Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 30.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 177 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Б.Н.,***, депозирана чрез адвокат С.Г.П.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 122/26.07.2023г. на Районен съд –
Разград, постановено по ВНАХД № 261/2023г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърден Електронен фиш сер. К № 6020741 на МВР ОДМВР - Разград,
с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя И.Б.Н. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,
като не е назначил съответната съдебно-техническа експертиза, която да даде
отговор на конкретно поставените с жалбата въпроси, като бъде установено с
каква скорост се е движило управляваното от водача превозно средство и даде
отговор дали е възможно засеченото превишение с техническото средство да се е
повлияло от външен фактор. С оглед на това и предвид данните от GPS устройството на автомобила,
тахографа и предвид наличието на използван ограничител на скоростта в превозното
средство, касаторът извежда извод за незаконосъобразност на ЕФ, съответно на
съдебното решение, поради което моли за тяхната отмяна. Претендира присъждане
на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Разград, депозира писмено становище посредством главен юрисконсулт С.М.,
която излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не
се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Спрямо жалбоподателя е
издаден Електронен фиш сер. К № 6020741 на ОД на МВР - Разград, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600лева. От
фактическа страна във фиша се сочи, че жалбоподателят на 25.05.2022г. в 10,36ч.,
в с. Осенец, обл. Разград, по ул. „Девети септември“, до дом № 4, посока гр. Разград,
при отчетен толеранс - 3км. /ч. възможна грешка на техническото средство, с т.
а. „*****“ рег. № ***** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 635, като при разрешена скорост
50км./ч. е установена скорост 97км./ч. и превишаване на разрешената скорост с
47км.ч.
Собственикът на
превозното средство - „Примекс“ ЕООД, попълнил Декларация по чл. 188 от ЗДвП,
посочвайки за водач по време и място на извършване на нарушението И.Б.Н.,
поради което спрямо него бил съставен оспорения ЕФ.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като нарушението е описано по начин, позволяващ
на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран. Съдебният
състав формирал и извод относно безспорната установеност на приписаното на
водача нарушение с описаните в ЕФ параметри, като не кредитирал представените
по делото копие от тахографски лист и „сервизно становище“ на база разчитане
данните от същия тахографски лист, чрез които жалбоподателят е обосновал
становището за незаконосъобразност на процесния фиш. Предходната инстанция
заключила, че техническо средство, посредством което е констатирано
превишението, е преминало успешна техническа проверка и не са налице индиции за
неточност в отчитането му. От друга страна съдът посочил, че уредите в
автомобила са във владение на водача и липсва възможност за преценка за
евентуална манипулация и изобщо липсва информация дали въпросните данни са
извлечени по надлежния ред. За несъстоятелно съдебният състав възприел и
възражението за наличие на оборудване в тежкотоварния автомобил, което не
позволявало такова превишение на скоростта, като съдът е констатирал, че по
делото липсват надлежни доказателства за фактическа невъзможност да се развие
отчетената скорост. По тези съображения решаващият състав на Районен съд –
Разград потвърдил оспорения пред него ЕФ.
Съобразявайки приобщените
доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав достига до
извод относно безспорната установеност на приписаното на касатора деяние, до
какъвто аналогичен извод е достигнал и районният съд.
Първоначално ЕФ сер. К № 6020741 на
ОД на МВР – Разград е бил оспорен пред Районен съд – Разград, по повод на което
е било образувано ВНАХД № 566/2022г. по описа на съда. Със свое Решение №
240/12.12.2022г. състав на РС – Разград е отменил
процесния фиш.
Това решение е било обжалвано от И.Н.
пред състав на Административен съд – Разград, който със свое Решение №
21/26.04.2023г., постановено по КАНД № 10/2023г. е отменил Решение № 240/12.12.2022г. на РС – Разград, постановено по ВНАХД № 566/2022г.
по описа на съда и е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав. За
да постанови това свое решение, АС – Разград е приел, че районният съд не е
събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване в пълнота на
правнорелевантните факти, какъвто релевантен факт се явява конкретната скорост
на движение на процесното превозно средство.
В хода на повторното разглеждане на
спора е постановено и Решение № 122/26.07.2023г. на Районен съд – Разград,
постановено по ВНАХД № 261/2023г. по описа на съда, с което е потвърден ЕФ сер.
К № 6020741 на ОД на МВР – Разград. В хода на съдебното производство съставът
на РС – Разград е приел писмените доказателства, приложени към жалбата и към
административнонаказателната преписка, конкретно приложени по ВНАХД №
566/2022г. по описа на Районен съд – Разград и тези по КАНД № 10/2023г. на
Административен съд – Разград. Съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза.
Решение № 122/26.07.2023г. на Районен
съд – Разград, постановено по ВНАХД № 261/2023г. по описа на съда е било
атакувано пред Административен съд – Разград, който със свое Определение №
21/25.09.2023г. е прекратил производството по КАНД № 77/2023г. и е изпратил
делото на Върховния административен съд за определяне на съседен
административен съд, който да го разгледа.
С Определение № 9450/10.10.2023г. на ВАС, постановено по АД № 9363/2023г. делото е
изпратено за разглеждане от Административен съд – Шумен, по повод на което е
образувано и настоящото КАНД № 177/2023г. по описа на съда.
В хода на проведеното съдебно
заседание от 13.11.2023г. настоящият състав на ШАС с протоколно определение е
приел и приобщил към доказателствения материал по делото материалите по АНД №
566/2022г. по описа на РС – Разград; по КАНД № 10/2023г. по описа на
Административен съд – Разград; материалите по АНД № 261/2023г. по описа на
Районен съд – Разград и материалите по КАНД № 77/2023г. по описа на
Административен съд – Разград.
Съдът се произнесе и по
обективираното искане за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, като
прие претенцията в случая за допустима с оглед обстоятелството, че делото
веднъж е било връщано от касационната инстанция и се касае за повторното му
разглеждане. Искането обаче се възприема за неоснователно, доколкото за
установяване на въпросите, поставени от касатора, не са необходими специални
знания, поради което искането на жалбоподателя е отхвърлено.
Този извод на съда не се разколебава
и от приложените с писмената защита писмо от „Тинел Електроникс“ ООД от
10.09.2013г., адресирано до директор на ОД на МВР – Шумен и експертно
заключение по съдебно-автотехническа експертиза по ВНАХД № 1451/2012г. по описа
на Районен съд – Шумен. В експертизата вещото лице е дало отговори, касаещи
технически спецификации на друг автомобил, засечен при други условия и с
различно техническо средство, като въз основа на това експертно становище и на
база на прегледан клип е изготвен и отговорът на „Тинел Електроникс“ ООД, в
който освен възможно обяснение за измерената му скорост, са дадени и препоръки
при употребата на системата TFR1-M. Тези документи съдът намира за неотносими към
процесния казус, поради което не следва да бъдат ценени при формиране на решаващия извод на
настоящата инстанция.
Съобразявайки изложеното, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие
с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора
деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд
мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.
В тази връзка, следва да се отбележи,
че при съставянето на ЕФ стриктно са били спазени разпоредбите на ЗДвП,
разписващи реда и съдържанието на санкционния акт. Изготвеният фиш разполага с
нормативно изискуемите реквизити, издигнати в условие за неговата
законосъобразност от специалния нормативен акт, а именно ЗДвП. Обосновано
предходната инстанция не е кредитирала твърдението на касатора, че управляваният
от него автомобил не е развил описаната в ЕФ скорост. За да отхвърли това
становище, районният съд е изложил последователни и аргументирани мотиви,
приемайки, че превишението е установено чрез техническо средство TFR1-M 635, преминало
през съответната техническа проверка, при което не съществува съмнение в
достоверността на отразените от него данни. Сред доказателствения материал са
приобщени Протокол № 3-34-22г. от неговата проверка, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и писмо от председателя на БИМ. Съдебният състав е
анализирал и сочените от жалбоподателя доказателства, противопоставими на
коментираното показание от техническо средство TFR1-M 635, като закономерно е
отклонил позицията на санкционираното лице, посочвайки, че уредите в автомобила
са във владение на водача и липсва възможност за преценка за евентуална
манипулация и изобщо липсва информация дали въпросните данни са извлечени по
надлежния ред, поради което представените извлечения и становище не могат да
опровергаят установеното с годно техническо средство за установяване на
административно нарушение, представляващо управление на МПС с превишена скорост
за съответния пътен участък.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на ответника
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд –
гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 122/26.07.2023г. на
Районен съд – Разград, постановено по ВНАХД № 261/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
И.Б.Н., ЕГН № **********, да заплати
в полза на ОД на МВР – Разград разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................