Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260102
гр. Ботевград,
05.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдия *****гражданско дело No
1884 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432 от Кодекса за застраховането
/КЗ/.
Ищецът- А.И. *** твърди, че на 12.05.2017 г. около 22.00 часа по главен път
I-1, в района на 188-ми километър настъпило пътнотранспортно произшествие между
управляван от *****лек автомобил марка “БМВ”, модел “320И” с рег. No СА***ВН, и управляван от ***лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Голф” с рег. No СО***ВН. Сочи,
че тя е пътувала в лек автомобил марка “БМВ”, модел “320И” с рег. No СА***ВН на задната седалка по средата. Твърди, че и
двамата водачи нарушили правилата за движение по пътищата и станали причина за
настъпване на произшествието, при което по непредпазливост причинили на ищцата
следните телесни увреждания: мозъчно сътресение; прогресиращо хронично
възпаление на върха на дясната пирамида в областта на средната черепномозъчна ямка; контузия с
охлузване и подкожен хематом челно и зигоматично в
ляво и лявата лицева половина; посттравматични стабилни корпорални
фрактури на телата на Т2, 3, 4; фрактура на зъб; наличие на чужди тела стружки
от стъкло в лявото ухо отстранени пет месеца след претърпяното ПТП, създавайки
условията за намален слух и болков синдром. Сочи, че
след пътнотранспортното произшествие е откарана до болница в гр. Ботевград, а от
там е откара от екип на СМП в спешното отделение на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”,
където е прегледана по спешност и приета в Клиника по неврохирургия и където са
установени горепосочените травматични увреждания. След проведеното й
консервативно лечение е изписана на 16.05.2017 г. с препоръки за домашно
лечение. Поддържа, че поради продължаващи силни болки в гръбначния стълб й е
препоръчано да направи ЯМР изследване, от което е установено наличие на
посттравматични стабилни корпорални фрактури на Т2,
3, 4. Излага, че във връзка с лечението си е направила следните разходи: на
01.06.2017 г. сумата от 450.00 лв. за ЯМР преглед на шиен и торакален
гръбнак; на 05.06.2017 г. сумата от 440.00 лв. за ЯМР преглед на главен мозък и
извършена венозна апликация. Сочи, че във връзка с процесното ПТП е образувано
досъдебно производство No 136/2017 г. по описа на ОДМВР - София (РУ -
Ботевград), пр.пр. No 500/2017 г. по описа на РП -
Ботевград. Срещу двамата водачи ***и *****има влезли в сила наказателни присъди
за настъпилото на 12.05.2017 г., около 22:00 часа, по главен път I-1 с посока
на движение от с. Скравена към с. Новачене ПТП. Твърди, че и двата леки
автомобили към датата на ПТП имат договори за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, сключени със ЗД “***” АД. Поддържа, че за
обезщетяване на причинените й неимуществени и имуществени вреди е депозирал
молба до ответника ЗД “***” АД от 05.04.2018 г., ведно с приложена банкова
сметка, ***зплатено. Излага, че за лечението си е
направила разходи на стойност 890.00 лв. Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати сумата от 890.00 лв., представляваща
причинени й имуществени вреди – направени от нея разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- ЗД “***” АД, гр. София, в депозиран в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане
на делото и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно
обезщетение, като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ тримесечен срок от предявяване
на претенцията пред застрахователя, изтичането на който е процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в случая не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба- ищцата е депозирала
претенцията си за вреди пред застрахователя на 05.04.2018 г., на 24.04.2018 г.
застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи, като на
08.07.2019 г. пълномощникът на ищцата е представил само удостоверение за
банковата й сметка, като на 05.08.2019 г. застрахователят отново е изискал
допълнителни документи. Същите не са представени от ищцата, а вместо това е
депозирана исковата молба в съда на 07.11.2019 г. Твърди, че застрахователят не
е надлежно сезиран за произнасяне и не е поставен началния момент, от който
почват да текат сроковете за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно по чл.
498, ал. 3 от КЗ. Заявява, че с действията си увреденото лице го е поставило
във фактическа невъзможност да определи размера на обезщетението, включително
наличие/ липса на основание за изплащането му, както и да изплати такова в
законовия 3 месечен срок, като последното е от значение и за определяне на
момента, от който ищецът може да претендира лихва за забава.
По същество оспорва исковете като неоснователни и
недоказани, както и като завишени по размер. Оспорва наличието на доказателства
за деяние, неговата противоправност,
виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди. Оспорва
законосъобразността на издадения на 12.05.2017 г. Констативен протокол No 96,
като неотговарящ на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба No Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението, че
ищецът има качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като
Констативният протокол е съставен незаконосъобразно, от него не може да се
установят пострадалите лица и механизма на настъпване на процесното ПТП.
Заявява, че оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, като и
твърдението пътният инцидент да се е осъществил единствено по причина на
действията на водачите на леките автомобили. Оспорва и твърденията за настъпили
в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент имуществени
вреди. Счита, че е налице изключителен принос на пострадалия, който прекъсва
причинно следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпване на събитието. Причина за настъпване на процесното ПТП се корени във
факта и че пострадалият е бил без поставен обезопасителен
колан, като е налице самоувреждане на лицето и е
налице изключителен негов принос. Дори да се приеме, че вредите са настъпили
вследствие на твърдяното ПТП, то счита, че същите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно
деяние. Прави и възражение за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия, като сочи, че причина за настъпване на
телесните му увреждания са извършени от нея виновни нарушения на разпоредбите
на ЗДвП, изразяващо се в непоставен обезопасителен
колан. Заявява, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан, не би се
стигало до настъпване на вредоносния резултат или вредата не би била в същия
обем. Предвид това са налице основания за намаляване на обезщетение на ищеца
поради съпричиняване на настъпилите вредни последици.
Оспорва и твърдението на ищцата, че вследствие на процесното ПТП е претърпяла
посочените в исковата молба телесни увреждания, като няма представени от нея
доказателства, установяващи наличие на мозъчно сътресение, прогресиращо
хронично възпаление на върха на дясната пирамида в областта на средната черепномозъчна ямка. Не е вярно и
твърдението на ищцата, че е имала наличие на чужди тела стружки от стъкло в
лявото ухо, отстранени пет месеца след претърпяното ПТП, които й създавали
условията за намален слух и болков синдром, като
твърди, че същите са били почистени още при приемането й в УМБАЛСМ “Пирогов”
ЕАД, а не пет месеца по-късно. Оспорва и твърдението на ищцата, че
посттравматичните фрактури на телата на Т2, 3, 4, както и възпалението на черепномозъчна ямка, са следствие
на процесното ПТП. Твърди, че твърдените от ищцата травми не са били налице непосредствено
след инцидента и не са следствие на претърпяното ПТП, както и че в по-късния
период, в който са направени ЯМР-та, ищцата е претърпяла друга травма или друго
произшествие, довело до възникване на твърдените увреждания, което изключва
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП на 12.05.2017 г. и
уврежданията, довели до извършване на имуществени разходи от ищцата. Оспорва
като неоснователна и претенцията за заплащане на лихва. Претендира разноски по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото
безспорно се установява, че по НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград в
съдебно заседание на 22.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на
наказателното производство, като е признал *****за виновен в това, че на
12.05.2017 г. около 22.21 часа в с. Скравена, обл.
Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока
на движение от гр. Ботевград към с. Новачене, обл.
Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
“БМВ 320 И” с peг. номер СА *** МР при условията на
независимо съпричиняване с ***от гр.Ботевград нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16,
ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1, т.1
от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
в km/h - категория В, в
населено място - 50 km/h“) и тези визирани в
разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата (чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „
Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на
които е разделено платното за движение и очертаване на неговата граница“ и
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната
линия - МГ. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат…..”) като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ
320 И” с рег.номер СА ***МР със скорост от 117 км/час и несъобразявайки
наличието на предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с път без
предимство“ и А40 - „Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни
произшествия“ е пресякъл единичната непрекъсната линия, отграничаваща
дясното от лявото платно за движение, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, в резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от него
автомобил и извършващия в този момент ляв завой и намиращ се в лентата за
насрещно движение лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер СО 42 06 ВН и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред
които и на А.И. ***, изразяваща се в: счупване на телата на 2, 3 и 4 гръдни
прешлени, което
увреждане й е причинило „трайно затруднение на движението на снагата“ зa срок по-голям от 30 дни, за което и на основание чл.343,
ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил на *****наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което, на
основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/ години, считано от датата
на одобряването на споразумението от съда.
Безспорно се
установява, че по НОХД No 90/2019 г. по описа на РС- Ботевград в съдебно
заседание на 15.02.2019 г. съдът е одобрил споразумение за решаване на
наказателното производство, като е признал ***за виновен, за това, че на
12.05.2017 г. около 22.21 часа в с.Скравена, обл.Софийска,
на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на
движение от с.Скравена към гр.Ботевград, обл.Софийска
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген
Голф”, с рег. номер СО *** ВН, при условията на независимо съпричиняване
с Мирослав Д. *** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5,
ал.1, т.1 и чл.37, ал.1 от Закона за
движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; чл.37,
ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. ….”) и това, визирано в чл.77, ал.1 от
Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има намерение да извърши маневра е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) като докато се е движил
с управлявания от него лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.номер СО 42 06 ВН със
скорост от 19 км/час, несъобразявайки факта, че ще премине кръстовище и ще се
включи в движението по първокласен път е предприел маневра ляв завой и е
навлязъл в кръстовище без да спре и без да пропусне насрещно движещия се с
висока скорост по път с предимство лек автомобил “БМВ 320 И“ с рег.номер СА ***МР, въпреки че е имал видимост към същия,
поради което е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и намиращия
се в лявата лента за движение с посока от гр.Ботевград към с.Новачене лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег.номер СА ***МР и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, сред които и на А.И. ***, изразяваща се
в: счупване на телата на 2, 3 и 4 гръдни прешлени, което увреждане й е причинило „трайно затруднение на
движението на снагата“ зa срок по-голям от 30 дни, за
което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1,
б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,
т.1 от НК, е наложил на ***наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на
настоящето споразумение от съда, като на основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го лишава от правото да управлява
МПС за срок от 10 (десет) месеца, считано от датата на одобряването на
споразумението от съда.
По делото като
безспорни са обявени обстоятелствата, че ищцата е предявила застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД
“***” АД с молба от 05.04.2018 г., както
и че е представила пред същото удостоверение за банковата й сметка, на която да
й бъде изплатено застрахователното обезщетение. С молбата си до ответника от 05.04.2018
г., ищцата е заявила искане да й бъде изплатено обезщетение за имуществени
вреди от процесното ПТП – разходи за лечение, в размер на 890.00 лв., както и
за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. Със същата молба ищцата е приложила
заверени преписи на съставения за ПТП-то Констативен протокол No 36 от 12.05.2017 г.,
както и множество медицинска документация и фактури, посочени в молбата. Безспорно
по делото е и обстоятелството, че ответното дружество не е изплатило
застрахователно обезщетение на ищцата за претендираните от нея имуществени
вреди.
С
писмо изх. No
НЩ-6046 от 05.08.2018 г. застрахователят ЗД “***” АД е изискал от ищеца А.В. още доказателства
за виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП-то,
като е заявил, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ това
обстоятелство, ЗД “***” не е в риск и няма основание да му изплати
претендираното застрахователно обезщетение.
От представените
заверени копия на Справки от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установява, че за управлявания от ***, признат за виновен
за причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване с ***),
лек автомобил с ДКН СА***МР, към момента на настъпване на произшествието на
12.05.2017 г. е имало валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
дружество ЗД “***” АД – застрахователна полица No BG/02/116002615869, със срок от
08.10.2016 г. до 07.10.2017 г., а за управлявания от ***, признат за виновен за
причиняване на процесното ПТП (в съпричиняване с ***),
лек автомобил с ДКН СО *** ВН, към момента на настъпване на произшествието на
12.05.2017 г. е имало валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД “***”
АД – застрахователна полица No BG/02/117000975872, със срок от 27.03.2017 г. до
26.03.2018 г. Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото
заверени копия на застрахователни полици No BG/02/116002615869 и No BG/02/117000957872 на ЗД “***” АД.
По делото като
доказателства са приложени и заверени копия на наличните медицински
документации при УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД и при Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика –
“Русев ЕООД” гр. София, свързани с приема, лечението и престоя на А.И.В. след процесното ПТП от 12.05.2017 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Г.Н.Д. и П.М.Г., от показанията на които се установява, че
двамата са се возили в управлявания от Мирослав Иванов лек автомобил “БМВ”, като в този автомобил са били
общо пет човека. Свидетелят Г.Д. се возел отзад- в дясно, до водача Мирослав
бил свидетелят П.Г., а ищцата А.В. седяла на задната седалка по средата.
Свидетелят Г.Д. твърди, че всички в техния автомобил са били с поставени колани.
Лекият автомобил, в които те пътували, бил блъснат от другия автомобил от
дясната му страна и бил изцяло смачкан от тази му страна. След удара ищцата А.
била сгъната цялата, от главата й течала кръв. Свидетелят П.Г. сочи, че след
удара техният автомобил бил преобърнат на една страна, като впоследствие
Мирослав обръщал колата на обратно, за да си падне на гумите. След удара видял,
че ищцата – А., била паднала на предната седалка до него.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото
лице В.Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза, от което се установява,
че съгласно наличната по делото медицинска документация при ищеца са установени
следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, контузия и охлузване и хематом в
челната област на главата и лицето вляво, в областта на горната устна вляво и
лявата скулна област; Фрактура на коронката на първи
долен ляв зъб; Посттравматични стабилни фрактури на телата на 2, 3 и 4 гръдни
прешлени, както и порезни наранявания с наличието на чужди тела/стъкла/ във
външния слухов проход на лявото ухо. Всички
разходи направени в хода на лечебния процес и непокрити от НЗОК, ако лицето е
здравноосигурено, са необходими за лечението на травматичните увреждания, причинени от ПТП-то. Съгласно
заключението, всички констатирани при ищцата травматични увреждания са получени в
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат при
контакт с части на интериора на автомобилното купе, като не е възможно по
морфологичен път да боде конкретизирано точно от контакт с кои детайли са
получени. По своя характер фрактурата на торакалните
прешлени представлява високоенергийна травма. От заключението се установява
още, че средният оздравителен период от подобни гръбначни травми е около 7-8
месеца, а за получените мекотъканни травми е около 25
дни. Съгласно заключението, в медицинската документация няма отразени контактни
увреждания по тялото на пострадалата, които да съответстват на такива,
получаващи се от правилно поставен обезопасителен
колан. От същото заключение се установява
също, че основните
травматични увреждания на ищцата са локализирани в областта на главата и лицето
и в областта на втори-четвърти гръден прешлени, като същите, преценени в
съвкупност, могат да се получан при рязкото
придвижване на тялото на пострадалата напред и нагоре в момента на удара, което
се наблюдава при липсата на поставен обезопасителен
колан, но подобни увреждания могат да се получат и при наличие на поставен
колан при деформации на автомобилното купе, които да причинят уврежданията. Съда кредитира заключението като
компетентно, задълбочено и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
432 от КЗ - пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По
допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.
140 от ГПК, поради което и не преповтаря изложените в същото съображенията за
това. В допълнение следва да се посочи, че в случая са изпълнени предпоставките
за допустимост на иска, предвидени в чл. 498, ал. 3 от КЗ, като увреденото лице
е предявило претенцията си пред съда както след изтичане на тримесечния срок по
чл. 496 от КЗ – застрахователната претенция е отправена с молба от 05.04.2018 г., а искът е предявен на 07.11.2019 г., така и след
отказ от страна на застрахователя да плати обезщетението /при алтернативното
изискване в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ на което и да е от тези
условия/.
Съгласно
чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или
да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да
откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата
на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите
не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за
произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на
чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2,
т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане
/б. “а”/; основанието на
претенцията не е било напълно установено /б. “б”/, или размерът на вредите не е
бил напълно установен /б. “в”/, се счита за отказване на плащане. Наред с това,
съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите,
когато за удостоверяването на ПТП-то е бил представен някои от изброените в т.
1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП (т.1). Сред
представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение
до ответника документи е и констативен протокол за ПТП No 36 от 12.05.2017 г. С оглед на
това, то и допълнително отправеното от застрахователя искане за представяне на
други документи, включително влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застраховано в дружеството МПС, какъвто акт не се изисква от
закона, и какъвто към този момент не е съществувал, представлява неправомерен
отказ на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията - в
нарушение забраната по чл. чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108,
ал. 4 от КЗ отговорът му, с който е изискал допълнителни документи, се счита за
отказване на плащане. Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск
е допустим.
По същество, съдът намира иска за
основателен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
За да бъде
уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач/и на МПС, в
резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди; вида и размера на
вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор/и за застраховка гражданска
отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода
на действие на същия/те застрахователен риск. В тежест на ответника е
докаже обстоятелствата, обуславящи липса на вина, доколкото
вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и за наличие
на действия на ищеца по съпричиняване на щетата.
В случая по
делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на
претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е
безспорно, че ищцата е сезирала ответното
застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение
с молба от 05.04.2018 г., като с допълнителна молба от 08.07.2019 г. е представила
пред застрахователя удостоверение за банковата си сметка. Не е спорно и
обстоятелството, че ответникът не е платил на ищцата застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на
наказателния съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от съда споразумение за
прекратяване на наказателното производство. Поради това в настоящия случай
съдът намира за категорично установено извършването на противоправните
деяния от лицата ***и ***, за които същите са признати за виновни с одобрени от
съда споразумения за прекратяване на наказателното производство – съответно по
НОХД No 90/2019 г. и НОХД No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград, като всеки
един от тях е нарушил конкретно посочени в одобрените от съда споразумения
правила за движение по пътищата и при условията на независимо съпричиняване с другия водач са причинили настъпването на
процесното ПТП на 12.05.2017 г. между лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. No СО 42 06 ВН (управляван от ***) и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No СА *** МР (управляван от ***), в резултат на което по
непредпазливост са причинили средна телесна повреда на повече от едно лице,
сред които и на ищеца А.И.В. – престъпления по чл. 343, ал. 3, б.“а”, вр. ал. 1, б. “б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС, задължителната сила на
присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, като в случая
причинените средни телесни повреди са елемент от фактическия състав на
извършените престъпления, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият
съд е длъжен да приеме за установени както факта на виновно извършване на
деянията от лицата ***и ***, в резултат на които е настъпило процесното ПТП на
12.05.2017 г. и тяхната противоправност, така и на
причинените от деянията телесни увреждания на ищеца, квалифицирани като средна
телесна повреда. С одобрените от съда споразумения по НОХД No 90/2019 г. и НОХД
No 102/2019 г. по описа на РС- Ботевград ***и *****са признати за виновни,
всеки един от тях, в това, че при процесното ПТП по непредпазливост са
причинили на ищеца А.И.В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на телата на 2, 3 и 4 гръдни
прешлени, което
увреждане й е причинило „трайно затруднение на движението на снагата“ зa срок по-голям от 30 дни. Поради това оспорванията
на ответника, че посттравматичните фрактури на телата на Т2, 3, 4 на ищцата не са вследствие на
процесното ПТП, както и че същият след ПТП-то е претърпял друга травма или
друго произшествие, довело до тези травми, са неоснователни, а посоченият
въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото производство предвид
задължителната сила на одобрените от съда споразумения за прекратяване на
наказателното производство. По същите съображения неоснователно е и
възражението на ответника, че евентуалните вреди не са настъпили в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно
деяние. Неоснователно като недоказано се явява и твърдението на ответника за
наличие на изключителен принос на пострадалата за настъпване на уврежданията,
поради това, че е била без поставен обезопасителен
колан при настъпване на ПТП-то. Доказателства за това не бяха събрани в
производството по делото, а напротив, единствените доказателства относно това
обстоятелство се съдържат в показанията на свидетеля Г.Д.,
пътувал в същия лек автомобил, в който се е возила ищцата, и който свидетел
твърди, че всички пътуващи в автомобила им са били с поставени обезопасителни колани. Действително, от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза не се установява наличие
на травматични увреждания на ищцата, сочещи на причиняването им от правилно
поставен обезопасителен колан, но същевременно вещото
лице не прави и категоричен извод за липсата на поставен такъв, т.е. за
невъзможност за получаване на процесните травми при наличие на поставен колан.
Следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС, включително обективирана в Решение No 19/08.02.2017 г. по дело No 50177/2016 г.
на ВКС, ТК, IV г.о., то при направено възражение за съпричиняване
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване,
а при възражение за съпричинияване поради непоставяне
на предпазен колан, наличието на обезопасителни
колани в процесното МПС не се презумира, а следва да
бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване
на вредоносния резултат - при условията на пълно главно доказване.
На следващо
място по делото безспорно се установи, че и за двата леки автомобила,
управлявани от виновните за настъпване на процесното ПТП лица - ***и ***, а
именно лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. No СО *** ВН (управляван от ***) и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No СА *** МР (управляван от ***), към датата на произшествието на
12.05.2017 г. е имало сключени валидни договори за застраховка
“Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответника ЗД “***” АД - застрахователна полица No BG/02/117000975872
със срок от 27.03.2017 г. до 26.03.2018 г. за лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. No СО***ВН, и застрахователна
полица No BG/02/116002615869 със срок от 08.10.2016 г. до 07.10.2017 г. за лек автомобил
“БМВ 320 И” с peг. No СА***МР.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че посочените в исковата
молба разходи, които са на стойност
890.00 лв., са за направени разходи, които са пряко свързани с точното диагностициране и проведеното лечение на травмите й,
причинени от ПТП-то.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е претърпяла имуществени вреди - разходи за лечение от причинените й в
резултат от същото телесни увреждания, които следва
да бъдат обезщетени. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя по застраховка гражданската отговорност на причинителите на
вредите на пострадалото при ПТП лице. Действителният размер на вредите
се установява от писмените доказателства и приетото от съда заключение на
съдебно-медицинската експертиза, а именно в размер на сумата от 890.00 лв.,
поради което предявеният иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен за пълния му
предявен размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото по съществото на спора и с
оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на
пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
платимо от ответника по делото, в размер на 300.00 лв., определен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за иска в размер на
50.00 лв. и разноски в производството за възнаграждение на вещо лице в размер
на 100.00 лв., или общо такси и разноски в размер на 150.00 лв.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “***” No
87, да заплати на А.И.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 890.00 лв. /осемстотин и деветдесет лева/, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение на травматичните й увреждания,
получени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 12.05.2017 г. по вина
на водачите на лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. No СО *** ВН и лек автомобил “БМВ 320 И” с рег. No СА *** МР, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника по договори за застраховка “Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2019
г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “***” No 87, да заплати
на адв. В.И.И. ***, с личен
No **********, със съдебен адрес:***, сумата от 300.00
лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “***” No 87, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза
на Районен съд- Ботевград сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, за държавна такса и разноски по производството, от които 50.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за разноски, както и 5.00
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :