№ 197
гр. Сливен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200068 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Н. М. М. с ЕГН ********** от гр.
С., против НП № № 24-0804-008799 от 07.11.2024 год., издадено от Началник Сектор в ОД
на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба”
в размер на 100,00 лева на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено издаденото НП
като неправилно и да им бъдат присъдени разноските по делото.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1243490 против жалбоподателя за
това, че на 20.10.2024 год. в 00,30 часа в община Сливен, път I-7, м. „Конак търла“ с посока
на движение кръгово кръстовище „Петолъчка“ управлява лек автомобил „Мерцедес Ц220” с
рег. № *****, собственост на М.Н.М., като при движението си същият допуснал следните
нарушения: 1) Нарушава пътна маркировка М1 – единична непрекъсната линия, с което
1
създава опасност за останалите участници в движението, движещи се зад и срещу него, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, а именно не
съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, опасност; 2) Движи се в лентата
за насрещно движение по път с две платна без това да е необходимо за изпреварване или
заобикаляне на препятствия, с което създава опасност за останалите участници в
движението, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП,
а именно на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти се движи в лентата за
насрещно движение, опасност и 3) При извършване на горепосочените маневри не подава
сигнал за маневра с ръка или светлинен пътепоказател, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно при маневра на ППС не подава
своевременно сигнал със светлинните показатели или с ръка. Актът бил връчен при отказ на
жалбоподателя на 20.10.2024 год., което било удостоверено с трите имена и подпис на един
свидетел (л. 48 – 49 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-008799 от 07.11.2024
год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, в което били
отразени следните нарушения: 1) Нарушава пътна маркировка М1 – единична непрекъсната
линия, с което създава опасност за останалите участници в движението, движещи се зад и
срещу него, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП, а именно при маневра
на ППС не подава своевременно сигнал със светлинните показатели или с ръка; 2) Движи се
в лентата за насрещно движение по път с две платна без това да е необходимо за
изпреварване или заобикаляне на препятствия, с което създава опасност за останалите
участници в движението, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно не
съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, опасност и 3) При извършване на
горепосочените маневри не подава сигнал за маневра с ръка или светлинен пътепоказател, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно на платно с двупосочно
движение, с две пътни ленти се движи в лентата за насрещно движение, опасност. За така
описаните нарушения на жалбоподателя били наложени: 1) административно наказание
„Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 26, ал. 1 от
ЗДвП; 2) административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179,
ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и 3) административно
наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от
ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.12.2024 год. (л. 11 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
2
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали са
доказани извършването на вменените във вина на жалбоподателя нарушения или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, законните разпоредби, които са били нарушени
виновно и основанието за налагане на административното наказание.
В конкретния случай и в акта, и в НП относно мястото на извършване на
нарушенията от жалбоподателя общо е посочено - Общ. Сливен, път I-7, м. „Конак търла“ с
посока на движение кръгово кръстовище „Петолъчка“, т.е. не е конкретизирано мястото на
нарушението. Посочената отсечка е дълга няколко километра и върху същата има поставена
различна хоризонтална и вертикална маркировка.
Мястото на извършване на нарушението е особено важно, тъй като в т. 1 от НП е
посочено, че жалбоподателят е нарушил пътна маркировка М1. В обстоятелствената част на
НП не е посочено на кой километър от тази отсечка е констатирано това нарушение, поради
което съдът не може да извърши преценка дали същото е осъществено. Още повече, че
видно от показанията на актосъставителя на голяма част от пътното платно маркировката
била непрекъсната, но имало места, на които била прекъсната. Освен това съдът констатира,
че е налице противоречие между описанието на нарушението и квалификацията на същото,
тъй като е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП, а именно при маневра на
ППС не подава своевременно сигнал със светлинните показатели или с ръка. Следва да се
отбележи, че такава разпоредба – чл. 26, ал. 1 от ЗДвП не съществува в ЗДвП, още по – малко
посочената в АУАН квалификация - чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, тъй като чл. 26 от ЗДвП
не съдържа алинеи и предложения.
По отношение на посоченото в т. 2 от НП нарушение в обстоятелствената част е
отразено, че то се изразява в: „Движи се в лентата за насрещно движение по път с две платна
без това да е необходимо за изпреварване или заобикаляне на препятствия, с което създава
опасност за останалите участници в движението“, което е квалифицирано като нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка,
опасност. Отново е налице противоречие между описанието на нарушението и
квалификацията на същото. Освен това в обстоятелствената част на НП за това деяние
изобщо не е посочено от административнонаказващия орган, в какво се е изразявала тази
опасност за останалите участници в движението и кой са били те. Това е особено
съществено, тъй като в съдебно заседание показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта са противоречиви. Според актосъставителя жалбоподателят се е движил с малко над
разрешената скорост, разминавали се с автомобили, които се движили в насрещното за тях
движение, а според свидетеля по акта - предвид високата скорост, с която се движил
3
жалбоподателят и честите завои на мястото, предразполагали водачът да навлиза в лентата
за насрещно движение, както и че не си спомня в лентата за насрещно движение да е имало
автомобили. За нарушението на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП, т.е. за неспазване на
пътните знаци и пътната маркировка. В обстоятелствената част на АУАН и на НП изобщо не
е отбелязано, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с какъвто и да е било пътен
знак, нито пък е посочено на кой километър от посочената отсечка е бил поставен същия. За
пълнота следва да се отбележи, че неспазването на пътните знаци и неспазването на пътната
маркировка са две различни нарушения на ЗДвП и съгласно разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН, за всяко административно нарушение следва да се наложи отделно административно
наказание. С оглед на обстоятелството, че административното наказание е наложено на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП, т.е. за неспазване едновременно и на
пътните знаци и на пътната маркировка, съдът намира, че административнонаказващият
орган е ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността
да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
По отношение на посоченото в т. 3 от НП нарушение в обстоятелствената част е
отразено, че то се изразява в следното: „При извършване на горепосочените маневри не
подава сигнал за маневра с ръка или светлинен пътепоказател“, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно на платно с двупосочно движение, с две
пътни ленти се движи в лентата за насрещно движение, опасност. Отново е налице
противоречие и несъответствие между описанието на нарушението и квалификацията на
същото. Деянието административнонаказващият орган е квалифицирал като такова
създаващо опасност, но такава изобщо не е отразена и описана в обстоятелствената част на
НП. Следва да се отбележи, че за нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание по чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която съдържа четири различни
хипотези, като не е посочено за коя от тях е наказан жалбоподателя. Освен това за да е
приложима тази санкционна разпоредба е необходимо в обстоятелствената част на НП да е
посочена конкретна непосредствена опасност за движението, което в настоящия случай не е
сторено. Само при квалификацията на нарушението е посочено „опасност“, но не е отразено,
в какво се изразява същата и дали се касае за непосредствена опасност за движението.
Следва да се отбележи, че по същия начин нарушенията на жалбоподателя са описани
и в съставения АУАН. Това от своя страна води до липса на изчерпателно фактическо
описание на нарушенията, което е задължително съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4
от ЗАНН, в именно посочване в акта на конкретните факти и обстоятелства, които, като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са
били извършени, следва да се съдържат в АУАН и е недопустимо изясняването на тези
обстоятелства – мястото на извършване на нарушенията и начина на тяхното осъществяване,
едва в хода на въззивното производство. Това е така, защото АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да
4
разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. Всички
останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат единствено доказателства в
подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не
е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в
наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушенията, както и обстоятелствата при които са били
извършени. Поради това, така издаденото наказателно постановление е съставено в
нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също
представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно фактическо
описание на нарушенията, както и обстоятелствата при които са били извършени, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да
знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята
защита.
С оглед гореизложеното констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване
на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, а именно липса на единство между
описанията на нарушенията, законните разпоредби, които са нарушени и основанието за
налагане на административните наказания. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание
му е наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество
(в този смисъл Решение № 59/08.01.2025 год. по КАНД № 575/2024 год. по описа на
Административен съд – Сливен).
С оглед констатираната липса на фактическо описание на нарушенията от
жалбоподателя, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да
приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в настоящия случай в НП липсват
съставомерни факти относно извършените нарушения, в това число място и начин на
извършване на същите.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
5
на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие
(л. 132 от делото) разноските са в размер на 400,00 лева, които съдът намира, че не са
прекомерни.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-008799 от 07.11.2024 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Н. М. М. с
ЕГН ********** от гр. С., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00
лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на
100,00 лева на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на Н. М. М. с
ЕГН ********** от гр. С. разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6