№ 397
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900245 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П. СТ. М., Т. М. ХР., действаща чрез
нейната майка и законен представител М. В. М., и ЕМ. ХР. М., и тримата от
гр.Дългопол, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, с която
са предявени субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на П. СТ. М.
сумата от 26300лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически преживявания, в
резултат на настъпило ПТП на 18.02.19г., причинено от И.С.А. при
управление на МПС – л. а. Фиат Пунто, рег.№******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.02.19г. до окончателното изплащане
на сумата.
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на Т. М. ХР.,
действаща чрез нейната майка и законен представител М. В. М., сумата от
1
6900лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания и психически преживявания, в резултат на
настъпило ПТП на 18.02.19г., причинено от И.С.А. при управление на МПС –
л. а.Фиат Пунто, рег.№******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.19г. до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на ЕМ. ХР. М.,
сумата от 3400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически преживявания, в
резултат на настъпило ПТП на 18.02.19г., причинено от И.С.А. при
управление на МПС – л. а. Фиат Пунто, рег.№******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.02.19г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.19г. в гр.Дългопол, при
управление на МПС – л.а.Фиат Пунто, рег.№******, И.С.А. нарушила
правилата за движение по пътищата – чл.20,ал.1 от ЗДвП, и причинила ПТП с
пешеходците П.М., Т.Х. и Е.М.. Излага, че с решение по НАХД №426/2020г.
по описа на ПРС, И.С.А. била призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” от НК. Твърди, че в резултат на ПТП
ищцата П.М. получила контузия на главата, след което е изпаднала в
безсъзнателно състояние / мозъчна кома/, обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота, травм.отоци, кръвонасядания и
ожулвания; ищ.Т.Х. е получила контузия на корема, контузия на главата,
контузия на дясна лакътна става и дясна мишница, травм.оток,
кръвонасядания и ожулвания, и ищ.Е.М. е получил травм.оток, кръвонасядане
и ожулване в областта на дясното бедро. Излага, че ищ.П.М. поради силните
болки приемала няколко месеца болкоуспокояващи и по време на лечението я
обгрижвали и обслужвали близки, като при физич.натоварване изпитвала
болки; изпадала в стрес, когато покрай нея преминавала кола. Ищ.Т.Х.
приемала в началото обезболяващи, появило се безсъние, изпадала в стрес и
паника когато покрай нея преминавала кола. Ищ.Е.М. приемал обезболяващи
и страдал от безсъние. Излагат, че са подали заявление при застрахователя
ответник за изплащане на обезщетение за неимущ.вреди, като последният
предложил суми, с чиито размери те не били съгласни. В допълнителната
2
искова молба оспорват възраженията на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.Джеймс Баучер №87, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по размер. Не оспорва съществуването на
застр.правоотношение за автомобила. Счита, че с оглед представените
писмени доказателства адекватното обезщетение за ищ.П.М. е 4000-5000лв, за
ищ.Т.Х. – 2000-2500лв, а за ищ.Е.М. – 800-1000лв. Оспорва и претенцията за
лихва от датата на ПТП, тъй като ответникът бил уведомен едва на 10.03.21г.
В допълнителния отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от материалите по приложеното НАХД №426/2020г. на РС-
Провадия с решение №94 от 01.12.20г., в сила от 31.12.20г., И.С.А. е призната
за виновна в това, че на 18.02.19г. в гр.Дългопол, на ул.Г.Димитров до дом
№126 при управление на МПС - л. а. Фиат Пунто с рег.№ *******, нарушила
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, с което по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на П. СТ. М., изразяваща
се в контузия на главата, след което същата е изпаднала в безсъзнателно
състояние /мозъчна кома/, обусловило разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.б, пр.2 НК вр.
чл.78А, ал.1 НК е освободена от наказ.отговорност и й е наложено
адм.наказание глоба в размер на 1000лв.
По делото няма спор, а и съгласно отразеното в приложеният по
делото констативен протокол за ПТП , към 18.02.19г. / датата на ПТП/ л. а.
Фиат Пунто, рег.№******, управляван от И.С.А., е бил застрахован за риска
„Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС" АД, със застр.полица
№118003054716, валидна до 26.10.19г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.М.Дойчев и св.З.Илиев, които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
3
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от
съда, се установява, че в резултат на ПТП ищцата П.М. е получила хематом
на клепачите на дясното око и дясната скула, сътресение на мозъка със
свид.показания за загуба на съзнание, кръвонасядане по предната повърхност
на дясното рамо, в дясната хълбочна област и ляво коляно, като обичайният
процес на възстановяване бил в границите на месец, а при ищцата
оплакванията са продължили 2-3 месеца. От своя страна ищцата Т.Х. е
получил кръвонасядане, оток и ожулване в лява челно-слепоочна област,
кръвонасядане и ожулване по челото в дясно, хематом на горните клепачи,
кръвонасядане по кожата на лакета и контузия на корема без увреждане на
вътрекоремни органи, като възст.период е от 2-3 седмици, като липсват данни
за усложнения. Ищецът Е.М. е получил хематом и ожулване по страничната
повърхност на дясното бедро, като възст.период е 10-15 дни.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно психиатрична
експертиза, кредитирано от съда, се установява, че ищцата Т.Х. след ПТП
изпитвала страх да пресича улица, ищ.П.М. е развила разстройство в
адаптацията и постконтузионнен синдром, а ищ.Е.М. е развил първоначално
остра стресова реакция и впоследствие разстройство в адаптацията с
тревожен синдром и единични елементи по посттравматичен тип, което е
подължило около 2-3 месеца, като към момента персистират фобийни
изживявания и хронично инсомния.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
4
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно
застрахователна полица №118003054716, валидна до 26.10.19г. , за л.а.Фиат
Пунто, рег.№******, сключена между ЗД "БУЛ ИНС" АД и собственика на
автомобила, което обуславя пасивната материалноправната легитимация на
ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с решение №94 от
01.12.20г., в сила от 31.12.20г, по НАХД №426/2020г. на РС-Провадия, И.С.А.
е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2
НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказ.отговорност. По
аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът намира, че с влязлото в
сила решение обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от деликвента престъпление на 18.02.19г., при което
са причинени посочените в решението увреждания са безспорно установени /
така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на ВКС/.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице -
причинител на вредата и ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
5
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
От представените по делото писмени доказателства по несъмнен
начин се установи, че ищ.П.М. е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесените травматични
увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП–травма на главата с
изпадане в безсъзнателно състояние, кръвонасядания и охлузвания. От
заключението на СМЕ се установява, че възстановяването е продължило за
период от 2-3 месеца, като няма данни за усложнения. Установи се още, че
след ПТП ищ.П.М. е развила разстройство в адаптацията и постконтузионнен
синдром, като състоянието й се е подобрило след 2-3 месеца, а оплакванията
към момента имали посттравматичен характер и можели да продължат по-
дълго време. Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара
от автомобила, характера на телесните увреждания, продължителността на
възстановяването на пострадалата, обстоятелството, че и към настоящият
момент състоянието на ищ.П.М. не е напълно възстановено, съдът намира, че
сумата от 10000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищцата.
Безспорно се установява по делото още, че ищцата Т.Х. е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от
процесното ПТП- кръвонасядания и ожулвания, както и контузия на корема
без увреждане на вътрекоремни органи. От заключението на СМЕ се
6
установява, че възст.период е от 2-3 седмици, като липсват данни за
усложнения. Установи се още, че след ПТП при ищ.Т.Х. се наблюдава само
ситуационна фобия при пресичане на улица, без други оплаквания. Отчитайки
степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила, характера
на телесните увреждания, продължителността на възстановяването на
пострадалата, която е в рамките на обичайната за тези увреждания, съдът
намира, че сумата от 4000лв. в случая е справедлива за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
По отношение на ищеца Е.М. също се установява, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – хематом и ожулване, като съгласно заключението по медиц.експертиза
възстановителния период при такава травма е около 2 седмици. Установи се
от изслушаната по делото СПЕ, че при него се е развила първоначално остра
стресова реакция и впоследствие разстройство в адаптацията с тревожен
синдром и единични елементи по посттравматичен тип, което състояние е
продължило около 2-3 месеца, като към момента персистират фобийни
изживявания и хронично инсомния. Отчитайки степента на болките и
страданията, свързани с удара от автомобила, характера на телесните
увреждания, продължителността на възстановяването на пострадалия, която е
в рамките на обичайната за тези увреждания, съдът намира, че сумата от
2000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове
по чл.432, ал.1 от КЗ се явяват основателни както следва : до размер от
10000лв за ищцата П.М., до който размер иска следва да бъде уважен, като за
разликата до претендирания размер от 26300лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен; до размер от 4000лв за ищцата Т.Х., до който
размер иска следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания
размер от 6900лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен; до
размер от 2000лв за ищеца Е.М., до който размер иска следва да бъде уважен,
като за разликата до претендирания размер от 3400лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
7
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на
чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на
09.03.21г., поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се
дължи законна лихва от 09.03.21г. до окончателното плащане. За периода от
18.02.2019г. до 08.03.21г. вкл., искът следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски от страните са направени
насрещни възражения за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. В
конкр.случай цената на исковете по делото възлиза на 36600лв., поради което
и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждението
възлиза на 1628лв. Като съобразява това и приложените договори за правна
помощ както на ищцовата страна, така и на отв.страна, съдът намира, че така
договорените адв.възнаграждения не се явяват прекомерно завишени, поради
което и не следва да бъдат намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Предвид това на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, на ищ.П.М. се дължат разноски по делото, съобразно
представените доказателства и съразмерно с уважената част от иска в размер
на сумата от 304,18лв адв.възнаграждение, съответно на ищ.Т.Х. се дължат
разноски по делото, съобразно представените доказателства и съразмерно с
уважената част от иска в размер на сумата от 289,86лв адв.възнаграждение, а
на ищ.Е.М. се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства и съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата от
176,47лв адв.възнаграждение.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане
на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част
от иска, като в тежест на ищците се възложи сумата от 1148,20лв, включваща
адв.възнаграждение, депозити за вещи лица и свидетел, на осн. чл.78, ал.3
8
ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 640лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото
разноски в размер на 720лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на П. СТ. М., ЕГН **********, с ********, СУМАТА от
10000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически
преживявания, в резултат на настъпило ПТП на 18.02.19г., причинено от
И.С.А. при управление на МПС – л. а. Фиат Пунто, рег.№******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.03.21г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, както и СУМАТА от 304,18лв
/триста и четири лева и 18ст./, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 10000лв до пълния му размер от 26300лв и на законна лихва за
периода от 18.02.2019г. до 08.03.21г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. М. ХР., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и
законен представител М. В. М., с ********, СУМАТА от 4000лв. /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически преживявания, в
резултат на настъпило ПТП на 18.02.19г., причинено от И.С.А. при
управление на МПС – л. а. Фиат Пунто, рег.№******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.03.21г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, както и СУМАТА от 289,86лв /двеста
9
осемдесет и девет лева и 86ст./, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 4000лв до пълния му размер от 6900лв и на законна лихва за
периода от 18.02.2019г. до 08.03.21г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕМ. ХР. М., ЕГН **********, *********, СУМАТА от
2000лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически
преживявания, в резултат на настъпило ПТП на 18.02.19г., причинено от
И.С.А. при управление на МПС – л. а. Фиат Пунто, рег.№******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.03.21г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, както и СУМАТА от 176,47лв
/сто седемдесет и шест лева и 47ст./, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
горницата над 2000лв до пълния му размер от 3400лв и на законна лихва за
периода от 18.02.2019г. до 08.03.21г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 640лв
/шестстотин и четиридесет лева/, представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от 720лв
(седемстотин и двадесет лева), представляваща направените от бюджета на
ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П. СТ. М., ЕГН **********, с ********, ЕМ. ХР. М.,
ЕГН **********, *********, и Т. М. ХР., ЕГН **********, действаща чрез
нейната майка и законен представител М. В. М., с ********, ДА ЗАПЛАТЯТ
на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА от 1148,20лв /
хиляда сто четиридесет и осем лева и 20ст/, представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11