Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 10.10.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа гр. д. № 351/2018 г. по описа на съда, за да произнесе
взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от
“Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет. 7,
представлявано от Александер Викторов Грилхес – изпълнителен директор срещу Е.Т.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че между
ответника и “Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* е сключен договор
за потребителски кредит № *********/29.01.2015 г. По силата на същия кредиторът
е предоставил на ответника сумата от 250 лв., а ответникът се е задължил да я
върне, ведно с договорна лихва в общ размер от 34.15 лв. и такси за услуга в
общ размер от 158.20 лв. на общо 45 седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 9.83 лв., с падеж на първа вноска 02.05.2015 г. и краен срок на договора –
12.12.2015 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по
договора, поради което дължи сумата от 212.77 лв. – главница; 17.08 лв. –
договорна лихва за период 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80 лв. – лихва за
забава за периода 03.05.2015 г. – 30.05.2017 г. и 92.50 лв. – такси за периода
03.05.2012 г. – 12.12.2015 г.
Твърди, че по силата на
протокол договор за цесия, сключен между него и Провидент Файненшъл България
ООД на 28.07.2016 г., който е съобщен на ответника, е станал титуляр на
описаните вземания.
Сочи, че за тях е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на което е образувано ЧГД № 3735/2017 г. по описа на ПРС. Исканата
заповед за изпълнение на парично задължение е издадена, като срещу нея
длъжникът е подал възражение.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, в качеството му на
цесионер по договор за цесия от 28.07.2016 г., сключен с “Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК
********* сумата от 212.77 лв.,
представляваща невърната главница по договор за кредит № *********/29.01.2015
г., 17.08 лв. – договорна лихва за период 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80
лв. – лихва за забава за периода 03.05.2015 г. – 30.05.2017 г. и 92.50 лв. –
такси за периода 03.05.2012 г. – 12.12.2015 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
3735/2017 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Исковата молба е връчена на
ответника на 19.04.2018 г. чрез назначения му особен представител – адв. В.А..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по
основание и размер. Ответникът е направил възражение с правна квалификация чл.
110 от ЗЗД за погасяване по давност на спорното вземане. Оспорил е съобщаването
на извършената цесия на ответника. Направил е възражение за нищожност на договорната
клауза за неустойка.
Искането към съда е да отхвърли
предявеният иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован не е изпратил представител. В писмена молба е заявил, че поддържа
предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез назначения му особен представител поддържа отговора. Оспорва предявения
иск. Моли съда да го отхвърли.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Правният
интерес се установява от приложеното ЧГД № 3735/2017 г. по описа на ПРС. От него е видно, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, за вземане идентично с вземането, предмет на настоящото
производство, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът
е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество е
основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи наличието на сключен между ответника и “Провидент Файненшъл
България” ООД договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението на
заемателя по него, вида и размера на задължението на ответника, наличието на
договор за прехвърляне на вземане, който легитимира ищеца, като титуляр на
процесното вземане.
Видно от представения договор
за потребителски кредит № *********, между “Провидент Файненшъл България” ООД и
ответника, на 29.01.2015 г. е сключен договор за кредит. Съгласно клаузите му кредиторът
се е задължил да предостави в заем на ответника сумата от 250 лв., която
последният се е задължил да върне, ведно уговорената договорна лихва в общ
размер от 34.15 лв. Ответникът се е задължил да заплати и такса за оценка на
досие в размер на 12.50 лв. и такса за услуга предоставяне на кредит у дома в
размер на 145.70 лв. Ответникът се е задължил да върне заетата сума, ведно с
договорната лихва и да заплати таксите, всичко в общ размер на 442.35 лв. на 45
броя равни седмични вноски, всяка от които в размер на 9.83 лв. Първата дължима на 05.02.2015 г./сряда/, а
всяка следваща – в съответния ден от седмицата. В договора ответникът е
удостоверил с подписа си, че е получил заетата от кредитора сума.
От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. Венева, която
съдът кредитира като пълна и обоснована, изготвена от вещо лице с необходимата
компетентност и професионални знания, се установява, “Провидент Файнейшъл
България” ООД е изпълнило задължението си по договора да предостави на
ответника сумата от 250 лв. Вещото лице е констатирало, че ответникът е погасил
частично задължението си по кредита, като е внесъл общата сума от 120 лв. Останали
са дължими сумата от 212.77 лв. – част от невърнатата заета сума; 17.08 лв. –
договорна лихва за периода 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г.; 44.80 лв. – лихва за
забава за периода 03.05.2015 г. – 30.05.2017 г. и 92.50 лв. – незаплатени
такси.
Съдът не следва да разглежда
възражението, направено от особения представител на ответника за нищожност на
договорната клауза за неустойка, тъй като такава не е уговаряна и не се
претендира.
Неоснователно е възражението за
погасяване по давност на спорното вземане, тъй като от датата на изискуемостта
му до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, не е изтекъл
петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД, относим към главното задължение за връщане
на заетата сума и заплащане на дължимите такси и тригодишният срок – по чл.
111, б. В от ЗЗД – относим към акцесорните вземания за договорна лихва и
обезщетение за забава.
Предвид изложеното съдът приема
за установено, че спорното вземане е възникнало и е дължимо от ответника.
От представения по делото
Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 28.07.2016 г., приложение № 1
към него се установява, че по силата на договор за цесия ищецът е придобил
процесното вземане. Видно от пълномощно,
с нотариална заверка на подписа, извършена на 08.09.2016 г. той е упълномощен
от цедента да съобщи за прехвърлянето на вземането на длъжника. Към исковата
молба е приложено уведомление, адресирано до отвентика за съобщаване на
сключения договор за цесия. То е връчено на същия при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Следователно към момента на приключване на съдебното надлежен негов
кредитор е цесионерът – ищец в настоящото производство.
При доказателствена тежест на ответника, той
не е установил, че е погасил задълженията си към ищеца, след като последният е
станал титуляр на вземането. Затова съдът приема, че те са дължими и към
настоящия момент.
Предвид изложеното, настоящия
състав намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да се
уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в заповедното и
исковото производство, съответно в размер на 75 лв. и 525 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,във вр. с
чл. 99 от ЗЗД, че Е.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Хенрих Ибсен № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грихлес –
изпълнителен директор, в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 28.07.2016 г. с “Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК
********* сумата от 212.77 лв./двеста и дванадесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща невърната главница по договор за потребителски кредит
№ *********/29.01.2015 г., 17.08 лв. /седемнадесет лева и осем стотинки/ –
договорна лихва за периода 03.05.2015 г. – 12.12.2015 г., 44.80 лв./четиридесет
и четири лева и осемдесет стотинки/ – лихва за забава за периода 03.05.2015 г.
– 30.05.2017 г. и 92.50 лв./деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ – такси
за периода 03.05.2012 г. – 12.12.2015 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3735/2017 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Е.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрих Ибсен №
15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грихлес – изпълнителен
директор сумата от 75.00 лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направени
разноски в заповедното производство и 525.00 лв./петстотин и двадесет и пет
лева/, представляваща разноски, направени в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане на решението в
сила заверен препис от него и ЧГД № № 3735/2017 г. по описа на ПРС да се
върната на VІ гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: