Решение по дело №711/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 91

гр. Горна Оряховица, 13.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 711 по описа на ГОРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС и насрещен иск по чл. 72 от ЗС, както и право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС.

Ищецът Й.С.В., чрез пълномощника си адв. Р. Т. от ВТАК, е предявил против И.В.П. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том 5, н.д. № 930/11.03.2005 г. придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул.. Сочи, че предходния собственик на имота ответника И.В.П. държи имота от 02.10. 2002 г., както за праводателя му, така и за него. Твърди, че ответникът към момента осъществява фактическата власт върху имота, като отказва да му я предаде. Счита, че ответникът държи недвижимия му имот без правно основание, поради което иска да бъде осъден да предаде държането и преустанови  ползването на недвижимия имот. Претендира разноски.

В писмения си отговор, ответникът оспорва иска. Твърди, че правното основание, с което ищецът се легитимира като собственик, е нищожно поради симулация по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. последно от ЗЗД. Счита, че страните по оспорения договор не са посочили действителната пазарна цена, поради което извършили данъчно нарушение, което от своя страна водело до отхвърляне на предявения иск.

По насрещния иск с правно основание чл. 72 и чл. 72, ал. 3 от ЗС:

Ищецът по насрещния иск – И.В.П., твърди, че бил признат за собственик на процесния недвижим имот с нотариален акт за обстоятелствена проверка № 34, том 4, по н. д. № 758/2001 г. на нотариус К. Боева. Като собственик на имота преди и след признаването му за собственик, като в уточнението на насрещния си иск сочи, че през периода 2002-2005 г., извършил подобренията, които е описал в исковата си молба. Счита, че е извършил подобренията в имота в качеството си на добросъвестен владелец, поради което иска заплащането им, както и постановяване на право на задържане на имота до заплащането им от ответника.

Ответникът по насрещния иск го оспорва. Счита, че искът е неоснователен, т.к. П. е държател на процесния недвижим имот, а право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 от ЗС има само владелеца, но не и държателя на имота. Позовава се на влязлото в сила съдебно решение между страните по в. гр. д. № 36/2014 г. на ВТОС. Счита, че от представените стокови разписки, не може да се докаже извършването на посочените подобрения.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот подробно описан в исковата молба на твърдените от него обстоятелства – договор за покупко-продажба и че ответникът владее имота.

В тежест на ответника е да докаже фактите изложени в отговора на исковата молба, а именно че има основание да владее или държи имота, както и твърденията си, че имотите са прехвърлени от В.М.Я. на Й.С.В. чрез привиден договор, който е нищожен.

С констативен нотариален акт № .. г. на нотариус К. Боева, И.В.П. е признат за собственик на основание съдебна делба и давностно владение на недвижим имот, находяш се в с. Д., общ. Л., ул. . От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г. на нотариус К. Боева, е видно, че ответникът И.В.П. е продал на В.М.Я. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул.. В нотариалния акт е вписано волеизявлението на продавача, че е получил от купувача изцяло уговорената цена на вещта – лично, напълно и в брой преди подписване на настоящия договор. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г. на нотариус И. Мазнев е, че ищецът е закупил от В.М.Я. и Н.К.Я., процения недвижим имот за сумата от 1500 лв., при данъчна оценка за имота 1405,20 лв.

По делото е приложено и влязло в сила решение №113/30.04.2014 г. по гр. д. № 36 от 2014 г. по описа на ВТОС, от което се установява, че предявеният от И.В.П. срещу Й.С.В. иск за признаване за установено, че е собственик на посочения по-горе недвижим имот на основание давностно владение текло от 2002 г. насетне, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Страните не спорят, че ответникът И.В.П.  упражнява фактическа власт върху процесния недвижим имот.  

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Р.Я.Р., който също установява, че имотът към момента продължава да се ползва от И.П..

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.

Основателността на предявен ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху индивидуално определен материален обект - вещ, в случая:  недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул., представляващ: застроен поземлен имот с планоснимачен номер № 599, за който няма отреден самостоятелен парцел, от квартал 45, по подробния устройствен план на с. Д., който имот е с неприложена регулация, с площ 885 кв. метра, заедно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения, при граници на целия имот: на север улица, на изток-площад, на юг – улица, на запад – Н.С. Г. и Ц.П.Т., същия да се владее или държи без правно основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.

Доказателствената тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и упражнявана фактическа власт от ответника, се носи от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, който трябва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащ правото му на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на очертаните с исковата молба основания - придобиване чрез правна сделка и упражнявана от ответника фактическа власт, като в тежест на последния е установяването на правно основание за осъществяваното държане на вещта.

От събраните доказателства се установи, че ищецът Й.С.В. придобил от В.М.Я и Н.К.Я. чрез сключен на 11.03.2005 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул. . Праводателите на ищеца от своя страна придобили от ответника имота на валидно правно основание също чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот през 02.10.2002 г.

Ето защо съдът намира, че ищецът доказа правата на праводателите си върху процесния недвижим имот. Вещно-прехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт от 2005 г. е настъпило, т.к. праводателите му са били титуляри на вещното право.  

Въпреки изрично разпределената му доказателствена тежест ответникът не проведе успешно доказване на процесуалната предпоставка даваща му право да владее или ползва недвижимия имот.

Въведеното от ответника възражение за нищожност на договора за покупко- продажба от 11. 03. 2005 г. на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради неговата симулативност, остана напълно недоказано. Не се доказа, че волята на страните по оспорения договор е различна от обективираната в него. Цената на сделката е в размера на данъчната оценка за имота, което е практика при изповядване на сделките. На цена идентична с посочената в данъчната оценка е прехвърлил имота си ответника само три години по рано видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .. г. на нотариус К. Боева. Ето защото цената за прехвърляне на вещта не може да е основание за разкриване на симулативността на сделката. Същата не противоречи на закона и не го заобикаля. Договорът е сключен между дееспособни лица, на база постигнато съгласие помежду им и относно съществените условия на сделката.  Поради изложеното съдът намира, че въведеното възражение за нищожност, като неоснователно следва да се отхвърли.

По отношение на насрещния осъдителен иск с правна квалификация чл. 72 от ЗС, както и право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС.

По иска с правно основание чл. 72 от ЗС, ищецът по насрещния иск следва да докаже твърденията си изложени в исковата молба, относно извършване на подобрения в процесния недвижим имот, техните видове и стойност, изложените от него изгодни факти, както и размера /стойността/ на всички претенции по насрещната ИМ.

Видно от уточняващата молба на ищеца по насрещния иск /стр. 37/ е, че подобренията в имота са били извършени в периода 2002-2005 г. Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които ответникът-собственик се е обогатил. Видно от приложените по делото - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .. г. на нотариус К. Боева и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .. г. на нотариус И. Мазнев е, че собственици на имота в периода 02.10.2002 г. до 11.03.2005 г. са били праводателите на Й.С.В. – лицата В.М.Я и Н.К.Я. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно строително-оценъчна експертиза подобренията са извършени от ищеца, както следва: оградата на дворното място е построена през 2003 г., бетоновите пътеки в двора и около къщара-2002 г., измазване на къщата през 2005 г., две нови тераси на къщата- 2003 г., подмяна и поставяне на три врати през 2003 г., направа и монтаж на нова врата за входа на дворното място – 2002 г., мозайка в къщата 2003 г., подмяна на прозорци и врата на горния етаж на къщата – 2003 г., ламперия в къщата 2004 г. , т. е. всички подобрения извършени от ищеца са направени в периода, когато собственици на имота са били лицата Васил Михайлов Яйманов и Надка Костова Яйманова. Поради това облигационните отношенията във връзка с направените от владелеца или държателя И.В.П. към този период, разноски и подобрения върху чуждата вещ следва да се уредят с лицата В.М.Я и Н.К.Я., т.к. те са били собственици на имота към 2002-2005 г. и ако е налице обогатяване, то те са обогатилите се лица. В случая Й.С.В. не се явява  пасивно материално-правно легитимиран да отговоря по този иск нито за подобренията и разноските, нито за увеличената стойност на имота, поради което искът, както и искът за право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, следва да се отхвърлят като неоснователни.

 

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищца направените разноски по делото за държавна такса – 50 лв., за адвокатско възнаграждение по основния и по насрещния иск съответно 480 лв. и 540 лв., или общо съдебни разноски в размер на 1070 лв.

Ищецът по насрещния иск е останал задължен за съдебни разноски, поради което на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ГОРС сумата от още 138 лв. за държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на И.В.П., ЕГН **********,***, че Й.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, е собственик по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..г. на нотариус И. Мазнев, на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул. , представляващ: застроен поземлен имот с планоснимачен номер № 599, за който няма отреден самостоятелен парцел, от квартал 45, по подробния устройствен план на с. Д., който имот е с неприложена регулация, с площ 885 кв. метра, заедно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения, при граници на целия имот: на север улица, на изток-площад, на юг – улица, на запад – Н.С.Г. и Ц.П.Т., като ОСЪЖДА ответника И.В.П. да му предаде фактическата власт върху имота.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на И.В.П., ЕГН ********** предявен срещу Й.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** за заплащане на извършените в периода 2002 г. -2005 г. подобрения в недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул. , представляващ: застроен поземлен имот с планоснимачен номер № 599, за който няма отреден самостоятелен парцел, от квартал 45, по подробния устройствен план на с. Д., който имот е с неприложена регулация, с площ 885 кв. метра, заедно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения, при граници на целия имот: на север улица, на изток-площад, на юг – улица, на запад – Н. С. Г. и Ц. П. Т., а именно: 1/Нова ограда на дворното място-масивна 61 м. за сумата от 1800 лв.; 2/Бетонови пътеки в двора и около къщата за сумата 200 лв.; 3/измазване на къща – варова мазилка за 400 лв.; 4/Две нови тераси на къщата с остъкляване за сумата от 1000 лв.; 5/ Подмяна и поставяне на три врати на първия етаж от къщата на стойност 400 лв.; 6/Направа и монтаж на нова врата за входа на дворното място за сумата 200 лв.; 7/Мозайка и бучарда за къщата за сумата от 400 лв.; 8/Подмяна на прозорец и врата на горния етаж от къщата за сумата от 100 лв.; 9/Ламперия в къщата 20 кв.м. за сумата от 200 лв., или подобрения на обща стойност 4700 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от И.В.П., ЕГН **********,*** срещу Й.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** възражение за право на задържане на следния недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул. , представляващ: застроен поземлен имот с планоснимачен номер № 599, за който няма отреден самостоятелен парцел, от квартал 45, по подробния устройствен план на с. Д., който имот е с неприложена регулация, с площ 885 кв. метра, заедно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения, при граници на целия имот: на север улица, на изток-площад, на юг – улица, на запад – Никола С. Гуглев и Цветан Първанов Тошев, до заплащане на подобрения в размер на 4700 лв.

ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на Й.С.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото за държавна такса и за възнаграждение за един адвокат в размер на общо 1070 лв.

ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 77 ГПК на ГОРС сумата от още 138 лв. за съдебни разноски - окончателна държавна такса за предявения по делото насрещен иск.

         

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на  настоящото решение в Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: