Р Е
Ш Е Н
И Е № 344
гр. Сливен, 16.03.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви граждански състав в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 5368/2019
г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187 и чл. 189 от ЗМВР, във вр. с чл.
19, ал. 2 от ЗИНС.
Производството
е образувано по искова молба на С.С. *** против Главна дирекция „“Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи - гр. София, с която са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация: чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР –допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 1664 лв. за общо 256 часа, в периода от 01.09.2016
г. до 30.09.2019 г., какво и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че през периода 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на
длъжност старши пожарникар в Регионална дирекция за пожарна безопасност и
защита на населението - гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна
дирекция ПБЗН при МВР и е изпълнявал служебните си задължения на 24 часови
смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време. Твърди още,
че ищецът има статут на държавен служител и работи по служебно правоотношение
съгласно ЗМВР, получава брутно месечно възнаграждение, което се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които е и
това за извънреден труд - по силата на чл. 178 ал. 1 т.3 от ЗМВР.
Сочи,
че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Твърди
също, че съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период или 280 часа годишно.
Сочи
също, че в процесния период са действали последователно Наредба № 8121 з-592 от
25.05.2015 г./в сила от 01.04.2015 г./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в
сила от 02.08.2016 г./ издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от
тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в двете
наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“, като Наредба №
8121 з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на
29.07.2016 г. Тези два наредби се предхождат от друга аналогична Наредба № 8121
з-407 от 11.08.2014 г. която урежда същите въпроси за работното време, и в нея
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 - чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична
регламентация за преизчисляване липсва, като затова субсидиарно се прилага КТ и
по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място или
8:7=1,143. /Съгл. чл.140 от КТ нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, или 35 часа седмично./
Излагат се твърдения, че за периода
01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил около 1792 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2048 часа, а преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника. Преизчисляването е на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР. Сочи, че
основното месечно възнаграждение на държавните служители се определя в Наредба
№ 8121з-919 от 13 юли
Твърди се, че през процесния
период ищецът е получавал заплащане за извънреден труд, но до определения брой
часове, който е отчел и може да се заплаща, т.е. по 70 часа на тримесечие, като
извънредния труд, получен след преизчисляването на нощен в дневен такъв, не е
платен до момента на ищеца.
Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенциите му и да осъди
Главна дирекция „ПБЗН” при МВР да заплати сумата от 1664 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256
часа за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за всички
направени по делото разноски, включително адвокатски хонорар.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил
такъв, с който се оспорват исковите претенции като неоснователна.
Не се
спори, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“—МВР
(ГДПБЗН—МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) и е заемал длъжността „старши пожарникар“ в РДПБЗН - Сливен при
ГДПБЗН - МВР.
Сочи,
че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците
и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §
1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от
формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ), като ищеца е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Твърди,
че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове
се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в KТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд,
като нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл.
136. ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 7 часа (чл. 140. ал. 1, изречение второ КТ).
Сочи, че съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в MI3P е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Сочи,
че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността
на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове.
Излага
твърдения, че през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. е действала една
Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
Сочи,
че в чл.3, ал.3 на наредбата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на
регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където законодателят е
определил продължителност на нощния труд от 8 часа, като същия се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121 з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи
по 0,25 лв. на час.
Излага
твърдения, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд,
като такова е било виждането на Министъра на вътрешните работи в хода на
процедурата по издаване на Наредба № 81213—592/25.05.2015 г., възприето от
Докладната записка peг. № 8121 р-20741 от 30.04.2015 г.. изготвена от дирекция
„Правно-нормативна дейност” в МВР. Сочи, че действително за период от около
девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121
з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни с
коефициент 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата), което е било в несъответствие със
ЗМВР и е поправено с Наредба № 81213—592/25.05.2015 г, като същия подход е
възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121 з-776 от
29.07.2016 г.
Сочи,
че в чл. 176 от ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните
служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл. 178 от ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и
възнаграждението за извънреден труд, като е направено ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът па допълнителните възнаграждения
за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. В ал.5 на същата
разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън
редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Освен
това, намира, че ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и
сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с
текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Излага твърдения, че извънреден
е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време, а полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
Твърди,
че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на
дежурство) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на
часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1,
не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече дори при общата
хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на
нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени
обаче по реда за заплащане на нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Твърди, че положеният от
ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва
с представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни
бележки за възнаграждението на ищеца, като счита претенцията за неоснователна и
сочи съдебна практика и прилага писмо
рег.№ 8121 р-17549/04.10.2019 г. на директора на Дирекция
"Правно-нормативна дейност’ в изпълнение на разпореждане на министъра на
вътрешните работи г-н Младен Младенов.
С оглед на изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Претендира за направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
случай, че размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от този,
определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
основание чл. 78, ал. ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В о.с.з. страните не се явяват и не изпращат
представители, депозирали са писмени становища.
С молба вх. № 4489/25.02.2020
г. постъпила по електронен път пълномощника на ищцата адв. Ж. ***, на осн. чл.
214 от ГПК, прави изменение на размера
на търсеното от ищеца допълнително възнаграждение, като го увеличава от 1664
лв. на 1716,36 лв. за незаплатени 246 часа извънреден труд за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Постъпила е молба с вх. № 4322/21.02.2020 г. от юриск.
Стойкова, представител на ответната страна, с която молят да се даде ход на
делото в тяхно отсъствие, тъй като са служебно ангажирани. Поддържат изразеното
становище в писмения отговор, ведно с приложените към него доказателства. Няма
да сочат нови доказателства, нямат възражения по доклада. Не възразяват да се
изслуша съдебно-икономическата експертиза, дори да не е представена в срок,
допускат, че заключението е математически вярно, но извършеното на
несъществуващо правно основание, поради което го оспорват. Предоставят на съда,
относно искането за изменение на иска. Представят и писмена защита с вх. № 4323/21.02.2020
г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът
е служител в Регионална дирекция на пожарна
безопасност и защита на населението – гр. Сливен, на длъжност Старши пожарникар.
По делото
е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че
ищеца е положил извънреден труд в размер на 346 часа, от които са му изплатени 98
часа. Некомпенсираните часове за процесния период са в размер на 246 часа ,
съответно полагащото му се парично обезщетение за положен извънреден труд е на
стойност 1716,36 лв. без да е начислен данък ДДФЛ в размер на 10%.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, компетентно и го приема и приобщава към доказателствения материал по
делото, въпреки становището на ответната страна, която счита, че заключението е
математически вярно, но то е извършено на несъществуващо правно основание.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения
иск чрез увеличаването му, от 1664 лв. на 1716,36 лв. за незаплатени
246 часа извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
Приети са като
доказателство по делото представените от страните писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства,
ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото
писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 и чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
Установи се в производството безспорно, че ищеца
е служител в Регионална дирекция на пожарна безопасност и защита на населението
– гр. Сливен, на длъжност Старши пожарникар, както и че за процесния период
е положил нощен труд.
В открито съдебно заседание проведено на 25.02.2020 г.,
съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска чрез увеличаването му, от 1664 лв. на 1716,36 лв.
за незаплатени 246 часа извънреден труд за периода от
01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено към основното месечно
възнаграждение на държавните служители да се начислява и изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Предвидено е, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24- часови смени сумарно за тримесечен период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Установи се, че ищеца за процесния период е работил на 8, 12 и 24- часови дежурства.
Съгласно Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
04.11.2003 г., работно време е всеки период, през който работникът или
служителят работи или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите
задължения.
От заключението
приобщената към доказателствения материал съдебно-икономическа експертиза се доказва,
че на ищеца не са изплатени суми за 246 часа извънреден труд.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
За процесния исков период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Понастоящем липсата на такава изрична норма не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране, поради което предявеният иск следва да се уважи в
размер, до който е допуснато изменение на предявеният иск – 1716,36 лв. за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., за 246 часа.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за неоснователно. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата
молба, е един, в размер от 1716,36 лв., тъй като претендираното вземане е за
парична сума, представляващо задължение за заплащане на положен извънреден
труд. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което разноски за него следва да се присъдят в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
върху общия размер на материалния интерес, а именно претендирания - 350 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважения иск,
която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, е в размер на 68,65 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при Министерство на вътрешните работи - София,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, представлявана
от гл.комисар Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Й.Ж. *** сума в размер на 1716,36 лева /хиляда седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща възнаграждение
за извънреден труд в размер на 246 часа, положен за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при
Министерство на вътрешните работи - София, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, представлявана от гл.комисар Николай
Николов, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Й.Ж. ***, сумата от 350 /триста и петдесет лева/ лв.,
представляваща направените от
него в производството разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при Министерство на вътрешните работи - София,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, представлявана
от гл.комисар Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Сливен, държавна
такса върху уважения иск в размер на 68,65
/шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 /двеста лева/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: