№ 18289
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110112620 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
з
№ ... / ...
13.10.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №12620 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.2 от ГПК.
Образувано е по повод дадени указания от въззивната инстанция с определение
№3810/26.02.2025г. по в.гр.д. №708/2025г. на СГС, IV- Д състав, по постъпила молба по гр.д.
№5393/2021г. на СРС по описа на 119 състав, от Д. К. Т., чрез адв.В. Л. от САК, срещу ....., с
1
искане да бъде отменено неприсъствено Решение №....г., постановено по реда на чл.238 от
ГПК по гр.д. №5393/2021г. по описа на СРС, 119 състав. Спрямо ищеца в настоящото
производство е признато със СПН с постановено неприсъствено решение дължимостта на
задължения за незаплатена топлинна енергия във връзка с издадена на 30.03.2018г. Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №87423/2017г. на СРС, 119 състав срещу Д. М. Д.,
починала на ......г и срещу Й. Х. К., при разделна отговорност. Изложени са твърдения, че е
направен от ищеца в настоящото производство на 18.04.2022г. отказ от наследство, оставено
от майка му Д. М. Д., починала на ......г., като длъжник по Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 30.03.2018г. по ч.гр.д. №87423/2017г. на СРС, 119 състав, който е представен в
деловодството на съда. Издадената заповед за изпълнение е връчена на децата на починалия
в хода на заповедното дело длъжник- дъщерята Е. Т., спрямо която е прието, че издадената
заповед за изпълнение е влязла в закона сила и на сина Д. Т., който в срок е подал
възражение по чл.414 от ГПК и е образуван исков процес по реда на чл.422 от ГПК. Иска се
да се признае със СПН, че ищецът не дължи на отв. топлопреносно предприятие
заплащането на присъдените главница за топлинна енергия от 414,37 лв., обезщетение за
забава от 51,86 лв., за периода: 15.10.2015г.- 07.12.2017г., цена за дялово разпределение на
топлинна енергия от 18,17 лв., за периода: 01.05.2014г.- 30.04.2017г. и обезщетение за забава
върху цената за дялово разпределение от 3,34 лв., за периода: 15.10.2015г.- 07.12.2017г.,
ведно със сторените разноски от общо 302,75 лв. по исковото и по заповедното
производство.
В срок е постъпил ОИМ от отв. ......, с който оспорва иска като недопустим, като
подаден извън законния срок и като неоснователен по съображения, че ищецът в
настоящото съд. производство е имал възможността да представи отказът от наследство по
делото, което не е сторил.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложено към молбата от 19.09.2022г. е съдебно у-ние с изх. №......г. по гр.д.
№20873/2022г. на СРС, 37 състав, видно от което Д. Т. е подал на 18.04.2022г. заявление с вх.
№......г. за отказ от наследството на Д. М. Д., починала на ......г., вписано в особената книга на
съда под №.....г.
Служебно е изискана справка, видно от която ищецът е направил отказ от
наследството, оставено от Д. М. Д., починала на ......г., вписан под №.....г. в особена книга на
съда.
Съдът достигна до следните правни изводи:
В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван
по искане на една от страните в исковия процес, с който се разрешава спора по същество. По
искане на ищеца такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок
отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото открито
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита. За
разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на
обжалване, неприсъствените решения, по разпореждане на закона, не подлежат на
инстанционно обжалване. Законът е предвидил за тях различен ред за защита, като на
страната са предоставени две правни възможности - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1
ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания и с нарочен иск по чл.240, ал.2
ГПК при определени предпоставки. Спецификата на неприсъственото решение намира израз
в особения ред за защита срещу това решение – чрез искане за отмяна по реда на чл. 240, ал.
1 от ГПК или с иск по чл.240, ал.2 от ГПК. В случая СГС с горепосоченото окончателно
определение е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на първата
2
инстанция за разглеждането му по реда на чл.240, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.240, ал.2 от ГПК, страната, срещу която е постановено неприсъствено
решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да
се снабди своевременно. Искът се предявява в 3- месечен срок от деня, в който на страната е
станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото
писмено доказателство, но не по- късно от 1 год. от погасяване на вземането.
В случаят ищецът се позовава на вписан на 20.04.2022г. отказ от наследството,
оставено от Д. М. Д., починала на ......г., представен в деловодството по негови твърдения.
Отговор на искова молба не е подаден, при връчена ИМ на ответника на 08.06.2021г. Делото
е насрочено за разглеждане в о.с.з. с определение от 17.03.2022г. на 20.04.2022г., връчено на
ответника на 29.03.2022г. Неприсъственото решение на СРС, 119 състав е постановено на
19.07.2022г. и е връчено на ответника на 24.08.2022г. С оглед на това молбата за отмяна на
постановеното неприсъствено решение е подадена в законен срок на 19.09.2022г., поради
което следва да се разгледа налице ли са законовите основания по чл.240, ал.2 от ГПК.
Отказът от наследство се изразява в заличаване на наследственото правоприемство,
считано от момента на откриването му, като отказалият се наследник се лишава от
включените в наследството права и задължения. Последният престава да бъде наследник,
като се счита, че никога не е бил такъв. Отказалият се наследник се счита за трето лице
спрямо откритото наследство. За извършен отказ от наследство не се извършва служебна
справка от съда, нито насрещната страна носи доказателствената тежест да установява отказ
от наследство, направен от ответника. Последният носи тежестта да установи, че е направил
отказ от наследството на наследодателя си, конституиран като ответник по делото, като
уведоми исковия съд за това обстоятелство. Не се открива между кориците на делото
доказателство за надлежното уведомяване на исковия съд- СРС, 119 състав, чрез
входирането на писмена молба на регистратура на съда или по ел. път на уведомление от
отв.Д. Т. за направения отказ от наследство в хода на процеса по гр.д. №5393/2021г. на СРС
по описа на 119 състав. Надлежно уведомяване на СРС, 119 състав, за подадено заявление за
отказ от наследство от ответника не се установява, поради което това следва да се приеме в
ущърб на отв.Д. Т.. В случая не е налице нито новооткрито от страната обстоятелство, нито
ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде
известно на страната при решаването на делото или с което страната не е могла да се снабди
своевременно. Производството по чл.240, ал.2 от ГПК е приложимо, когато в един по-късен
момент страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, открие нови
обстоятелства или съществени нови писмени доказателства, съществували към момента на
заседанието. Основанието по чл.240, ал.2 от ГПК е сходно с това по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК
за отмяна на влязло в законна сила решение, по което е налице богата съд. практика. И в
правната доктрина е посочено, че освен обстоятелството или документът трябва да бъдат
нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, то е нужно и заинтересуваната страна да не е
знаела за тях или, макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за
да го представи по делото до приключване на устните състезания, без незнанието или
непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене
на делото. За да стабилизира силата на пресъдено нещо и за да напъти страните към
грижливо водене на делото и своевременното му попълване с факти и доказателства,
законът санкционира небрежността на страната, като я обвързва окончателно с
неправилното решение – плод на нейната небрежност. В случая ищецът в настоящото
производство подава заявление за отказ от наследство на 18.04.2022г., без да уведоми
исковия съд за това, който се вписва в особената книга на СРС на датата на о.с.з. по делото –
20.04.2022г., като е уведомен за датата на о.с.з. редовно на 29.03.2022г., при подадено
възражение в заповедното производство по пощата на 12.09.2018г. С оглед на горното съдът
3
приема, че не е налице положена дължима грижа за доброто водене на делото на СРС, 119
състав и исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на отв. дружество за юрисконсултско възнаграждение, определено в мин. размер от
100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Т., ЕГН:**********, срещу ......, ЕИК:........., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц.– Изп. директори,
иск по чл.240, ал.2 от ГПК за признаване за установено недължимостта на следните суми:
сума от 414,37 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия, за имот в гр.....,
аб. №...., сума от 51,86 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.10.2015г.-
07.12.2017г., сума от 18,17 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода:
01.05.2014г.- 30.04.2017г., сума от 3,34 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 15.10.2015г.- 07.12.2017г., ведно със сторените разноски от общо 302,75 лв. по
исковото и по заповедното производство, присъдени с Решение №....г., постановено по реда
на чл.238 от ГПК по гр.д. №5393/2021г. по описа на СРС, 119 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. Т., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц.–
Изп. директори, сума от общо 100 /сто/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4