№ 13284
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110159256 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Н. Ж. Ненчова и М. Ж. Б. за
признаване на установено, че ответниците дължат, в условията на разделна отговорност,
сумите както следва:
1. Н. Ж. Ненчова - в дял от 1/4 от общия дълг:
- 491,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 50,52 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г.;
- 9,62 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2020 год. до м. 04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 1,83 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 г. до 04.05.2023 г.
2. М. Ж. Б. - в дял от 3/4 от общия дълг:
- 1257,02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
1
за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 151,55 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г.;
- 28,86 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2020 год. до м. 04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането;
- 5,48 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020 г. до 04.05.2023 г.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26714/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда -
етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна
енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 82, вх. А, ет. 6 , ап.
17, аб. № 246673, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възражението на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Ж.
Ненчова, с който оспорва исковите претенции. Оспорва да е собственик на процесния имот,
за което представя като доказателства към отговора на исковата молба два броя нотариални
актове. Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Ж. Б. не е подала отговор на исковата
молба. В заповедното производство последната е депозирала в срок възражение, в което е
оспорила дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26714/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
2
следното:
По делото е представен Нотариален акт от 20.02.1989 г., видно от който М. Ж. Н. и
Веска Стоилова Ж. са придобили правото на собственост върху апартамент № 17, находящ
се в гр. София, м. Разсадника - Конъовица, улица „Троян”, ЖСК „ТЕХНОЕКСПОРТСТРОЙ-
2”, бл. № 2, вх. А, ет. 6. От представеното Удостоверение от ГИС - София с изх. № 68-00-
673/01.06.2015 г. и обективираната в него идентичност на адресите се установява, че
посоченият нотариален акт касае именно исковия апартамент. От приложеното към исковата
молба постановление за възлагане на забрана от 26.07.2018 г. и посочения в него длъжник
може да се приеме, че посоченото лице в нотариалния акт под имена М. Ж. Н. е именно
посоченото в постановлението лице М. Ж. Б.- ответник по настоящото дело.
Видно от удостоверение за наследници от 27.10.2021год., Веска Стоилова Ж. е
починала на 06.05.1998 г. и е оставила за наследници Н. Ж. Н. и М. Ж. Б., дъщери и
ответници по настоящото дело.
Предвид представените писмени доказателства съдът счита, че е доказано, че
ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния обект през
исковия период при квоти от 1/4 за Недка Ж. Н.,по силата на наследствено правоприемство
,а 3/4 за М. Ж. Б.,за ¼ ид.част по силата на наследствено правоприемство и 2/4 ид.части ,на
лично основание ,доколкото не са направени възражения и не са представени доказателства
в насока прехвърляне правото на собственост преди началото на исковия период.
Видно от представения Договор от 10.10.2016год.,сключен от ЕС с административен
адрес гр.София,ж.к.“Разсадника,бл.82,вх.1,3 и „Топлофикация София“ЕАД ,с предмет
извършване на услуга дялово разпределение на количеството топлинна енергия между
отделните клиенти ,в сграда – етажна собственост,ведно с Протокол № 2 от 17.09.2013год.
на ЕС .Под № 17 в приложените към протокола списъци на абонати е вписана ответницата
М. Ж. Н. и процесния абонатен номер
Съгласно извлечения от сметки от 09.05.2021год. и от 08.05.2022год. ,подписани от
клиент ,дяловото разпределение се е извършвало от ищеца ,като в процесния период
радиаторите в имота са демонтирани.В имота са били отчитани два водомера в баня и
кухня,като са посочени и конкретни показания.
От страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2021год.,за отчетен период
01.05.2020год. – 30.04.2021год. за сумата от 729,61лв.,/след като са отчетени платени суми за
периода от 40,44лв./ ,със срок на плащане 14.09.2021год. и ОФ от 914,05лв. ,със срок на
плащане 14.09.2022год.
Следователно за процесния период не се дължи цена за отопление на процесния
имот, но се дължи цена за топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация и топла вода.
Предвид липсата на оспорвания съдът счита, че следва да кредитира изводите на
вещото лице, че за процесния период дължимата сума за топлинна енергия възлиза на
1 643,66 лева.
Съгласно представената справка за издадени фактури ,вкл. за дялово разпределение
за периода от м.05.2020год. до м.09.2022год., от която се установява размера на
задължението за услугата за дялово разпределение 38,48лв. за периода от м.05.2020год. до
м.04.2022год.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
3
период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от
договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху
имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответниците са
собственици или носители на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент
на топлинна енергия. В настоящия случай са представени писмени доказателства за това, че
ответниците са били носители на правото на собственост върху процесния апартамент през
исковия период, като М. Ж. Б. е била собственик на 3/4 идеални части от имота, а Недка Ж.
Н. - на ¼ ид.част , която е придобила по силата на наследствено правоприемство .
Следователно по делото успешно се установява, че ответниците са били абонати на
топлофикационното дружество през исковия период за процесния апартамент, като предвид
квотите им от собствеността същите следва да отговарят в посочения обем от задълженията.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други. Фактически преустановеното
топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти не променя статута на лицето като
потребители (клиент) на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за целия исков
период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г. Според
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по
месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е
уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените
Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок
следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец,
а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на
ищеца.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът М. Ж. Б. дължи сумата за топлинна
4
енергия в размер на 1 232,74 лева,които съответстват на притежаваните от нея ¾ идеални
части от имота, а ответникът Недка Ж. Н. – 410,91лв.,които съответстват на притежаваната
от нея ¼ ид.част от имота ,за периода от 01.05.2020год. до 30.04.2022год. като исковете
следва да бъдат уважени до този размер и отхвърлени над него до пълния претендиран.
Ответникът М. Ж. Б. дължи сумата за цена за услугата за дялово разпределение в
размер на 28,86 лева, а ответникът Недка Ж. Н. – 9,62 лева, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.,
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и доказване на
размера на обезщетението за забава. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срок. Клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми, въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия, клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки
фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Предвид изложеното, представените от ищеца ОФ и претендираните квоти от
задълженията, съдът счита, че ответникът М. Ж. Б. дължи сумата за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 140,87лева, а ответникът Недка Ж. Н. 46,96
лева, за периода от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., като исковете следва да бъдат уважени до
този размер и отхвърлени над него до пълния претендиран,както и за периода от
15.09.2020год. до 14.09.2021год.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана - арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща настоящото производство.
Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да се отхвърли изцяло като недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да бъде
присъдена законната лихва от образуване на заповедното производството до окончателно
изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на страните се дължат
разноски. Разноски се претендират само от ищеца. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00 лева в
исковото производство, предвид фактическата и правна сложност на делото,както и д.т. в
размер на 84,10лв.
В заповедното производство са доказани общо разноски от 88,48лв.,от които
5
38,48лв. – д.т. и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат деловодни разноски в
общ размер от 264,94лв.,от които 66,23лв. от ответницата Н. Н. и 198,70лв. от ответницата
М. Б..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Н. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: град София, жк. „Разсадника - Конъовица”, бл.
82, вх. А, ет. 6, ап. 17 , положителни установителни искове , с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,че Н. Ж. Н., ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* , сумата в размер на 410,91 лева
,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия ,за топлоснабден имот с адрес
гр. София, ж. к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 82, вх. А, ет. 6 , ап. 17, аб. № 246673, за
периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 46,96 лева – мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г.;
,сумата в размер на 9,62 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2020 год. до м. 04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26714/2023 год. по описа на СРС, 65
състав .
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Н.
Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: град София, жк. „Разсадника-Конъовица”, бл. 82, вх. А, ет.
6, ап. 17, за разликата от уважения размер от 410,91лв., до пълния предявен размер от
419,01лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се град
София, жк. „Разсадника- Конъовица”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 246673; за разликата
от уважения размер от 46,96лв. до пълния предявен размер от 50,52лв. , мораторна лихва за
забава върху задълженията за топлинна енергия ,както и за периода от 15.09.2020год. до
14.09.2021год. както и за пълния претендиран размер от 1,83 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 04.05.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу
М. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: град София, жк. „Разсадника-Конъовица”, бл. 82, вх. А,
ет. 6, ап. 17, положителни установителни искове , с правно основание чл. 422 от ГПК във
6
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,че Недка Ж. Н., ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* , сумата в размер на 1232,74 лева
,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия ,за топлоснабден имот с адрес
гр. София, ж. к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 82, вх. А, ет. 6 , ап. 17, аб. № 246673, за
периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 140,87 лева – мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г.
,сумата в размер на 28,86 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 05.2020 год. до м. 04.2022 год., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26714/2023 год. по описа на СРС, 65
състав .
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу М.
Ж. Б., ЕГН ********** , с адрес: град София, жк. „Разсадника-Конъовица”, бл. 82, вх. А, ет.
6, ап. 17, за разликата от уважения размер от 1232,74лв., до пълния предявен размер от
1257,02лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
град София, жк. „Разсадника- Конъовица”, бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, аб. № 246673; за
разликата от уважения размер от 140,87лв. до пълния предявен размер от 151,55лв. ,
мораторна лихва за забава върху задълженията за топлинна енергия ,както и за периода от
15.09.2020год. до 14.09.2021год. както и за пълния претендиран размер от 5,48 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
04.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: град София, жк. „Разсадника-
Конъовица” , бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 66,23лв. представляваща деловодни
разноски в заповедното и исковото производство , съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Ж. Б., ЕГН ********** , с адрес: град София, жк. „Разсадника-
Конъовица” , бл. 82, вх. А, ет. 6, ап. 17, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 198,70лв. представляваща деловодни
разноски в заповедното и исковото производство , съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7