№ 65
гр. Варна, 10.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000013 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Е. Й. Д. от с. ********, Община *******, представлявана от адв. Н.
Д. и адв. Г.Р., срещу решение № 227/29.10.2024г., постановено по гр. д. №
358/2023г. по описа на *******ския окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените искове от въззивницата срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД- гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за присъждане на сумата 200 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени вследствие смъртта на заварената й дъщеря А.Р.Д.,
настъпила на 02.06.2023г. в резултат на ПТП от ********** г., причинено от
водача Р.М.С., допуснал нарушение на правилата на движение по пътищата
при управление на л.а. „*************“ с рег. № **********, за който е
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № ******************** със срок на валидност от
25.01.2023г. до 24.01.2024г., ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция- 05.07.2023г., до окончателното му изплащане.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на закона- чл. 52 ЗЗД, и необоснованост на
извода на съда за липсата на дълбока емоционална привързаност и сърдечна
1
близост между ищцата и пострадалата, както и за неправилно кредитиране на
показанията на биологичната майка на починалата А. Д.. Твърдят се
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения
по повод допускането и събирането на доказателства. Излагат се съображения,
че първоинстанционният съд е следвало служебно да разпореди извършване
на очна ставка между свидетелите по реда на чл. 174 ГПК, всички с вероятна
заинтересованост по чл. 172 ГПК и с твърдения относно релевантните факти,
които си противоречат, като е направено искане за допускане в тази инстанция
на очна ставка между тях. С оплаквания за процесуално нарушение и с
позоваване на задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 159, ал.
2 ГПК, обективирана в решение № 35/14.03.2017 г. по гр. д. № 60126/2016 г, на
III г. о. се иска и допускане до разпит на трети свидетел „за установяване обЕ.
на претърпените от ищцата неимуществени вреди“, по съображения, че
показанията му ще се явяват обуславящи основателността на претенцията за
присъждане на обезщетение. Петитумът на жалбата е за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковете.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез органния представител на дружеството- въззивник, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно
администрирана от първоинстанционния съд.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната стрaна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД-
гр. София, чрез ю. к. А. П., в който е изразено становище за неоснователност
на жалбата с подробно изложени съображения и доводи. Позовавайки се на
тълкувателната практика на ПВС и ВКС счита, че от съвкупната преценка на
доказателствения материал не се обосновава основателността на заявените
искове, респ. не са доказани особените предпоставки за присъждане на
обезщетение съгласно задължителната практика на ВКС относно критериите,
които трябва да бъдат налице, за да се приеме, че са налице предпоставки за
присъждане на обезщетение на лица от разширения кръг (решение №
92/17.11.2020г. на ВКС, ТК, II т.о. по т. д. № 1275/2019г.; решение №
60131/13.12.2021 по т. д. № 1700/2020г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение №
60133/11.10.2021 по т. д. № 1902/2020 на ВКС, ТК; решение №
60138/01.12.2021 по т. д. № 2125/2020 на ВКС ТК, I т.о.; решение №
2
60143/01.12.2021 на ВКС, ТК, II т.о. по т. д. № 1796/2020г., решение №
50155/04.11.2022 по т. д. № 1712/2021г. на ВКС, II т.о). Изразено е становище,
че сочените в тази връзка искания по доказателствата следва да се оставят без
уважение, като неоснователни, и поради липсата на процесуален пропуск,
който да обуславя тяхната допустимост. Оспорва основателността на
твърденията в жалбата за допуснато от съда неправилно приложение нормата
на чл. 52 ЗЗД, предвид съществуващата правна привръзка между разпоредбите
на чл. 45 и на чл. 52 ЗЗД, предвид която, първо се извършва преценка за
наличие на основание за присъждане на обезщетение и след това се определя
неговия размер по справедливост. В условията на евентуалност, ако
въззивната инстанция приеме иска за основателен, се поддържа възражение за
значителен принос на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
при ПТП е била без предпазен колан.
По направените във въззивната жалба доказателствените искания
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални
нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на
доказателствата по делото и е способ за попълване на доказателствения
материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими
доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но
не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални
нарушения. Преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато
пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите
страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато
нарушение на процесуални правила. В настоящия казус, не се установяват
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да
обосноват извод за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК
изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК,
постановяваща забраната за събиране на доказателства във въззивното
производството, в съответствие с ограничения въззив, съгласно действащия
ГПК. С определението от закрито съдебно заседание по чл. 140 ГПК
първоинстанционният съд е допуснал всички, поискани от пълномощниците
на ищцата доказателства, в това число и разпит на двама свидетели, така,
както е направено доказателственото искане. Същевременно, пред окръжния
3
съд не е направено искане за едновременен разпит на свидетелите на двете
страни, и/или преразпит на свидетелите, посочени от ищцата, в заседанието, с
което е разпитана биологичната майка на пострадалото лице, или за
постановяване провеждането на очна ставка. Освен това, по делото са събрани
и множество писмени доказателства, които напълно позволяват да се извърши
преценка от съда кои свидетелски показания и за кои факти могат да се
кредитират, без да се извършва очна ставка.
По тези съображения, направените в тази инстанция доказателствени
искания следва да се отхвърлят. Не се налага и служебно събиране на
доказателства или даване на указания на страните за предприЕ.не на
процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства,
необходими за приложение на императивни правни норми. Делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на
страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕ. за разглеждане въззивна жалба на Е. Й. Д. от с. ********,
Община *******, представлявана от адв. Н. Д. и адв. Г.Р., срещу решение №
227/29.10.2024г., постановено по гр. д. № 358/2023г. по описа на *******ския
окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания, обективирани в жалбата, за
допускане до разпит на трети свидетел и за провеждане на очна ставка между
разпитаните свидетели в първата инстанция, на основание чл. 266, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА в. т. д. № 13/2025г. по описа на Варненски апелативен
съд, Търговско отделение, за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.03.2025 г. от 13:30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
На пълномощниците на въззивницата да се връчи препис от отговора
на насрещната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5