Р Е Ш
Е Н И
Е
№
325
гр.Елхово, 05.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4/2019 г.
по описа на ЕРС, за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Ф., турски гражданин, депозирана чрез пълномощник – адв. Б.Й. ***, против
Наказателно
постановление № 1121 от 03.12.2018 година на
Заместник началника на Митница Бургас ***, с което на жалбоподателя на
основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е
ОТНЕТ в полза на държавата предмета на нарушението – 13 500 евро с левова
равностойност в размер на 26 403.71 лева, преизчислени към курс за
митнически цели към 08.06.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева.
В жалбата се излагат доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично. За него се явява пълномощникът му адв. Б. Й.
***. Жалбата се поддържа, като в хода на делото по същество се излагат подробни
доводи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна -
ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ Митница Бургас, в съдебно
заседание чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Илиева оспорва жалбата,
депозирана против наказателното постановление. Счита последното за правилно и
законосъобразно издадено, поради което и не намират основания за неговата
отмяна. В случай, че съдът прецени, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление в частта, с която са отнети в полза на държавата
паричните средства, предмет на нарушението, процесуалният представител на АНО
прави искане съдът да се произнесе относно тях със съдебното решение.
Районна прокуратура Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.06.2018 година около 12.00 часа
на Митнически пункт „Лесово“, на трасе „Изход леки
автомобили“ от Република България за Република Турция е пристигнал лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № Т 55 07 ВТ, управляван от жалбоподателят К.Ф..
Като пътници в автомобила се намирали и лицата Аделина Стоянова и Исмет К.. При
пристигането на автомобила на МП „Лесово“ водачът и пътуващите в него лица били
попитани от свидетелите П.Д. и митническият служител Иван Канев на разбираем за
тях език /турски и английски език/ дали имат стоки, валута и валутни ценности
за деклариране пред митническите органи. Водачът на автомобила и пътниците отговорили
отрицателно. По метода „анализ на риска“ на превозното средство и пътуващите в
него лица била извършена митническа проверка, в която участвали свидетелите П.Д.,
В.Т. и двама други митнически служители – Иван Канев и Галя Стоева. В хода на
проверката митническите служители открили в лична чанта на К.Ф., намираща се в
автомобила две пачки от по 100 броя банкноти в купюри от 50 евро. В джоба на
панталона на К.Ф. е била открита пачка от 40 броя банкноти н копюри по 50 евро.
Общата сума на откритата валута в чантата и джобовете на К.Ф. била установена в
размер на 12 000 евро. В багажа на пътуващата в автомобила Аделина
Стоянова били открити 30 броя банкноти в купюри по 50 евро, или общо 1500 евро.
В джоба на Исмет К. били открити 4000 евро.
За извършената проверка е съставен
Протокол за митническа проверка № 1776 от 08.06.2018 година, приложен към АНП.
Съставени са протоколи за личен
преглед на проверените лица.
От лицата са снети писмени
обяснения. В дадените от жалбоподателят К.Ф. писмени обяснения същият посочил,
че 5000 евро от намерените у него пари са негови, 5000 евро са на брат му, а
1500 евро са на приятелката му, които той и е предоставил за закупуване на
подаръци. Исмет К. в писмените си обяснения посочил, че част от 10 000
евро, намерени от митническите служители в чанта на К.Ф. на задната седалка на
автомобила, а именно сумата от 5000 евро са негови. Като свои посочил и 4000
евро, намерени в джоб на дрехите му. Пътуващата в автомобила Аделина Стоянова в
дадените писмени обяснения посочила, че намерените в личния й багаж 1500 евро
са на К. Фикре. По отношение на намерените в чанта на задната седалка на
автомобила 10000 евро Стоянова посочила, че тези пари също са на К.Ф..
С Разписка № 0051382 от 08.06.2018
година митническите служители задържали 13 500 евро, от които 10 000
евро намерени в лична чанта на жалбоподателя, 2000 евро намерени в джоба на
панталоните му и 1500 евро, намерени в личния багаж на Аделина Стоянова, по
отношение на които пари последната заявила, че са на К.Ф..
На 08.06.2018 година св. П.Д. на
длъжност „митнически инспектор“ в МП – Лесово, Агенция „Митници“, в
присъствието на свидетелите В.Т. /митнически служител, свидетел по установяване
на нарушението/ и Н.Г. /митнически служител – свидетел по съставянето на АУАН/,
както и в присъствието на К.Ф., съставил против последния АУАН № 914 от 08.06.2018
година за нарушение по чл. 18, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, за това, че на 08.06.2018
година е пренесъл през границата на страната парични средства над 10 000
евро без да ги декларира пред митническите органи. АУАН е бил предявен на
нарушителя на турски език от преводач Милка Шигулова, подписан от него с
възражения, като посочил, че не всички 13 500 евро са негови. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите по
акта, връчен на нарушителя.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок жалбоподателят
е депозирал писмено възражение по АУАН, обсъдено в НП от АНО.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
АНП доказателства, на 03.12.2018 година Зам. началникът на Митница Бургас /сега
ТД „Южна морска“/ е издал обжалваното наказателно постановление, с което на К.Ф. на основание
чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в
полза на държавата предмета на нарушението – 13 500 евро с левова равностойност
в размер на 26 403.71 лева, преизчислени към курс за митнически цели към 08.06.2018
година 1 EUR = 1.95583
лева.
За да наложи наказанието АНО е приел, че К.Ф. не е
декларирал с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра
на финансите пренасяните от него 13 500 евро с левова равностойност 26 403.71 лева, с което е нарушил разпоредбите на чл.
11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012
година за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от
ВЗ, с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал.1 от ВЗ.
Наказателното постановление е било
връчено на наказаното лице /чрез пълномощник/ на 13.12.2018 година, видно от
приложеното към АНП известие за доставяне.
Жалбата против това
наказателно постановление е подадена до АНО на 18.12.2018 година.
Компетентността на св. П.Д. да
съставя АУАН за нарушения по ВЗ, а на Зам. Началникът на Митница „Бургас“ да
издава НП за нарушения по ВЗ, се установява от представената по делото
Заповед № ЗМФ – 495 от 21.04.2010 година
на Министъра на финансите.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява изцяло от
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели – П.Д., В.Т. и Н.Г.. Показанията на свидетелите Д. и Т., съдържащи
данни за относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки
един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги
едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени
доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи
както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе. Показанията на двамата свидетели не бяха оборени от
събраните по делото доказателства. Твърденията на жалбоподателя в хода на АНП,
че не всички 13 500 евро са негови, не се подкрепят от останалите по
делото доказателства. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че
сумата от 10 000 евро е намерена в чанта, посочена от жалбоподателя като
негова, сумата от 2000 евро е намерена в джобовете на жалбоподателя, а сумата
от 1500 евро, намерена във вещите на Аделина Стоянова е посочена от последната
в хода на проверката като собственост на жалбоподателя К.Ф..
Въз основа на изложената по – горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивният седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото
по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели Д. и Т. /очевидци на нарушението/, които
съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да се направи
обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 08.06.2018 година е
пренесъл при излизане от Република България за Република Турция, т.е. при излизане
от Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 13 500 евро, които преизчислени в български лева по курса за
митнически цели към 08.06.2018 година се равняват на 26 403.71 лева, без да е
изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ,
поради което и правилно административно - наказващия орган е ангажирал
административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е настоящия случай/
от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си К.Ф. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници
на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място и то
непосредствено преди пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч.
и на български и турски език, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати.
От субективна страна К.Ф. е
извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите – митнически
служители, се установява, че при пристигането си на МП – Лесово жалбоподателят е
бил попитан от митническите служители на турски и английски език за налични
валута, стоки и ценности за деклариране пред митническите служители, въпреки
наличните указателни табели, разясняващи задължението за деклариране,
предшестващи извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово, който
въпрос бил разбран от жалбоподателя и на който последният отговорил
отрицателно, което води до извод, че същият не е имал намерение да декларира
откритите впоследствие у него парични средства. Поради това съдът приема, че
жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е
могъл да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000
евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от Република България
за трета страна, каквото се явява Република Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. В
контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е и
обстоятелството, че паричните средства са били намерени в чанта, собственост на
жалбоподателя и в дрехите, с които е бил облечен в хода на извършената
проверка. По отношение на сумата от 1500 евро, намерена в личните вещи на
пътуващата в автомобила Аделина Стоянова, последната е посочила, че са
собственост на жалбоподателя. Предвид на това съдът приема, че деянието е
извършено от К.Ф. умишлено, тъй като жалбоподателят е имал яснота какви по вид
и количество парични средства, негова собственост се намират у него и в
автомобила . Изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е пренасяне на недекларирани
парични средства през границата на страната ни, каквото действие по несъмнен
начин се установи, че К.Ф. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба
в минимален размер от 1000 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част за
незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. Съгласно чл.20, ал.1 ВЗ
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са
отнети в полза на държавата 13500 евро - предмет на нарушението, равняващи се
на 26 403.71 лв., /преизчислени по курс за митнически цели към датата на
нарушението 08.06.2018 година/. Налагането на санкция
отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна мярка единствено
заради неизпълнение на задължението за деклариране
С Определение от 03.10.2019 г. по дело
С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално запитване, е прието, че
член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство – тази по
чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно
наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС
обжалваното наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза
на държавата, следва да бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633
от ГПК, според която постановеният акт на СЕС е задължителен за
всички съдилища и учреждения в Република България.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези
съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и
тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка за
задържане № 0051382 от 08.06.2018 година – на лицето, от което са иззети – К.Ф..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид
административни нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на
К.Ф. не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на
дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то
с оглед на формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ
и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения
от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1121 от 03.12.2018 година на Заместник началника на Митница
Бургас ***, В ЧАСТТА, с която на К.Ф., турски гражданин, роден на *** година, персонален №***
притежаващ документ за самоличност №*** издаден на 21.09.2010 година в
Република Турция, съдебен адрес *** /адв. Б.Й. ***/, на основание чл. 18, ал.1,
вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1121 от 03.12.2018 година на Заместник началника на Митница
Бургас ***, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно – 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ евро с левова равностойност в размер на
26 403.71 /двадесет и шест хиляди четиристотин и три лева и седемдесет и
една стотинки/ лева, преизчислени към курс за митнически цели към 08.06.2018
година 1 EUR = 1.95583
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на К.Ф., турски гражданин, роден на *** година, персонален №***
притежаващ документ за самоличност №***, издаден на 21.09.2010 година в
Република Турция, съдебен адрес *** /адв. Б.Й. ***/, отнетия в полза на държавата предмет на нарушението,
задържан Разписка за задържане № 0051382 от 08.06.2018 година, а именно – 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ евро с левова равностойност в размер на
26 403.71 /двадесет и шест хиляди четиристотин и три лева и седемдесет и
една стотинки/ лева, преизчислени към курс за митнически цели към 08.06.2018
година 1 EUR = 1.95583
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………….
/Яна Ангелова/