Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 17,07,2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на първи юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело № 8119 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от К.М.В., действащ лично и като ЕТ„Д.В.“ и Е.М.В. отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК
срещу „Ю.Б.“ АД за установяване спрямо ответника недължимостта на сума в размер
на 160251,92евро-главница, 14267,47евро- лихва за периода от
21,03,2011год. до 27,10,2011год., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, такси в размер на 30,69евро и 798,85лв., както и разноски в размер на 11490,05лв., претендирани по изпълнително дело №20117860402768 по
описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ инициирано въз
основа на изпълнителен лист от 11,11,2011 год.,
издаден от СРС по гр.д.№46665/2011год., 57 състав.
Излагат
се съображения, че по молба на ответника „Ю.Б.“ АД е образувано изп. д. № 20117860402768 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ за изпълнение на вземания по
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 46665/2011год. по описа на СРС. Поддържа,
въпреки че в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че е
представена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46665/2011год. по описа на СРС,
към молбата е приложена заповед за неизпълнение по ч.гр.д. № 45851/2011год. по
описа на СРС. Това съставлявало нередовност на молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК, като съдебният изпълнител е следвало да даде указания на взискателя за
отстраняването ѝ. Като не е направил това, е допуснал нарушение при
образуването на изпълнителното дело и всички следващи действия по него се
явяват недействителни. Поддържа с присъединяването за вземания по нов
изпълнителен лист на ответника да не се прекъсва давността. Твърди, че молбата
за присъединяване по изпълнително дело на кредитор не е действие годно да
прекъсне давността на изпълняваните вземания. Посочва, че по подадената от
ответника молба до съдебния изпълнител за налагане на запори върху банкови
сметки на длъжниците по делото не са извършвани валидни процесуални действия от
ЧСИ в насока осъществяване на този изпълнителен способ. Поддържа се на
28,01,2016год. да е подадена друга молба от ответника за налагане на запори, по
която отново не са извършвани изпълнителни действия и към момента на подаването
на която, изпълнителното дело да е било прекратено на основание чл. 433, т. 8
от ГПК. Предвид изложеното твърди да е изтекъл петгодишният давностен срок по
отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист.
В
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от
ответника „Ю.Б.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Във връзка с доводите за нередовност на молбата за
образуване на изпълнителното дело, посочва че защитата срещу процесуални
нарушения на съдебния изпълнител се осъществява по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, докато искът по чл. 439 от ГПК касае материалната законосъобразност на
изпълнението. В тази връзка посочва, че длъжниците са имали възможност да
изискат поправяне на изпълнителното основание. Оспорва доводите това
обстоятелство да води до недействителност на извършените по делото изпълнителни
действия. Поддържа, че с влизането в сила на заповедите за изпълнение се е
прекъснала давността по отношение на процесните вземания. Оспорва да е
настъпила перемция по отношение на процесното изпълнително
дело, като банката е извършвала действия с оглед поддържането висящността на
производството. Твърди, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 се прекъсва с
поискването, а не с извършването на изпълнителни действия. Твърди, че давността
е прекъсната и с молба от 27,02,2012год., с която се иска присъединяване на
вземания на ищеца по друга заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени
по негова молба. Давността е прекъсната и с разпореждането на съдебния
изпълнител за конституирането на И. Д.И. като присъединен взискател по делото.
Твърди давността да е прекъсната с молби от 03,02,2014год. и 28,01,2016год. за
налагане на запор върху сметки на длъжника, като е без значение дали той има
вземане към лицето получило запорното съобщение, доколкото това не е част от
фактическия състав по налагане на запора. В същото време, меродавен момент за
прекъсване на давността е искането за извършване на процесуално действие, а не
предприемането му. Поддържа давността да е прекъсната и с поискани и извършени опис
и оценка на собствен на длъжниците недвижим имот, както и молби за насрочване
на публичнa продан на имота и самото им
извършване, както по процесното изпълнително дело така и по и.д. №
20117900401725 по описа на ЧСИ Р.М..
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От изпълнителен лист, издаден на 11,11,2011год. по ч.гр.д. № 4665/2011год. на СРС, Г.О., 57
с-в., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 11,11,2011год. по ч.гр.д. №
4665/2011год. на СРС, Г.О., 57 с-в. е видно, че ищците К.М.В.,
в лично качество и като ЕТ „Д.В.“ и Е.М.В., заедно
с „Д.“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк И Еф Джи“ АД /сегашно
наименование „Ю.Б.“ АД/ следните суми: 160251,92евро-главница,
14267,47евро- лихва за периода от 21,03,2011год.
до 27,10,2011год., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, такси в размер на 30,69евро и 798,85лв., дължими
по Договор за банков кредит BL15901 от 22,04,2008год., както и
разноски в размер на 11490,05лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, „Ю.Б.“ АД е инициирало с молба от 22,12,2011год. изпълнително дело
№20117860402768 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на
КЧСИ. Към молбата освен посочения изпълнителен лист е приложена и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 45851/2011год на СРС, Г.О., 57 с-в.
Заповедта е издадена срещу същите лица, за суми, идентични с тези по
изпълнителния лист и с еднакво основание -
Договор
за банков кредит BL15901 от 22,04,2008год.
От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се
установява, че ЧСИ е оформил и изпратил на длъжниците покана за доброволно
изпълнение, с отбелязване че е връчен, подлежащия на изпълнение акт /л. 84,
л. 93 и 104 от изп.дело/.
С
постановления за налагане на възбрана, вписани на 04,01,2012 г. в СВ-гр. София
/л. 30 и л. 31 от изп.дело/ са наложени възбрани
върху собствени на длъжниците недвижими имоти.
С
молба от 07,02,2012год. /л. 61 от изп.дело/, взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал издаването на удостоверение за присъединяване към
друго изпълнително дело, образувано срещу длъжниците.
С
молба от 27,02,2012год. /л. 64 от изп.дело/ от взискателят „Ю.Б.“ АД е представен за присъединяване и изпълнение нов изпълнителен
лист срещу длъжниците.
По
молба на И. Д.И. от 23,03,2012год. /л. 113 от изп.дело/,
с постановление от 27,03,2012год. /л. 114 от изп.дело/,
на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК лицето е конституирано като присъединен
взискател.
С
молба от 03,02,2014год. /л. 128 от изп.дело/, взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал извършване на изпълнителни
действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците. Ново искане
за налагане на запор е направено с молба от 28,01,2016год./л. 131/.
С
молба от 31,05,2016год. /л. 141 от изп.дело/,
взискателят е поискал извършване на опис-оценка на собствен на длъжниците
недвижим имот. Видно от протокол за опис и оценка на недвижим имот /л. 160 от изп.дело/, на 05,07,2016год. е извършен опис на посочения
от взискателя недвижим имот и е насрочена продан за периода
01,08,2016год.-01,09,2016год. Видно от протокол от 02,09,2016год. на съдебния
изпълнител /л. 205 от изп.дело/, за имота не са
подадени наддавателни предложения.
С
молба от 08,09,2016год. /л. 208 от изп.дело/ взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал насрочването на нова
публична продан на имота, като с резолюция от същата дата е насрочена втора публична
продан за периода 03,10,2016год.-03,11,2016год. Видно от протокол от 04,11,2016год.
на съдебния изпълнител /л. 222 от изп.дело/, за имота
не са подадени наддавателни предложения.
С
молба от 23,03,2018год. /л. 223 от изп.дело/,
взискателят е поискал извършването на нова оценка на имота и насрочването на
нова публична продан. От изпратено до длъжника съобщение от 13,06,2018год. /л.
247 от изп.дело/ се установява, че нова продан е
насрочена за периода от 16,07,2018год. до 16,08,2018год., като видно от
протокол от 17,08,2018год. на съдебния изпълнител /л. 270 от изп.дело/, за имота не са подадени наддавателни
предложения.
С
молба от 04,09,2018год. /л. 271 от изп.дело/ взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал насрочването на нова
публична продан на имота, като с резолюция
е насрочена втора публична продан за периода
28,09,2018год.-28,10,2018год. Видно от протокол от 30,10,2018год. на съдебния
изпълнител /л. 294 от изп.дело/, за изнесения на
продан недвижим имот не са подадени наддавателни предложения.
С
молба от 01,11,2018год. /л. 295 от изп.дело/,
взискателят е поискал насрочването на нова публична продан при нова начална
цена, като с резолюция е насрочена продан за периода от 20,11,2018год. до
20,12,2018год. С протокол за публична продан на недвижим имот /л. 375 от изп.дело/ е определен за купувач на недвижимия имот
„Развитие БГИТ“ ЕООД, като с постановление за възлагане от 03,01,2019год. /л.
384 от изп.дело/ имотът е възложен на дружеството. С
решение от 25,04,2019год. по ч.гр.д. № 4414 по описа на СГС /л. 460 от изп.дело/ постановлението за възлагане е било отменено.
С
молба от 18,01,2018год. /л. 452 от изп.дело/, взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал извършване на изпълнителни
действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците.
С
молба от 22,05,2019год. /л. 463 от изп.дело/ взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал насрочването на нова
публична продан на имота, като с резолюция е насрочена продан за периода от
03,06,2019год. до 03,07,2019год. С протокол за публична продан на недвижим имот
/л. 509 от изп.дело/ е определен за купувач на недвижимия
имот „Развитие БГИТ“ ЕООД, като с постановление за възлагане от 10,07,2019год.
/л. 514 от изп.дело/ имотът е възложен на
дружеството.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена
заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани
с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт
/в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на
ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност
относно вземането.
По основателността на иска:
Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с
влязло в сила решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща
давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“в“ от ЗЗД е пет години относно
главницата, такса и разноски и три години относно претенцията за договорна и
мораторна лихва. Неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото същата
е специална и касае влязло в сила решение, поради което не може да бъде
тълкувана разширително.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл. 116, б."б" от ЗЗД
. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на заявлението.Давността не се
прекъсва и с влизане в сила на заповедта
за изпълнение или и с изтичане на
срока за възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния
характер на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за прекъсване на давността,
който не може да се тълкува разширително.
Действително признаването на вземането
може да се обоснове с конклудентни действия на
длъжника, но бездействието да подаде възражение не е равнозначно на признаване
на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението,
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2015
ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява по право като новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване на
изпълнителното производство има отношение за основателността на предявения
отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до който е
дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия,
прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва
изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Относно погасяване на вземането по давност, съдът
изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г. на ВКС, съгласно които при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В този смисъл преценката дали е изтекла погасителната давност за
процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по
принудително изпълнение, които се считат приложени съобразно чл. 450 ГПК,
получаване на съобщение съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК, връчване на съобщението
до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, вписване на възбрана и др.
Съдът
следва да съобрази постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Съгласно
установеното с цитираното решение последващи тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се
състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната
норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да
бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до
тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към
този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците.
В исковата молба са изложени доводи, че тези
несъответствия обосновават нередовност на молбата за образуване на
изпълнителното дело, което опорочавало неговото образуване и всички следващи
изпълнителни действия. Съдът намира същите за неоснователни. Идентичността на страните,
основанието и размера на вземанията по изпълнителния лист и заповедта, както и
че те са издадени от един и същи състав на СРС, води до извод че в случая се
касае до техническа грешка на заповедния съд. От значение за правата на длъжника
и възможността му да се противопостави на заявените срещу него права е
връчването на заповедта за изпълнение, с отбелязване за издадения изпълнителен
лист /така чл. 418, ал. 5 от ГПК/. В случая заповедта за изпълнение е връчена и
същата е влязла в сила. Във всеки случай, това несъответствие би имало
отношение към началото на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизането в сила на
заповедта за изпълнение. Следва да се отбележи, че дори заповедта да не е
влязла в сила, това не би било пречка за предявяване на установителен иск за
несъществуването на процесните вземания – в този смисъл Определение № 318 от
09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същото
време за длъжниците е открит пътя за обжалване на изпълнителния титул по реда на
чл. 407 от ГПК.
Давността и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са
прекъснати на 05,07,2016год. с извършването на опис на собствен на длъжниците
недвижим имот. Последващо прекъсване на сроковете е
настъпило с последователни насрочвани и извършвани публични продани
на недвижимо имущество, /насрочени на 29,07,2016год., 08,09,2016год.,
13,06,2018год., 04,09,2018год., 01,11,2018год. /и проведени в периода 01,08,2016год.
– 01,09,2016год., 03,10,2016год. – 03,11,2016год., 16,07,2018год.-16,08,2018год.,
28,09,2018год. – 28,10,2018год., 20,11,2018год. – 20,12,2018год.,
03,06,2019год. – 03,07,2019год.
С оглед изложените мотиви не е изтекъл давностният
срок по отношение на вземанията за главница, такси и разноски, за които е
приложима общата 5 годишна давност, както
и срокът по отношение на вземанията за договорни и мораторни
лихви, за които е приложим тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо предявеният иск следва
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на ответника се дължат разноски, но по делото няма данни да са извършени,
поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
ОТХВЪРЛЯ предявен от К.М.В., ЕГН **********, лично и като ЕТ „Д.В.“, ЕИК *******, и Е.М.В.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 11, иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** ул. „*******–
партер, че ищците не дължат следните суми: 160251,92евро-главница, 14267,47евро- лихва за периода от
21,03,2011год. до 27,10,2011год., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, такси в размер на 30,69евро и 798,85лв.,
както и разноски в размер на 11490,05лв., претендирани по изпълнително дело №20117860402768
по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, поради
настъпила погасителна давност като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.