Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 08.03.2021година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ
ФЕВРУАРИ, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………А. Д.………………и
в присъствието на прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 744
по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1056 от
05.08.2020година., постановено по гр.д. № 7979/2019г. Плевенският районен съд е
признал за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. 430, ал.1 ТЗ, по отношение на И.Ц.Ц., че дължи на
ищеца “РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД, следните
суми : 4 760,20 лева изискуема
главница, от която 871,58 лева главница за периода 20.11.2014 г. –
20.09.2015 г. и 3 888,62 лева главница за периода 20.10.2015г. до
20.07.2019г., ведно със законната лихва от 22.07.2019г. – датата на
постъпване на заявлението в съда, до изплащане на вземането, които суми
представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.07.2019г. по ч.гр.д.№4815/2019г. по
описа на ПлРС, като е отхвърлил иска за разликата до пълния размер на
изискуемата главница от 4 955,77лв., като неоснователен и недоказан.Искът е
уважен и спрямо ответника Б.Ц.Ц. относно дължимостта на следните суми : 4 760,20 лева изискуема
главница, от която 871,58 лева главница за периода 20.11.2014 г. –
20.09.2015г. и 3 888,62 лева главница за периода 20.10.2015г. до
20.07.2019г., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. – датата на постъпване
на заявлението в съда, до изплащане на вземането, като иска е отхвърлен за
разликата до пълния размер на изискуемата главница от 4 955,77лв., като неоснователен
и недоказан.Всеки от ответниците е осъден, на основани чл..430, ал.1 от ТЗ, да
заплати на ищеца сумата от 195,57 лева, представляваща неговата
половина от дължимата главница за периода 20.08.2019г. – 20.09.2019г.
по Договор за потребителски кредит от 28.02.2012г., сключен от наследодателя им З. Н. Ц.,
б.ж. на с.***, поч. на 11.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 12.12.2019г. до изплащане на вземането.В полза на банката са
присъдени, на
основание
чл.78, ал.1 от ГПК разноски, като всеки от ответниците е осъден да
заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД следните суми: сумата от 119,15лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 674,11лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Срещу така постановеното решение, в частта с която исковете са уважени, е
подадена въззивна жалба от И.Ц.Ц. и Б.Ц.Ц.,
чрез особения представител адв.А.Д.. В жалбата се правят оплаквания, че обжалваното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата, като са преповторени аргументите за неоснователност на
иска, изложени пред първата инстанция, които Плевенски РС не е приел за
основателни. Въззивниците молят съда да отмени решението на Плевенски РС и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените
срещу тях искове.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си старши юрисконсулт
Г.С., е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени
в писмения отговор на жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответниците И.Ц.Ц. и Б.Ц.Ц., че като наследници
на майка си З. Н. Ц. дължат на ищеца сумите произтичащи от Договор за
потребителски кредит от 28.02.2012г. и Анекс № 1 от 29.03.2013г.: изискуема главница в размер на 9 911.55 лева,
от която - редовно падежирала главница в размер на 1 743.16 лева, начислена за
периода от 20.11.2014 г. до 20.09.2015 г. включително и предсрочно изискуема
главница в размер на 8 168.39 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 4815/2019г. по описа на Плевенски РС.
При
условията на евентуалност - в случай, че главния /установителниен/ иск бъде
отхвърлен, на основание чл.79 от ЗЗД и указаното
от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013., ищецът е предявил осъдителен иск за същата сума
разделена по равно между ответниците, съобразно наследствените им права,
респ.задължения /по ½ за всеки/.
Безспорно е между страните, а и от представения
препис от Договор за потребителски кредит от 28.02.2012 г., се установява, че той е бил сключен
между
"Райфайзенбанк (България)"EAД от една страна, като кредитодател и от друга – от З. Н. Ц., като кредитополучател, като е било постигнато съгласие банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 14 118,78 лева. Съгласно чл.1, крайният срок за погасяване на
кредита е бил 15.02.2019г., който с Анекс № 1 от 29.03.2013г. е бил продължен до 20.09.2019г. Няма
спор, че съгласно чл.4. от договора за кредит, възнаграждението за банката е било : редовна лихва в размер на 8.50 %
за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, след
което лихвата се определя от 6-месечен
Sofibor плюс 4.097 пункта надбавка, като редовната
лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница
на годишна база. При забава е уговорено обезщетение за забава - наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна
(редовна) лихва се надбавя 10 пункта годишно, съгл.чл.4.6. от договора, върху забавените вноски за главница, считано от деня на
забавата до окончателното им погасяване. Безспорно е, че съгласно чл.5.2. от договора, погасяването на кредитът се извършва на равни
анюитетни месечни погасителни вноски, дължими
на 15-то число от съответния месец, а
след Анекса от 29.03.2013г. - на 20-то
число на съответния месец.
Няма спор, а се установява и от удостоверение за
наследници изх.№298/21.12.2016г., изд. от
Кметство с.***, че кредитополучателя З. Н. Ц. е починала на 11.11.2015г. и е
оставила за свои наследници по закон двама сина – ответвиците И.Ц.Ц. и Б.Ц.Ц.. Няма
спор, че банката е изпратила писма с изх.№810-21/14.01.2019г. и изх.№810-28/14.01.2019г.,
до кредитополучателя за обявяване предсрочна изискуемост на всички вземания по
договора, като писменото изявление на кредитора е било изпратено на адреса, посочен
от длъжника в договора. Волеизявлението е било насочено към наследниците на
кредитополучателя, но то не е достигнало до адресатите.
Спорно е съществува ли вземането на банката, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответниците и имат
ли те задължението да погасят дълга на майка си – кредитополучател по процесния
договор за кредит.
За да се произнесе по спора, въззивният съд взе
предвид следното : Съгласно приетото от Плевенски РС заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, за погасяване на кредита кредитополучателката е заплатила сумата 6 450,63лв.,
с които са били погасени главница в размер на 4 207,23лв., договорна и
наказателна лихва в размер на 2 333,40лв. Вещото лице е установило, че
погасителните вноски с падеж от 20.11.2015г. до края на уговорения краен срок
по договора -20.09.2019г. не са били заплатени, като остатъка по главницата е 9 911,55лв., от която
1 743,16лв. - главница по вноски с падеж до 20.09.2015г., според
счетоводното отразяване при банката, а 8 168,39лв. - главница до крайния
срок на договора, осчетоводена като предсрочно изискуема на 18.01.2019г.Установява
се, че при формиране на главницата не са били начислявани други суми, освен
чистата главница по кредита.
За да
постанови обжалваното решение, Плевенски РС е приел, че сключения между
„Райфайзенбанк (България)”ЕАД и наследодателката на ответниците З. Н. Ц. договор за потребителски
кредит от 28.02.2012г., изменен с Анекс №1 от 29.03.2013г. не е нищожен, както
считат ответниците.Приел е, че не е нарушено правилото на чл.10, ал.1 от ЗПК за
изготвяне на договора при шрифт, не по-малък от 12, тъй като то е прието след
сключването му и следователно е неприложимо за процесния договор. Този извод е правилен и законосъобразен.Дори
да беше констатирана нищожност на договора на това основание, този факт, би бил
без значение, при положение, че в такъв случай потребителят дължи връщане на
чистата стойност на кредита, какъвто в случая се претендира. Банката е изпълнила задължението си да предостави
заемната сума на кредитополучателката, превеждайки част от нея по банковата ѝ
сметка на 28.02.2012г., а с друга част – погасявайки кредит и кредитна карта
към други две банки, видно от заключението на ВЛ Т.И..От същото се установява,
че кредитополучателката е заплатила в изпълнение на задълженията си по договора
за кредит общо 6540,63лв., с която сума са били погасени главница/4 207.23лв./,
договорна и наказателна лихва/2333,40лв./ като договорените месечни вноски с
падежи от 20.11.2014г. до 20.10.2015г. не са били заплатени, поради което
банката е предприела действия по обявяване на договора за предсрочно изискуеми
и считано от 18.01.2019г. той е бил обявен за такъв и заведен счетоводно като
съдебен. Видно от заключението на ВЛ дължимата до края на срока на договора
главница е в размер на 9 911,55лв. – падежирала 1743, 16лв. и предсрочно
изискуема – 8 168, 39лв.
Правилни
са и изводите, че задължението на кредитополучателя З. Ц., след смъртта и на
11.11.2015г., е преминало към нейните наследници по закон, по силата на
наследственото правоприемство и наследниците ѝ И.Ц. и Б.Ц. – нейни
синове отговарят по равно спрямо кредитора за задълженията на наследодателката
си, съобразно наследствените си права.Няма спор, че след спиране редовното
изплащане на кредита за продължителен период от време, за банката е възникнало
правото да обяви вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми.Това не
е станало по надлежен ред преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, тъй
като волята на кредитора не е достигнала до адресатите-ответниците. Поради това
правилен е и извода на РС, че към 22.07.2019г. са били дължими единствено
месечните вноски с настъпил към същата дата падеж, т.е. вноските с падеж до
20.07.2019г. Не са били дължими последните две вноски - вноските с падеж на
20.08.2019г. и на 20.09.2019г., поради което и
установителният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от
9 520,41лв., представляваща сбора на вноските с настъпил падежа към датата
на подаване на заявлението. От тази сума всеки от ответниците дължи по
4 760.20лв.За разликата над 9 520,41лв. до 9 911,55лв./над
4 760.20лв. до 4 955.77лв. за всеки ответник/ исковата претенция се
явява неоснователна и правилно е била отхвърлена.Сумите са присъдени на
основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, като с това законосъобразно е уважен предявеният
като евентуален осъдителен иск за сумите, за които е отхвърлен установителния
иск – общо за 391,14лв., или по 195.57лв. спрямо всеки ответник. Правилно е
отхвърлено и възражението за давност, тъй като не са претендирани суми с
изтекъл давностен срок, в сл. такива биха били задължения с падеж до
22.07.2014г.
При така изложеното, съдът
намира, че решението на Плевенски РС в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна има право на
направените разноски в размер на 800лв. за възнаграждение на особен
представител и на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо на 900лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1056 на
Плевенския районен съд, постановено на 05.08.2020г. по гр.д. № 7979/2019г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. 273 от ГПК И.Ц.Ц., с ЕГН ********** и Б.Ц.Ц., с ЕГН ********** да
заплатят на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, разноски по делото за въззивната инстанция в размер
на 900лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: