№ 169
гр. Айтос, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100529 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашно
насилие.
Образувано е по молба от Ф. Р. Х. за издаване на заповед за защита по чл.
15, ал. 8 ЗЗДН срещу И. Х. И..
В молбата се твърди, че на 31.05.2025 г. около 19:00 ч. в гр. Айтос на
улицата срещу *** ответникът – бивш съпруг на молителката, й нанесъл на
молителката удар в главата, в резултат на което счупил носа й. В молбата се
съдържа и искане за издаване на незабавна заповед за защита, с която да бъдат
наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 ЗЗДН: да бъде предупреден да се
въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих; да му бъде забранено да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда.
Ответникът се явява лично в открито съдебно заседание и не оспорва
изложеното в заповедта. Сочи, че е ударил шамар на молителката, тъй като е
разбрал, че кара децата му да казват „татко“ на братовчед му, с когото
молителката живеела. Съжалява за случилото се. Отрича да я е удрял преди.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
молителката моли на ответника да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4
и 5 ЗЗДН за срок от 18 месеца.
1
Молителката се явява лично в открито съдебно заседание и споделя, че
ответникът и преди е извършвал домашно насилие спрямо нея. Обяснява, че е
казала на децата си да наричат братовчеда на ответника „брат“, а не „татко“.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
счита, че не е налице основание за налагане и на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5
ЗЗДН. Изтъква също, че ответникът е извършил домашното насилие при
условията на афект и съжалява за стореното.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за домашно насилие е подадена на 02.06.2025 г., а твърденият
акт на домашно насилие е от 31.05.2025 г. г., следователно е спазен
тримесечният преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
На 02.06.2025 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 10, с която
е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката; забранил му е да я приближава на разстояние по-малко от 50
метра, жилището й, местоработата й, местата й за социални контакти и отдих;
забранил му е да осъществява контакт с Ф. Р. Х. под каквато и да е форма,
включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
По делото не се спори, че молителката и ответника са живЕ. на семейни
начала в миналото. Поради това ответникът е лице по смисъла на чл. 3, т. 2
ЗЗДН, попадащо в обхвата на закона.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно
насилие спрямо молителката на 31.05.2025 г. Декларацията се ползва с
доказателствена сила, ако не бъде опровергана от ответника. Ответникът е
признал пред съда, че е извършил твърдяното домашно насилие и не е
представил никакви доказателства, които да я опровергаят, поради което
съдът няма друг избор, освен да уважи молбата за защита от домашно
насилие.
Възможните мерки за защита от домашно насилие са изброени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти по делото.
Извършена е служебна справка, според която между страните е имало и
друго дело за защита от домашно насилие, което е приключило с оттегляне на
иска от страна на молителката. Липсват данни за дела по ЗЗДН в други
съдилища. Не са представени доказателства, от които да може да се направи
извод, че ответникът е осъществявал домашно насилие спрямо молителката и
преди. Поради това съдът приема, че това е първият случай на домашно
насилие между страните.
Видно от справката за съдимост, ответникът е осъждан, последно през
2
2016 г. за престъпление срещу транспорта по чл. 343б, ал. 2 НК. Това сочи, че
същият има занижен самоконтрол в социалното поведение, сериозен дефицит
в съзнанието за обществените порядки и отговорност пред обществото.
Съгласно служебна справка от Центъра за психическо здраве – Бургас
ответникът не е лекуван там.
На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по
методика, определена в Правилника за прилагане на Закона за защита от
домашно насилие. Въз основа на въпросите в Приложение № 5 съдът
установи, че няма доказателства, от които да се направи извод, че отговорът на
някой от тях е положителен. Поради това съдът счита, че процесният случай
попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката това означава, че не
са идентифицирани рискови фактори, които да сочат вероятност за бъдещо
насилие над пострадалото лице. Налични са данни за лека форма на насилие,
което може да бъде на вербално или емоционално ниво. Пострадалото лице
има ресурси да се справи с насилието.
Съдът съобрази, че пострадалият осъзнава, че извършеното от него е
неправилно и съжалява за постъпката си.
Въз основа на изложеното съдът намира, че спрямо ответника следва да
се приложат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за
срок, определени от съда; забрана на извършителя да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда.
Съдът счита, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от 6
месеца, като се приспадне на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН времето, през което е
действала заповедта за незабавна защита. Според съда тези мерки са
достатъчни с оглед конкретните обстоятелства по делото и ниския риск от
повторен акт на домашно насилие. Не са налице данни, че ответникът има
проблеми с гнева, за да бъде задължен да посещава програми по чл. 5, ал. 1, т.
5 ЗЗДН.
По разноските:
Според чл. 11, ал. 2 ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага
държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното
насилие. В случая молбата на молителката е уважена, което означава, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати 25 лв. по сметка на Районен съд
– Айтос, представляващи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН мерки за защита за
извършено на 31.05.2025 г. около 19:00 ч. в гр. Айтос домашно насилие от И.
Х. И., с ЕГН **********, спрямо Ф. Р. Х., с ЕГН **********, изразяващо се
удар в главата, в резултат на което счупил носа й, а именно следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА И. Х. И., с ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Ф. Р. Х., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И. Х. И., с ЕГН **********, да приближава на
разстояние по-малко от 50 метра Ф. Р. Х., с ЕГН **********, жилището й с
адрес: ***, местоработата й, местата й за социални контакти и отдих, за срок
от шест месеца.
ЗАБРАНЯВА на И. Х. И., с ЕГН **********, да осъществява контакт с
пострадалото лице Ф. Р. Х., с ЕГН **********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от шест
месеца.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН от срока на определените с
настоящото решение мерки за защита времето, през което е действала Заповед
за незабавна защита № 10 от 02.06.2025 г., издадена по гр. д. № 529/2025 г. на
Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И. Х. И., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв., представляваща
държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в седемдневен срок от постановяването му, за което страните са
уведомени.
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН заповедта за изпълнение подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването на решението.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН препис от съдебното решение и
издадената заповед да се изпрати на Районно управление – Айтос и Районно
управление – Руен за сведение и изпълнение.
На основание чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на страните
да се изпрати препис от решението за сведение.
4
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5