РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бяла, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20224510100040 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК и чл.79, чл.240 и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба на ищеца се излагат твърдения, че ответната страна
дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1115/2021г. на БРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника В. П. К., ЕГН ********** от с. О., обл.Р., ул.„Ц.К.„
№ *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** следните
суми по договор за потребителски кредит № PLUS-16463748, сключен на
19.10.2018 г., а именно: 7947.56 лв. (седем хиляди деветстотин четиридесет и
седем лева и 56 стотинки) - представляващи главница за периода от
05.12.2018 г. до 05.10.2023 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 19.08.2021г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 6403.64 лв. (шест хиляди
четиристотин и три лева и 64 стотинки) - възнаградителна лихва за периода
от 05.12.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
19.08.2021г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
1
изискуемост; 2 756.92 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 92
стотинки) - обезщетение за забава, считано от 06.12.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Претендира се и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или
частично кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове срещу В. П. К., ЕГН **********, с настоящ адрес:
общ.Б., с.О., ул.“ Ц.К.“ № ***, молят съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбата на чл.235 от ГПК, да
постанови съдебен акт, по силата на който да бъде осъден ответникът В. П. К.,
да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК **** следните
суми по договор за потребителски кредит № PLUS-16463748, сключен на
19.10.2018г., а именно: 7947.56 лв. (седем хиляди деветстотин четиридесет и
седем лева и 56 стотинки) - представляващи главница за периода от
05.12.2018г. до 05.10.2023г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 19.08.2021г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; 6403.64 лв. (шест хиляди
четиристотин и три лева и 64 стотинки) - възнаградителна лихва за периода
от 05.12.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 19.08.2021
г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2
756.92 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 92 стотинки) -
обезщетение за забава, считано от 06.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Претендира се и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Молят да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие фактическата обстановка и от правна страна изведе следното:
2
По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава
по реда на чл.422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от
посочените в заявлението по чл.410 или чл.417 ГПК правопораждащи
факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422 вр. с чл.415 от
ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и
вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК, като иска е допустим.
По основателността: Безспорно е, че сключения между страните
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит следва да отговаря
на изискванията на ЗП. По Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г.,
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер
на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства, а съгласно т.1 от диспозитива на Решение от
14.06.2012г. по дело С-618/10 на СЕС и съгласно Решение по дело С-49/14 на
СЕС тази преценка следва да се извършва от съда дори още в заповедното
производство. Следва да се посочи, че съгласно чл.633 от ГПК и чл.267 от
ДФЕС решенията на Съда на ЕС имат задължителен характер относно
нормите на общностното право.
Следователно като потребител ответникът разполага със защитата
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които
съдът следи служебно.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. в чл.10,
ал.1 и чл.11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. От така приетите заверени копия от писмени доказателства е видно,
3
че този договор не изпълнява изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно
който: договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съдът констатира, че размерът на шрифта е по-малък от 12, поради
което и на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за ПК е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Според заключението на
вещото лице остатъка от задължението за главница е 7947.56 лв. Поради
посоченото и на основание чл.23 от ЗКП ответникът дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита.
По изложените по-горе мотиви – недействителност на договора за
кредит, изцяло неоснователни се явяват претенциите по евентуалните искове
по чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на главния и акцесорните
искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно уважената част от
иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от предявените искове и направено искане за
прихващане от ищеца.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
1184,32 лв., от които: 442,16 лв. – за заповедното производство – същите се
присъждат в пълен размер, тъй като към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането на ищеца е съществувало в
размер от 17108,12 лв., колкото е размера на предявения иск и 742,16 лв. –
съобразно уважената част от иска по гр.д.№ 40/2022г. на БРС.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски /съобразно
отхвърлената част от иска/ в общ размер на 1 092 лв., от които 992 лв. за
адвокатски хонорар /незавишен/, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004г. и 100
лв. за в.л. След прихващане на разноските ответникът дължи на ищеца сумата
от 92,32 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, че В. П. К., ЕГН
********** от с.О., общ.Б., обл.Р., ул. „Ц.К.„ № *** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр.София, Столична община, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт М.Г., сумата от 7947.56 лв. (седем
хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и 56 стотинки), представляваща
неплатена част от главницата по на договор за револвиращ потребителски
кредит № PLUS-16463748, сключен на 19.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.11.2021г. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - № 438/30.11.2021г., издадена по
ч.гр.д. № 1115/2021г. по описа на РС-Бяла, като в останалата му част
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община,
район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
юрисконсулт М.Г. против В. П. К., ЕГН ********** от с.О., общ.Б., обл.Р., ул.
„Ц.К.„ № ***, осъдителни искове при условията на евентуалност по чл.240,
ал.2, чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 403.64 лв. (шест
хиляди четиристотин и три лева и 64 стотинки) - възнаградителна лихва за
периода от 05.12.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
19.08.2021г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; 2 756.92 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 92
стотинки) - обезщетение за забава, считано от 06.12.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ********** от с.О., общ.Б., обл.Р., ул. „Ц.К.„
№ *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, район Люлин,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт М.Г.,
сумата от 92,32 лв. /деветдесет и два лева и тридесет и 32 стотинки/ -
деловодни разноски извършени в настоящото производство съразмерно и
съобразно уважените искове.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
6