смисъл е и чл.2.1 от рамковия договор от
20.12.2016г.Дължимата застрахователна премия има характер на принадлежност към договора за потребителски кредит,начислена е
към главницата,част е от месечните погасителни вноски,поради което съдът приема,че това вземане също е прехвърлено
от цедента на цесионера, доколкото няма данни да е изрично изключено от договора
за цесия.В този смисъл Окръжният съд приема, че вземането в размер на сумата 265,01
лв.,представляваща застрахователна премия ,част от претендираната главница
съществува, установено е по основание и
размер и за тази сума искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.Решението
на ПРС в частта,в която искът е отхвърлен за тази сума ,респ.за разликата над
5319,79лв.до 5 584,80лв. по отношение на главницата е неправилно и следва
да се отмени на осн.чл.271 ал.1 ГПК,а въззивната инстанция се произнесе в
горния смисъл като уважи иска.
В останалата обжалвана част ,в която искът по
чл.422 ГПК е уважен за сумата
5319,79лв.главница,409,34 лв.договорна лихва за периода 21.04.
2017г.-20.11.2017 и 68,69лв.лихва за забава за периода 21.04.2017г.до 20.11.2017г., ведно със
законна лихва върху главницата ,считано от 01.02.2019г.до окончателното й
изпащане и е отхвърлен за сумата 199,50лв./част от главницата/,решението на ПРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Решението следва бъде
потвърдено и в частта,в която предявените при условие на евентуалност осъдителни
искове по чл.240 ал.1, чл.79 и чл.86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за
разликата над присъдените суми.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1
ГПК от направените от ищеца разноски за двете
съдебни инстанции за исковото производство общо в размер на 2 110лв.
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 1 837 лв.От направените разноски за заповедното
производство общо в размер на 189,28лв.ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 165лв. съобразно
уважената част от иска.Решението на ПРС следва да се отмени и в частта
за разноските,присъдени за исковото и за заповедното производство,а Окръжният
съд се произнесе в горния смисъл.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание
чл.271 ал.1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд,ІХ-ти гр.с.№2482 от 16.12.2019г.,постановено по гр.д.
№2693 за 2019г. по описа на същия съд В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В
ЧАСТТА,в която предявения на основание чл.422 ГПК иск от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, *** срещу Р.М.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** е отхвърлен като неоснователен за разликата над 5319,79лв.до
5 584,80лв.или за сумата 265,01 лв., представляваща застрахователна
премия ,част от претендираната главница , която сума представлява част от
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№635/2019г.по описа на ПРС.
-В ЧАСТТА,в която основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р. М.Г., е осъден да
заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София , ЕИК *** направените
разноски в исковото производство в размер на 971,66 лв.
-В ЧАСТТА,в която на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. М.Г. е осъден да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр.София ,ЕИК *** направените разноски
в заповедното производство в размер на 157,10 лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК ,че Р. М.Г.,ЕГН **********
с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, *** разликата над 5319,79лв.до
5 584,80лв.или сумата 265,01 лв.,представляваща застрахователна премия
,част от претендираната главница,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от 01.02.2019г.до окончателното й изплащане , която сума представлява част от
вземането ,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№635/2019г.по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 ГПК Р. М.Г.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София,****,представлявано от изп.директор Д. Б. деловодни разноски за исковото производство, за двете съдебни
инстанции в размер на 1 837 лв.,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Р. М.Г.,ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София,***,представлявано от изп.директор Д. Б. деловодни разноски за
заповедното производство в размер на 165лв.,съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: