и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 136/10.12.2007 г., постановена по НОХД № 1256/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Идриз Хашим Хашим от с.Чифлик, общ.Кърджали, за виновен в това, че на 04.08.2007 г. в гр.Кърджали, в маловажен случай, държал наркотично вещество с висока степен на риск – марихуана с нетно тегло 0.354 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.3%, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание “глоба” в размер на 800 лева, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – самоделна цигара със съдържание марихуана – 0.354 гр. Осъдил е също подсъдимият да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 525.90 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Идриз Хашим Хашим от гр.Кърджали, който я обжалва като неправилна, поради нарушение на закона и необоснованост. Твърди се, че по делото липсвали доказателства, че подсъдимият е придобил и държал наркотично вещество – 0.354 гр.марихуана, като намерената в автомобила му цигара не била негова и той не знаел за съществуването й. По време на досъдебното производство той действително бил признал, че инкриминираната марихуана е оставена в неговата кола от непознати момичета в гр.Димитровград. Тези обяснения обаче били отречени в съдебното заседание по делото и подсъдимият обяснил, че те не са верни и били дадени в състояние на безизходица и страх. Обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, които са кредитирани от съда, не били дадени пред съдия и не били четени в съдебното заседание, т.е. те не следвало да се третират като доказателство по делото и не можели да служат като основание за осъдителна присъда. Сочи се също, че в съдебно заседание била разпитана свидетелката Емине Ружди Халим от гр.Кърджали, която твърдяла, че инкриминираната цигара е нейна и подробно обяснила къде, кога и как е придобила и къде е съхранила. Тези показания необосновано били отхвърлени от съда и игнорирани като доказателствен източник. Поради изложеното и на основание чл.318, ал.6 от НПК, във вр.с чл.334, т.2 от НПК, във вр.с чл.336, ал.1, т.З от НПК, моли обжалваната присъда по НОХД № 1256/2007 г. на Районен съд-Кърджали да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия Идриз Хашим Хашим от гр.Кърджали, да бъде оправдан. Нови доказателства не се сочат. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на въззивното следствие не са искани и събирани, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка: През пролетта на 2007г. подсъдимият Идриз Хашим се снабдил от неизвестно лице с една цигара марихуана и поставил същата в намиращата се между двете предни седалки кутия на собствения му лек автомобил „Ауди 80" с ДК №К 75 99 АК. В последствие пътувал за чужбина и забравил за наличието на цигарата. След като се върнал в страната на 04.08.2007г. подсъдимият качил в автомобила си свидетеля Антон Стоянов и негов познат Дуран Сюлейман. При влизането си в превозното средство св.Стоянов носел със себе си найлонова торбичка, която поставил под предната дясна седалка. Тримата започнали да се разхождат в гр.Кърджали с лекия автомобил „Ауди 80" с ДК №К 75 99 АК, който се управлявал от подсъдимия. Около 17.00ч. на ул."Кап. Петко Войвода" автомобила бил спрян за проверка от служители на полицията по повод получена информация, че пътуващите в него лица държат наркотични вещества. Свидетелите и подсъдимия били отведени в сградата на РПУ-Кърджали за проверка, като при извършения оглÕд подс.Хашим заявил, че намиращата се в колата между двете предни седалки цигара е негова и е за лична употреба. Била намерена и иззета и найлонова торбичка, която съдържала бели таблетки с неустановен произход и субстанция. Бил съставен протокол за изземване на веществено даказателство и протокол за доброволно предаване. След извършената експертиза се установило, че в случая се касае за наркотично вещество с висока степен на риск - 0.354 гр. кафяво зелена растителна маса с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.3%. Констатирано било, че иззетите бели таблетки съдържат метамфетамини, като относно последните св.Стоянов бил осъден с влязло в сила споразумение по НОХД №1161/2007г. по описа на КРС. Видно от заключението на вещото лице Стефан Йосифов по извършената химическа експертиза, след изследване на предадената от подс.Идриз Хашим цигара с кафяво зелена растителна маса се констатирало, че се касае за химически състав като смес от тютюн и коноп, със съдържание на наркотично вещество с висока степен на риск - с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.3%. Конопът /марихуаната/ има наркотично действие, няма легална употреба и е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като е включен в Приложение №1 към закона към разстенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подс.Идриз Хашим Хашим е автор на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават показанията на разпитаните по делото свидетели – Антон Стоянов, Росен Пеев и Валентин Петков, които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и безпротиворечиви, както и събраните веществени и писмени доказателства по делото – заключението на вещото лице Стефан Йосифов, протол от 04.08.2007 г. за доброволно предаване на вещи от подс.Идриз Хашим, протокол за оглед на местопроизшествие от 04.08.2007 г. В тази връзка, извършеният от първоинстанционният съд подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. Така правилно не са кретидирани обясненията на подс.Хашим дадени на съдебното следствие, както и показанията на св.Емине Халим, тъй като същите са нелогични и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, а именно посочените показания на свидетелите Стоянов, Пеев и Петков. Последните установяват, че при спирането на автомобила управляван от подсъдимия и последвалата проверка, Идриз Хашим е заявил, че намиращата се в автомобила цигара е негова и е за лична употреба. В съответствие с показанията на посочените свидетели е и протокола подписан от подсъдимия за предаване на тази цигара на разследващите органи. Напълно нелогично е обяснението на подс.Хашим, че той нямал представа на кого е цигарата, но заявил, че е негова, тъй като не искал близките му да научат, че цигарата с марихуана е на жената, с която живеел на семейни начала – св.Емине Халим, и в същото време твърди, че когато разказал на св.Халим за намерената в автомобила му цигара, тя се разплакала и му казала, че е нейна. Или според логиката на неговите обяснения следва, че към момента на проверката той не е знаел чия е цигарата с марихуана, но заявил, че е негова без към този момент да знае кого прикрива и без да има логично обяснение защо поема чужда вина. Впоследствие разбрал, че цигарата е на св.Халим, но не искал близките му, а и нейните близки, да научават това и продължавал да твърди, че е негова, но на съдебното следствие решили да разкажат истината, а именно, че цигарата е на св.Халим, като тази нелогична и противоречива сама по себе си версия се поддържа и от св.Халим, която безспорно е заинтересована от изхода на делото. С оглед на описаните нелогични и противоречиви сами по себи си обяснения на подс.Хашим, а и противоречието им заедно с показанията на св.Халим, с останалите посочени по-горе доказателства, съдът не им дава вяра, като приема, че същите целят единствено оневиняването на подсъдимия. Или от изложеното следва единствено възможния и безспорен извод, че подсъдимият на 04.08.2007г. в гр.Кърджали е държал наркотично вещество с висока степен на риск - марихуана с нетно тегло 0.354 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.3%, без да има за това надлежно разрешение. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в поведението на подсъдимият, който е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че случаят следва да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, предвид изключително малкото количество на наркотичното вещество – 0.354 гр., както и ниското съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 0.3%. Тези характеристики безспорно определят степента на обществена опасност на конкретното деяние като силно занижена в сравнение с обикновените случай на престъпления от този вид. С оглед на изложеното правилен и законосъобразен е крайният извод на районния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, за което е признат за виновен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието на жалбодателя Хашим първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. Съдът е определил наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание над средния размер на предвиденото в текста на чл.354а, ал.5 от НК наказание „глоба”, а именно - 800 лева. Предвид изхода на делото, подсъдимият правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски от 525.90 лева. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 136/10.12.2007 г., постановена по НОХД № 1256/2007 по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |