Решение по дело №1935/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260185/18.12.2020г.

 

№......................                                        18.12.2020 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1935/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 002758/15.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ю.В.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63,            ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ю.В.В. *** притежава лек автомобил,  марка „Опел Зафира“ с рег. № Н 6600 ВС.

На 23.07.2020 г. през тъмната част на денонощието – около 22.40 часа, свидетелите Г.Ю. М.и И.П.С. – мл. автоконтрольори сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, при извършване на рутинна проверка в                         гр. Шумен, констатирали, че лек автомобил, марка „Опел Зафира“ с рег. № Н 6600 ВС е паркиран в зоната на кръстовището на ул. „Хан Омуртаг“ и ул. „Цар Иван Александър“. Водачът на автомобила не бил на място. Тогава полицейските служители издали фиш за налагане на глоба на собственика на автомобила и оставили съответно уведомление, като проверяващите направили и фотоснимки. Впоследствие жалбоподателят се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен и депозирал възражение срещу наложената „глоба“ с фиш, сочейки, че са допуснати грешки, неточности и неясноти в размера на глобата, което препятства заплащането ѝ. Поради това фишът бил анулиран по реда на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, а на 03.08.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на В. *** кръстовището с ул. „Цар Иван Александър“ е паркирал собствения си лек автомобил на по-малко от пет метра или на него. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Впоследствие нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 20 – 0869 - 002758/15.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –  гр. Шумен, с което на Ю.В.В., ЕГН **********,***,               ул. „Цар Освободител“ № 61, вх. 1, ет. 1, ап. 1 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Г. М.свидетелите Г.Ю. М.и И.П.С. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта и свидетеля Й.Ж.Ж. - свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. М.Г. М. И.С. и Й.Ж., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Свидетелите Г. М.и И.С. лично са възприели извършването на нарушението от непосредствена близост, като са категорични, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовището. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства е приложена и фотоснимка на автомобила, отразяваща, че автомобила действително е паркиран в зоната на кръстовището, непосредствено до пътните знаци по начин, по който затруднява останалите участници в движението, която спомага за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869 - 002758/15.09.2020 г. издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието „кръстовище“ е дефинирано в  § 6, т. 8 от § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По смисъла на § 6, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в понятието „път“ се включват и улиците, т. е. пътните платна и тротоарите към тях. Предвид показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък пътното платно, намиращ се на по-малко от пет метра от процесното кръстовище. Освен това, при предявяване на акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателят не е отразил възражения, че не е управлявал и паркирал МПС на визираната дата. Не оспорва това обстоятелство и в депозираното в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмено възражение. В цитирано възражение жалбоподателя В. също не отрича, че на тази дата е паркирал автомобила си по този начин. А това, че други водачи паркират неправилно МПС, не изключва отговорността на жалбоподателя. С това същият е нарушил разпоредбата на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният случай. Административно-наказващият орган е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, а именно - в зоната на кръстовището на ул. „Хан Омуртаг“ и ул. „Цар Иван Александър“ в гр. Шумен или на по-малко от пет метра. По-голяма точност не би могло да се очаква, а и не е необходима с оглед реализирането на правото на защита на санкционираното лице. Понятието „зона на кръстовище“ действително не е дефинирано изрично в ЗДвП, но е употребено в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, при тълкуването на която във връзка с тази на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се налага извода, че се касае за район, намиращ се на разстояние до пет метра от самото кръстовище. Ползването на това понятие в наказателното постановление не представлява процесуално нарушение, доколкото наказващият орган си е служил с употребената от законодателя формулировка. Както беше посочено по-горе, разстоянието, на което е бил паркиран автомобила, се установява от показанията на свидетелите. Предвид естеството на нарушението и обстоятелствата около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на установяване посредством показанията на лицата, които са го констатирали. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В решенията си ШАС изрично посочва, че приложението на този институт се предпоставя от наличие на редица обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на поведението му, съпоставено с останалите деяния от този вид. В настоящия случай не е установено наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Мотивите на наказващия орган за неприлагане на цитираната разпоредба, макар и общи, изразяват в достатъчна степен становището му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени. Още повече съдебната практика трайно приема, че неизлагането на конкретни мотиви в подобна насока не обуславя отмяната на наказателното постановление.

Съдът намира за неоснователна тезата на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение в хода на административнонаказателното производство, предвид неправилното посочването размера на наложената „глоба“ в Уведомлението на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, връчено на жалбоподателя В.. Действително в изготвеното Уведомление на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, по повод на първоначално съставения фиш серия GT, № 393048 от 23.07.2020 г., има изписано като размер на глобата „GT“. По този повод обаче има изготвена докладна записка, от която става ясно, че е допусната техническа грешка от съставителя на посочения фиш. Освен това, в открито съдебно заседание свидетеля Г. М.също заяви и потвърди това обстоятелство, че е вследствие на двукратното изписване на съдържанието на това уведомление. Още повече, фишът бил анулиран по реда на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, поради депозирано възражение по него от страна на жалбоподателя. Следва да се посочи също, че настоящото административнонаказателно производството протича по общия ред, т. е. началото му е със съставянето на акта за установяване на административно нарушение и впоследствие с издаване на наказателното постановление. В тези два документа обаче няма несъответствия по отношение на фактите, правната квалификация и размера на наказанието, което е наложено на жалбоподателя.

Съдът намира за основателен довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че в акта за установяване на административно нарушение е изписан като свидетел – очевидец, който не е присъствал при съставянето на акта. Същевременно обаче свидетелят е установим и същият е бил разпитан в открито съдебно заседание именно в качеството му на свидетел. В ЗАНН не е посочено кога едно нарушение е съществено. Но разпоредбата на  чл. 84 ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. Нарушението е съществено и, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса за отговорността. В случая не се касае за процесуално нарушение. Съдът счита, че се касае за технически пропуск, който не съставлява съществено нарушение, което би следвало да доведе до отмяна на наказателното постановление. Акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя, съдържа необходимите реквизити, жалбоподателят своевременно е бил запознат със съдържанието му и е имал възможност да упражни правото си на защита. Връчен му е препис, подал е възражение в срок, то е мотивирано и е отхвърлено като неоснователно, т. е. изпълнени са всички правила за законосъбразното начало на административно-наказателното производство.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на   чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20 – 0869 - 002758/15.09.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ю.В.В., ЕГН **********,***,                 ул. „Цар Освободител“ № 61, вх. 1, ет. 1, ап. 1 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Ю.В.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: