Решение по дело №839/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано протест на прокурор при ОП Плевен с искане за обявява нищожността на свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № *********/29.04.2020 г. за категория „В“ и „В1 и „АМ“ с валидност до 29.04.2030 г. на името на К. Н. И., издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР –Плевен.

С уточнение от 27.10.2023 г. се посочва, че предмет на протестиране е волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на право на К. Н. И. да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № *********/29.04.2020 г. за категория „В“ и „В1 и „АМ“ с валидност до 29.04.2030 г.

В протеста се посочва, че при подаване на документи през 2010 година И. представя диплома за завършено основно образование серия Е-03№ 023419, рег. № 0050-18/23.06.2003 година , издадена от ОУ „В.Левски“-Плевен, като след извършена прокурорска проверка е установено, че И. по неустановен начин се е снабдил със свидетелството за завършено основно образование, като никога не е учил в горепосоченото училище и не му е издавено свидетелство за придобита образователна степен.

През 2020 година на И. е издадено свидетелство за управление на МПС поради изтичане срока на валидност на предходното.

Посочва се, че обстоятелството, че е налице неистински документ, който е взет предвид при издаване на свидетелство за управление на МПС е ново писмено доказателство по см. на чл. 99, т. 2 от АПК и следва да бъде възобновено производството по издаване на СУМПС и да бъде обявено за нищожно волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на право на И. да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство .

В съдебно заседание -протестиращият прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, се явява и поддържа протеста.

В съдебно заседание ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен не се представлява.

В съдебно заседание заинтересована страна – К. Н. И., не се явява, не се представлява.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 29.04.2010 г. до сектор „Пътна полиция“ Плевен И. е поискал издаване на свидетелство за управление на МПС, като прилага свидетелство за завършено основно образование серия Е-03№ 023419, рег. № 0050-18/23.06.2003 година , издадена от ОУ „В.Левски“ -Плевен.

Издадено е свидетелство за управление на МПС на 05.05.2010 година за категории „М“ и „В“ с валидност до 05.05.2020 година, като през 2017 година е издаден дубликат с № *********/13.09.2017 г.

На 22.04.2020 година И. подава в РУ Червен бряг заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срока на валидност и такова е издадено с рег. № рег. № *********/29.04.2020 г. за категория „В“ и „В1 и „АМ“ с валидност до 29.04.2030 г.

Изготвена е докладна запис до началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен от началник група „Отчет на ПТП и водачи, на АНД и АИД“, сектор „ПП“ с предложение за уведомяване на Окръжна прокуратура –Плевен за предприемане на действие по обявяване на СУМПС за нищожно, тъй като са изтекли срокове за възобновяване на административно производство по чл.99 и сл. от АПК.

По делото не е представено СУМПС, тъй като същото е в лицето, но с оглед данни в докладна записка съдът кредитира тези обстоятелства относно издаване на СУМПС.

Представена е пр. пр. 2021/23 по описа на РС Плевен и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 05.07.2023 година спрямо К. И. от [населено място] бряг за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за ползване неистински или преправен официален документ – свидетелство за основно образование от 23.06.2003 година , тъй като е изтекъл 10 годишен давностен срок за наказателно преследване.

Представено е писмо от Основно училище „В.Левски“ гр. Плевен, в което се посочва, че печат, поставен на представеното от И. свидетелство не отговаря на печат на училището, тъй като община е изписано с главна буква, а в печата на училището се изписва с малка буква и лицето , посочено като директор – „Ал.А., не е заемал тази длъжност, тъй като до 2007 година директор е Н. А., а след този период – Т. Т.. В писмото се посочва, че посочената като класен ръководител –М. М. е начална учителка и не е била класен ръководител на осми клас.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.145 ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл.147 ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК.

В чл.16 ал.1 т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове.

Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от ЗБЛД т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС. В случая се иска прогласяване на нищожност именно на волеизявление на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен относно признаване на право на К. Н. И. да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № *********/29.04.2020 г. за категория „В“ и „В1 и „АМ“ с валидност до 29.04.2030 г.

Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове и волеизявления могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, предвид което протестът е допустим, а разгледан по същество – основателен.

Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта.

Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, не пораждат последици на административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление.

Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум).

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган.

Нищожен е и административен акт/волеизвялнеие при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.

Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на волеизявлението на началник сектор ПП за издаване на СУМПС съдът съобрази следното:

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съгласно чл.150а от ЗДвП в редакция към датата на издаване, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.

Съгласно чл.12 ал.1 т.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г., свидетелство за управление на МПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на документи представени от лицето, като в т.7 на чл.13 ал.1 от Наредбата, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС, е регламентирано представяне на копие от документ за завършено най-малко на основно образование, а след изменение през 2018 с ДВ, бр. 72 от 31.08.2018 г. –следва да се представи документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование - средно образование.

В случая е налице хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата – подмяна на свидетелство за управление поради изтичане на валидността му. Процесното свидетелство е издадено, като органът не проверява първоначалните предпоставки т.е. наличието на необходимото образование, тъй като за това е представен документ, като в случая представеното свидетелство е документ с невярно съдържание, факт, който не се оспорва , тъй като с оглед писмо от директор на ОУ „В.Левски“ -Плевен лицето К. И. никога не е бил ученик на в училището и са налице разлики в печата на училището, посочения като директор и класен ръководител в представеното от лицето при подаване за заявлението през 2010 г. свидетелство за основно образование т.е. не са налице предпоставките за издаване на СУМПС през 2010 г. респ . за подновяването му през 2020 година.

С оглед промяна на материалния закон и необходимост от представяне на документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование т.е. не основно, а средно образование, то не са ангажирани доказателства от органа , че такъв е представен, въпреки указаната доказателствена тежест т.е. заинтересованата страна не е представила документ за завършено средно образование, а ползваният такъв за основно образование е неистински документ, и не са налице предпоставки чл. 13 от Наредбата за издаване на СУМПС през 2010 г. и за подновяване на СУМПС през 2020 г., тъй като лицето не представя документ за завършено средно образование и няма право да му бъде издадено СУМПС респ. след изтичане на валидността му да бъде издадено друго.

След като лицето не е завършило образованието в ОУ „В.Левски“ гр.Плевен и не му е издаван документ от него, то същото не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване на чл.13 ал.1 т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. към 2010 година, а към 2020 г. – документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование. Липсата на този документ прави невъзможно издаване на свидетелство на управление на МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи се предпоставки за издаване на първоначалното СУМПС, като съзнателно е ползвал неистински официален документ, за да му бъде издадено СУМПС респективно при издаване на това от 29.04.2020 г., поради изтекла валидност на първото СУМПС.

С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на процесното свидетелство за управление на МПС на името на И. с валидност до 29.04.2030 г. е допуснато тежко нарушение на изискванията на чл.13 ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до нищожност, тъй като волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание.

Предвид горепосоченото при нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС, се опорочава волеизявлението за неговото издаване и самото свидетелство до степен на нищожност, която следва да бъде обявена.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

Обявява за нищожно волеизявлението на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Плевен за издаване на СУМПС на К. Н. И., [ЕГН] и издаденото въз основа на него свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег. № *********/29.04.2020 г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ с валидност до 29.04.2030 г. на името на К. Н. И..

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.