№ 12359
***, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110177760 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „И.Н.“ЕООД срещу
„П.“ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9697,24лв. на
основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД – представляваща претърпени от ищеца
имущсетвени вреди представляващи лихви върху невнесените данъчни задължения,
дължими поради неправилна дейност от страна на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 04.01.2013г. между двете страни е сключен Договор за
счетоводно обслужване. Посочва че на 29.09.2023г.е извършена данъчна провекра в
дружеството, в хода на която било установено, че са налице разлика между обявените в
справките декларации по ДДС суми по фактури с доставчици на ищеза и декларираните от
тях. Извършената проверка констатирала неправилно деклариране в справките-декларации,
вследствие на което е коригиран данъчният резултат и са начислени лихви за периода в
който са посочени неправилно суми по фактури, възлизащи на претендираната сума и
посочени от ищеца като вреди вследствие некоректно изпълнение на договорните
задължения от страна на ответното дружество. Иска от съда последното да бъде осъдено да
заплати проецесната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното и изплащане, както и направените разноски по делото.
Ответникът “П.”, ЕИК ***, дава становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Заявява, че действително договор между страните е сключен, като
същият е с предмет подготовка и подаване на документи за регистрация на ищцовото
дружество по ЗЗДС, както и изготвяне на ГДД към НАП, ГФО към НСИ за 2012г. Заявява, че
по съществуващия договор е налице изпълнение на задълженията му. Оспорва наличието на
облигационна връзка, по която вследствие на действия на ответника, да са нанесени
процесните вреди. Излага съображения, че ищецът не е претърпял вреди, доколкото не е
заплатил дължимите лихви към НАП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между действията на ответника и настъпилата вреда. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между
1
страните, породени от сключен Договор за счетоводно обслужване, че е изправна страна по
договора, че е претърпял имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника и че такава вреда не би
била налице, ако задължението беше изпълнено, които вреди се изразяват в извършено
плащане на 9697,24 лева.
В тежест на ответната страна е да докаже, че е изправна страна по договора.
Ищецът излага твърдения, че облигационна връзка с ответника е възникнала от
договор за счетоводно обслужване с дата 04.01.2013г. и е продължила през и периода 2019-
2023 г. срещу уговорено възнаграждение. От приложения по делото като писмено
доказателство Договор за счетоводно обслужване от 04.01.2013г. става ясно, че предметът
му обхваща единствено действия по подготвяне на документи за регистрация на фирма по
ЗДДС, изготвяне на годишна данъчна декларация и годишен финансов отчет към НСИ за
2012г. В т.1.1. от допълнителните разпоредби на договора е посочено, че същият се
прекратява след изтичане на уговорения срок.
Ответната страна навежда твърдения, че е изправна страна по договора от
04.01.2013г. и е изпълнила задълженията си по него, като в този смисъл са и ангажирани
доказателства, но доколкото същият е с регламентиран срок, не е продължил действието си.
Договорът за счетоводно обслужване, макар и нерегламентиран изрично в
позитивното право, се характеризира с това, че е двустранен, консенсуален, възмезден и
съгласно установената практика, носи белезите на договор за изработка и поръчка, тъй като
освен извършването на определени действия по него се дължи и резултат от полагането на
умствен труд / Определение № 353 от 29.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 200/2009 г., II т. о., ТК/
Липсата на представен по делото писмен договор не дава основание да се приеме, че такъв
изобщо не е бил сключен между страните, доколкото същите са търговци по см. чл.1,ал.2,т.1
ТЗ и за тях се прилагат правилата на търговския закон, съгласно който писмена форма за
действителност е необходима само в изрично посочени случаи - чл. 293 ТЗ. Договорът за
изработка и договорът за поръчка не са формални договори - т.е. формата не е условие за
тяхната действителност, от което следва, че не е необходимо договорът за счетоводно
обслужване да е бил сключен писмено.
Липсата на конкретна правна регламентация на договора за счетоводно обслужване
както и фактът, че обемът на правата и задълженията на страните по него не се определят от
закона, а зависят изцяло от уговорките между страните, означава, че за всеки отделен
случай клаузите в договора следва да бъдат установени чрез допустимите доказателствени
средства в гражданския процес, каквито обаче не бяха събрани в настоящия процес. От
приетите по делото доказателства не се установи съществуването на договор между
страните, било то формален или неформален, за процесния период. Представените от
ищеца платежни нареждания не доказват твърдяната облигационна връзка с ответника, а
единствено факта на плащане на суми в полза на ответника, като по голяма част от
платежните нареждания не са с получател ответното дружество, а трето за спора лице.
Сами по себе си платежните документи не могат да установяват съдържанието на
една облигационна връзка, съответно описаното в исковата молба “счетоводно обслужване”,
особено като се има предвид, че ищецът изобщо не е конкретизирал в какво се изразява
дължимото поведение на ответника и не е изложил никакви фактически твърдения относно
неизпълнението на договорните задължения/.
Доколкото с доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е разпределил доказателствена
тежест на страните, а на ищцовата страна е дал възможност по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК
да ангажира доказателства, относно юридическия факт, от който извлича изгодни за себе си
правни последици - наличие на валидно облигационно правоотношение през процесния
период, и вследствие липсата на други ангажирани по делото доказателства в тази връзка,
съдът приема за ненастъпил този факт.
В резюме съдът счита, че по делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват наличие на договорни отношения между страните. Възражение за липса на
договорни отношения е заявено в писмения отговор на ответника и ищецът следва да
установи валидно договорно отношение с другата страна по спора респ. съдържанието на
това отношение т.е. правата и задълженията на страните по него. Такива доказателства по
2
делото липсват. Само на това основание предявеният иск се явява неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че дори при установено наличие на валидно
правоотношение между страните за процесния период, общото понятие “счетоводно
обслужване” не конкретизира в достатъчна степен правата и задълженията на страните по
него, поради което съдът не може да обсъди и прецени клаузите на този договор, съответно
да отдели задълженията на ответника, да изложи становище за тяхното изпълнение, за да
направи в крайна сметка правен извод за това, дали ответника е изправна страна или не и да
ангажира евентуално неговата договорна отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника. Съгласно списъка по
чл.80 ГПК ответникът претендира сумата от 500лева адвокатско възнаграждение, които му
се дължат в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца “И.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, п.к. *, р-н *, ул.***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за
осъждане на ответника “П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. *, р-н
*, ул. *, *, да заплати сумата от 9697,24 лева имуществени вреди, представляващи лихви
върху невнесените данъчни задължения, последица от неизпълнението на договорно
задължение на ответника по договор за счетоводно обслужване, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба 31.12.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА “И.Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. *,
р-н *, ул.***, да заплати на ответника “П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, п.к. *, р-н *, ул. *, *, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сторените в
настоящото производство разноски в размер на 500 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3