№ 2593
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Г. Шанова
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Д. Г. Шанова Гражданско дело №
20221100108074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 48462/29.07.2022 г.,
предявена от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, против
Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” № 33.
Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот с
идентификатор 68134.1601.6115 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на
изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед
18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр.
София, СО - район Студентски, ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 322 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, предишен идентификатор: 68134.1601.6001; 68134.1601.4813, номер по
предходен план: 2611, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.4813, 68134.1601.6001,
68134.1601.6116, 68134.1601.4744; Поземлен имот с идентификатор 68134.1601.6116 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник
на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район Студентски, ул.
„Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 863 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор: 68134.1601.6001; 68134.1601.4813; 68134.1601.4812, номер по предходен
план: 2603, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.6001, 68134.1601.4812, 68134.1601.6117,
68134.1601.4653, 68134.1601.4744, 68134.1601.6115, 68134.1601.4813; Поземлен имот с
идентификатор 68134.1601.6117 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на
изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед
18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр.
София, СО - район Студентски, ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 348 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
1
застрояване, предишен идентификатор: 68134.1601.4813; 68134.1601.4812, номер по
предходен план: 2602, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.4812, 68134.1601.6118,
68134.1601.4653, 68134.1601.6116; Поземлен имот с идентификатор 68134.1601.6118 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник
на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район Студентски, ул.
„Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 908 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За кулурна, религиозна сграда, комплекс,
предишен идентификатор: 68134.1601.6001; 68134.1601.4813; 68134.1601.4812, номер по
предходен план: 2601, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.4812, 68134.1601.6122,
68134.1601.6120, 68134.1601.4653, 68134.1601.6117, 68134.1601.6001.
Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху описаните недвижими
имоти на основание наследствено правоприемство - като единствен наследник по закон на
З.П.Д., с ЕГН: ********** и земеделска реституция, настъпила по силата на влязло в сила
Решение № 442 от 12.04.2007 г. на ОСЗ „Овча купел“, постановено по Заявление с вх. №
442/30.07.1999 г., подадено от З.Д..
Въпреки решението на ОСЗ „Овча купел“, за процесните имоти съществували
съставени актове за общинска собственост, с които имотите били актувани, като общински.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено по отношение на ответника, че е собственик на описаните недвижими имоти.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално – неоснователен.
Ответникът твърди, че в отговор на отправени от него запитвания, ОСЗ „Овча купел“
(впоследствие ОСЗ „Западна“) е отговорила, че не се е произнасяла с решения по образувани
административни преписки по ЗСПЗЗ, че в землище „Дървеница“ няма образувана преписка
в сроковете по чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ с регистриран собственик З.П.Д., както и че ОСЗ -
Западна не се е произнасяла с Решение № 442 от 05.02.2007 г. в представената форма и
съдържание. Това решение не било издадено от ОСЗ „Овча купел“.
Ответникът твърди, че след извършена проверка в архива на СО - район
„Студентски“, не е установено наличието на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от
ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001 г., издадени от техническата служба при районната
администрация, нито заявление за възстановяване на бивши имоти 2601, 2602, 2603 и 2611 в
УПИ І - за КОО и УПИ ІІ - „за параклис“, кв. 231, м. „Студентски град“. Заявява, че
приложените по делото скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-
138/27.05.2001 г. не са издавани от СО - район „Студентски“.
Ответникът оспорва истинността на представените от ищеца документи, а именно:
Решение № 442 от 05.02.2007г. на ОСЗ „Овча купел“; Скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4
и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001 г. Ответникът моли, производството да бъде
прекратено, евентуално – искът да бъде отхвърен. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и
служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните
възраженията на ответниците. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира
предявения иске за допустим, а направеното от ответника възражение за неоснователно. В
исковата молба са изложени твърдения защо ищеца счита, че притежава право на
собственост върху процесните недвижими имоти, а въпрос по същество е дали това е така.
По делото не е формиран спор между страните, а и видно от Удостоверение за
наследници с изх. № РСТ22-УГ01-2843 от 05.05.2022г., издадено от Столична община район
Студентски, ищеца М. Д. Д. е наследник по закон на З.П.Д., ЕГН **********. Не се спори, а
2
и се установява от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № РСТ21-
УГ01-6894 от 28.09.2021г., издадено от Столична община район Студентски, че З.П.Д. е едно
и също лице със З.П.Д..
С исковата молба са представени Решение № 442 от 12.04.2007 г. на Общинската
служба по земеделие, Община Овча Купел, ЕКАТТЕ 13072, Област София-град за
възстановяване на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост на З.П.Д.
във възстановими граници на част от бивша нива с площ от 2441 дка в строителните
граници на гр. София, кв. Дървеница, м. Канзоверица, р-н Студентски СО. Съгласно скица и
удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001г. възстановените части
от бившите имоти 2601, 2601, 2603 и 2611 к.л. 9, с площ от 2 441 кв.м. (две хиляди
четиристотин четиридесет и един кв.м.), попадат в УПИ I, кв. 231, м. Студентски град,
отредена „За КОО” и УПИ II, кв. 231, м. Студентски град, отредена „За параклис” със
заявление вх. № 442/30.07.1999г. Видно от Удостоверението Отдел „Кадастър и регулации“
при СО - район Студентски е удостоверил, че гореописаните имоти могат да бъдат
възстановени, тъй като не са отчуждавани за държавни и общински нужди.
Ответникът е оспорил своевременно като неистински горепосочените Решение № 442
от 12.04.2007 г. на Общинската служба по земеделие /л. 8/, както и удостоверение по чл. 13
ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001г. и издадената към него скица /л.18 и л.19/, с
твърдени еуза неавтентичност на положените подписи от посочените за техни издатели
лица.
Във връзка с така направеното оспорване е открита процедура по реда на чл. 193
ГПК. Приети за заключения на единична и тройна Съдебно-графологична експертизи
/последната неоспорена от страните по делото/.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тй като същите не установяват факти от
предмета на доказване, очертани от предявения иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от съществуването на
абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален
обект процесните недвижими имоти. В тежест на ищеца е да докаже, че притежава правото
на собственост върху описаните недвижими имоти на соченото придобивно основание -
наследствено правоприемство и земеделска реституция. В тежест на ответника е да докаже
релевираните правоизключващи възражения за придобито право на собственост върху
имотите.
Решението на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост в
стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него възниква правното
качество на обособеност на обекта на собствеността чрез индивидуализацията му, което
действие важи и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на
реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в
способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници или
определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Производството по ЗСПЗЗ е административно и постановеното решение поражда
конститутивно действие само, ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е
издаден валиден административен акт за възстановяването на правото на собственост.
Действието на решението на органа по поземлената собственост е за в бъдеще и се
разпростира, както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на
субекта (титулярите на правото на собственост).
Не всяко позитивно решение на органа по поземлената собственост, обаче, има
3
значението на придобивно основание и поражда правото на собственост върху конкретния
недвижим имот, а както вече се посочи такова действие пораждат две категории решения, а
именно - решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот (чл. 18ж, ал. 1
ЗСПЗЗ) и решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху
индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне.
Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ /изм. с ДВ.бр. 31 от 2003 г./ ОбСЗ постановява решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към
решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за
имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината,
поради което и влязлото в сила решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ . Моментът на проявление
на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж
ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на
собствеността на земеделските имот.
В случая, ответникът релевира възражения, че постановеното реституционно
решение е незаконосъобразен административен акт. Това възражение следва да бъде
разгледано и преценявано от съда по реда на косвения съдебен контрол.
Инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е
способ за защита правата на трети лица от които се иска да се съобразят с гражданско-
правните последици , в т.ч. и вещно-правния ефект, на този акт. Тази процесуална
възможност произтича от факта, че административното производство се развира изцяло без
участието на лицата – физически или юридически , които противопоставят свои права по
отношение на същия имот. Преценката при конкуренцията на правата на собственост може и
следва да се извърши в рамките на исковия процес по спора за материално право, разбира се
когато същият не касае хипотезите на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Този извод е в съответствие както с
разясненията на т.4 на ТР 6/2005 год. на ОСГК на ВКС , в която макар и да се разглежда
хипотеза на възстановена собственост по ЗВСНОИ по благоустройствените закони, важи и
се прилага и за хипотезите на земеделска реституция, така и в съответствие на
безпротиворечивата задължителната съдебна практика на ВКС , на която се позовават
касаторите : Решение № 201 от 30.06.2010 година по гр.д. № 79/2009 год. на ВКС-I отд.,
Решение № 251 от 19.03.2010 год. по гр.д. № 199/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение № 88 от
09.03.2012 год. по гр.д. № 1311/2011 год. на ВКС-II отд. , както и Решение № 407 от
13.07.2010 год. по гр.д. № 289/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение № 15 от 25.01.2011 год. по
гр.д. № 1302/2009 год. на ВКС-II г.о., и която се споделя изцяло от настоящия съдебен
състав.
Макар и да се приема за всестранна и пълна реституцията на бившата земеделска
земя също търпи изключения, в рамките на които може да бъде проведен косвения съдебен
контрол за законосъобразност на административния акт, с който се възстановява
собствеността на бивш земеделски имот /в този см. Решение № 250/2013 г. от 08.05.2014г. по
гр.дело № 3215 /2013г. на ВКС, Второ ГО, ГК/.
С дадените задължителни разянения по ТР № 9/2012 г., ОС на Гражданската колегия
на ВКС приема, че при възстановяването на собствеността върху земеделските земи,
извършвана по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ,
ПК/, последните имат конститутивно действие - т.е. с влизането им в сила настъпва
реституционният вещно-правен ефект. Доколкото се приема, че тези решения по своето
естество представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно
4
безспорно производство, развиващо се между заявителя и Об СЗ, в което се преценява дали
е налице право на възстановяване на собствеността от гл.т, само на доказателствата,
ангажирани от заявителя в прозводството. В това производство не участват лица, чиито
права се засягат, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост.
Ако трето лице се явява заинтересовано и счита, че правото му на собственост по
оношение на определен недвижим имот е засегнато от позитивно решение на Об СЗ, то това
лице може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу
валидността и материалната законосъобразност на реституционното решение, възможност
произтичаща от действащия чл. 17, ал. 2 ГПК.
В случая когато третото лице е Община, участваща в гражданския оборот като
равноспоставен гражданско парвен субект и като такъв носител на вещни права,
осъществената в рамките на спора за собственост защитата на общинската собственост, не
може да се ограничи от гл.т. на упражнените средства за искова защита, така като това е
сторил законодателя с полувателите на земеделски земи, съгласно разясненията на
тълкувателното решение.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. Като ответник по спора за
собственост, Общината чрез твърдението, че процесният земеделски имот законосъобразно е
актуван като общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗМСМА, предполага
наличие на противоставими вещни права, които могат да бъдат защитени чрез
правизклюващо възражение и искане за провеждане на косвен съдебен контрол на
реституционния акт, от които ищеца черпи правата си. Тежестта на доказване е не на лицето,
което ще черпи права, а на заявилия възражението. За последния е достатъчно, чрез
ангажираните доказателства, да създаде съмнение, че лисва елемент от фактическия състав
на реституцията.
В случая от приетата и неоспорена в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, тройна съдебно-
графологична експертиза безспорно се установи, че всички подписи в оспорените от
ответника документи не са положени от лицата, сочени за техен автор, като за изготвяне на
решението на поземлената комисия са използвани реквизити от различни документи
/печатни текстове от един документ и печатни текстове д подписи от друг документ/, които
впоследствие са сглобени.
Предвид изложеното съдът приема, че Решение № 442 от 12.04.2007 г. на Общинската
служба по земеделие, Община Овча Купел няма конститутивно действие и не легитимира
ищецае като собственик на процесните имоти. Това решението не може да се
противопостави на ответника. Предявеният иск за собственост по чл. 124 ГПК е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Относно отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски в размер на 2200 лв. – за заплатени възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен и неоспорен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, I-20 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„*********, против Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска” № 33, положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
5
признаване правото на собственост въз основа на наследствено правоприемство и
реституция по силата на Решение № 442 от 12.04.2007 г. на Общинската служба по
земеделие, Община Овча Купел, върху следните недвижими имоти: Поземлен имот с
идентификатор 68134.1601.6115 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на
изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед
18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр.
София, СО - район Студентски, ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 322 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, предишен идентификатор: 68134.1601.6001; 68134.1601.4813, номер по
предходен план: 2611, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.4813, 68134.1601.6001,
68134.1601.6116, 68134.1601.4744; Поземлен имот с идентификатор 68134.1601.6116 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник
на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район Студентски, ул.
„Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 863 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор: 68134.1601.6001; 68134.1601.4813; 68134.1601.4812, номер по предходен
план: 2603, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.6001, 68134.1601.4812, 68134.1601.6117,
68134.1601.4653, 68134.1601.4744, 68134.1601.6115, 68134.1601.4813; Поземлен имот с
идентификатор 68134.1601.6117 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на
изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед
18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр.
София, СО - район Студентски, ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 348 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид
застрояване, предишен идентификатор: 68134.1601.4813; 68134.1601.4812, номер по
предходен план: 2602, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.4812, 68134.1601.6118,
68134.1601.4653, 68134.1601.6116; Поземлен имот с идентификатор 68134.1601.6118 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник
на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район Студентски, ул.
„Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 908 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За кулурна, религиозна сграда, комплекс,
предишен идентификатор: 68134.1601.6001; 68134.1601.4813; 68134.1601.4812, номер по
предходен план: 2601, квартал: 231, при съседи: 68134.1601.4812, 68134.1601.6122,
68134.1601.6120, 68134.1601.4653, 68134.1601.6117, 68134.1601.6001.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*********, да заплати
на Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” № 33, разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в размер от
2200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7