Решение по дело №1400/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.07.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

29.05.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1400

по описа за

2018

година.

            Съдът е сезиран с трудов спор.

            Предявена е искова молба от Г.Х.Ц. от гр.Пазарджик , в която сочи, че със срочен трудов договор №396/01.01.2016г. била назначена на длъжността „полевъд“ при ответника в условията на пълно работно време и договорено трудово възнаграждение в размер на 420 лева месечно. Със заповед № 008/17.02.2017г. на управителя на дружеството, трудовият й договор бил прекратен , считано от 17.02.2017г.. Сочи, че при прекратяване на трудовия договор , ответникът останал задължен спрямо нея със следните суми, които моли да й бъдат присъдени:

-         420.00 лева – неизплатено трудово възнаграждение за 4 работни дни за месец декември 2016г. , равняващи се на 60 лева, както и обезщетение за временна неработоспособност за 19 дни, развяващи се на сумата от 360.00 лева;

-         260.00 лева – обезщетение за  временна неработоспособност за 13 дни през месец януари 2017г.;

-         420.00 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за 2016г.;

-         53.00 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2017г. до 18.01.2017г..

В хода на съдебното производство и на основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът допусна изменение на исковете, като претенцията по чл. 124 от КТ намали до нетния размер 99,11 лева, представляващо неизплатено трудово възнаграждение, а обезщетението по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г. – до размера на сумата от 425.04 лева.

 

Ответникът „Интерим БГ“ ЕООД гр.Кърджали в представения по делото отговор оспорва исковете. Сочи, че ищцата имала отработени само 4 работни дни за м.декември 2016г.. За периода от 07.12.2016г. до 08.01.2017г. ищцата представила болничен лист. Той бил последван от втори болничен лист за периода от 09.01.2017г. до 18.01.2017г.. След като приключили болничните , ищцата не се явила на работа. Тя нямала нито един отработен ден за м. януари 2017г.. Не се явила на работа и през м.февруари 2017г. и по тази причина нямала начислено и изплатено трудово възнаграждение. Това наложило на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ да й наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и да прекрати трудовия й договор, считано от 17.02.2018г..

      Съдът допусна за съвместно разглеждане в настоящото производство предявени от ответника срещу ищцата насрещни искове по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на 425.00 лева и чл. 220, ал.1 от КТ – 845 лева.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

От трудово договор №396/01.01.2016г. се установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжността „полевъд“, считано от 01.01.2016г.. В т.12 от Договора е посочено , че  договорът се прекратява с 30-дневено предизвестие от всяка от страните.

От справка на НАП, ТД-Пловдив се установява, че ищцата е работила при ответника за периода от 01.01.2016г. до 17.02.2017г..

От заключението на вещото лице по назначената СЧЕ се установява, че в периода от 07.12.2016г. до 18.01.2017г. ищцата е била в непрекъсната временна неработоспособност , за който е представила два броя болнични листове. Ответникът дължи на ищцата възнаграждение за 4 отработени дни – от 01.12.2016г. до 07.12.2016г. вкл. в пълен размер , равняващ се на сумата от 80.96 лева, както и 70% от възнаграждението за 3 работни дни, което се равнява на 42.50 лева. Или съобразно експертизата общият размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.12.2016г. възлиза на сумата от 123.46 лева. В нетен размер трудовото възнаграждение за м. декември 2016г. възлиза на сумата от 99.11 лева., което не било изплатено от ответника.

Установява се също така, че обезщетението за временна неработоспособност за периода от 12.12.2016г. до 18.01.2017г. е дължимо от НОИ , а не от ответника  и същото в размер на 2 337.86 лева било приведено по банковата сметка на ищцата с четири банкови превода.

Установява се също така, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2016г. е в брутен размер от 404.80 лева, а за неизползван 1 работен ден за 2017г. е в брутен размер от 20.24 лева, или всичко обща сума от 425.04 лева.

Ето защо исковете по чл. 124 от КТ и чл. 224 от КТ следва да бъдат уважени съответно иска по чл. 124 от КТ – до размера на сумата от 99.11 лева , а иска по чл.224 от КТ – до размера на сумата от 425.04 лева и в този смисъл следва да бъдат изцяло уважени съобразно допуснатото изменение на исковете, извършено с молба по чл. 214, ал.1 от ГПК с вх.№1759/11.02.2019г. (лист 80 по делото).

По насрещните искове, съдът съобрази следното: с исковата молба ищцата признава, че трудовият й договор е прекратен, считано от 17.02.2017г. въз основа на заповед №8/17.02.2017г. на управителя на ответното дружество. Видно от цитираната заповед, приложена към трудовото досие, със същата на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на работа два последователни дни, както и е разпоредено на основание чл. 221, ал.2 от КТ да заплати обезщетение за срока на предизвестието. Тъй като в т.12 от трудовия договор страните са договорили 30-дневен срок на предизвестие, то следва обезщетението да бъде в размер на 425.04 лева. Сумата по иска с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ не се дължи и този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се установиха предпоставките в разпоредбата. Касае се за дисциплинарно уволнение, което е извършено едностранно с влязла в сила заповед.

При този изход на делото следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдените суми в размер на 100.00 лева, както и да репарира по сметка на КРС направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на 160.00 лева. Страните следва взаимно да си заплатят сторените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, като в полза на ищеца е сумата от 600.00 лева , а в полза на ответника – сумата от 217.52 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  „ИНТЕРИМ БГ“ЕООД  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** с управител Х.Ф.И.  да ЗАПЛАТИ  на Г.Х.Ц. с ЕГН  ********** *** следните суми: сумата от 99.11 лева , представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2016г. до 17.02.2017г., както и сумата от 425.04 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху тези суми , считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.09.2018г. до окончателното им изплащане,  както и направените по делото разноски от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение.

      ОСЪЖДА „ИНТЕРИМ БГ“ЕООД  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** с управител Х.Ф.И.  да ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса върху присъдените суми в размер на 100.00 лева , както и направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на 160.00 лева.

 

      ОСЪЖДА Г.Х.Ц. с ЕГН  ********** *** да  ЗАПЛАТИ на „ИНТЕРИМ БГ“ЕООД  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** с управител Х.Ф.И. сумата в размер на 425.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 13.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 217.52 лева, като  ОТХВЪРЛЯ  изцяло иска по чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 845.00 лева, като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            Районен съдия: