П
Р О Т
О К О Л
Град София, 13.05.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-ри брачен въззивен състав в публично съдебно заседание
на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЯ МИТОВА ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА |
|
|
МИЛЕН ЕВТИМОВ |
|
Секретар: |
МАРИАНА
РУЖИНА |
|
|
|
|
Сложи
за разглеждане, докладваното от съдията Митова дело № 8889 по
описа за 2020 година.
На именното повикване в 19.05 часа се
явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ
С.Д.Б. - редовно призован, не се явява и
представлява. Не сочи причини за неявяването му.
ВЪЗЗИВАЕМАТА
СТРАНА К.К. Н.- редовно призована, не се явява и представлява. Не сочи причини
за неявяването й.
СЪДЪТ
намира, че не са налице пречки за даване ход на делото и разглеждането му и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО
ДОКЛАДВА.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника С.Д.Б. срещу Решението от 28.04.2020 г., по гр. дело
№ 2087 по описа за 2020 г., на СРС, ІІІ
ГО, 139-ти състав. С въззивната жалба е направено доказателствено
искане за допускане на свидетел. Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт.
СЪДЪТ констатира, че не е
постъпил отговор на въззивната жалба от молителката.
ДОКЛАДВА своето
Определение от 04.09.2020 г. по насрочване на делото, препис от което
страните са получили.
СЪДЪТ, с оглед
процесуалното поведение на страните, счете делото за изяснено и
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО
ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗА ДА
ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното решение е правилно. Въззивният съд
напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 ГПК). Районният съд правилно е основал решението
си на показанията на св. Б.Х.(майка на
молителката - въззиваема), която е
очевидец на случилото се на процесната дата – 13.01.2020 г., и чиито показания
първоинстанционният съд прецизно е обсъдил в цялост - както относно конкретната
процесна дата, така и във връзка с предходно поведение на ответника към
молителката, на 23.12.2019 г. Въззивният съд напълно споделя тези мотиви, тъй
като в случая се твърди акт (поведение), причинило психически и емоционален дискомфорт на
пострадалото лице, и за да може правилно да се прецени дали следва да се
квалифицира това поведение като насилие в обхвата на нормата на чл. 2 ЗЗДН.
Неоснователен е доводът на въззивника относно тези свидетелски показания, които
не могат да бъдат дискредитирани само въз основа на родствената връзка.
Въззивният съд също намира тези показания за последователни, логични и
обективни, като липсват други годни доказателства, които да ги опровергават и
да водят до извод за пряка заинтересованост на св. Х.от изхода на делото. Освен
това този свидетел, именно с оглед близката родствена връзка с молителката и
немалък период на съвместно живеене със страните, има непосредствени
впечатления и за техните отношения в развитие, за които е разказала и е
свързала процесната дата и с предходно поведение на въззивника към
въззиваемата, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал.
Същевременно, показанията на другия св. В.Х.не са били достатъчни за доказване
на оспорването на ответника, поради това, че са объркани, съдържат редица
противоречия и не са относими към процесната дата (заявил е две дати – 13.01.2020 г. и 13.01.2019 г.), за сочения час (заявил е обедно време - 1130 часа) и мястото на твърдяното местонахождение на ответника
по времето, в което се твърди да е извършил процесния акт. В останалите им
части тези свидетелски показания са изцяло неотносими към предмета на делото
или съдържат оценки и предположения на свидетеля, а не установяват конкретни
релевантни факти по делото. При това положение правилно тези свидетелски
показания не са кредитирани от първоинстанционния съд и въззивният съд намира
за неоснователни доводите в жалбата относно тяхната доказателствена стойност.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че
първоинстанционното Решение е обосновано и постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Предвид което, като правилен, обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът С.Д.Б. да
заплати, по сметка на Софийския градски съд, държавна такса за въззивната жалба
в размер на 12.50 лева.
Претенции за разноски не са заявени, поради което въззивният
съд не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77993
от 28.04.2020 г. по гр. дело № 2087 по описа за 2020 г. на Софийския районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 139-ти състав.
ОСЪЖДА С.Д.Б., ЕГН **********, да заплати, по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...
ЧЛЕНОВЕ:1……………………………..
2……………………………..
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: