Решение по адм. дело №1229/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от „К. 02“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, представлявано от К. К., чрез адв. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0324-000035/11.03.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т. 2А, б. А от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията" на ППС, с рег. №[рег. номер], за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че Д. Б. е назначен на 11.03.2023 г. на длъжност шофьор, с работодател „К. 02“ ЕООД. Работникът е подписал длъжностна характеристика да спазва плавилата на ЗДвП. При постъпване на работа Б. е предоставил СУМПС [номер]. В началото на м.03.2025 г. на Б. са откраднати документи в т.ч. и СУМПС, на 6.03.2025 г. Б. е заявил това обстоятелство. На следващия ден е управлявал товарния автомобил, собственост на дружеството. При извършена проверка от полицейски служители е установено, че притежаваното от водача Б. СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено. За нарушението е издадена ЗППАМ на дружеството. Излага доводи, че в оспорения акт са посочени общи мотиви за продължителността на срока, без да е посочил защо е административния орган определил конкретния срок. Счита, че приложената мярка би била законосъобразна само тогава, когато се прилага спрямо ППС, които са собственост на нарушителя, но не и когато са собственост на трети лица, какъвто е настоящият случая. Никой не може да търпи последиците от наказателна репресия без да е субект на нарушение. Приложената мярка има за последица отнемане на средството за извършване на нарушението, макар и ППС да остава под властта на неговия собственик, но той не може да го ползва. ЗППАМ е издадена в нарушение на чл.6, ал.5 от АПК. В резултат на издадения акт дружеството търпи вреди. Сочи, че в АУАН е посочено че нарушението е извършено на [улица], като в ЗППАМ не е посочено мястото на извършване. На 10.06.2025 г. на Б. е издадено ново СУМПС, т.е. вече лицето има право да управлява МПС от съответната категория. Само 9 дни след проверката на водача е издадено ново СУМПС, като не без значение е и факта, че в случая не е налице първоначална липса на СУМПС, а притежавания от Б. документ е обявен за откраднат/загубен. Всичко това навежда на извод, че процесната мярка със срок от 6 месеца, е наложена в несъответствие с целите на чл. 22 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на дружеството поддържа жалбата и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началникът на група в ОД на МВР – Варна, РУ – Провадия, чрез главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Изразява становище, че управителя на дружеството е представил СУМПС валидно до 2022 г., т.е. работодателя след 2022 г. не е извършвал проверка подновено ли е СУМПС на водача Б. или не. Поддържа, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултко възнаграждение.

Установява се от доказателствата по делото, че на 20.05.2025 г. процесната ЗППАМ е връчена на жалбоподателя, а жалбата срещу заповедта е подадена пред съда чрез органа на 30.05.2025 г. Следователно, оспорването е направено в срока по чл. 149 от АПК, от адресата на административния акт, за когото е налице правен интерес да го оспори. С жалбата е сезиран родово и местно компетентен съд, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Административен съд – Варна, като взе предвид доводите на страните, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

На 7.03.2025 г. е съставен от Д. Д., **** в РУ Провадия АУАН № GA3363973, против Д. Б., за това, че на 7.03.2025 г. в [населено място], по [улица], посока [населено място], управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „К. 02“ ЕООД, като Б. управлява МПС със СУМПС обявено за невалидно – същото е обявено за изгубено/откраднато от дата 4.03.2025 г. Описаните факти са квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

На 11.03.2025 г. е издадена ЗППАМ № 25-0324-000035/11.03.2025 г., от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, с която на „К. 02“ ЕООД на основание чл. 171, т. 2А, б. А от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията" на ППС, с рег. №[рег. номер], за срок от 6 месеца.

При издаване на ЗППАМ е извършена е справка в АИС „Административно-наказателна дейност“ и БДС, при което е установено, че водача, притежава СУМПС [номер], което е със статус навалиден, във връзка с подадено от Б. заявление във ІІ РУ, към датата на проверката не е издадено ново СУМПС.

От приложената по делото справка за нарушител е видно, че Б. е имал издадено СУМПС на 10.06.2022 г., което е обявено за невалидно.

От приложена справка за регистрация се установява, че товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „К. 02“ ЕООД.

Жалбоподателят не оспорва факта, че СУМПС на Д. Б. е било обявено за невалидно от водача преди 7.03.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Варна, началниците на групи са оправомощени да издават заповеди от вида на процесната, поради което се налага извод, че акта е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е волеизявление в писмена форма, което съдържа обстоятелствена част с фактическите и правни основания за издаването й със съответната разпоредителна част, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП сочи, че принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171, т. 2А, б. "А"от ЗДвП. Съгласно този текст за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 7.03.2025 г. Б. е управлявал МПС, като свидетелството му за управление е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Административния орган е приел, че водача е осъществил състав на нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2А б. "А" от ЗДвП. СУМПС удостоверява правоспособност, самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му. С изтичане на срока на валидност на СУМПС или след като бъде обявено за изгубено, водачът не губи правоспособността си, той не е неправоспособен. Нормата на чл. 150а от ЗДвП съдържа изброяване на няколко хипотези, но не всички те са включени нормата на чл. 171 г. т. 2А б. "А" от ЗДвП.

С оглед нормата чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП следва, че предвидената в нея ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС или на собственик, който предостави за управление МПС на водач, който не е правоспособен, когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред и т. н., но не и в случая, когато свидетелството му за управление не е в срока на валидност, респективно не се прилага и в случаите когато е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато. Законодателя е изключил от приложното поле на ПАМ прекратяването на регистрация на ППС в случай на СУМПС което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено или откраднато. Деянията свързани с управление на МПС от неправоспособно лице и тези за управление на МПС при наличие на правоспособност, но СУМПС е обявено за невалидно, поради изгубване или кражба не са идентични. Волята на законодателя е ясна.

В случая нормата на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП не сочи като предпоставка за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" в случай, че превозното средство е предоставено от собственика на лице, чието СУМПС е обявено за невалидно, поради това, че го е загубил или същото е било откраднато. В тази насока е и практиката на ВАС, решение по адм.д. № 14296/2018 г.

Не без значение е и факта, че на 17.03.2025 г. Б. е получил ново СУМПС.

По изложените доводи не е налице правно основание за издаване на оспорената заповед и същата подлежи на отмяна като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора, в полза на дружеството следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в общ размер от 1010 лв., от които 1000 лв. възнаграждение за един адвокат и 10 лева държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „К. 02“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, представлявано от К. К., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0324-000035/11.03.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, с която спрямо „К. 02“ ЕООД на основание чл. 171, т. 2А, б. А от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията" на ППС, с рег. №[рег. номер], за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-[населено място] да заплати на „К. 02“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, представлявано от К. К. сумата от 1010 лв. /хиляда и десет лева/ разноски.

Решението е окончателно.