ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2556
Варна, 21.09.2023 г.
Административният
съд – Варна – ХІІ състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
ДАНИЕЛА НЕДЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно
дело № 2859 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК.
Образувано
е по молба с.д.№10981/21.07.2023г. от адв.Д., процесуален представител на С.Д.,
с искане за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. в
частта на разноските. Твърди се, че по иска
за имуществени вреди дължимия размер на адвокатско възнаграждение е 400 лева,
по иска за неимуществени вреди адвокатското възнаграждение е в размер на 400
лева, за частна жалба срещу определение, с което е била прекратено производството
по делото -400 лева, а на ответника се следва да се дължи сумата от 50 лева.
Насрещната страна в законоустановения срок не изразява
становище.
Настоящият
състав на Административен съд – Варна, намира искането за изменение на решение
№1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. в
частта на разноските, за процесуално допустимо, като подадено от
надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С решение №1001/10.07.2023г. по адм.д.№2859/2022г. на
Административен съд-Варна е осъдена Община Варна Булстат да заплати на ищцата,
обезщетение в размер на 49 (четиридесет и девет) лева, представляващо обезвреда
за причинените й имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразен
административен акт - принудителна административна мярка, обективирана в констативен
протокол КП № 0061948 от 14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на
ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло
в законна сила съдебно решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г.
по описа на Административен съд – Варна, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение
е осъдена Община Варна да заплати на ищцата Д., обезщетение в
размер на 500 (петстотин) лева, представляващо обезвреда за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение и безпокойство,
претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт - принудителна
административна мярка, обективирана в констативен протокол КП № 0061948 от
14.03.2022 г., издаден от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и
синя зона“ – Варна, отменена по съответния ред с влязло в законна сила съдебно
решение № 1175/04.10.2022 г. по адм. дело № 746/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковата
претенция за обезщетение за горницата над 500 лева до 1000 лева за причинените
неимуществени вреди, е отхвърлена. Присъдена е в полза на ищцата сумата в
размер на 25 лева държавна такса и на адвокат Д. сумата в размер на 543,67
(петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и седем ст.) лева разноски по
делото, съставляваща адвокатски хонорар .
Настоящият състав на съда не възприема описания подход
за изчисляване на адвокатски хонорар по чл.38 ЗА. На първо място съдът приема,
че делото не е с фактическа и правна сложност, както и възражението на
ответника за прекомерност и заложените в чл.8 ал. 1, вр. чл.7 ал. 1 т. 7, вр.
чл.11 и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения. В тази връзка намира, че правилно са присъдени
такива в минимален размер – 400 лева за изготвяне на частна жалба срещу определение
преграждащо развитието на производството, както и адвокатското възнаграждение
определено съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 211,90
лева, тъй като претендираната сума, т.е. материалния интерес, в исковата молба
е посочен в размер на 1049 лева, при минимален размер на адвокатско
възнаграждение от 404,90 лв./ или общо разноските възлизат на 639,90 лева при
съобразяване с нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. На следващо място на ответника
съдът намира, че за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ, възнаграждението според настоящия съдебен състав действително
следва да бъде определено в размер на 100 лева, което е в съответствие с
разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото, което изчислено по съразмерност възлиза на 95,33
лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника. В този смисъл по
прихващане за адвокатски хонорар правилно е определена сумата в размер на
543,67 лева.
Предвид
изложеното, молбата за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по
адм.д.№2859/2022г. в частта на разноските следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр.
чл.144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№10981/21.07.2023г. от адв.Д., процесуален
представител на С.Д., с искане за изменение на решение №1001/10.07.2023г. по
адм.д.№2859/2022г. в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване в 7 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
|
СЪДИЯ: |
|