Мотиви:
ЯРП е предявила срещу
подсъдимия К. М.Г. *** обвинение за престъпление по чл. 210 ал.1 т.1 вр. чл.
209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа
обвинението против Г. така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото
за безспорно установено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и самопризнанието на подсъдимия на фактите, включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371 т.2 НПК. За извършеното
престъпление се иска определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК над
минималния, предвиден в текста на закона размер с приложение на института на
условното осъждане.
Подсъдимият К. Г.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен и резервен защитници.
Признава се за виновен по предявеното му обвинение и изразява съжаление за
извършеното. На осн. чл. 371 т.2 от НПК признава фактите, включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитниците си изразява
становище за доказаност на обвинението и моли за извършеното престъпление да му
бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона размер, което на
осн. чл. 58а НК бъде редуцирано с една трета. Иска се също отлагане на
изтърпяването му за определен от съда изпитателен срок.
Съдът , въз основа на
самопризнанието на подсъдимия К. Г. и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и представените такива в съдебно заседание досежно
семейното и материално положение на подсъдимия , приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Г.
изпитвал материални затруднения и решил да си набави парични средства като се
представя за длъжностно лице – служител в различни банкови или кредитни
институции или за лице, съдействащо за отпускане на кредити, като по този начин въвежда в заблуждение
различни лица, че срещу определена сума пари ще им бъдат отпуснати желаните от
тях парични заеми. За превод на паричните суми Г. решил да посочва банковата
сметка на ***- В.П. Г. в „Алианц Банк България“ АД с IBAN: ***л дебитна карта с № ****************. Г. нямал намерение и възможност да изпълни
задължението си за оказване на съдействие при отпускане на банкови заеми, а
целта му била единствено финансово облагодетелстване.
В изпълнение на
намисленото в периода от началото на м. юни 2018г до 17.07.2018г Г. публикувал в интернет, в това число и на
сайта „ZOR.BG“ обяви за предоставянен а кредити, в които
предлагал съдействие за отпускане на кредити от фирма „Кредит Виктория“
Св. В.К. *** решила да
изтегли кредит. На неустановена дата в началото на м. юни 2018г посетила сайта
„ZOR.BG“
и разгледала публикуваните обяви, в това число и обявата на подсъдимия за
отпускане на кредити от фирма „Кредит Виктория“. К. изпратила запитване на
посочения в обявата и-мейл адрес за връзка с клиенти – *** за условията да й бъде отпуснат
кредит в размер на 30 000лв. Г. върнал на К. съобщение, че за целта е
необходимо да представи копие на лична карта, информация за семейно положение и
месторабота, номер на банкова сметка, ***- парична сума от 407лв. К. изпратила
необходимата информация. От своя страна подсъдимият Г. изпратил на К. „Договор
за паричен заем между физическо лица“, в който било посочено следното: Дата и
място на сключване: „18.06.2018г. в гр. С.“ ,
„Г.Н.А. от гр.С. –заемодател“, „В.А.К. ***- заемател“, размера на
кредита 30 000лв., срок на кредита – 120 месеца, превод на заемната сума
до 2 работни дни след сключване на договора по посочената от К. банкова сметка.
***н печат с правоъгълна форма и текст
„одобрен“. На всяка страница от договора бил поставен кръгъл печат с надпис по
периферията „Г. А. Кредит Виктория“, а в средната част „заемодател“, както и
подпис, положен от обвиняемия в позицията на „заемодател“ . По указания на
подсъдимия К. следвало да разпечата договора, да го подпише , да преведе сумата
от 407лв. по банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ************, клиентска сметка *******************, IBAN *** **************** в
„Алианц банк България“ АД, след което да изпрати снимка на подписания договор и
платежното нареждане. Тъй като била убедена, че действително комуникира със
служител на кредитната институция К. изпълнила дадените й указания и на
20.06.2018г в гр. Добрич превела сумата от 407лв. по посочената от Г. банкова
сметка. *** връзка подписания договор и платежното нареждане. Г. изтеглил
преведената от К. сума от 407 лв. След като изтекъл указания в договора период
по банковата сметка на К. не постъпили парични средства. По този повод К. изпратила няколко съобщения на посоченият
за връзка и-мейл, но Г. не и отговорил.
Свидетелката Д.К. ***
решила да изтегли кредит. Неустановен ден в началото на м. юни 2018г разгледала
обявите на сайта „ZOR.BG“.
Прочела обявата на подсъдимия за отпускане на кредит от фирма „Кредит Виктория“
К. изпратила запитване на посочения в обявата и-мейл адрес за връзка с клиенти за условията да й бъде отпуснат
кредит в размер на 8 000лв. Г. върнал на К. съобщение, че за целта е необходимо
да предостави личните си данни, номер на банкова сметка, ***- парична сума от
335лв. К. изпратила необходимата информация. От своя страна подсъдимият Г.
изпратил на К. „Договор за паричен заем между физическо лица“, в който било
посочено следното: Дата и място на сключване: „18.06.2018г. в гр. С.“ , „Г.Н.А. от гр.С. –заемодател“, „Д.С.К. ***-
заемател“, размера на кредита 8 000лв., срок на кредита – 60 месеца,
превод на заемната сума до 2 работни дни след сключване на договора по
посочената от К. банкова сметка. ***н печат с правоъгълна форма и текст „одобрен“. На всяка страница от
договора бил поставен кръгъл печат с надпис по периферията „Г.А. Кредит
Виктория“, а в средната част „заемодател“, както и подпис, положен от
обвиняемия в позицията на „заемодател“ . К. следвало да разпечата договора, да
го подпише, да преведе сумата от 335лв.
по банковата сметка на В.П.Г., клиентски номер **********, клиентска
сметка **************, IBAN ***
: ****************** в „Алианц банк
България“ АД, след което да изпрати снимка на подписания договор и платежното
нареждане. Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция К. изпълнила дадените й указания и на 21.06.2018г в гр. Н.З. превела сумата от 335лв. по посочената от Г.
банкова сметка. *** връзка подписания договор и платежното нареждане.
На същата дата от АТМ
на „Уникредит Булбанк“ в гр. М. бул „***“ № ***подсъдимият изтеглил преведената от К. сума от 335 лв.
След като изтекъл указания в договора период
по банковата сметка на К. не постъпили парични средства. По този повод К. изпратила няколко съобщения на посоченият
за връзка и-мейл, но Г. не и отговорил.
Свидетелката Д.З. ***
решила да изтегли кредит като по този повод на неустановена дата в началото на
м.юни 2018г посетила сайта „ZOR.BG“.
Разглеждайки публикуваните в него обяви попаднала на обявата на подсъдимия за
отпускане на кредити от фирма „Кредит Виктория“. З. изпратила запитване на
посочения в обявата и-мейл за връзка с клиенти относно условията за отпускане
на кредит в размер на 10 000лв., като посочила телефонния си номер. Подсъдимият върнал съобщение на З., че за
целта е необходимо да предостави личните си данни, номер на банкова сметка, ***азмер
на 335лв. З. изпратила необходимата информация. От своя страна подсъдимият Г. й
изпратил „Договор за паричен заем между физическо лица № 32122“, в който било
посочено следното: Дата и място на сключване: „18.06.2018г. в гр. С.“ , „Г.Н.А. от гр.С. –заемодател“, „Д.Б.З. ***-
заемател“, размера на кредита 5 000лв., срок на кредита – 36 месеца,
превод на заемната сума до 2 работни дни след сключване на договора по
посочената от К. банкова сметка. ***н печат с правоъгълна форма и текст „одобрен“. На всяка страница от
договора бил поставен кръгъл печат с надпис по периферията „Г.А. Кредит
Виктория“, а в средната част „заемодател“, както и подпис, положен от
обвиняемия в позицията на „заемодател“ . След това подсъдимият се обадил по
телефона на З. и и продиктувал банковата
сметка по която следва да преведе Парите, а именно банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ************, клиентска сметка *****************, IBAN *** : ****************** в „Алианц банк
България“ АД, Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция на 21.06.2018г в гр. П. превела сумата от 335лв. по посочената от Г.
банкова сметка.
*** „Уникредит Булбанк“
в гр. М. бул „***“ № *** подсъдимият
изтеглил преведената от К. сума
от 335 лв.
След като изтекъл указания в договора период
по банковата сметка на З. не постъпили парични средства. По този повод З. се опитала да се свърже с Г. , но същият не
отговорил.
Свидетелката Б.Ж. ***
възнамерявала да изтегли кредит. На 28.06.2018г Ж. разгледала обявите в сайта „ZOR.BG“, в това число и публикувана от
подсъдимия такава. Посредством
приложението „Вайбър“ Ж. изпратила запитване на посочения в обявата телефон за
връзка относно условията за отпускане на
кредит в размер на 1500лв. Подсъдимият изпратил съобщение на Ж., в което се
представил за кредитен консултант в банка „БНП париба пърсънъл файненс“ ЕАД и я
уведомил, че за отпускане на кредит е
необходимо да предостави личните си данни, номер на банкова сметка, ***. която
следва да преведе по банкова сметка *** Г.,
клиентски номер ******** клиентска сметка ***********, IBAN *** : **************** в „Алианц банк
България“ АД, Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция Ж. изпълнила указанията на подсъдимия и изпратила
необходимата информация, а така също превела сумата от 350лв. по посочената от Г.
банкова сметка. *** Ж., че трябва да посети клон на БНП Париба в гр.Б., където
да и бъде изплатена сумата по кредита. Ж. посетила посочения банков клон където
от служител на банката и било съобщено, че не е одобрена за кредит. Ж.
изпратила няколко съобщения до Г., в които питала за кредита, но същият не и
отговорил. Подсъдимият изтеглил
преведената от Ж. сума от 350 лв.
Св. Е.Х. *** решила да
изтегли кредит. За целта на 29.06.2018г. разгледала обявите в сайта „ZOR.BG“, в това число и публикувана от
подсъдимия. Х. позвънила на посочения в обявата телефонен номер при което се
свързала с Г.. В проведения между двамата телефонен разговор Х. обяснила, че
желае да изтегли кредит. Представяйки се за лице, което съдейства за
отпускането на кредити подсъдимият и заявил, че следва да заплати парична сума
в размер на 150лв. при което до края на деня ще и бъде отпуснат кредит в размер
на 30000лв. Х. се съгласила с предложението и започнала да търси пари. Тъй като
не успяла да намери цялата сума, а само 100лв. се свързала по телефона повторно
с подсъдимия и го попитала дали са достатъчни. Г. и казал да преведе сумата от
100лв. по банкова сметка *** Г.,
клиентски номер **************, клиентска сметка *******************, IBAN *** : *************** в „Алианц банк
България“ АД, а останалите 50лв. щели да
бъдат удържани от кредита. Тъй като била убедена, че действително комуникира
със служител на кредитната институция същият ден Х. превела сумата от 100лв. по
посочената от Г. банкова сметка. *** Г., но той не и отговорил.
На същата дата – 29.06.2018г от АТМ на „Райфайзен банк“ находящ се в гр.С.,
ул.“О.“ № ***. изтеглил преведената от Х. парична сума.
Св.Р.С. *** решила да
изтегли кредит. На неустановена дата в началото на м. юни 2018г С. разгледала
обявите в сайта „ZOR.BG“.
Там прочела публикуваната от подсъдимия обява и се обадила на посочения
телефонен номер на връзка. В разговор с подсъдимия С. обяснила, че желае да и
бъде отпуснат кредит. Г. се представил за банков служител на „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ ЕАД и и обяснил, че за целта е необходимо д заплати такса в
размер на 350лв., да изпрати личните си данни и номер на банкова сметка, ***
кредит в размер на 20000лв. След това комуникацията между С. и Г. продължила посредством интернет
приложението „Вайбър“ по което С. изпратила снимка на личната си карта, а
съответно Г. и изпратил банковата сметка, по която да преведе парите, а именно
банкова сметка *** Г., клиентски номер ************,
клиентска сметка ****************, IBAN ***
: *************** в „Алианц банк
България“ АД. Тъй като С. не успяла да намери цялата сума, а само 100лв. се
свързала с Г. и го попитала дали са достатъчни. Подсъдимият и отговорил, че са
достатъчни, а остатъкът ще бъде удържан от кредита. Тъй като била убедена, че
действително комуникира със служител на кредитната институция на 29.06.2018г С.
превела сумата от 100лв. по посочената от Г. банкова сметка.
*** – 29.06.2018г от АТМ на „Райфайзен банк“ находящ се в гр.С.,
ул.“О.“ № ***. изтеглил преведената от С. парична сума. През последващия период
С. позвънила няколко пъти на подсъдимия, но последният не и отговорил.
Свидетелката Н.С. ***
решила да изтегли кредит. На 13.06.2018г заедно със съпруга си разгледали
обявите в сайта „ZOR.BG“,
в това число и обявата на подсъдимия за отпускане на кредити от фирма „Кредит
Виктория“. С. изпратила запитване на посочения в обявата и-мейл адрес за връзка
с клиенти – *** за условията да й бъде отпуснат
кредит в размер на 40 000лв. Г. върнал на С. съобщение, че за целта е
необходимо да представи личните си данни, номер на банкова сметка, ***- парична
сума от 150лв. С. изпратила личните данни на съпруга си и номера на банковата
му сметка. От своя страна подсъдимият Г. изпратил на С. „Договор за паричен
заем между физическо лица“, в който било посочено следното: Дата и място на
сключване: „18.06.2018г. в гр. София“ ,
„Г.Н. А. от гр.С. –заемодател“, „С.Т.С.от гр. С.З.- заемател“, размера
на кредита 40 000лв., срок на кредита – 120 месеца, превод на заемната
сума до 2 работни дни след сключване на договора по посочената от С. банкова
сметка. ***н печат с правоъгълна форма и
текст „одобрен“. На всяка страница от договора бил поставен кръгъл печат с
надпис по периферията „Г.А. Кредит Виктория“, а в средната част „заемодател“,
както и подпис, положен от обвиняемия в позицията на „заемодател“ . След това Г.
се обадил по телефона на С. и и продиктувал банковата сметка, по която да
преведе парите , а именно банковата сметка на В.П.Г., клиентски номер ***********,
клиентска сметка **************, IBAN ***
: *************** в „Алианц банк
България“ АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция С. изпълнила дадените й указания и на 2.07.2018г в гр. С.З.
превела сумата от 150лв. по посочената
от Г. банкова сметка. *** Г. изтеглил преведената от С. сума от 150 лв. от АТМ
на банка ДСК, находящ се в гр. М. бул.“Г.А.“ № *. След като изтекъл указания в договора период
по банковата сметка на *** на С. не постъпили парични средства. По този
повод С. изпратила няколко съобщения на подсъдимия,но
той не и отговорил.
Св. Л.Й. *** решила да
изтегли кредит. По тази причина в началото на м. юни 2018г разгледала обявите в
сайта „ZOR.BG“, в това число и обявата на
подсъдимия за отпускане на кредити. Й. се свързала с посочения в обявата
телефон за връзка. В разговор с подсъдимия заявила желание да изтегли кредит в
размер на 1000лв. Представяйки се за банков инспектор Г. и казал, че може да и
бъде отпуснат кредита при заплащане на сумата от 300лв. След това комуникацията
между двамата продължила чрез изпращане на и-мейл съобщения. Г. изпратил на Й.
банковата сметка, по която да преведе парите , а именно банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ***********, клиентска сметка ***************, IBAN *** : **************** в „Алианц банк
България“ АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция 9.07.2018г в гр. П. Й.
превела сумата от 300лв. по посочената от Г. банкова сметка ***-мейла
снимка на платежното нареждане. На същата дата от АТМ на Банка „ДСК находящ се
в гр. М. бул. М.№ ** Г. изтеглил
преведената от Й. сума. Тъй като не получила кредит през последващия
период Й. изпратила няколко съобщения на подсъдимия,но и-мейл адреса му не ги
получавал.
Св. Д.И. *** решила да
изтегли кредит с цел рефинансиране на кредити на съпруга си. На 09.07.2018г
разгледала обявите в интернет и прочела обявата на подсъдимия за отпускане на
кредит. И. позвънила на посочения в обявата телефон за връзка и се свързала с
подсъдимия. И. обяснила, че желае да изтегли кредит, който да и послужи за
рефинансиране на кредитите на съпруга си. Г. се представил за банков служител
на БНП“Париба пърсънъл файненс“ и казал, че за да бъде рефинансиран кредита на ***й
е необходимо да внесе вноска по кредита в размер на 350лв., която да преведе по
банкова сметка *** Г., клиентски номер ************, клиентска сметка ****************, IBAN *** : ************** в „Алианц банк
България“ АД. Тъй като била убедена, че действително комуникира със служител на
кредитната институция 9.07.2018г в гр. Т. И.
превела сумата от 350лв. по посочената от Г. банкова сметка. *** „ДСК
находящ се в гр. М. бул. „Г.А.“ №* Г.
изтеглил преведената от И. сума. В
последствие И. и *** й проверили в банката и установили, че сумата не е внесена
по кредита.
Св.Р.М. *** решил да
изтегли кредит. На 02.07.2018г разгледал обявите в сайта „ZOR.BG“, където прочел публикувана от
подсъдимия обява за отпускане на кредити. М. изпратил запитване на посочения в
обявата и-мейл адрес – ***
относно условията да му бъде отпуснат кредит в размер на 32 000лв. В
отговор на така направеното запитване подсъдимият се представил за лице, което
съдейства за отпускането на кредити,
посочил при какви условия ще бъде отпуснат кредита, като едно от тях било
заплащането на предварителна такса за услугата в размер на 500лв. Г. изпратил
банковата сметка по която следва да се преведе сумата, а именно банковата
сметка на В.П. Г., клиентски номер ******************, клиентска сметка ******************, IBAN *** : BG ****************** в „Алианц банк
България“ АД. На 10.07.2018г в гр. С., тъй като бил убеден , че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити М. превел
сумата от 500лв. по посочената от Г. банкова сметка *** „ДСК находящ се в гр. М. Г. изтеглил
преведената от М. сума. Тъй като през
последвалия период М. не получил кредит
изпратил няколко съобщения на и-мейл адреса, но подсъдимия не му отговорил.
Св.П.И. *** решил да
изтегли кредит. По този повод на 2.07.2018г
разгледал обявите в сайта „ZOR.BG“, където прочел публикувана от подсъдимия обява за
отпускане на кредити. В същата бил посочен и-мейл адрес *** и телефон за връзка. И. се
обадил на посочения в обявата телефон и се свързал с подсъдимия. В проведения
разговор заявил желание да му бъде
отпуснат кредит в размер на 50 000лв. Подсъдимият се представил за лице, което съдейства за
отпускането на кредити от „Първа инвестиционна
банка“ АД и казал, че ще му съдейства да
му бъде отпуснат желания размер кредит. След това Г. написал съобщение, посочил
при какви условия ще бъде отпуснат кредита, като едно от тях било заплащането
на предварителна такса за услугата в размер на 400лв. За да бъде по-убедителен Г. изпратил бланка на
„Искане за отпускане на кредит от Първа инвестиционна банка „ АД като дал
указания същата да се попълни с необходимите реквизити и да му бъде върната.
Също така подсъдимият изпратил банковата сметка по която следва да се преведе
сумата, а именно банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ******************, клиентска сметка ******************, IBAN *** : BG ****************** в „Алианц банк
България“ АД. На 10.07.2018г в гр. С., тъй като бил убеден , че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити И. превел
сумата от 400лв. по посочената от Г. банкова сметка. ***-мейл
попълненото искане и снимка на платежното нареждане за превода. И. се свързал
по телефона с подсъдимия и му казал, че е изпълнил указанията. Г. му казал да
отиде до офис на „Първа инвестиционна банка“ АД в гр. С. И. посетил офиса на
банката и от служител на същата разбрал, че от негово име няма постъпило искане
за отпускане на кредит. На същата дата
от АТМ на Банка „ДСК находящ се в гр. М. Г. изтеглил преведената от И.
сума. Тъй като през последвалия период И.
не получил кредит опитал да се свърже по
телефона с подсъдимия той не му
отговорил.
Св.Б.А. *** решил да
изтегли кредит. През неустановен ден в началото на м. юли 2018г разгледал
обявите в сайта „ZOR.BG“,
където прочел публикувана от подсъдимия обява за отпускане на кредити.
Посредством интернет приложението „Вайбър“ А. изпратил съобщение на посочения
вобявата телефонен номер в което се интересувал за условията да му бъде
отпуснат кредит в размер на 50 000лв. Г. му върнал съобщение, в което се
представил за кредитен консултант на банка „Уникредит Булбанк“ АД и казал, че
ще му съдейства за отпускане на кредита. Посочил при какви условия може да
стане това като едно от тях било заплащане на комисионна за направената услуга
в размер на 1000лв. За по-голяма убедителност Г. изпратил на А. бланка на
искане за кредит с указание да попълни личните си данни и да му я изпрати както
и банковата сметка по която следва да преведе сумата от 1000лв., а именно банковата сметка на В.П.Г., клиентски номер ******************,
клиентска сметка ******************, IBAN *** : BG ****************** в „Алианц банк
България“ АД. А. се свързал по телефона с подсъдимия и му казал, че иска
гаранции, че ще му бъде отпуснат кредита, а така също поискал да разговаря с
Ванеса Г.. Подсъдимият отговорил, че ще я попита и затворил линията. Малко
по-късно Г. се свързал с А. и му казал, че не може да овори с Г., след което
комуникацията между двамата продължила по „Вайбър“ . Г. уведомил А., че след като прати паричната
сума трябва да отиде до определен офис на банката в гр. София където да търси
служителка с фамилия Й.. На 16.07.2018г в гр. С., тъй като бил убеден , че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити А. превел
сумата от 1000лв. по посочената от Г. банкова сметка. ***ката, където
разбрал, че няма служителка с такова име и не е кандидатствал за отпускането на
кредит. А. се опитал да се свърже с подсъдимия чрез „Вайбър“, но установил, че
е блокиран. На същата дата от АТМ на
Банка „ДСК находящ се в гр. М.Г. изтеглил преведената от А. сума.
Св. С.Я. *** решила да
изтегли кредит. На неустановен ден в началото на м. юли 2018г. разгледала обяви
в интернет където прочела публикуваната от подсъдимия обява за предлагане на
кредити. Я. позвънила на посочения в обявата телефонен номер и се свързала с Г..
В проведения разговор му обяснила, че желае да изтегли кредит в размер на
15000лв. Подсъдимият се представил за кредитен консултант към банка „Уникредит
булбанк“ АД и я уверил, че ще и
съдейства за отпускане на кредита. На следващия ден се обадил на Я., уверил я,
че документите й са готови както и , че
за отпускане на кредита трябва да заплати банкова такса в размер на 430лв.
Същевременно изпратил съобщение по и-мейл, в който бил посочен размера на
кредита, лихвата, месечните вноски, таксата от 430лв., и банковата сметка по
която следва Я. да преведе парите, а именно банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ******************, клиентска сметка ******************, IBAN *** : BG ****************** в „Алианц банк
България“ АД. Г. указал на Я., че след като заплати банковата такса следва да
отиде до определен офис на банка „Уникредит булбанк“ АД в гр. П. където да
търси служителка с фамилия Й..***, тъй като била убедена , че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити Я. превела
сумата от 430лв. по посочената от Г. банкова сметка. ***та, където
разбрала, че няма служителка с такова име и не е кандидатствала за отпускането
на кредит. Я. се върнала до банката от
където била извършила превода, към указаната и от Г. банкова сметка ***, че
парите вече са били изтеглени в гр. М.
На същата дата от АТМ
на Банка „ДСК находящ се в гр. М. Г. изтеглил преведената от Я. сума.
Св.Ж.Д. *** решил да
изтегли кредит и в тази връзка на 13.07.2018г разглеждал обяви в интернет. Д.
прочел публикуваната от подсъдимия обява за отпускане на кредит от „Уникредит
булбанк“АД. Д. позвънил на посочения в обявата телефонен номер за връзка и се
свързал с подсъдимия. В проведения телефонен разговор Д. заявил желанието си да
изтегли кредит в размер на 10000лв. Подсъдимият го уверил, че ще му съдейства
за отпускане на кредита. След няколко часа подсъдимият позвънил на Д. и му
казал, че ще бъде одобрен за кредита, но трябва да заплати такса за кредита в
размер на 400лв. По интернет приложението „Вайбър“ му изпратил бланка – искане
за кредит, която да попълни и му върне, както и банковата сметка, по която
следва да се преведат парите за таксата, а именно банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ******************, клиентска сметка ******************, IBAN *** : BG ****************** в „Алианц банк
България“ АД. Геогиев указал на Д., че след като заплати банковата такса следва
да отиде до определен офис на банка „Уникредит булбанк“ АД в гр. Варна където
да търси служителка с фамилия Й.. На 17.07.2018г , тъй като бил убеден
, че действително комуникира с лице, съдействащо за отпускане на кредити
Д. отишъл до офис на „Уникредит булбанк“АД В. Там разговарял със служителка с
фамилия Й.. След извършена проверка същата го уведомила, че на негово име не е
одобрен кредит. Тогава Д. разбрал,че подсъдимият го е въвел в заблуждение
относно одобренито на кредита , поради което и не му превел парите.
Св. Е. *** решила да
изтегли кредит. През неустановен ден в началото на м. юли 2018г разгледала обяви
за отпускане на кредити в сайта ZOR.BG“,
където прочела публикувана от подсъдимия обява за отпускане на кредити. С.
позвънила на посочения в обявата телефонен номер и се свързала с подсъдимия. В
проведения разговор заявила, че желае да и бъде отпуснат кредит в размер на
25000лв. Г. я уверил, че ще и съдейства за отпускане на кредита. След това
комуникацията между двамата продължила посредством интернет приложенията
„Вайбър“ и „Скайп“. Г. я уведомил какви са условията за отпускане на кредита и
дадните, които следва да му бъдат изпратени като С. следвало да заплати и
банкова такса в размер на 400лв. За да
бъде по-убедителен подсъдимият изпратил бланка – искане за кредит както и
банковата сметка по която да преведе таксата, а именно банковата сметка на В.П.Г.,
клиентски номер ******************, клиентска сметка ******************, IBAN *** : BG ****************** в „Алианц банк
България“ АД. С. изпълнила указанията, като попълнила искането за кредит и го
изпратила. На 17.07.2018г в гр. Я, тъй като била убедена , че действително комуникира с лице,
съдействащо за отпускане на кредити С. превела
сумата от 400лв. по посочената от Г. банкова сметка ***дане. Непосредствено
след това се опитала да се свърже с подсъдимия, но той не и отговорил. С.
разбрала, че е измамена и се върнала в
банката и помолила превода и да бъде блокиран. Служител в банката се свързал с
офиса на другата банка и блокирали
превода, след което възстановили на С. сумата от 400лв.
Общият размер на
причинените от подсъдимия имуществени вреди възлиза на 5557лв.
Видно от заключението
на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза подсъдимият Г. е изпълнил
подписите да „заемател“ в следните документи: Договор за паричен заем между
физически лица № 32144/18.06.18, сключен между Г.Н.А. и Д. Б.З., Договор за
паричен заем между физически лица от 18.06.18, сключен между Г.Н.А.и С.Т.С.,
Договор за паричен заем между физически лица от 18.06.18, сключен между Г.Н.А.
и В.А.К., Договор за паричен заем между физически лица № 32144/ 18.06.18,
сключен между Г.Н.А. и Д.С.К..
От заключението на
назначената по делото видеотехническа експертиза се установяваекспортирани
кадри, които визуализират заснето лице от мъжки пол (подсъдимия Г.) в интервала
от от 14:54:53 до 14:56:36 на 21.06.2018г от камера инсталирана на АТМ
устройство в гр. М. бул.“***“ №*** и от 18:20:22 до 18:23:01ч. на
21.06.2018г от камера, инсталирана на
АТМ устройство в гр. М. бул.“**“ №*** и действията които лицето извършва пред
двете АТМ устройства. От записите на представените за изследва два броя оптични
дискове се установяват действията на подсъдимия при теглене на парични суми от
посочените АТМ.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Ж.Д., Р.С., В.И., В.Г., П.И., Е.Х., Б.А.,С.Я., Д.К. , В.К., Р.М., Л.Й.,
Б.Ж., Н.С., Д.И., Е.С., Р.С. , писмените заключения на съдеббно-почеркова,
видеотехническа и счетоводна експертизи, приложените писмени доказателства:
писмо изх. № 5458/11.03.19, писмо изх. № 5504/03.04.2019, писмо изх. №
1100-0142/9.05.19 „Алианц банк България“ АД и приложеното към него извлечение
от сметка, писмо изх. № 0403-0282/ 27.05.19 „Алианц банк България“ АД и
приложеното към него извлечение от сметка, , писмо изх. № 0403-0387/ 15.08.18
„Алианц банк България“ АД, вносна бележка от 18.07.18,вносна бележка от
29.06.2018г , вносна бележка от 21.06.18, вносна бележка от 2.07.2018г, вносна
бележка от 10.07.2018г, вносна бележка от 16.07.18 – 2 бр, вносна бележка от
20.06.2018г., вносна бележка от 9.07.2018г
-2бр., вносна бележка от 29.06.2019 , договор за паричен заем между
физически лица № 32144/18.06.18, договор за паричен заем между физически лица
от 18.06.2018г – 4 бр, , разпечатка на кореспондения на и-мейл между С.С.
и ***, ,
разпечатка на кореспондения на и-мейл между П.И. и ***
, разпечатка на кореспондения на и-мейл между С.Я. ***
и разпечатка на кореспонденицая по Вайбър, разпечатка на
кореспонденция по Скайп“искане за отпускане на кредит Писмо изх. № 0911-6.003065/ 15.08.18 на
Уникредит Булбанк, справка за банкови сметки на физическо лице, справка за съдимост а така също и на основание
представените в съдебно заседание удостоверение за сключен граждански брак,
удостоверение за раждане – 3бр, Експертно решение № 3850/15.11.2018г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият К. Г. с
деянията си е осъществил състава на престъпление по чл. чл.210 ал.1 т.1 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК , тъй като в периода от началото на месец юни 2018 г. до 17.07.2018 г. в
гр. Д., гр. Н.З. обл. С., гр. П., гр. Б., гр. В., гр. Б., гр. С.З., гр. П., гр.
Т., гр. С., гр. С., гр. П. и гр. Я., действайки в условията на продължавано
престъпление, представяйки се за длъжностно лице - кредитен консултант в банки
БНП „Париба Пърсънал Фейненс“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД, като банков
инспектор и банков служител в БНП „Париба Пърсънал Фейненс“ ЕАД, банков
инспектор, както и за лице съдействащо за отпускане на кредити, чрез обяви за
отпускане на кредити в интернет, чрез обяви за отпускане на кредити в сайта „ZOR.BG„ и за отпускане на
кредити от фирма „КРЕДИТ ВИКТОРИЯ“, в телефонни разговори, кореспонденция в
интернет на имейли: ***, ***и неустановен имейл, както и
кореспонденция посредством интернет приложенията „Скайп“ и „Вайбър“, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицата: В.А.К.
***, Д.С.К. ***, Д.Б.З. ***, Б.Д.Ж. ***, Е.В.Х. ***, Р.А.С. ***, Н.В.С. ***, Л.И.Й.
***, Д.П.И. ***, Р.М. ***, П.С.И. ***, Б.А.А. ***, С.Й.Я. ***, Ж.П.Д. ***, Е.Г.
***, че след заплащане на определена сума пари, която да преведат в банкова
сметка *** Г., клиентски номер: ******************, клиентска сметка: ************,
IBAN ***: ****************** в „Алианц Банк България“ АД, ще съдейства да
получат кредити - парични заеми, и с това им е причинил имотна вреда в общ
размер на 5557 лв.
Налице е извършено от
подсъдимия продължавано престъпление по
см. на чл. 26 от НК, съставомерно по горепосочените текстове на наказателния
закон. Г. е извършили петнайсет отделни деяния, които по отделно
осъществяват еднакви състави на едно и също престъпление – измама. Всяко едно от тези деяния е извършено през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващото деяние се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Авторството на всяко едно от деянията се установява по несъмнен начин от самопризнанието
на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства . Предметът
на извършеното престъпление е комплексен. От една страна това саизмамените лица в чиято разпоредителна власт са се намирали
процесните парични суми и от друга страна отнетото имущество- сумата от 5557. От обективна страна изпълнителното
деяние се е осъществило чрез действие и се е
изразило във възбуждане и поддържане на заблуждение у всяко едно от
пострадалите лица досежно условията, за осъществяване на акта на имуществено
разпореждане. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че за да получи процесната сума подсъдимият е уверил всяко едно от
пострадалите лице, че паричната сума, която същите следва да преведат е
необходима , за да им бъдат отпуснати паричните кредити, за които същите
кандидатстват. По този начин, подсъдимият е въздействал върху съзнанието на
всяко едно от пострадалите лица за формиране и утвърждаване на една невярна представа досежно собствените
си качества, основанието за превеждане на паричните средства. Именно
твърденията на Г., че е банков служител, лице съдействащо за отпускане на
кредити, банков инспектор или кредитен консултант и че сумата която лицата
следва да преведат представлява банкова такса или застраховка по бъдещия кредит
са мотивирали пострадалите да му
преведат исканите суми. Извършеното от пострадалите фактическо разпореждане с
имуществения предмет на престъплението е
било осъществено именно в резултат на
създадената невярна представа за действителността. При четиринайсет от деянията
с пострадали К., К., З.,Ж., Х., С., С., Й., И., М.,И., А., Я. и С. е налице е довършено
престъпление, тъй като в резултат на акта на имуществено разпореждане е
настъпила имотна вреда за пострадалите в размер на преведение парични средства в
обща размер на 5157лв, и тъй като последната е увеличила имуществото на
подсъдимия за него е представлявала
имотна облага в същия размер. Деянието с
пострадал Д. е останало във фазата на опита, тъй като Д.
преди извършване на акта на имуществено разпореждане е извършил проверка в
банката и е установил неистинността на твърдяното от подсъдимия. Деянието е
останало недовършено поради независещи от волята на подсъдимия причини, а в
резултат на проявената активност от страна на пострадалото лице. Доколкото деянието останало във фазата на
опита е само едно и имуществения му предмет е незначителен на фона на
причинения общ престъпен резултат правната му квалификация не се отразява на
правната квалификация на цялостната престъпна деятелност, извършена в условията
на продължавано престъпление.
Доколкото при
извършване на всяка една от измамите подсъдимият се е представял за длъжноство
лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б НК , а именно кредитен, консултант, банков
инспуктор, банков служител, лице съдействащо за отпускане на кредити води до
квалифициране на извършените от него деяния по по-тежко наказуемия състав на
чл. 210 ал.1 т.1 НК.
От субективна страна
посъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че в резултат на
неговите действия в съзнанието на пострадалите ще възникнат и ще се затвърдят
неправилни представи относно личните му качества и относно условията при които
ще се извърши имущественото разпореждане. Предвиждал е, че в резултат на
неправилната представа всяко едно от пострадалите лица ще извърши акт на
имуществено разпореждане, който ще доведе до намаляване на имотното му състояние.
Същевременно е била налице и предвидената в закона користна цел, тъй като с
действията си подсъдимият се е стремил да реализира за себе си имотна облага в
размер на процесната сума, като същевременно е съзнавал, че същата неизбежно ще
доведе до имотна вреда в патримониума на пострадалите.
При определяне вида и размера
на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: от една
страна съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното деяние
обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, от високия размер на причинените вреди, високия брой на деянията,
влизащи в състава на продължаваното престъпление.. От друга страна съдът взе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на извършване на
инкриминираните деяния,младата му възраст, тежкото му семейно положение, свързано с
полагане на грижи за дете със здравословни проблеми, изразеното съжаление за
извършеното. С оглед на всичко това
съдът определи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, под средния към минималния, предвиден в текста на закона размер,
а именно лишаване от свобода за срок от три години.
Същевременно съдът
прецени, че изложените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от една година лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да
наложи наказание под минималния, предвиден в текста на закона размер.
На осн. чл. 58а НК
съдът намали с една трета размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание, а
именно от три години лишаване от свобода на две години лишаване от
свобода.
Тъй като наложеното на подсъдимия наказание е до три
години лишаване от свобода, Г. е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание , съдът на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото разноски
в размер на 523.86лв., вносими в приход на Републиканския бюджет, по сметката
на ОД МВР Ямбол
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: