РЕШЕНИЕ
№ 18607
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110156329 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Д. Д. Ф., ЕГН **********, с
адрес: ****, чрез адв. Ц. З., САК, обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за определянето
на месечен наем, който ответникът М. Д.ва Д., ЕГН **********, да заплаща в полза на
ищеца за ползването на ½ ид. ч. от едноетажна жилищна сграда (къща) с
идентификатор № *** изградена в имот с идентификатор № *** по КККР на ***,
одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район
„Нови Искър“, ***, който имот представлява семейно жилище, предоставено за
ползване на ответника с влязло в сила бракоразводно решение между страните по гр. д.
№ 832/2020 г. по описа на СРС, 37 състав, и за осъждане на ответника да заплати
дължимият наем за ползването на същия имот за периода от датата на влизане в сила
на бракоразводното решение - 22.02.2022 г. до завеждане на настоящия иск -
12.10.2023 г. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното плащане.
С първоначалната искова молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на ответника на ½ ид.
ч. от 290/580 ид.ч. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, одобрени
със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район „Нови
Искър“, *** и от ½ ид.ч. от постройка на допълващо застрояване (лятна кухня), за
който иск е върната исковата молба с влязло в сила протоколно определение от дата
01.07.2024 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
имал брак с ответницата, който бил прекратен на 22.02.2022 г. с Решение №
1
20005038/16.01.2022 г. по гр. д. № 832/2020 г. по описа на СРС, като от брака имали и
малолетна дъщеря, родена на 29.12.2013 г. Поддържа, че по време на брака със
съпругата си закупили 290/580 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно
с построените в имота едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***.1 и
постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) с идентификатор № ***.2 по КККР
на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***,
район „Нови Искър“, ***. Посочва, че с бракоразводното решение на ответницата било
предоставено упражняването на родителските права и ползването на семейното
жилище /едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***.1/ до
навършването на пълнолетие на детето или изменение на обстоятелствата, а
ползването на дворното място и другите постройки в него следвало да се определи по
споразумение между страните. Поддържа, че не бил определен наем за ползването на
семейното жилище, поради което такъв следвало да се определи в настоящото
производство по реда на чл. 57, ал. 2 СК, съобразно притежаваните от ищеца права.
Наред с изложеното, ищецът твърди, че от влизане в сила на бракоразводното решение
до подаването на исковата молба е лишен от ползването на горепосочения имот,
поради което ответницата следвало да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за ползването, от което е бил лишен през периода от 22.02.2022 г. до
12.10.2023 г. на ½ ид. ч. от едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор №
***.1. Ето защо моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. Д. Д., която признава, че е имала брак с ищеца, прекратен на
22.02.2022 г. с Решение № 20005038/16.01.2022 г. по гр. д. № 832/2020 г. по описа на
СРС, като със същото й е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетната й дъщеря, както и ползването на семейното жилище,
представляващо едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***
находяща се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***. Посочва, че при определянето на
дължимия наем следвало да се съобрази ползваната от ненавършилото пълнолетие
дете жилищна площ и за същата да не се дължи наемна цена. Поддържа, че ищецът не
е бил лишаван от ползването на процесните имоти, тъй като към настоящия момент
имал багаж на тавана на къщата и в лятната кухня, а в случай че му се дължи
обезщетение, това следвало да е за период след 01.04.2022 г., когато е напуснал
семейното жилище. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от
М. Д. Д. срещу Д. Д. Ф., за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на
½ ид. ч. от от съсобствен между страните л.а. „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег.
№ ***, с цвят сив металик, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното плащане; на сумата от 2000
2
лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за
лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните мотопед „*** с рама
№ ***, с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба – 12.12.2023 г., до окончателното плащане и на сумата от 1350 лв.,
представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване
от ползването на ½ ид. ч. от съсобствено между страните ремарке с рама № ***, с рег.
№ ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
12.12.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът по насрещния иск М. Д. Д. поддържа, че по време на брака си
страните са придобили следните движими вещи: „Фолксваген Шаран“ с рама № ****,
рег. № ***, с цвят сив металик; мотопед „*** с рама № ***, с рег. № *** и ремарке с
рама № ***, с рег. № ***. Твърди се, че от момента на прекратяване на брака
посочените вещи се ползват еднолично от ответника Д. Д. Ф., поради което същият
дължи на ищцата обезщетение за ползването, от което е лишена съобразно правата й,
както следва: 1. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода от
22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен
между страните л.а. „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег. № ***, с цвят сив
металик; 2. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за периода от 22.02.2022 г.
до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от съсобствен между страните
мотопед „*** с рама № ***, с рег. № ***; 3. сумата от 1350 лв., представляваща
обезщетение за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на
½ ид. ч. от от съсобствено между страните ремарке с рама № ***, с рег. № ***. Ето
защо се иска от съда уважаване на предявените насрещни искове, както и
присъждането на съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че не е ползвал притежаваните
в съсобственост движими вещи, нито пък ищцата някога е поискала да ги ползва. В
тази връзка сочи, че след развода закупил лек автомобил „Хонда“, който използвал за
предвижване. Поддържа, че мотопедът бил дълго време след развода в двора на
къщата и след като ищцата не пожелала да го продадат, ответникът го взел да го
ремонтира. Сочи, че само той е участвал в поддръжката на движимите вещи – данъци,
прегледи, застраховка. Оспорва се и размера на претенцията, като твърде завишен.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че между тях е имало сключен брак, по време на
който са придобили в режим на СИО 290/580 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
№ ***, ведно с построени в имота едноетажна жилищна сграда (къща) с
3
идентификатор № ***.1 и постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) с
идентификатор № ***.2 по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на
АГКК, находящи се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***, а това се установява и от
приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 192, том I,
рег. № ****, дело № **** от 2012 г. (л. 6-7 от делото).
По делото е представена Скица № *** г., издадена от СГКК – гр. София на
поземления имот с идентификатор № ***, както и скици на построените в поземления
имот сгради с идентификатор № с № ***.1 и № ***.2
Не е спорно и обстоятелството, че бракът между страните е прекратен на
22.02.2022 г. с Решение № ***** г. по гр. д. № 832/2020 г. по описа на СРС, като със
същото на М. Д. Д. е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетната й дъщеря, както и ползването на семейното жилище,
представляващо едноетажната жилищна сграда (къща) с идентификатор № ***
находяща се на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***г. На л. 8-12 от делото е
приложено решението.
По делото е представен Договор за наем от дата 01.04.2022 г., сключен между
ищеца Д. Д. Ф. и трето на спора лице, по силата на който на първия е предоставен за
временно възмездно ползване недвижим имот, представляващ стая, кухненски бокс и
баня с тоалетна, находащи се на адрес: гр. Костинброд, ул. „Струма“ № 6, при месечен
наем в размер на 400 лв., а видно от приложените на л. 18-27 същият е заплащал така
определения му наем в периода от 01.04.2022 г. до 02.08.2023 г.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че по време на брака си са
придобили движими вещи - „Фолксваген Шаран“ с рама № ****, рег. № ***, с цвят
сив металик, мотопед „*** с рама № ***, с рег. № *** и ремарке с рама № ***, с рег.
№ ***, а това се установява и от приложените по делото на л.45- 47 от делото
свидетелства е за регистрация част.
От представените по делото исков молба с вх. № *****г., уточнителни молби и
справка от СРС, гр.д. № ****г. по описа на 79 с-в се установява, че движимите вещи са
предмет на съдебна делба.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И
Г. Г. и Ц Г. Д..
От показанията на св. Г. се установява, че същият се познава с ищеца от 3
години, били съседи в село М, но откакто напуснал къщата през 2022 г. не се виждат
толкова често. В момента къщата се ползва от М. и леля Ц Свидетелят познава и
детето на страните, което баща му го взима и връща в къщата. Свидетелят не е виждал
Д. да влиза в къщата и не знае дали има ключ. В момента Д. живее в едно село преди
село Свидня, близо до София, където миналата година си купил къща, а преди това
живял под наем в гр. Костинброд. След като Д. напуснал къщата в село М свидетелят
не е вижда автомобила му „****“ в двора.
От показанията на св. Д., която е майка на ответницата, се установява, че
страните са разделени от 2022 г., като след развода семейното жилище е предоставено
на дъщеря й и внучката й. Ф. напуснал жилището на 01.04.2022 г. В имота се намират
негови вещи, а достъпът до жилището не бил ограничаван. Д. Ф. идвал през седмица,
за да се вижда с детето, а през м. април дошъл да си реже асмите, като тогава дворът
бил отключен. Достъпът до лятната кухня, която представлява склад, не бил
ограничен, тъй като тя не се заключва. В спалнята в жилището има две чекмеджета с
вещи на Д. Ф., негов диспенсър се намирал в къщата и негова стара пералня. Той няма
ключ от двора и къщата, за да влезе следва да има предварителна уговорка. В момента
имотът се използва от свидетелката, която от време на време взимала внучката при
себе си. М. живее в гр. Перник от една година.
От приетото по делото заключение на Съдебно-оценителната експертиза,
изготвена от вещото лице М. Д. А., което съдът кредитира като пълно и обосновано, се
установява, че средният месечен пазарен наем на процесната едноетажна жилищна
сграда към 2022 г. е в размер на 489 лв., към 2023 г. е в размер на 518 лв., а към датата
на изготвяне на заключението – 20.06.2024 г. е в размер на 608 лв. Вещото лице е
4
заключило, че за периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. размера на наема възлиза на
9874,74 лв. Според заключението средният пазарен наем на постройката на допълващо
застрояване към 2022 г. е в размер на 199 лв., към 2023 г. е 213 лв. и към датата на
изготвяне на заключението е в размер на 250 лв. За периода от 22.02.2022 г. до
12.10.2023 г. средният пазарен наем за постройката на допълващото застрояване е в
размер на 4039,21 лв. Вещото лице е определило и средния пазарен наем за движимите
вещи, предмет на насрещната искова претенция, както следва:
Лек автомобил „****“, рег. № ***, с дата на първа регистрация 14.01.2002 г., по
метода на Пазарните аналози, е със среден месечен наем към момента на изготвяне на
заключението – 20.06.2024 г. в размер на 530 лв., съответно за периода от 22.02.2022 г.
– 12.10.2023 г. в размер на 8529,24 лв.
Мотопед „****“, рег. № ***, с дата на първа регистрация 18.04.2007 г., по
метода на Пазарните аналози, е със среден месечен наем към момента на изготвяне на
заключението – 20.06.2024 г. в размер на 60 лв., съответно за периода от 22.02.2022 г. –
12.10.2023 г. в размер на 930,60 лв.
Ремарке за лек автомобил „****“, рег. № ***** с дата на първа регистрация
25.07.1994 г., по метода на Пазарните аналози, е със среден месечен наем към момента
на изготвяне на заключението – 20.06.2024 г. в размер на 300 лв., съответно за периода
от 22.02.2022 г. – 12.10.2023 г. в размер на 4853,70 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че съгласно константната практика на ВКС
искът по чл. 57, ал. 2 СК за определяне на месечен наем, който ползващият семейното
жилище бивш съпруг следва да заплаща на другия предвид възникналото наемно
правоотношение, може да бъде предявен, както в бракоразводното дело, така и в друго
производство с отделен иск, какъвто е настоящия случай, поради което искът се явява
допустим.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че е придобил
процесния имот в режим на СИО, която е прекратена, квотите в съсобствеността,
наличието на влязло в сила бракоразводно решение между страните, с което
ползването на процесното жилище е предоставено на ответницата и размера на
наемната цена на имота за претендираните периоди.
Съдът намира, че предвид липсата на спор между страните, а и със събраните
писмени доказателства беше несъмнено доказано, че по време на брака си страните са
придобили при разни квоти 290/580 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***,
ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда (къща) с идентификатор №
***.1 и постройка на допълващо застрояване (лятна кухня) с идентификатор № ***.2
по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на
адрес: ***, район „Нови Искър“, ***.
Бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 22.02.2022 г. Решение №
***** г., постановено по гр.д. № 832/2020 г. по описа на СРС, 37 с-в, като със същото
решение родителските права върху роденото от брака дете са предоставени за
упражняване на майката, предоставено е ползването на семейното жилище –
едноетажна сграда с адрес: село Мировяне, *** на майката М. Д. Ф.а и
местоживеенето на детето е определено на същия този адрес в село Мировяне. Съдът
съобрази, че семейното жилище, според същото решение е единствено жилищната
сграда, а дворното място и останалите постройки – тяхното ползване ще се определя
по споразумение между страните. Следователно наемно правоотношение по смисъла
на чл. 57, ал. 1 СК е възникнало единствено по отношение на едноетажна жилищна
сграда (къща) с идентификатор № *** но не и по отношение на дворното място и
сградите на допълващото застрояване.
Същевременно съдът отчете, че съобразно практиката на ВКС, като например
Решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г., 4-то гр. Отделение, е прието, че
твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само, ако е за време след
като правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на
5
други обстоятелства и страната докаже че, не ползва вещта в повече от притежаваната
квота от съсобствеността, а с Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по т. д. № 7/2012
г. на ОСГК е дадено тълкуване, че в понятието "лично ползване" по смисъла на чл. 31,
ал. 2 ЗС се включва всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им.
Предвид изложеното, съдът намира, че при съвкупния анализ на събраните
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, се установи, че ответницата
ползва семейното жилище заедно с малолетната им дъщеря, като без значение е
обстоятелството дали имотът се обитава лично от ответницата или от нейната майка.
Пак от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът няма ключ от
къщата, нито пък за дворната врата, и за да влезе в имота следва да има уговорка с
ответницата. Дали ищецът държи свои вещи в имота е ирелевантно по отношение на
правото му да получава наем за неговата идеална част от имота, от чието ползване е
лишен.
Видно от представения титул за собственост не са посочени дялове за съпрузите
в собствеността, поради което следва да се приеме, че притежават правото на
собственост при равни квоти – по 1/2 ид. част за всеки от тях. При определяне на
наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака,
следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището, а не само стаята, която му служи за спалня – в този смисъл е Решение №
123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. От брака си страните
имат едно малолетно дете, родителските права върху което се предоставят за
упражняване на майката – ответник по настоящия иск, при която е определено
местоживеенето му, поради което дължимият от нея наем следва да бъде намален на
една втора от частта на ответника – в този смисъл е и Решение № 261832/18.03.2021
г. по в. гр. д. № 16301/2019 г. по описа на СГС. Така средният пазарен наем за
припадащата се на ответника част от това жилище след приспадане на ползваната от
детето на страните жилищна площ, възлиза на 1/4 от средната пазарна наемна цена за
имота. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза,
което съдът възприема изцяло като пълно, обективно и обосновано, средният пазарен
наем на семейното жилище – едноетажна жилищна сграда, е в размер на 608 лв. (към
юни 2024 г.), следователно средният наем, който ответникът следва да заплаща
месечно за ползваната ¼ ид.ч. от притежаваните права от ответника наем в размер на
152,00 лв. месечно. В допълнение следва да се посочи, че в съдебно заседание вещото
лице потвърди, че за една година липсва съществено изменение в цените на наемите,
каквото е налице при продажбите. Наемът се дължи считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.10.2023 г., доколкото към този момент решението, с което
семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата е вече влязло в сила.
По отношение на предявения иск за заплащане на наем за периода от датата на
влизане в сила на бракоразводното решение 22.02.2022 г. до датата на подаване на
настоящата искова молба – 12.10.2023 г., и предвид обстоятелството, че с
бракоразводното решение не е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК,
облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на
съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е
необходимо отправяне на писмена покана – в този смисъл Решение № 71 от 29.06.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2750-2017 г., II г. о., ГК и Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр.д.
№ 2750 от 2017 на ВКС. Съображенията за това са, че във всички случай, в който
ползването на семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена
общност, прекратена с развода, е предоставено на единия съпруг, упражняващ
родителските права, ако между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл. 49,
ал. 4 или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно, то между съпрузите възниква
наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил
размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е
налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от
бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена,
която да се заплаща за вбъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е
предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за
6
прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг
/преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до
определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-
съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай
отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението
по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало
като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща
наемна цена.
Както беше посочено по-горе, по делото беше доказано, че семейното жилище
се използва от ответницата и нейното дете, както и майката на ответницата.
Същевременно се доказа, че ищецът няма достъп до къщата, нито до двора, доколкото
същият не притежава ключ. От друга страна от показанията на св. Цецка Д., които
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви, и след като
отчете евентуалната заинтересованост, поради роднинската връзка с ответницата, се
доказа, че ищецът е напуснал семейното жилище на 01.04.2022 г. Следователно
същият въпреки възникналото наемно правоотношение по силата на бракоразводното
решение, до този момент – 01.04.2022 г. реално е ползвал притежаваната от него ½
ид.ч. от жилищната сграда, респективно бившите съпрузи са обитавали съсобствения
имот, съобразно притежаваните права, а ищецът не е бил лишен от ползването на
собствения си имот. Предвид изложеното за периода от 01.04.2022 г., когато ищецът е
напуснал семейното жилище, до датата на подаване на настоящата искова молба,
ответникът дължи обезщетение, изчислено по правилата за заплащане на обезщетение
по чл. 31, ал. 1 ЗС, а именно средния пазарен наем за периода, който според
заключението на СОЕ е в размер на 9263,52 лв. (9874,74 лева, изчислен за целия исков
период, минус 122,22 лева наемът за м. 2.2022 г., минус 489 лв. наемът за м. 3. 2022 г.).
Както беше посочено по-горе от размера на дела на ответника следва да се приспадне
този на ненавършилото пълнолетие дете на страните, обитаващо семейното жилище.
Следователно ответникът дължи обезщетение за ползването на ¼ ид.ч. от делата на
ищеца в процесното жилище за посочения период, или сумата от 2315,88 лв., до който
размер се явява основателна претенцията на ищеца, а в останалата част до пълния
предявен размер от 6000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
За основателното на така предявената претенция в тежест на ищеца е докаже, че
в съсобственост с ответника притежават посочените движими вещи, квотите в
съсобствеността, едноличното ползване на вещите от ответника, отправена писмена
покана и размер на дължимото обезщетение.
В случая между страните не е спорно, а и с представените писмени
доказателства се доказа, че същите са придобили движими вещи - „******“ с рама №
****, рег. № ***, с цвят сив металик, мотопед „*** с рама № ***, с рег. № *** и
ремарке с рама № ***, с рег. № ***. Предвид липсата на данни за различни дялове,
следва да се приеме, че притежават равни квоти, или по ½ ид. ч.
По делото беше доказано и обстоятелството, че процесните движими вещи се
използват лично само от ответника по насрещния иск, като не са събрани
доказателства за осигуряване достъпа на ищеца до същите и възможността да ги
ползва.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Следователно за дължимостта на
обезщетение за лишаването от ползване на един от съсобствениците е необходимо
същият да е отправил писмена покана. По делото не бяха събрани доказателства
ищецът да е отправил писмена покана до ответника за предоставяне ползването на
движимите вещи или заплащането на обезщетение, поради което и само на това
основание искът се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
7
По разноските:
По главните искове и предвид изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
право на разноски имат и двете страни. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва:
750 лева – платена държавна такса, 600 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение и 400 лв. депозит за Съдебно-оценителна експертиза, от които
съобразно уважената част на иска следва да се присъди сумата от 675,47 лв.
Ответникът също има право на разноски, за присъждането на които е направил
своевременно искане, съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК, и които
представляват сумата от 1300 лв. за реално платено адвокатско възнаграждение, от
което съобразно отхвърлената част следва да му се присъди сумата от 798 лв.
По предявения насрещен иск и предвид изхода на спора по него, на основани е
претнидат разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК за пратено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест
на ответника по насрещния иск.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 2 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС наемна цена за
ползването на семейното жилище, представляващо едноетажна жилищна сграда (къща)
с идентификатор № *** изградена в имот с идентификатор № *** по КККР на ***,
одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се на адрес: ***, район
„Нови Искър“, ***, дължима от ответника М. Д.ва Д., ЕГН ******, в полза на ищеца
Д. Д. Ф., ЕГН **********, в размер на сумата от 152, 00 лв., считано от влизане в
подаване на исковата молба – 12.10.2023 г., като ОСЪЖДА М. Д.ва Д., ЕГН **** да
заплаща на Д. Д. Ф., ЕГН **********, наем за ползването на семейното жилище в
размер на 152, 00 лв. месечно, считано от 12.10.2023 г. – датата на подаване на
исковата молба, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или
прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за всеки просрочен наем.
ОСЪЖДА М. Д.ва Д., ЕГН *****, за заплати на Д. Д. Ф., ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. чл. 57, ал. 1 СК сумата от 2315,88 лв., представляваща
дължимият наем за ползването на семейното жилище, представляващо едноетажна
жилищна сграда (къща) с идентификатор № *** изградена в имот с идентификатор №
*** по КККР на ***, одобрени със Заповед *** г. на изпъл. д. на АГКК, находящи се
на адрес: ***, район „Нови Искър“, ***, за периода от 01.04.2022 г. до 12.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Д.ва Д., ЕГН *****, осъдителни искове с
правно основание чл. 31, ал.2ЗС за осъждане на ответника Д. Д. Ф., ЕГН **********,
за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за периода от
22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от от съсобствен
между страните л.а. „****“ с рама № ****, рег. № ***, с цвят сив металик, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до
окончателното плащане; на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от
съсобствен между страните мотопед „*** с рама № ***, с рег. № ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до
окончателното плащане и на сумата от 1350 лв., представляваща обезщетение за
8
периода от 22.02.2022 г. до 12.10.2023 г. за лишаване от ползването на ½ ид. ч. от
съсобствено между страните ремарке с рама № ***, с рег. № ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 12.12.2023 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Д.ва Д., ЕГН *****, за заплати на Д. Д. Ф., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 675,47 лв. – разноски в производството по главния
иск.
ОСЪЖДА Д. Д. Ф., ЕГН ********** да заплати на М. Д.ва Д., ЕГН ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 798 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА М. Д.ва Д., ЕГН *****, за заплати на Д. Д. Ф., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600 лв. – разноски в производството по
насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9