Решение по дело №1431/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Ю. З. М., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, чрез адв. Н. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица]срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер от 15 000 лв., както следва:

-за периода от 05.10.2019 г. до 10.10.2021 г. в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва считано от 04.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата;

-за периода от 28.11.2021 г. до 04.07.2024 г. в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва считано от 04.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата;

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар в затвора; на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно; когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; в затвора няма пералня и през двата искови периода, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се образуват влага и мухъл.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът, участва лично чрез осъществена видеоконферентна връзка със Затвора – София и се представлява от процесуалния си представител, като поддържа исковата молба и моли съдът да уважи същата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото на обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Алтернативно посочва при доказване на иска да бъде приложен принципът за справедливост.

По данни от писмо рег. № 4925 от 13.08.2024 г. на Началник Затвора – [населено място], се установява, че Ю. З. М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в част от посочените по-горе периоди, а именно:

За първия исков период в Затвора Пловдив от 05.10.2019 г. /началната дата на исковия период/ до 28.01.2020 г., /на 29.01.2020 г. е бил освободен поради изтърпяване на наказанието/ и от 26.11.2020 г./постъпил в Затвора от сектор „Арести“/до 10.10.2021 г. /крайна дата на първия исков период/ (само за сравнение - исковият период е от 05.09.2019 г. до 10.10.2021 г.).

За втория исков период, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, както следва: от 28.11.2021 /началната дата на исковия период/ до 20.10.2022 г., / на 21.10.2022 г. е бил освободен поради изтърпяване на наказанието/ и от 23.01.2023 г. /постъпил в Затвора от сектор „Арести“/ до 04.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/.

В справки и становища /л. 56-57; л. 58; л. 61; л. 64-68/ е посочена информация за спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещенията, квадратурата на санитарните възли и размерът на прозорците, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. Видно от приложеното, по отношение на първия исков период от 05.10.2019 г. до 28.01.2020 г. (общо 116 дни) в помещение №39, на трети пост, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, при съотношението квадратура на стаята към брой пребиваващи лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек. Същото се отнася и досежно част от втория исков период, а именно от 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. (общо 42 дни), когато М. е пребивавал в стая № 14 на шести пост.

Тук следва да се посочи, че за част от първия исков период от 26.11.2020 г. до 10.10.2021 г. вкл. (общо 319 дни) от страна на ответника не е предоставена информация в кои спални помещения е бил настанен ищеца и колко човека са бил настанени заедно с него в тях.

За останалите части от претендираните периоди, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, се установява, че през периодите на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора [населено място] всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лиш.св. Във всички помещения е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Водата в затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа за града, с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Спално бельо и постелъчен инвентар се получава от лиш.св. в деня на постъпване. При желание от страна на лиш.св., домакинът осигурява комплекти, колкото са необходими, такива могат да получат и от своите близки.

Прането е по усмотрение на лишения от свобода в пералнята на затвора/съгласно представен седмичен график за ползване на служебната пералня – л.72-гръб/, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машина, а когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето. За периода през които л.св. е пребивавал в Затвор Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и л.св. са имали достъп до нея по утвърден график. Същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като сушилнята за дрехи и гладачния каландър са функциониращи. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите л.св., по време на ремонта на професионалната пералня, е чрез три броя по-малки перални машини с по - малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от л.св. според нуждите им през месеца.

Къпането на лиш.св. се осъществява в обща баня по предварително изготвен график, най-малко два пъти седмично, а на работещите е осигурен ежедневен достъп до баня.

Хигиената в спалните помещения е задължение на лиш. св., настанени там, като за целта им се осигуряват съответните прибори, както и ежемесечно им се раздават по 2 бр. сапуни и 400гр. прах за пране, за което е приложена таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец. Посочва се още, че същите мога да бъдат закупени от лавката на затвора или да бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получат, ползват и държат при себе си, с оглед Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието.

Всички л.св. могат да ползват и библиотеката, която е на територията на пенитенциарното заведение, съгласно утвърден график.

През втория исков период М. е включен в образователен процес като ученик в СУ "Св. Иван Рилски" при Затвора - [населено място], както и е устроен на работа в „Обособено производство“. Многократно е включван в различни групови мероприятия - „Спортна пролет“; Евангелска петдесятна църква - служба с П. М.; Великденски концерт; Турнир по белот; Религиозна подкрепа: Католическа църква - орден „Мисионерки на любовта, сестрите на Майка Тереза“

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в МЛС. В тази връзка са представени протоколи за ДДД от м. 08, м. 09, м. 11 за 2019 г.; от м. 01, м. 05, м. 08, м. 09 за 2020 г.; м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 11, м. 12 за 2021 г.; м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09 за 2022 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 05, м. 11 и два протокола от м. 12 за 2023 г.; м. 02, м. 04, м. 06, м. 07 за 2024 г. В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

По делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели Н. А. А. и М. В. М., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени техни впечатления. Като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в това изрично посочено от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства за първия исков период се установява, че М. не е пребивавал в Затвора [населено място]:- от 29.01.2020 г. (когато е бил освободен) до 25.11.2020 г. (на 26.11.2020г. отново е влязъл в затвора), общо 302 дни. Що се отнася до втория исков период, се констатира,че М. не е пребивавал в затвора за периода от 21.11.2022 г. (когато е бил освободен) до 22.01.2023 г. (на 23.01.2023 г. отново е постъпил в затвора) или общо 62 дни.

Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които М. не е пребивавал в Затвора Пловдив), исковите претенции не са неоснователни.

На следващо място, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за посочените периоди.

Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото /вземането/ бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради изтичането на давностния срок за предявяването му.

Съгласно §1 ЗР ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, „с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /арг. от чл.118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение и след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност.

Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в случаи на непозволено увреждане, от прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№3/2004г., ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им. Във връзка с изложеното по-горе, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответника, обективирано в писмен отговор, за погасяване на иска по давност се явява неоснователно по отношение първия исков период, тъй като от 29.01.2020 г. /когато ищецът е освободен от изтърпяване на наказанието, т.е. първият момент, от който е действието/бездействието е преустановено/ не е изтекла петгодишната погасителна давност.

В обобщение на всичко изложено, твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоите на ищеца в Затвора Пловдив, а именно за първия исков период в Затвора Пловдив от 05.10.2019 г. до 28.01.2020 г. вкл., и от 26.11.2020 г. до 10.10.2021 г. /крайна дата на първия исков период/; и за втория исков период от 28.11.2021 /началната дата на исковия период/ до 20.10.2022 г., и от 23.01.2023 г. до 04.07.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба

Следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение като в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. /всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. /умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. /унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал. 3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал. 5 от посочената разпоредба, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: „10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/. В посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложените му наказания „лишаване от свобода“ през двата периода, в Затвора Пловдив са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. М. е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е стандарт за страната.

По отношение на твърдението, че за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство (карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, то твърдяната последица изобщо не е доказана. Действително, от свидетелските показания става ясно, че това е така, но това обстоятелство по никакъв начин не сочи на нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и на налична невъзможност за ползване на банята. Не са констатирани и заболявания на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с моментното преминаване след баня през открито пространство, а доказателствената тежест за това е била на ищеца.

Съдът намира за неоснователно и оплакванието, че когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка. Видно от доказателствата, представени от ответника, действително карето, на което ищецът е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда е можело да бъде използвана тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение.

Неоснователни са и оплакванията по отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на М. и хигиената в спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение на лишения от свобода. Действително е посочено, че от началото на 2023 г. професионалната пералня в Затвора е в ремонт от продължителен период, но с цел обезпечаване на процеса на пране от страна на затворническата администрация са сложени три броя по-малки перални машини, с по-малък капацитет на килограми за пране. Също така, както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед на всичко изложено, няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за липсата на пералня в Затвора.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „килиите“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“, видно от което за лишените от свобода получават амбулаторни прегледи по график. Не се установява и ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. При липса на здравословни проблеми, не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим. Или, не се установяват твърденията, че на ищеца не се оказват необходимите медицински грижи. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите не посочват конкретни здравословни проблем у ищеца, на който да не са оказани необходимите медицински грижи.

По оплакването на ищеца, свързано с това, че претърпял неимуществени вреди във връзка с обстоятелството, че в Затвора Пловдив бил пребивавал с лица, които са с диагноза ХИВ и липсата на провеждани изследвания за това, респ. на провеждано лечение на тези лица, респ. настаняването им в болнично заведение, както и оставянето им на произвола, съдът намира същото за напълно неоснователно. В тази насока от показанията на свидетелите не се установява, да е налице подобно отношение към лишените от свобода, които са диагностицирани с ХИВ, или СПИН. Относно твърдението, че лишените от свобода с ХИВ/СПИН не били настанявани в болнично заведение, то не става ясно изобщо от формулировката по исковата молба по какъв начин посоченото обстоятелство уврежда ищеца, като се има предвид и факта, че не винаги подобно състояние налага изобщо лечение в болнично заведение. Следва да се има предвид, че медицинската наука е приела, че в никой случай не се налага изолация на носителите на вируса ХИВ и те биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени, освен по трите основни пътя – кръвен, сексуален, от майка – на дете.

Независимо от изложеното обаче, за част от процесните периоди ищецът е пребивавал в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м., а именно от 05.10.2019 г. до 28.01.2020 г. вкл. (по време на първия исков период) или общо 116 дни, и от 28.11.2021 г. до 20.10.2022 г. (по време на втория исков период) или 42 дни.

За периода от 26.11.2020 г. до 10.10.2021 г., или общо 319 дни (част от първия претендиран период) относно престоя на ищеца в Затвора Пловдив, както вече бе казано от страна на ответника не е предоставена никаква информация. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, Началникът на Затвора Пловдив е бил задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган е изпълнил частично, тъй като не е представил справка, съдържащи информация свързана с пребиваването на М., в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за обсъждания тук период - от 26.11.2020 г. до 10.10.2021 г.

Изложеното до тук, според настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС.

Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в Затвора Пловдив през част от втория исков период, а именно от 18.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл. – общо 157 дни. От затворническата администрация не са представени протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения за м. юни, юли, август, септември и октомври 2023 г, като е представен протокол е с дата 17.05.2023 г. и следващият е чак от 21.11.2023 г. При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетелите.

Тези факти (на обитаване на пренаселени килии и на заразеност) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе два периода периода, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите описани в настоящото решение, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъдят обезщетения по справедливост, именно в размер на:

- 3 488 лв. за периода от 05.10.2019 до 25.02.2021 г. вкл. и от 26.11.2020 г. до 10.10.2021 г. (представляващи част от исковия период по първия предявен иск, който е от 05.10.2019 г. до 10.10.2021 г.), или общо 435 дни, за престоя му Затвора Пловдив, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди;

- 1 592 лв. за периода от 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. и от 18.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл. (представляващи част от исковия период по втория предявен иск, който е от 28.11.2021 г. до 04.07.2024 г.), или общо 199 дни, за престоя му в Затвора Пловдив, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от 04.07.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

В останалата си част, исковата претенция остана недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

ІV. За разноските:

15. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 592,66 лв., съразмерно уважената част от предявените искове.

16. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Следователно искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав :

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Ю. З. М., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, обезщетение в размер на 3 488 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 05.10.2019 г. до 28.01.2020 г. вкл. и от 26.11.2020 г. до 10.10.2021 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 7 000 лв. и за периода от 29.01.2020 г. до 25.11 2020 г.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Ю. З. М., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив,, обезщетение в размер на 1 592 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 10.12.2021 г. до 20.01.2022 г. вкл. и от 18.06.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл , в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 8 000 лв. и за периодите от 28.11.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 21.01.2021 г. до 17.06.2023 вкл. и от 21.11.2023 г. до 04.07.2024 г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Ю. З. М., с [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Н. П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес [населено място], [улица], сумата от 592,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1431 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.