№ 4823
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110140035 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. В. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, чрез адв. Ц. Г., против К. Р. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****, с която е предявен осъдителен иск на основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на обидни
и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника, както следва: „Имам
неопровержими доказателства, че водещият на „П.“ е бил вербуван от **. Б. В.. Това е
военното разузнаване на комунистическа България. Досието му не беше извадено тъй като е
бил превербуван.“; „Хубаво… аз твърдя, че Б. В. е вербуван.‘; „Обществената телевизия не
бива да дава дума на агенти.“; „да се извини за подлостта срещу моя мил приятел Д.П.“, „…
атакува мои приятели“; „ И с другото ченге оплюхте Д..“; „Долно комунистическо ченге
си.“; „Ама аз изобщо нямаше да го атакувам този червей ако не поруга паметта на приятел.“;
„Досието сега е засекретено тъй като е превербуван.“; „Няма да му простя на този след
онази „П.“ с Я.Ц. и помията срещу Д.П..“; „червей“; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 08.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
С решение № 7093 от 05.05.2023 г. осъдителна претенция е уважена частично за
сумата от 2 000 лв. и в полза на ищеца са присъдени разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска и след намаляване на
адвокатското възнаграждение по направено възражение за прекомерност, в размер на 258,72
лв.
На 01.06.2023 г. процесуалният представител на ищеца депозира молба за
изменение на решението в частта за разноските, касателно присъдения адвокатски хонорар.
От една страна, пълномощникът на Б. В. твърди, че минималният размер на
възнаграждението съгласно пар. 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да е с включен данък добавена стойност. От друга
1
страна, процесуалният представител на ищеца сочи, че делото е с висока фактическа и
правна сложност, поради което не следва да бъде намаляван размера на хонорара до
нормативно установения минимум.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, депозира
отговор, с който оспорва искането за изменение на решението в частта му за разноските,
като сочи, че настоящи спор не представлява фактическа и/или правна сложност, която да
обуслови заплащане на възнаграждение над минималния размер. Твърди, че при
определянето на размера на адвокатското възнаграждение е взето предвид начисляването на
данък добавена стойност.
Съдът, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира
искането на ищеца за частично основателно, предвид следните съображения:
Основателно е искането на ищеца за увеличаване на размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде възложено в тежест на ответника, с размера на Данък
добавена стойност (20 %). В определения с решението размер от 830 лв. не е включен ДДС,
а съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., когато адвокатът или адвокатското
дружество са регистрирани по ДДС, в минималния размер следва да бъде „начислен“ и този
данък. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно
материални интерес на иска и действащата норма от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие между ищеца и
представляващото го адвокатско дружество, е 996 лв. (830 лв. + 166 лв., равняващи се на 20
%).
Съдът намира за частично основателно и възражението, касаещо фактическата и
правна сложност на делото. Настоящето производство не се отличава с особено тежка
фактическа и/или правна сложност, но не е и всред делата с много ниска така, сравнявано с
производства от същия характер. Ето защо, според съда не следва да се намалява
възнаграждението на минималния размер, но и заплатеният такъв от ищеца (2 280 лв.) е
прекомерен. Като взема предвид продължителността на делото, извършените процесуални
действия и броя открити съдебни заседания, съдът счита, че адвокатския хонорар, заплатен
от ищеца и следва да бъде възложен в тежест на ответника, следва да бъде намален до
размер от 1 200 лв. с включен ДДС. Същият е дължим от К. М. съразмерно на уважената
част от иска т.е. за сумата от 240 лв. Така общо дължимите разноски от ответника на ищеца
са в размер на 332,72 лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 7093 от 05.05.2023 г., постановено по гражданско дело №
40035 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри
състав в частта му за разноските, присъдени на ищеца, както следва:
ОСЪЖДА К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, да заплати на Б. В. П.,
2
ЕГН **********, с постоянен адрес ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
332,72 лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3