Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 814
12.08.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №1246/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
Й. Т.
Б., ЕГН **********,
чрез пълномощника му по делото
адв. С. А., против
Решение №1327 от 13.04.2020г., постановено по гр.д. №17154/2018г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ бр.с., с което
е бил задължен
да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си
Н. И. Б.,
ЕГН **********, и децата
си Т. Й. Б., роден
на ***г. и И. Й. Б.,
родена на ***г.,
забранено му е да
приближава пострадалата Н. И. Б., жилището й, местоработата й и
местата й за социални контакти и отдих, за
срок от шест месеца и му е наложена
глоба в размер
на 200 лв. на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН. С
жалбата се излагат
доводи за неправилност на
решението, като се
иска отмяната му
и отхвърляне на
молбата за защита.
Ответните страни
по жалбата- Н. И. Б., действаща лично и
като майка и законен представител на
децата Т. Й. Б. и И. Й. Б.,
в подаден писмен
отговор на същата
иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с
молба за защита
по ЗЗДН, подадена
от Н. И. Б., действаща
лично и като майка
и законен представител на децата
Т. Й. Б.
и И. Й. Б., с която
е поискана защита
по реда на ЗЗДН
поради извършено спрямо тях
домашно насилие от
страна на ответника
Й. Т. Б.-
съпруг на първата
молителка и баща на втория и
третата молители. С
молбата е поискана
защита поради актове
на домашно насилие,
извършени от ответника
в късния следобед
на 30.10.2018г. и
в ранните часове
на 31.10.2018г. в жилището
им, находящо се
в гр. Пловдив, ул. ***, изразяващи
се в крещене
и отправяне на
обиди към молителката, хващането
й за шията
и раменете, бутане,
блъскане, изхвърляне на
дрехите й, насочване на
кухненски нож спрямо нея,
които действия са подробно описани
в молбата, като
част от тях
са извършени в присъствието на
малолетните деца. С обжалваното
решение съдът е
приел, че ответникът
е извършил
описаните в молбата
за защита акт на
домашно насилие спрямо
молителите, поради което
е уважил подадената
молба за защита и
е наложил мерки
за защита на пострадалите по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗДН, както
и глоба на
ответника в размер
на 200 лв.
на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
му по изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена
служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми.
От
фактическа страна по делото
няма спор между страните, а и
се установява от
писмените доказателства, че молителката
Н. И. Б.
е съпруга на
ответника Й. Т. Б., а
молителите Т. Й. Б.,
роден на
***г., и И. Й. Б., родена
на ***г., са
техни деца. Предвид горното и
съгласно разпоредбата на
чл.3, т.1 и т.4
от ЗЗДН молителите
имат право да търсят
защита по реда
на същия закон.
Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът
по молбата за
защита е извършил
описаните в нея
актове на домашно
насилие спрямо молителите.
За
доказване на факта
на извършване на
твърдяното в молбата за защита
домашно насилие по делото
е представена декларация
от молителката Н. И. Б. по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в която са
описани отделните действия
на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от
ЗЗДН посочената декларация
съставлява доказателствено средство
в производството по издаване
на заповед за
защита, а съгласно чл.13, ал.3
когато няма други доказателства съдът
издава заповед за защита само
на основание приложената декларация. В случая твърденията
на молителката Н. Б., изложени
в молбата за защита
и в декларацията, се
потвърждават и от представеното съдебно- медицинско удостоверение, издадено на 31.10.2018г., т.е.
непосредствено след инцидента, видно
от което при
прегледа й по различни части от тялото
й /шия, гръден кош, корем,
крайници/ са били констатирани множество охлузвания
и кръвонасядания, които според издалия
удостоверението лекар по
съдебна медицина са причинени
по механизма на удар
или притискане с
или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие,
а охлузването във вид на драскотина по левия горен крайник
е причинено от
действието на предмет с остър връх
или режещ ръб, и по
начин и
време е възможно
да са възникнали
така както съобщава
освидетелстваната. В подкрепа
на същите са и
показанията на свидетелите
Д. Ж. и Г. Г.,
които действително не са
очевидци на инцидента, но имат непосредствени
впечатления за състоянието на Н. Б. след
него, от които
се установява, че
тя е имала
видими следи от
насилие по шията и
ръката. По делото не са
били ангажирани убедителни
доказателства от страна на ответника,
опровергаващи твърденията на молителката, че
спрямо нея е
било упражнено насилие.
От показанията на св.
Б. К.
се установява, че същата
е станала свидетел чрез видео- комуникация по
телефона на секунди
от инцидента, възникнал между
страните, при който
молителката Н. Б.
обиждала ответника Й. Б. и
му бутнала телефона
от ръцете. От
така установените от свидетелката обстоятелства, които
са за само
един краткотраен период от
описания в молбата
за защита инцидент,
продължил няколко часа, не
може да бъде направен извод,
че молителката не е
станала жертва на домашно
насилие, тъй като
безспорни данни за
наличието на такова
се съдържат както
в съдебно- медицинското удостоверение, така
и кореспондиращите с
него показания на свидетелите Ж. и Г..
Другата
ангажирана от ответника
свидетелка А. Б.- майка
на ответника, не
е очевидец на
инцидента, нито има впечатления за
състоянието на молителката след
него, а преразказва
това, което й е споделил
самият ответник, поради
което показанията й
нямат доказателствена стойност. По
делото са разпитани като свидетели и полицейските служители
М. И. и Р. А., които
са посетили адреса,
на който живеят страните, непосредствено след инцидента, които
заявяват, че нямат
спомен по молителката Н. Б. да е
имало видими следи от
насилие, нито тя
да се е оплаквала, че
е била нападната с нож.
Тези показания на свидетелите обаче
не опровергават по никакъв начин
твърденията на молителката,
тъй като причинените
на същата увреждания в резултат
на инцидента са
безспорно констатирани при извършения й
преглед същия ден от лекар
по съдебна медицина и
са описани в приложеното
съдебно- медицинско
удостоверение. Нормално е
полицейските служители, които
в кръга на службата си посещават
многократно различни инциденти,
да нямат точен спомен
за конкретната ситуация повече
от една година
по- късно, а даже
и пострадалата да
не се е
оплакала пред тях, че
е била нападната
с нож, то само от това
не може да се
заключи, че действително не е била
нападната. Без
значение за изхода на делото
са доводите на ответника
Й. Б. и представените от
него доказателства /съдебно-
медицински удостоверения/, че
при процесния инцидента спрямо него
и спрямо децата е
било упражнено насилие от страна на
молителката Н. Б..
Даже и това да е
така и да
се касае за взаимно
нанасяне на удари и други
актове на насилие между
съпрузите, то по никакъв начин не
изключва възможността при същия инцидент Й.
Б. да е
извършил домашно насилие
спрямо Н. Б.
и децата, нито
води до отпадане на
възможността за същото спрямо
пострадалите да бъдат взети
мерки за защита по
ЗЗДН. Няма убедителни
доказателства ответникът да
е действал в състояние
на неизбежна отбрана,
причинявайки телесните увреждания
на съпругата си, за
да бъде
освободен от отговорност
за същите. Що се отнася до
действията на самата
Н. Б., то в случай,
че ответникът Й. Б. е
считал, че с оглед на същите той или децата
се нуждаят от предприемане
на мерки за
защита по реда на
ЗЗДН, за него
е съществувала възможността
да поиска такива,
като подаде съответната
молба за защита.
По така
изложените съображения и при
съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства настоящият състав на съда
намира, че по делото
се установява, че ответникът
е извършил описаните
в молбата за защита
и приложената декларация
актове на домашно насилие
спрямо съпругата си Н. Б.. Доколкото
част от домашното
насилие е извършено
в присъствието на
малолетните деца на страните,
то съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.2 от ЗЗДН
следва да се приеме,
че спрямо тях също
е било упражнено
домашно насилие. Ето
защо подадената молба
за защита правилно е била приета
за основателна и
за защита на
пострадалите са били
предприети мерките по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН,
както и на ответника е
наложена глоба по чл.5, ал.4 от
ЗЗДН, като срокът
на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и
размерът на глобата
са съобразени с обстоятелствата по
делото.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да се потвърди,
като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
изхода на делото
жалбоподателят Й. Т. Б.
следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна Н. И. Б. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600
лв. От страна на жалбоподателя е
направено възражение за
прекомерност на същото, което
обаче е неоснователно, тъй
като самият той е уговорил с процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в подобен размер
/720 лв. с
ДДС/.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1327
от 13.04.2020г., постановено по гр.д. №17154/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ бр.с.
ОСЪЖДА Й. Т. Б., ЕГН **********, да
заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, сумата
от 600 лв.- разноски
по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.